Етикети

От Иво Димчев

Пламен Петров

Годината е 2004 и отивам към нашумелия в момента Център за култура и дебати „Червената къща”. Това е едно алтарнативно пространство, в което хората на изкуството показват рздни „странни” неща. Точно там се срещнах за първи път с Lili Handel. В двадесет часа и пет минути към мен се задава едно същество, което няма коса – гладко обръснат скалп – все едно неизлечимо болно. Оказа се, че това е Lili Handel. На пръв поглед леко отблъскваща физика, която навява на мисълта, че тази жена, мъж или хермафродит, е лека. Около живота на Lili Handel има много неясни моменти. Тя/Той/То не иска да ми каже от къде е, каква е, от какво се вълнува, нещата които мрази, обича. Нищо. Поведението ù е доста странно, на моменти даже плашещо, но нещата за които си говорим успяват да ме респектират и да ù повярвам. Първите думи, който се изтръгват от устата и са: „Аз не съм жена. Нито мъж. Аз съм просто курва. Да, такава съм. Иначе преди мисля, че бях оперна певица. Но нали знаете, че когато публиката ти се насити и вече никой не се интересува от това, че имаш божествен глас или си много способен, те захвърлят и с теб е свършено. Затова се опитах да се занимавам с художествена гимнастика, да свиря на валдхорн и още куп неща. Но все не се получаваше. Тогава от безизходица започнах да предлагам тялото си – трябваха пари. В началото си докарвах добри доходи, ама тялото ми остаря и пак никой не ме търсеше… (усмихва се, но не мога да я погледна в очите – страхувам се) Оползотвориха тялото ми и… пак трябваша да си търся работа. Вярно е че в страната има голяма безработица, но тези неща се случват по целия свят. Според мен проблемът не е в безработицата, а в това, че хората сме се превърнали в дреха. Първо те носят за нова, после за домашна, после за работа и накрая ставаш парцал за бърсане на пода.”

Тук прекъсвам Lili Handel и се опитвам да я провокирам с погледа си. Искам да я накарм да спре да говори и да се успокои. Опитът е успешен. Питам я с какво се занимава сега: „Понеже вече не се сещам как да изкарам прехраната си, в момента работя като продавачка на кръв. Продавам собствената си кръв, защото нямам изход. Два лева флакона. Тук таме се намират и хора, които ми дават и повече.”

Иво Димчев – на 29 години, хореограф, пърформър, режисьор, фотограф, композитор и доста „други неща.” Личност, която побира в себе си както обикновеният порядъчен човек, така и онзи тип хора, които сме определили като хора на изкуството. За него съвсем простичко може да се каже: „Той е чудовище!” Разбира се не в онзи смисъл, който подразбираме при чуването на това изречение. Чудовището в него има за цел да разкъса границите между истината и не-истината в изкуството, което твори. То има за цел да опостуши фсичко фалшиво и да даде път на онази истинската, неподправена човешка емоция.

Името Иво Димчев е бегло споменавано в медийното ни простраство. Причините за това са две – той прави „неща”, които са твърде несмилаеми за нас журналистите, защото ние искаме да гледаме изкуство, което може да се обясни. Не желаем да преживяваме нещата – професионално изкривяване. И второ – защото самия Иво не обича интервютата и гръмките реплики. Той казва, че: „По интервютата, често трябва да се правиш на такъв какъвто не си. Аз не мога да се правя.” Поради тази провокация преди около няколко месеца се запознах с този човек. Не е трудно. От официалният сайт на Иво могат да се вземат всички координати за връзка с него. Влизаш в някоя интренет търсачка, изписваш името му на латиница, и пред теб се отварят доста линкове. За жалост повечето са чуждестранни – Германия, Швеция, Турция, Гърция, Македония, Унгария, САЩ, Румъния, Франция са само част от страните, които са запознати с творчеството му. На първата ми молба за интервю той каза: „О… Забрави. А пък и в момента съм с психическо разтройство. Не ми се говори за сериозни неща.” Бях сигурен, че цели да ме откаже. Навярно така селекционира хората, с които да общува. Първо им казва заобиколно: „Аз съм луд!” и ако издържиш теста и не се откажеш, въпреки „лудостта му”, ти вече си в играта. Допуска те до себе си и може да общувате. Отказах се от интервю, защото познанството с човек като Иво е много по-ценно, от поредния журналистически материал.

Преди две години за първи път чух името Иво Димчев. По софийските улици бяха разлепени плакати: „Lili Handel – кръв, поезия и музика от будоара на бялата курва” – физически пърформънс на Иво Димчев в Червената къща. Гледах го. Тогава бях шокиран от изразните средства, с които той боравеше. Тялото му бе проводник между неговия вътрешен свят и моите психологически възприятия. Тялото му преживява някакви емоции, а той не само, че ме караше да ги възприема и да им повярвам, а ги правеше мое вътрешно състояние. Той и всички зрители в залата бяхме различни, но имахме едни и същи усещания – тези на героинята Lili Handel. Странно преживяване, което не може да се разкаже. Може би много хора ще се запитат за какво се разказва в този пърформънс? Отоговорът на Иво е: „За възприемането на човешкото тяло, като продукт за физическа и естетическа консумация.” Моя отговор е за вътрешната драма породена от невъзможността да осъществиш себе си. Глупаво е да се опитваш да разбереш този спектакъл и да му слагаш рамки, защото както казва учителят на Иво Димчев – Николай Георгиев – разбирането на това представление се състой в усещането, а не в елементарните човешки познания.

