Етикети

От Хора и улици

Алфредо Торес

ПЛАМЕН ПЕТРОВ

Каре: Може би една от най-благозвучните думи в немския език е „tanz„. Определението на думата в Речника на чуждите думи в бългаския език е следното: „Игра при съпровод на музика.“ Като се замисли човек, наистина има логика в това, че танцът е игра – в която изразяването на емоцията става единствено чрез така нареченият „език на тялото“. За го научиш не трябва нищо друго освен да притежаваш ентусиазма на дете, да усещаш „чувството“ (ритъмът) на музиката, много търпение и постоянство. Тогава тялото ти може да върши чудеса и да овладее най-уникалният език на планетата.

Разбира се за да научиш каквото и да било, ти трябва учител. Учителя по танци, освен всички качества на преподавател, трябва да притежава и още нещо. Това е изтънчено познаване „способностите“ на тялото което е в ръцете ти. Този тип танцьори в България, мога да кажа, че не са много. Един от тях е небезизвестният Алфредо Торес. Всеки един материал за някаква личнаост обикновено започва с това Кой е той?, От къде е? и Защо се занимава с „това“? Опитвайки се да избягаме от клишето, попадаме точно на него. За това като начало ще кажа само, че Алфредо е човек, за който с пълна сила може да се каже, че „езикът на тялото“ е неговата същност.

Той е влюбен в танца. За това го потърсих и си насрочих среща с него. В уговореният ден отивам в собственото му място за танци – Алфредо Торес Денс Студио, което се намира на столичния булевард „Витоша“. Алфредо бърза, за поредното си участие „някъде“, не питам къде, и затова веднага започваме разговора си.

За манията към танците изобщо,

той обяснява, че се е зародила в него още в детството му. Да не забравяме, че Алфредо е от Куба, а пък и както той самия уточни, там всички танцуват. В кръвта им е. Така е и при него. До петнайсетата си годишнина, обаче е голям почитател на бокса. Уви, танца го завладява и на 18 години се записва в Danca National de Cuba, където в рамките на две години професионално се занимава с танцуване. Овладява магията на румбата, гуагуанкото, капоейрата, джаз балета и много други. Сред тях е и салсата. Според Алфредо, голямата разлика между салсата и балета е преди всичко в трудността и органичността на изразните средства. Освен това за да се усвои балетното изкуство ти трябват поне десетина, както и да се започне в много ранна детска възраст. Колкото до салсата… Тя може да се научи, независимо на колко години си.

След пристигането си в България,

през 2001 година, Алфредо създава свой собствен клуб по танци през 2004-та. Преподава салса, модерни и брейк танци и др. Всеки ден през студиото му минават над 50 ученика. Най-много са записалите се да учат салса. Според Алфредо тя е и най-популярният танц, както в България, така и в цяла Европа. Обяснението според него е просто – много латиноамериканци са емигрирали и когато отидат в друга страна единственото, което им идва отвътре е танца. Откриват собствени школи, участват в много програми и така се е стигнало до популяризирането на салсата. Освен това е и много лесена. Българите се справят чудесно с нея.

От Хора и улици

Разговора потръгна и питам Алфредо

за предстоящият турнир по салса.

Турнира се открива на 18 април и в него ще участват танцьори от цялата страна, които ще бъдат разделени в три категории – деца, професионалисти и аматьори. Класиралите се в челната тройка от категорията професионалисти, печелят възможността да участват в световния салсатурнир в Лас Вегас. Усещам, че Алфредо пропуска да каже кой е организатор на турнира. Въпросът ми е директен, а той спокойно отговаря – „Аз и жена ми сме организатори на събитието.“ Тук човека, който винаги танцува с гордо вдигната глава, сега гледа към пода сякаш се притеснява. Забелязвам, че Алфредо е запазил в себе си чувството за баланс между самочувствието което ти е необходимо в тази професия и сдържаността на его-то.

