Етикети

От Касиел Ноа Ашер

Из размислите на Касиел Ноа Ашер пред премиерата на пиесата на Ева Енслър „Доброто тяло”

Пламен Петров

На 31 януари предстои премиерата на пиесата „Доброто тяло”. Текстът е на американката писателка Ева Енслър, която българския зрител познава от постановката на Театър 199 – „Монолози за вагината”. Главната роля е поверена на известната със своето провокативно поведение на сцената актрисата Касиел Ноа Ашер. На режисьорския стол е Николай Урумов.

Театър 199 е първия театър в България, според Ашер, който посяга към темата за комплексите на нежната половинка от обществото. Постановката представлява един умело подреден пъзел от историите на много жени. Всяка жена вижда в себе си своите недостатъци. Една не харесва косата си, друга – устните, краката, тялото, бюста си. Заради всичко това, жените са готови да се подложат дори и на най-болезнени процедури. И всичко това все в името на красотата. В забързаното си ежедневие, ние хората, забравяме, че освен нея има и нещо друго. А именно то ни прави човеци.

Комерсиализацията е най-големият проблем на съвременното ни общество, коментира Ашер. Тя смята, че в днешно време човешкото тяло се е превърнал в продукт и нищо повече. Дори самите жени приемат тялото си така. И затова са превърнали в страст обезличаването на естествената си красота. Красотата се е превърнала в нещо конвейерно, нещо, което ако го нямаш, можеш да го получиш. Информационният поток, който ни залива, е пропит с реклами за това какво е красиво и какво – не. Актрисата смята, че чрез рекламите се налагат досадни стереотипи за харесване. Всичко се е комерсиализирало до болка. Дори сексът и любовта са се превърнали в евтина стока. Именно това са демоните, с които трябва да се бори съвременната жена. Затова се разказва и в пиесата „Доброто тяло”. Според актрисата ХХ век е лишил тялото от невинност и себесъхранение. В днешно време никой не е невинен, дори и малките момичета. Вместо любов хората предлагат една пластмасова, силиконова обвивка. Дори целуването не е истинско. Просто всичко ни е отнето. Нещата са стилизирани и превърнати в рекламни продукти. Това е глобален проблем, който за съжаление няма да бъде решен скоро, смята Ашер. Тя мисли, че един от основните виновници затова са родителите. Желанията на семейството детето им да бъде най-доброто, най-красивото, най-умното, създават у него чувство за малоценност и комплекси.

Касиел се надява, че след като свърши представлението, жените които са били в залата, ще са способни да се радват на собствената си красота. Дори и за малко. Защото е обидно да гледаме на физиката си като на нещо, което не ни харесва, нещо чуждо. А това е нечовешко, категорична е Ашер.

Пали цигара и отива на сцената. Репетициите продължават.

Advertisements