Етикети

От Театри

Идеалите на Оскар Уайлд в прегръдката на

НТ „Иван Вазов”, в ръцете на Тиери Аркур

Пламен Петров

“Историята на жените е историята на най-лошата форма на тирания, която светът е познавал. Тиранията на слабия над силния. Това е единствената тирания, която е вечна.“Заявява лорд Илингуърт, един от стотиците герои на ирландския драматург, писател и поет Оскар Уайлд. Писателят неведнъж е „упрекван” (до колкото това е недостатък) от критиката, че изгражда герои-стереотипи: на леки жени-аристократки, направили „голямата грешка” в живота си с „младежка наивност”; на добри, но безнравствени сноби, които развличат обществото с остроумията и игрословиците си. Ирландецът създава образи на жени и мъже „с минало”, които обаче никога не затваря в рамките на полюсното, а напротив – „търси аргументи за другата позиция”, което кара десетки режисьори да се връщат към творчеството на Уайлд и да го преоткриват (до толкова до колкото диалектиката му не подлежи на интерпретация).

През ноември миналата година френският режисьор Тиери Аркур, получава предизвикателството (поканен от директора на НТ „Иван Вазов” проф. Васил Стефанов) да се захване с текста на Уайлд – „Идеалният мъж”. През май тази година резултати са на лице – „Идеалният мъж” е вече на сцената на театъра и е последната премиера за сезон 2006/2007 година. Пиесата е поставяна многократно, а през 1999 година и филмирана от Оливър Паркър с участието на Рупърт Евърет (Артър Горинг), Кейт Бланшет (Лейди Чилтърн) и Джулиан Мур (г-жа Чийвли), което прави работата на Аркур и екипа, с който работи, наистина трудна.

Историята е простичка, а фабулата е изградена изцяло със способа на френската мелодрама, а именно банализирания аксесоар: подхвърлено писмо, загубена брошка, забравено ветрило – като компрометиращи улики. Изтънченият женкар, и известен в цял Лондон с несериозността си, Артър Горинг (Владо Карамазов) е на път да докаже, че дори и той може да се промени. Неговият приятел Сър Робърт Чилтърн (Юлиан Вергов) е идеалът за мъж на всяка жена, особено за Лейди Чилтърн (Биляна Петринска), но… както винаги „миналото” изиграва лоша шега. Появява се г-жа Чийвли (Мария Каварджикова), която знае една малка тайна от „предишния” живот на Чилтърн и е готова да я разкрие, ако не получи това, за което е дошла. Артър Горинг е готов да помага, но съвсем в стилът на Уайлд, парадоксите продължават да се натрупват съвсем до края, докато не се стигне до познатият ни от масовата киноиндустрия happy end.

Тиери Аркур, не само успява да преоткрие „Идеалният мъж”, но и да накара зрителя да повярва, че „Да, той може да не съществува, но това не ни пречи да се стремим към него!”. Сценографията и костюмите, дело на Елена Иванова, музиката на Румен Цонев и хореографията на Анна Пампулова, уплътняват съдържанието на случващото се на сцената – решени стилизирано, без излишно рамкиране. Играта на актьорите – условна, разчитаща, преди всичко, на силата на словото, е едно от най-интересните открития на екипа.

Всичко казано дотук, е довело до раждането на една постановка, която не само кореспондира пряко с идеята на Уайлд за диалектиката, но и до раждането на една постановка, която се стреми към първообраза на човека – тогава, а защо не и сега? Най-новата постановка на НТ „Иван Вазов” е резултат от 45 дневното решаване на едно, на пръв поглед, сложно уравнение, чиито отговор съвсем не е сложен – а именно, че истината е в избягването на нормативността.

Advertisements