 |
| От Иво Димче |
Пламен Петров
„Concerto” – неочаквана музикална импровизация и орално-пръстови отпечатъци от Иво Димчев е най-новата провокация за зрителите с не/изискан вкус. Пиано и аранжимент на Орлин Кюркчийски. Място – Център за култура и дебат „Червената къща”. Чакаш да стане 20.00 часа за да влезеш в залата, но… както често се случва началото е с 15 минути закъснение.
Въпреки това в теб има известна доза притеснение – все пак става дума за Онзи Иво Димчев, чиято гениалност е родила „Lili Handel” , партнира на Снежина Петрова в “Психоза 4:48” и още куп странни неща в и извън България. Определено, когато се чуе това име, реакциите са еднозначни: „Той е луд!”- в най-добрия и в най-лошия смисъл на думата. И това само, защото с работата си изтръгва от човека неподозирани емоции, с невиждани, поне за българския зрител игрови техники. В най-новия му проект това продължава да е така.
„Concerto” е проект разработен по покана на организаторите на световния Queer festival- Zagreb в Хърватска, където Димчев вече е гостувал с „Lili Handel”. Кончерто обикновено се отнася за музикална творба, в която на един соло инструмент се акомпанира от оркестъра. Кончерто, така, както се разбира в съвременността, се ражда в Бароковия период едновременно с „кончерто гросо“, при което малка група от инструменти изпълнява на фона на останалия оркестър. Докато „кончерто гросо“ остава тясно свързана с бароковия период, соло кончерто продължава развитието си като основна музикална сила и в наши дни.
Своеобразното Кончерто на Иво Димчев не претендира за професинализъм, особено що се отнася за певческите му способности, но затова пък е нещо, което никой български експериментатор (доколкото ги има) на нови изразни форми не би дръзнал, ако изобщо достигне до такива, да покаже. Ако си седнал на предпоследния ред, може би някой зад гърба ти, «професионалист», ще каже: «Е, може да има големи октави, тоя Димчев, ама няма музикална култура!». Не се обръщай назад с критичен поглед, а се наслаждавай на случващото се пред теб – Едно тяло, един музикант, микрофон, огледало, бутилка минерална вода, много брокат и една въртяща се светлоотразителна свера, «за да е пълен кича».
Заслуша ли се в първата песен? Чу ли как може да звучи една стариградска песен? А позна ли другите песни? Иво Димчев, обживява, по изключително свой начин, всяка една от песните, като им придава дори нотки на пълно «извращение». Блъска фразите в крайност – от меланхолията до пълния истеричен пристъп. Умел подход, да се подчертае каква музика слушаме днес. И всичко това с огромно желание за пеене. Самия пърформър казва: «Аз не искам да се гавря със съвремнната музика. Не искам да я отричам. Дори самия аз я харесвам. Искам просто да покажа, че дори и да е кич, тя може да е красива.»
Видя ли как се е справил? Ако още не си, следи програмата на Център за култура и дебат „Червената къща” и може да го направиш – заслужава си.
