Етикети

ПЛАМЕН ПЕТРОВ

Най-новото театрално „постижение” на Народен театър „Иван Вазов” носи благозвучното американско заглавие „Гудбай, гудбай”. Режисьорът на пиесата Андрей Аврамов и проф. Васил Стефанов – директор на НТ „Иван Вазов” са категорични – „Това е пиесата!”

Да, това е пиесата, доказваща за пореден път, че българският театрален живот все още не е надмогнал напълно читалищния театър. Самодейният почерк, с който е реализиран целия спектакъл, е повече от очевиден. Блестящият текст на известния американския драматург Хърб Гарднър, въпреки високите си художествени дадености, е непосилен да се справи с халтурната режисьорска работа на Аврамов. До кога ще се поставят текстове на световноизвестни класици, ама в „побългарен” вариант? Или грешките са в превода? Няма ли най-накрая да кажем „Гудбай, гудбай” на този метод на работа?

Историята е простичка, изчистена от фалшивост, достатъчно сериозна и с невъобразимо чувство за хумор. Идва всеможещият и всепозволяващият си български режисьор и започва да прави български смешки и български драми. тя го заслужава!

Отиваме на театър, за да преживеем радостите и болките на героите от един друг свят, с една друга култура. Българската публика е готова на такова разбиране. Нека оставим зрителя, такъв какъвто е, и обърнем внимание на режисьора, защото неговото дело е това, което възпитава и учи. Уроците по самодейност всеки от нас вече ги е усвоил – това е национална черта. Нека започнем да работим за развитието на публиката – тя го заслужава.

Велко Кънев влиза в образа на главния герой Макс Силвърман. Не може да се отрече невероятната игра и силното му присъствието, но в нито едни момент героят му не е американец – той си е просто едни българин със стремеж да прилича на американски гражданин. Но приликата не истина! Дъщеря му Нанси (Ани Пападопулу) и съдружникът на Силвърман (Калин Яворов) са двата образа, които наистина създават някакъв колорит в цялата безвкусица, получила се от смесването на различни жанрове и националности. Другата част от актьорския състав (Стоян Пепеланов, Христо Чешмеджиев, Кирил Кавадарков) не успяват, въпреки краткотрайното си появяване на сцената, да не се натрапват с имитативно поведение. Далеч съм от мисълта да кажа, че актьорите са неспособни. Не! Най-малкото, защото са доказали себе си и възможностите си през годините. Те се подчиняват на „режисьорските търсения”. А когато те са в посока да се търси „под вола теле” – нещата наистина се объркват. Цялата тази събитийност се развива на фона на една сценография, която наподобява по-скоро „Мулен руж” в български вариант, но не и американската култура. Защо? Защо? Защо?

Гледайте „Гудбай, гудбай”! Заслужава си! Най-малкото за да видите, може би, как не трябва да се прави театър. Хубаво е да се появяват такива постановки за да не забравяме, че въпреки големите постижение, човек се учи докато умре.

Advertisements