Етикети

albena2.jpg Пламен Петров

Йовковата „Албена” неведнъж се е намесвала в българския театрален живот. Последният й прочит е на режисьора Стефан Стайчев. В най-специалната седмица за Христянския свят (когато се развива и действието в пиеста) – Страстната седмица, на сцената на Театър „София” се състоя нейната поредна премиера. Обаче, дали заради намаления бюджет на театъра или заради гръмкото изречение на режисьора „Ние поставяме виждането на Йовков за Албена!” качеството на новата постановка е на границата от определението „фалшификат”.

Историята на един от най-обаятелните женски образи в българската драматургия е добре позната. Алебна е омъжена за Куцар, но тя е влюбена в Нягул. Нягул убива Куцар. В края на пиесата, малкото обществото, в което живее Албена я осъжда жестоко въпреки ненадминатата и красота. И въпросите би трябвало да се появят едва след като зрителя излезе от залата – типично „по йовковски”. Но се получи не съвсем така. Въпросите изникваха по време на цялото действие на пиесата: Защо поведението на героите е толкова неадекватно? Защо Албена е толкова инфантилна? Защо сценографията непрекъснато се клати? Защо осветлението е толкова аматьорски решено? Защо музикалната среда е изцяло взаимствана от така добре познатите ни композитори от края на ХІХ век (действието се развива 20-те години)? Защо, защо, защо? В едни момент въпросите са толкова много, че чак забравяш какво гледаш и започваш да се връщаш в часовете по литература, когато сме изучавали Йовков и неговие герои. И разбираш, че не в Йовков е проблема, а в режисьорската интерпретация.

Британската театрална критичка Лин Гарднър, често пъти казва „There is no dud of actor, there is a dud of director.” (б.а. „Няма некадърни актьори, има некадърни режисьори.”). Актьорският състав е подбран наистина добре (Лилия Маравиля, Любомир Младенов, Пламен Манасиев, Доси Досев и др.), но образите им са „затлачени” и дори неопитният зрител би стигнал до извода, че всеки актьор сам си е изграждал ролята. Това също може да бъде режисьорски подход, но в случая – не съвсем – получила се е една хаотична смесица от образи, които не са от една и съща пиеса. Това е 152-та режисьорска работа на Стефан Стайчев, за която той твърдо каза, че се е опитал да разнищи историята, не само от гледна точка на „любовния триъгълник”, а и от гледна точка на „общественото мнение”. Опитът е интересен, но не до там успешен.

Драмата „Албена” е една от най-поставяните в българският театър. Отговорността която се поема, от който и да е бил режисьор, при работат с този текст, е наистина голяма. Още повече, когато става дума за отбелязването на годишнинина на автора на пиеста ( 70 години от смъртта на Йордан Йовков). Оценката на критиката в такива случаи е също толкова отговорна. Не знам защо, но пиесата се хареса от критиката. Може би, защото самия Стефан Стайков се превъплати в ролята на даскал Тодор (заради заболяване на актьора Михаил Милчев), което напомни на критиците добрите стари времена преди 90-те години, когато са били в разцвета на професията си. Или пък просто заради умиление около възникналите проблеми в ръководенето на Театър „София” от семейството Стефан Цанев и Доротея Тончева.

Въпреки всичко, тази постановка има своите качества освен познатите лица. Точно тук трябва да се отбележи, че най-добра работа е свършена при решението на костюмите – точно и изцяло „по йовковски”. Пиесата си заслужава да бъде гледана, защото героите от от „Албена” навярно ще ви върнат към онези забравени вече времена. И може би ще ни помогнат да осъзнаем, че човекът е твар, която в себе си носи всички недостатъци на обществените предразсъдъци. Тогава и сега. И ако този аргумент е недостатъчен да ви накара да изгледате постановката – тогава направете го, защото „Албена” е класика, а за класиката няма време. Дори да са ни я представили с недостатъци, тя си остава класика и ако не друго, то поне ще ви върне към оригинала (На закритат вече изложба на Леонардо да Винчи имаше неточно поставена скица, завъртяна в грешна посока, но това не попречи да се докоснем до творчеството му, нали?). Какво по-ценно от това.

Advertisements