Етикети

От Театри

Нов драматичен театър „Сълза и смях” с 8-ма премиера. Защо?

Пламен Петров

Андрей Баташов седи зад заглавието „360 градуса” – най-новия и последен проект за този театрален сезон на Нов драматичен театър „Сълза и смях”. И ако изобщо може да се каже нещо за работата му по своеобразното продължение на спектакъла „Ритъм” (играещ се вече седем години на сцената на театъра), то е: от тазигодишните появили се заглавия в реперторите на столичните тетари – определено „360 градуса” на Батошов е фаворит в категорията „ниско качество”.

Когато в българския театрален живот се появи подобен нискокачествен продукт (въпреки, че спокойно може да се каже, че изобщо липсва качество), оценките които се прокрадват в медийното простанство са – „Може да се гледа!”. Това е най-малкото непристойно, защото е лъжа. Затова ще си позволя, дори с риска да бъда краен, да кажа, че новата постановка „360 градуса” на Андрей Батошов е от постановките, които не трябва да се гледат, защото:

1. Ако сте гледали „Ритъм” и все пак, поне малко този спектакъл е успял да задоволи очакванията ви, то „360 градуса” ще ви накара определено да отхвърлите търсенето на новите изразни средства на сцената, а това е грешка.

2. Ритмите в „360 градуса” не са нищо друго освен една безконцептуална смесица от стилове и жанрове, които освен всичко това са и неслушаеми. За жалост името на Иван Лечев е това което седи като „автор на музиката”.

3. Актьорското поведение на всеки един от участниците в „360 градуса” (Андрей Баташов, Александър Митрев, Божидар Попчев и Костадин Господинов) е неадекватно, необмислено – фалшиво, особено що се отнася до мизансценните решения на режисьора-актьор Баташов.

4. Сценографията (дело на Надежда Василева) на „360 градуса” е решена с онзи добре познат от социализма маниер „трябва да я има, въпреки, че зрителят не разбира защо”. Добрите светлинни ефекти, които се използват, допринасят също за пълния хаос на сцената.

5. Ще чуете една единствена реплика в „360 градуса”, която актьорите само се опитват да кажат в някакъв „ритъм”, но така и не успяват, а именно: „Аз не мога да го изразя както искам!”. Наистина не могат да го изразят.

Баташов казва: „Убеден съм, че спектакъла „360 градуса” е комуникативен и че ще докосне хората. Знам, че всеки ще разбере посланието, а то е именно радост от това, че сме живи.” В отговор бих допълнил простичкото – „ама малко напротив” на Валери Петров. Тази безконцептуална „проява” на режисьора Баташов е нищо повече от „стремеж” – Стремеж да бъде отново сексимвола от 90-те години на миналия век (малкото сексимволи, които се запазват като такива и в напреднала възраст се стремят да не бъдат крайни в оценките и поведението си, което е в пълен разрив с поведението на Нашия Андрей); Стремеж към оригиналност, който не е нищо повече от претенция – претенциите в изкуството отдавна са захвърлени в архивите; Стремеж към нововъведение в сценичното изкуство, който обаче се сгромолясва и то само защото няма никаква концепция (да не забравяме, че дори и имповизацията има своя структура).

„360 градуса” е спектакъл, който трябва да ви завърти по окръжността на живота. Ако имате куража (да се почувствате глупак), средствата (билетите са 8, 10 и 12 лева) и времето (продължителността е 1 час и 10 минути) може да пробвате да изгледате този спектакъл. Дори само, за да видите как не бива да се подхожда към изкуството. Приятно лутане в Баташовия хаос.

Advertisements