Етикети

От Театри

Пламен Петров

В края на театрален сезон 2006/2007 все повече театроведи, критици и обикновени зрители поставят разни странни въпроси, като например: „Какви са тенденциите в днешния театър?”; или пък: „Накъде отива българският театър?” Учудващи въпроси, но може би най-учудващото е, че ако има отговор то той е съвсем лесен: театърът отива към самия себе си, към своята същност, а тя е изчезването (Из лекцията на Хегел „За нас изкуството е нещо отминало”). И ако в България има театър които да осъзнава в някаква цялост хегеловата позиция, може би това е ТР Сфумато. За трета поредна година в културния календар на столицата те прибавят един нов сезон – Малък сезон. Началото е на 30 юни и в рамките на 9 поредни дни, желаещите да се запознаят със „спектакли, откъси, авторски изяви и форми, непобиращи се в конвенционалните театрални норми”, имат пълната свобода да го направят на територията на парк „Заимов”, около и в сградата на Сфумато.

Програмата, която са подготвили навява на мисълта, че изкуството вече е неспособно да бъде носител на потребността от абсолютното. От абсолютно значение отсега нататък май е осъществяването на света, сериозното действие и задачата за постигане на действителна свобода. Изкуството вече е близко не до абсолютното, а до миналото и както казва Херман Хесе, то вече има сила и ценност единствено в Музея, големите надежди обаче са този музей да не е Онзи на безусловната капитулация.

Събитието Малък сезон има за цел да представи на публиката студенти от театралните училища след 3-ти курс, чиито театрални търсения да са своеобразен корелат между това, което се случва днес и това, което ще се случи утре, като утрешното, вероятно, е и по-истинското. Доколко това е така, единствено времето може да покаже, но като цяло има нещо смущаващо в програмата на Малък сезон и това е участието на спектакъла „Ане/Мъртви градове” на режисьорката и актрисата Касиел Ноа Ашер. Причините са няколко – спектакълът е на възраст вече повече от 1 година; съставът отдавна е извън определението „студенти”; „новото” в този проект е единствено поставянето му в ТР Сфумато. С риск да изпадна в неловка ситуация простичко бих задал въпроса: Това ли е бъдещият образ на театъра?

Колкото до останалите проекти участващи в Малък сезон има доста интересни имена и заглавия, макар на моменти звучащи твърде неиновативни и близки до определението за прословутата „чалга”: Happy endless”, моноспектакъл Мияко Куротани; “Игра на случки” , импровизационен театър, водещи Антоанета Петрова и Мален Маленов; “Лека нощ” и “Carmen”, танцови моноспектакли на Анна Митева и Ана Каракашева; “Психология на проституцията”, адаптация и режисура: Искра Иванова; “Транссексуалните или трудността да се изразиш”, режисьор: Николай Калчев; “Вавилон”, проект на Василена Радева.

Има какво да се гледа. Така че, грабвай едно шише с минерална вода, пакетче салфетки за потта или пък сълзите и не забравяй да оставиш предразсъдъците във вкъщи. Приятно съзерцаване. И чети Херман Хесе.

Advertisements