Етикети

От Театри

Пламен Петров

В Народен театър „Иван Вазов” продължават да обясняват на своите зрители, че „С любовта шега не бива”. Пиесата на Алфред дьо Мюсе постави Мариус Куркински. Негово е и музикалното решение на пиесата, сценографията и костюмите са дело на Никола Тороманов.

Прочитът на Мариус Куркински е пълен и много верен. Използвайки текста на Мюсе, той наистина успява да убеди зрителя, че „любовта е невъзможна заради самите влюбени”. Една майсторски оплетена история, в която героите живеят влюбени на земята само за няколко секунди. „Те трябва да се разделят заради самите себе си”, казва Куркински. Според него авторът на пиесата е жесток към своите герои. Това, че той им дава любов само за няколко секунди, е убийствено.

Вечната тема е представена по един съвсем обикновен начин. Но силата на решението е именно в неговата простота. Режисьорът комбинира оригиналното звучене на текста с една пластична актьорска игра и приковава зрителя безмълвен в залата. На първи ред седят забрадените в бяло монахини. Костюмите на героите са решени в ярки цветове, подбрани с умела прецизност. Сценичното пространство – огромна маса на фона на шедьовъра на Леонардо да Винчи – „Тайната вечеря”. Тази картина не означава нищо за самите герои. Тя се е превърна в ежедневие за тях и те не могат да оценят стойността й. Във финалната сцена, чрез система от светлини картината се превръща в параклис, където влюбените, макар и за секунди, успяват да спечелят своето място за уединение. Веднага след това идва времето за раздяла и… още нещо.

Незабравим е монологът на Пердикан в края на първо действие. В него героят казва, че човекът бълнува за любов, непостоянна любов, траеща само секунди. И тези секунди са последната надежда, с която наистина не бива да се шегуваме. Защо любовта е това, за което сме създадени и трябва истински да я ценим такава каквато е.

Няма начин след като гледаш тази постановка, да не започнеш да задаваш въпросите за това има ли любов, защо мразим, когато обичаме, дали не се заблуждаваме, че обичаме, какви сме всъщност и редица още – все свързани с любовта и собственото ни Аз. Отговори едва ли има. Но със сигурност има усещания, които просто трябва да се преживеят.

Advertisements