Его-то е една съществена характеристика изкарващите прехраната си с театър. Така съвсем естествено се прехвърляме на

театралния опит на Алфредо.

Преди около година се появи пиесата „Клетка за сестрички“, в която на танцьора бе поверена не малка роля, от режисьора проф. Здравко Митков. Той обяснява, че тази роля е невероятен шанс за него и доказателство, че може де се справи и с това предизвикателство. „Щастлив съм от участието си в пиесата. А още повече, че Здравко Митков е невероятен човек. С него се работи изключително хубаво. Е разбира се има моменти, в които е много строг и вика не малко в репетиционният период, но… нормално е.“ Колкото до по-нататъшните театрални изяви, Алфредо е категоричен, че ще продължи да се занимава с това изкуство. Според него театърът е магия, която няма да свърши никога, а пък и без нея хората не биха били същите. „Нека не забравяме, че театърът е нещо уникално, което няма повтаряемост – едно и също представление, винаги се случва по различен начин. Няма повтаряне.“

Алфредо се вълнува от театъра и желае да се доусъвършенстване в него. Казвайки това, аз си мисля, „Какво повече иска той?“, след като вече има участие, даже и в Народен театър „Иван Вазов“ в „Пушката ще гръмне след антракта“. Но… човек иска още,, и още, и още… Алфредо даже мечтае да направи мюзикъл, но както той сами казва – „Всичко с времето си!“. Казвайки това по лицето му прибяга усмивка, която много ми напомни на хилядите усмихвания от телевизионните екрани. Говоря за преди всичко за музикалния пазар и все повече налагащият се у нас поп фолк. Не веднъж съм засичал тялото на Алфредо Торес по клипове, да се „мята“ в ритмите на този тип музика. Говорим си открито и не мога да пропусна въпроса за участията му в клиповете на

От Хора и улици

поп фолк изпълнителите

и какво му дава това. „Според мен „чалгата“ е вече факт в България и въпреки, че рискувам някой хора да ме критикуват заради участието ми в „чалгарски клипове“, аз ще продължа да го правя, защото ми е интересно.“ Според Алфредо това си е цяла нова култура, която като всичко си има своите положителни и отрицателни страни. „Вие сте много интересни, защото в един момент малко или много се отричате от чалгата, а в следващият момент тайничко наддавате ухо и й се радвате. Това са си мои наблюдения и разбира се никого не ангажирам с тях – просто ги споделям.“. Подхващайки темата за поп фолка питам Алфредо за професионализма в тези среди. Той твърди, че той е на изключително високо ниво. Няма ясно изразен фаворит сред чалгаизпълнителити, но според сред тях има наистина големи таланти и не бива да отричаме този факт. Грешно е разбирането, че изпълнителите на такава музика са некадърни. Не, напротив! Те са се насочили към този вид музика, защото има пазар за нея, спокойно обяснява Алфредо. „Оцеляването днес, на който и да е човек е свързано с комерсиализма, а чалгата е именно такава, така че не бива да обвиняваме тези, които се занимават с нея, защото това е начинът им за прехрана. Няма нищо лошо в това.“

Заниманията в живота на Алфредо Торес са наистина много. Той има изключително широк диапазон на интереси, на преди да приключа разговора си със него ми иска да го попитам, за най-важното нещо в живота на всеки човек –

Децата

„Аз станах дядо пред няколко седмици. Все още не съм се виждал с внучката си, но и това ще стане. Иначе имам четири деца, които много обичам, но наистина не мога да им обърна достатъчно внимание. Вярвам, че те не ми се сърдят.“

Казвайки това, поглеждам пред себе си и виждам отражението на Алфредо, в огледалната стена, която е пред нас. В отразеното му лице се прочита ясничко, че това наистина е човек, които не може да се занимава само с танц. В него има много повече и за това може би трябва, ние българите да се гордеем, че в страната ни има един кубинец, които категорично е решил да твори красота именно в България.

Advertisements