Етикети

От Театри

ТР Сфумато продължава да дърпа изтънчено струните на човешкото самопознание

Пламен Петров

“Спомняш ли с М.?” е най-новото заглавие, с което ТР Сфумато погали изтънчения вкус на своите зрители. Текстът е адаптация по пиесата “Ром и водка” на Конор МакФерсън, която той пише през 1992 година. Познавачите на съвременната драматургия знаят добре, че британецът завършил философия, МакФерсън е от авторите, които дълбаят в онези кътчета на душата, които всеки от нас подтиска старателно – малките човешки слабости. Доказателство за качеството на текстовете му не са малко – получили е редица награди сред които “Ивнинг Стандарт”, “Оливие”, “Стюарт Паркър” и “Гинес” Национална театрална награда за майсторство.

“Спомняш ли си М.?” е заглавието, което е избрал младият режисьор Димитър Сарджев. Той е заложил на най-елементарни похвати – банална сценография (на Венелин Шурелов), банална музикална среда (почти филмова на Диан Загорчинов), банално режисьорско виждане по темата (алкохола и цигарите). Именно това превръща новата постановка на ТР Сфумато в едно от най-баналните, но в същото време спиращо дъха представление. То не претендира за качество, иновативност и професионализъм. Единственото нещо, което подчертава този спектакъл е идеята, че това което се случва там на сцената, може да се случи на всеки – дори и на теб самия. Осъзнавайки това разбираш, че баналностите са си съвсем на мястото, а ти самия като зрител не си – ти си като Оня там – не сцената.

“Спомняш ли си М.?” е разказ за последните 3 дни от живота на един “алкохолик”. Какво му се случва, Как губи контрол дори над собствения си живот, Как няма дори име, а е просто М точка. Съвсем в духа на Сфумато, през цялото време докато гледаш случващото се на сцената, се чудиш дали определението “алкохолик” е определение което трябва да се свърже със самия зрител. Защото зрителя е този, който се опиянява, този който изобщо не може да разбере какво се случва, този който даже няма име. Попадаш в своеобразен капан, в който “алкохоликът” си Ти. В този момент разбираш как са се промъкнали в елегантната Ти вселена и са дръзнали да накъсат струните на самопознанието Ти. Тогава вече си сигурен, че “нетърпението преебава” не само живота на М., а и твоя – собствен.

“Спомняш ли си М.?” е моноспектакъл на Велислав Павлов. Естествен в поведението си на сцената до пръсване. Губиш представа дали той е в образ или е истински. Няма роля. Фалшивият си ти – зрителят. Павлов не само, че успява да те убеди в това, но те притиска до стената и не те оставя да си поемеш въздух. Задушава те с играта си. Кара те да загубиш представа за сюжет и място – те не са важни – важен си Ти – зрителя. Ти си този, които е вътре в ковчега (основен акцент в сценографията). И твоето време ще дойде. Ще видиш че може да си едновременно на две места – в ковчега и до ковчега. И това – само защото си пиян.

“Спомняш ли си М.?” е постановка, която не просто трябва да бъде видяна. Трябва да се оставиш да те докосне. Да те превземе. След това излез от залата, седни в някой клуб и просто си поръчай ром с водка и много лед. Може и бира. Докато чакаш да ти сервират алкохола не тракай нервно по масата, а по-добре си спомни думите на М. – “Мисля, че като цяло ме прееба нетърпението.” Усмихни се – всички сме такива.

Advertisements