Етикети

От Театри


Или просто за нещата, които искаме да ни се случат

Пламен Петров

В забързаното си крачене по тротоарите попадаш на улица „Раковска” № 127. Отклоняваш движението си и влизаш в сградата на Нов драматичен театър „Сълза и Смях”. От стената те наблюдават четири лица над които виси „със страшна сила” най-новото заглавие на театъра – „ОтклонениЯ”. Купуваш си билет от касата и се настаняваш удобно в залата за да видиш постановката на режисьора Калин Ангелов. И… попадаш в свят, които не е твоя свят, но и теб те има там. Попадаш в паралелната реалност на четирима герои и осъзнаваш, че всички ние, Те, Ти и Аз сме „малко лудички” и това само защото искаме „мама да ни слага оня лигавник на точките”, искаме „да не ни барат за задника, защото това много го мразим”, искаме „да си направим пет пластични операции”. Простичко казано „Искаме нещо да ни се случи”.

Здрава Каменова, Кирил Бояджиев, Мария Станчева и Мартин Герасков са имената, които седят зад четирите сценични образа и провокират всички тези мисли в съзнанието на зрителя – в Твоето съзнание. Опитваш се да отречеш, че ти си като тези герои, и се дистанцираш от тях, казвайки, че си друг и техните лудости не са твоите, но тайничко, с крайчеца на съзнанието си, много добре знаеш, че всички сме такива – дребнави, филмови герои, химици и бездействащи. Всеки от нас си създава собствен филм, който сами продуцираме, и в който винаги играем главната роля. Ние сами пишем сценария, създаваме другите действащи лица – може да не сме ги виждали, но „вече сме ги измислили в детайли”. Очакванията са налице. И точно тогава осъзнаваш, че ОчакваниЯ-та те отклоняват от основната ти цел – да живееш пълноценно. От нас зависи дали ще се поддадем на тази си слабост – да измисляме нещата преди да са ни се случили.

Излизаш от залата и ако не друго, вече знаеш, че „нещо ти се е случило” – вълнуващо, разтърсващо, незабравимо. Вадиш мобилния си телефон и се обаждаш на баба си за да я попиташ: „Ало! Бабо! Как си?”, защото знаеш, че тя има нужда от това. Прибираш се вкъщи и там е твоето семейство, което те очаква и обича, въпреки „излишните ти килограми”. Лягаш си и заспиваш. „Поне сега” вярваш, че си обичан – и това ти стига.

Пиесата „Отклонения” не може да бъде определена като блестяща и незабравима. Не защото няма тези характеристики, а просто защото истинските неща в изкуството, а и в живота, не бива да бъдат категоризирани – те са истински или не. Всичко останало е без значение. В заключение бих казал: Отклони се от ежедневието си и се потопи в света на „ОтклонениЯ” – защото той е твоя свят. Но… от гледна точка на истинското живеене. Приятно потапяне – спокойно няма да се удавите, има екшън герои които ще ви спасят.

Advertisements