Пърформърът е завършил вече несъществуващият, „Експериментален театрален клас 4хС” с ръководител Николай Георгиев. Там Иво усвоява различни движенчески техники. Една от най-атрактивните е „буто”-то. Това „танц на емоцията и крайните усещания.” При него са важни вътрешните преживявания на актьора, а не тези на някой образ. Иво е категоричен: „Мен не ме интерсуват това какво чувства даден герой. Важно е как се чувствам аз и какви са моите търсения. За това психологическия театър ме отвръщава, не го отричам, но просто не е моя тип.” Учителят му споделя, че е имал много ученици, но Димчев определено е най-добрият от тях. – „Не съм виждал толкова упоритост, толкова воля и отдаденост, толкова любознателност, толкова труд и “бачкане”, мазохизъм, болка, кръв, самоизтезаване – физическо и душевно събрани в един човек.” Вярвам ще се съгласите с мен, че при такъв старт успехът в кариерата ти е „вързан в кърпа”.

Но… в България нещата не стоят точно така. Иво е леко обиден от факта, че каквото и да направи в страната ни, първо трябва да мине през крайно много технически трудности и чак тогава да се стигне до крайният продукт. Тук и зрителският интерес е по-малък. „Абе, тясно ми е в България.” За това той не спира да пътува и да участва в различни фестивали, уъркшопове, курсове извън пределите на страната. Пърформансът Lili Handel продължава да пътува изцяла Европа, а след месец ще бъде представено и отвъд океана в САЩ. При всяко едно чуждестранно гостуване това представление предизвиква реакции, а това е най-важното, защото е реална оценка за труда, който си положил. А у нас реакциите са нулеви. Сякаш такъв тип представления се виждат всеки ден, и не са нищо особено. Поради тази причина Иво е решил този пърформънс да не се играе повече в България. 40 пъти е играно в „Червената къща” и „Който е видял – видял, който не – няма да види.” Lili Handel напуска България!

Въпреки това, името на Иво продължава да се засича в програмата на някой столични пространства. Преди половин година младата режисьорка Деси Шпатова, която беше номинирана за режисьор на годината за Икар `06, заложи на таланта на Иво Димчев. Тя отказа да коментира работата си с него, но според Иво това е достойно, като поведение от нейна страна. Защото както самия той казва: „С мен се работи изключително трудно. Почти е невъзможно, но който е заложил на мен, вярвам – не съжалява.” Представлението е по нашумелия в цяла Европа текст на вече покойната Сара Кейн – „Психоза 4,48”. В него му партнира Снежина Петрова. Иво твърди, че участието му в този проект е било много трудно, защото той трудно се потдава на рижисура. Хората който са гледали други негови участия, може би са забелязали, че той играе по един и същи начин. Директен съм с него: Ти играеш еднакво навсякъде, защо? „Да така. Това не ме притеснява. Виж, когато един пианист се нучи да свири на пиано, той свири само на него, но различни произведения. Нали? При мен е същото. Образа на Lili Handel е моя музикален инструмент. Просто изпълнявам различни мелодии с него.” А от къде се появи този образ? „Още в детството ми, и от тогава не преставам да го обогатявам и развивам – той е същността ми.”

Тъжен е факта, че такива хора са оценени извън пределите на странта. Хора, които знаят какво искат и как да го постигнат, имат бъдеще, но не й в България. Иво Димчев е беспорен пример. Него не можеш да го опишеш с няколко реда, това което прави не можеш да го заключиш в определения и разбирания. И това само поради един съвсем простичък факт – той има вътрешно дълбоко развито усещане за истинност. Това веднага правръща работат му в нещо, което не се разбира, просто защо е невъзможно. То трябва да се усети. И ако днес повечето от нас градят кариера и се занимават с „големите неща” то този човек, не прави нищо освен да се стреми да провокира в публиката си онова изконното – човешкото усещане.

Иво Димчев в мислите на няколко жени

Весела Казакова, актриса:

Иво Димчев е гений. Може да звучи прекалено силно, но за него и това е недостатъчно. Невероятен талант. Уважавам работат му и безкрайно се гордея с това, че в България има такъв човек. Ако в страната ни все още има хора, които са способни да правят изкуство на световно ниво и да създават новости в тази сфера, то Иво неопроверживо е един от тях.

Касиел Ноа Ашер, актриса и режисьор:

Иво ли? Иво е феномен в българското изкуство. Все още твърде неразбран в странат ни и сред гилдията. Навярно обиден за него факт. Но така седят нещата в България. Възхищавам се на Иво, че въпреки това е непоклатим в нещата които създава и не се интересува от този факт. Иво благодаря ти, че те има.

Ани Васева, театрален и танцов критик:

Lili Handel е явление за българската сцена в сферата на физическия и танцов театър. Иво Димчев е един от малкото, които работят тук в тази облас на изкуството и то при такива трудни условия. Lili Handel e на високо професионално ниво и въздейства с овладяната си физическа експресия и пълното, крайно изпълнение (живеене) на Иво Димчев.

Advertisements