Етикети

От Театри

ПЛАМЕН ПЕТРОВВ края на театралния сезон е нормално да се обърнем назад и да видим какво се случи. Вероятно всеки ще забележи липсата на ясен стил в театралното ни изкуство, в което границите между различните постановки са размити. Май всичките са „малко“ еднакви? Разбира се има постановки, за които може да се каже „не са лоши“, но като цяло нямаше фаворит. Въпреки всичко в цялата тази безстиловост се очерта съвсем ясно силуета на една малка театрална работилница – „Сфумато“. Те за поредна година доказаха, че не са най-добрите в това, което правят в България като екип, но на този етап няма по-добри от тях.

Ако през изминалия сезон има театър, който заслужава да му бъде залепен етикетът „Става“, то това е ТР „Сфумато“. Заглавията, които се родиха там, под „размитото пространство“ на работилницата, не стига че никога не са чувани, защото повечето от тях са авторски спектакли, ами на всичкото отгоре са пропити с професионализъм. Оня вече типичен дух на „Сфумато“ продължава да лъха и от всички тазгодишни постановки на театъра.

Програма „Изход“, която е естествено продължение на философията на театъра, включи в съдържанието си два изтънчени спектакъла – „Станция Астапово“ и „Станция Елабуга“. Първят е дело на Иван Добчев за последните дни от живота на Л. Н. Толостой, а вторият на Маргарита Младенова – за живота на Марина Цветаева. Няма да си позволя да ги определя като най-добрите, но определено това са двете постановки, които го заслужават. Изцяло новият прочит, който ясно се придържа към основната идея без капчица разпокъсност, доказва че съвременният театър може да бъде и цялостен. През последните години упорито ни карат да се влюбим в „новия театрален метод“ на изграждане на постановка, в който „нещата не са много ясни“, но „Сфумато“ упорито твърдят обратното и най-важното – успяват да го докажат.

В репертоара на Театралната работилница влязоха и още няколко заглавия които не бива да пропускаме. Първото от тях е „Психоза 4,48″ на млада режисьорка Деси Шпатова. То представи за пръви път тескст на нашумялата в световен мащаб писателка Сара Кейн. Много от критиците го определиха като „блестящо“. Трябва да се допълни само определението „болезнено истиннно“. Постановката гостува и във Франция, където също бе оценена високо от тамошната публика. Другото заглавие на Шпатова в „Сфумато“ е „Кафе и цигари“. То излезе няколко месеца след „Психоза 4,48″, но в него може да се каже, ча има липси, които обаче не дразнят, а напротив провокират те като зрител да влезеш в ситуацииите на самите герои – добър ход.

Последното заглавие, което представиха този сезон ТР „Сфумато“ е авторският спектакъл на Диана Добрева „Medea“. Той може да се опрдеели като спектакъл за…, както самата Добрева казва: „… за любовта, като за безсъние под затворени клепачи, … за измяната, която ражда чудовища, … за чудовищата като за плачещи демони.“

С това приключва един театрален за да стартира „Малък сезон“ `06. Той се осъществява по инициатива на „Сфумато“ и стартира на 23 юни. Ще бъде закрит на 5 юли. Има за основна цел да осъществи първата среща на най-младите режисьори и актьори с тяхната потенциална публика и театралните мениджъри в България. Някой от по-интересните заглавия, които ще бъдата показани са: „Дъх“ по С. Бекет, „Има нещо в нея…“ на В. Христова, „Град с таксита“ на А. Данкова, „Мърлин Мърло“ на Н. Коляда. В събитието е включена и поснавката на Калин Ангелов „Поне сега“. Текста на пиесата е на Здрава Каменова и бе избрана за едни от седемте най-добри текстове за съвремнна българска драма тази година.

Advertisements