Етикети

От Театри

„Става дума за любов… или е опит за убийство!” от Фиона Спрот

Пламен Петров

Два крака се подават от кабинката и нервно потропват докато, едно тяло седи на тоалетната чиния. Нейното тяло. Телефонът звъни. Нека звъни. Сега не ми се говори. Здравейте! Аз съм Изабел. Водата бързо отмива остатъците от тоалетната. Искам да ви кажа нещо – какво ми се случи. Ставам тази сутринта и годеникът ми заявява, че е най-щастливият човек на света, защото живее с Мен. Да, ама аз не съм щастлива. И знаеш ли защо? Защото ми писна всяка сутрин да се събуждам и да виждам пакетчето масло покрито със скапаните трохи от препечената ти филия. И го наръгах с ножа веднъж. Е… Повече от веднъж – май цели десет пъти?

Това е началната ситуация от която потегля действието в моноспектакъла „Става дума за любов… или е опит за убийство” на австралийския драматург Фиона Спрот. Текста е втората част от трирогията на авторката „Изабел”. И ако в първата част – „Често откривам, че съм гола” Изабел се сблъсква с влюбването, то във втората тя се изправя очи в очи с проблема за дефиницята на любовта, ако изобщо е възможна такава. Младата австралийска писателка е поставяна с успех в Мелбърн, Сидни, Единбург, Ню Йорк и Лондон. Преди броени дни се състоя и първата й премиера в България – на „Сцена на 4 етаж” в Народен театър „Иван Вазов”. В търсенията на Спрот са се включили режисьора Стилиян Петров, актрисата Параскева Джукелова и сценографката Марина Додова.

Моноспекълът е една от най-сложните театрални форми. Когато и темата е предъвквана стотици пъти, а ситуациите банални – задачата става още по-трудна. Въпреки тези изходни „проблеми”, екипа реализирал „Става дума за любов… или е опит за убийство” твърдо е успял да се справи и да обживи един пълнокръвен живот в пириферията на „нормалността”.

Постановката няма претенции да даде решения – тя задава въпроси и безброй отговори. Или безброй въпроси с един едниствен отгвор? Пиесата се развива в обществената тоалетна, където тя – Избела, е помъкнала сака си с натъпкан спомени „за” и „от” Него. Той е в болницата, не е убит, просто е загубил съзнание, вероятно от загубата на кръв. Тя се страхува от живеенето с един едниствен мъж. Страхува се от това , че „да обичаш означава да останеш, макар всяка твоя клетка да вика „Бягай!”. Страхува се, че ще трябва след броени дни да произнесе онази клетва – „Завинаги заедно!”. Страхува се от избора – дали да остане сама в леглото или с един единствен мъж – почити като в „Секса и града”, но тук има и още нещо – Страх от дефиниция на любовта. Всички искаме да я дефинираме с усещането за вечност, но възможно ли е това? Изабел се страхува – като всяка жена, като всеки мъж, като Всеки. Непрекъснато вади от сака си спомените си от Него. Преосмисля ги и ги захвърля в прословутото „кошче за душевни отпадъци”. Но… понякога всеки надига капака на това кошче и вади „вмирисаните” чувства. Изабел прави същото. И точно тогава един телефонен глас й прошепва в ухото, че в любовта е важно не какво мислиш, а какво правиш. Защото да обичаш означава да приемеш и в същото време да издържиш на много завършеци и на още повече начала.

„Става дума за любов… или е опит за убийство” е 8-та премиера, за този сезон, на Народен театър „Иван Вазов”. Най-добрата? Не! Най-интересната? Не! Просто постановка, която не бива да се пропуска. Причините затова? – Много, но основната – да осъзнаем, че когато се занимаваме с любовта и нейните дефиниции, не бива да забравяме, че любовта е била, и май винаги ще остане емблема на сляпата необмисленост.

Advertisements