Етикети

От Театри

35 от най-известните живописни произведения на покойният мексиканският художник гостуват в България

 

ПЛАМЕН ПЕТРОВ

През 2003 година започна грандиозна обиколка с картините на именития мексикански художник Фернандо Гарсия Понсе. Тя бе представена в столиците на десетки държави в Азия и Европа. Сега творбите се намират в столичната галерия „Академия” и могат да бъдат видени от любителите на абстрактното изкуство до края на месеца, както и от всички онези, които са склонни да повярват в думите на Понсе, че „… цветовете и формата са достатъчни, за да правиш живопис.”

Фернандо Гарсия Понсе е един от ярките представители на така нареченото „поколение на разрива”. Именно то в началото на 60-те години на миналия век създава едно мощно изкуство, което се явава алтернатива на общопризнатото в цял свят течение на мексиканските муралисти. Понсе завършва „Архитектура”, която практикува само няколко години. Явно силно повлиян от нея започва да се занимава с абстракция, която която малко по-късно той превръща в свое творческо кредо. Самия той твърди, че „Абстракцията дава възможност да се изразят всякакъв вид идеи, спомени, чувства, емоции и дори да се протестира слещу всичко, което не мога да се съглася…”

Влизайки в залата, ще забележите, че художникът изключително умело успява да овладее пространството и да го вкара в една кристално изчистена композиция. Според критиците, търсенията му са насочени главно към максимално подчертаване на напрежението и постигането на цялостен вътрешен баланс. Картините са наситени с различни елементи (смачкан картон, страници от вестници, етикети, типографски знаци, отпадъчни материали), както и разнообразни и разнородни материали (платно, дърво, хартия, фибростъкло). Има няколко от пакозаните общо 35 произведения, които изключително тънко граничат с „бъбривост”, но оглеждайки ги малко по-внимателно се забелязва, че това има някакъв смисъл.

Разбира се едва ли младото поколение ще бъде толкова впечатлено от работата му, защото малко или много той е „революционер в мексиканската живопис”, а революционерите са такива само за времето в което са творили. Да, днес идеите му не са новаторски и са малко „остарели”, но и самият художник казва, че се стреми едниствено да бъде „хроникьор на времето си”. Това обаче в никакъв случай не омаловажава художествената стойност на картините на Понсе, защото тя наистина е висока.

Един от големите интелектуалци на Мексико – Октавио Пас, който е и носител на нобелова награда за литеретура, казва за Понсе следното: „Той се заема със задачата за естетическата и интелектуална „хигиенизация”. Младите хора, към които принадлежи Фернандо Понсе имат огромен апетит, безбрежно любопитство и здрав инстинкт, заобиколени от всеобщо неразбиране, но решени да установят една универсална, свободна и естествена циркулация на идеи и форми с целия свят. Благодарение на такива като него, днес младите творци могат да дишат по-леко.” Именно това е още една причина да уважим труда на мексиканския художник. Разбира се могат да бъдат и критикувани творбите му, но това е само доказателство, че малко или много ни вълнува работата му, което е достатъчно.

През 1987 година именитият художник умира. Братът на Понсе, Хосе Гарсия, който е писател, създава организация на името на твореца. До ден днешен се организират изложби с картини на Понсе, които се представят с основаната фондация. Изложбата, която гостува в България е дело на Министерството на външните работи на Мексико, галерия „Академия” и посолството на Мексико в страната ни.

Настоящата изложба ще бъде последвана от друго голяма акция, която през втората половина на месец април тази година, ще покаже избрани произведения на преподаватели и възпитаници на университета Ла Есмералда, който е едно от най-авторитетните висши художествени учебни заведения в Мексико. Събитието ще се състои отново в галерия „Академия” и има за цел да се изгради една по-пълна и актуална картина на съвременното изкуство в Мексико.

Advertisements