Етикети

От Хора и улици

В ЕДИН РАЗГОВОР С ПЛАМЕН ПЕТРОВОбикновено когато се провежда едно интервю с когото и да е, разговора започва с въпрос. При Белослава това е невъзможно, защото името и песните й не могат да бъдат определени като обикновени. Тя е болезнено естествена, което според много от професионалистите в музикалните среди е непрофесионално и несериозно. Дали са прави или не оставям да прецениш на теб, но едно е сигурно – Белослава е професионалист в живеенето си.

Навън вали. Столичните булеварди са задръстени от движение на хора и коли. Всеки се е забързал на някъде. Но… Белослава е пред мен и се чувствам вън от динамиката на деня. Поглежда ме право в очите и бързо започва разговора:

– Здрасти! Погледни какви са крачолите на дънките ми. Целите са мокри. Как съм ги подгънала само. Аз винаги така ходя. Дъщеря ми все вика: „Мамо, на другите деца майките, не им се влачат така панталоните. Тя е доста по-прилежна, а пъка аз… Даже когато ме види нагримирана, нагласена преди концерт гордо казва: „Мамо искам да се снимам с теб!“ Горкото дете, кой знае колко го разочаровам с поведението си. Извинявай. Давай да започваме с това интервю.

– Точно преди година ти изнесе концерт в НТ „Иван Вазов“. Тогава описа преживяното като „летене“. Тази година направи отново коледен концерт. Какво ти се случи?

– Не знам дали мога да го сравнявам с миналогодишния концерт. Но успях да полетя отново. Дали е било по-хубаво или не – не знам. Той адреналина е все същия. Неописуемо е. Изпаднах в своеобразен амок. Не исках да свършва. Но… Концерта свърши. Влязох за втори път в гримьорната си и знаех, че отново ще трябва да се разделя с нея. Имах чувството, че концерта мина за петнадесет минути. Но всичко се случва така. Случва се за да свърши.

– А процеса по реализирането на един такъв концерт?

– Той е най-хубавото нещо. Особено броени дни преди събитието. Репетиции. Подредба на песни. Заживяваш в един друг свят. Успяваш да се измъкнеш от лапите на битовизма и това ти е достатъчно. Изключително е. В такива моменти винаги се питам „Какво щях да правя без магията на музиката?“. Просто успяваш да се отделиш от реалността. Предполагам, че хората които дойдоха на концерта, са успели да направят същото. Поне така се усещаше от сцената. Вълшебно.

– Концерта имаше невероятен заряд.

– Щастлива съм, че чувам такава оценка. Целият екип, който реализирахме концерта усетихме, че се случи някаква магия. Публиката и ние станахме един организъм. Едно цяло. И всичко се случи. Като в мечтите.

От Хора и улици

– А вечерта преди концерта – как мина?

– Не знам. Беше… Сядам вкъщи и си хапвам някаква супичка. Точно в този момент получавам един SMS. Аз го споменах и на концерта. (б.а. Един мъж праща SMS на Белослава с желанието тя да поздрави приятелката му с песента „Слушай ме“ и да му повярва както каза Белослава „Той много те обича и те моли да му простиш“. Тази песен беше за „Венета от втория балкон.“) Цяла вечер плаках. Не успях изобщо да ям. Все едно буца беше заседнала на гърлото ми. Наистина се разстроих. Винаги съм била такава. Смятам, че няма значение кой е човека. Щом с музиката си мога да случа нещо повече от добре звучаща песен, мога да оправя отношенията между две души – няма по-голяма оценка за качеството на това което правя. Даже се чудех в едни момент дали хората няма да ме разберат накриво. Но… аз винаги съм държала на това нещата да се казват такива каквито са, колкото и да ми коства това. Беше като мисия, която вярвам успях да изпълня.

– Можеш ли да направиш паралел между този и миналогодишния концерт – от музикантска гледна точка?

– Аз не бих, но много хора казаха, че този е звучал доста по-музикантски от миналогодишния, който пък беше по-нежен, по-тих, разложен във времето. В таз годишния имаше много по-бързи парчета. Имаше доста песни на английски, което ме притесняваше. Не бях сигурна, че публиката ми е готова да ги приеме. Но за мое щастие се оказа, че несигурността ми е неоправдана.

– Направи голямо впечатление начина ти на работата с музикантите.

– Да. Гордо го заявявам. Ние работим като едно цяло. За мен е важно да бъдем приятели преди всичко. Може да е непрофесионално, но съм си такава. Аз никога не ходя по-участие без тях. Искам да ми е хубаво и да не се превръщам в машина за участия. Много колеги си носят музиката на диск, пускат я и пеят. Аз не мога така. Не се чувствам истинска. А за мен това е важно.

Advertisements