Етикети

От Хора и улици


Роден в София, завършил в 9-та Френска Езикова Гимназия. На 7 години то е в детска вокална група “Пим Пам”, на 10 в хор “Бодра смяна”, а на 11 вече е в детския Радиохор с които стига и до Япония. През 2001 година печели 1-во място за месец декември в предаването “Хит минус едно”. Но това не е достатъчно през 2004 година попада в световния телевизионен реалити-формат „Star Academy”. Днес той е вече на 22 години, владее пет езика (английски, френски,холандски, испански и арабски), работи във втората по големина радио-телевизионна компания в Европа и продължава да мисли за звездите и хората. Тези характеристики се обединяват под името Георги Тихомиров Костов, но всички си го знаем като Жорж от „Star Academy”.

Интервю на Пламен Петров

– Защо се случи така с продукцията „Star Academy”? Появи се и изчезна. Какво е твоето обяснение?

– Обяснението е просто – българския музикален пазар не готов да поеме толкова млад и с възможности потенциал, като този които се показа в „Star Academy”. Предаването не спря защото хората не са го харесали. Напротив – до ден днешен хората продължават да се сещат за нас и да ни слушат, да се интересуват от това с какво се занимаваме след „Star Academy”.

– Тоест на българската музикална сцена няма място за нови лица?

– И да, и не. В последните пет, шест години могат да се изброят много малко успели хора в тази сфера на изкуството. Имената на тези изпълнители се задържат на сцената благодарение на многото труд, който те полагат. А на нас, тези които участвахме в това предаване ни е доста по трудно. Това е нормално – ние сега започваме да се изграждаме като професионалисти. Да, „Star Academy” ни даде един много голям старт, но… не всичко е свързано с това. За да постигнеш нещо е необходимо много повече. И преди всичко – много труд.

– Каза, че има пет, шест имена които са здраво стъпили на българската музикална сцена. Кой визираш?

– На първо място – Мария Илиева, която освен всичко останало е една прекрасна жена. Аз съм влюбен в нея. Графа, дует „КариZма”, група „Те” и не на последно място – Белослава. Сигурно съм изпуснал някое име, но в общи линии това са лицата на българската музикална сцена. Те са вече от години на нея и успяват по доста убедителен начин да докажат, че заслужават да са на нея. Трябва да се гордеем с хора като тях, а на мен сами са своеобразен модел, за това как трябва да се правят нещата. И разбирам, че труд му е майката?

– Казваш „труд”. А ти над какво се трудиш в момента?

– Над страшно много неща.Времето ми е разчетено до минутата. В момента работя над няколко проекта, като единият от тях е изцяло личен, но не бих искал да конкретизирам нищо повече. Да кажем, защото съм малко суеверен. Паралелно с това продължавам и да съм студент. И може би най-важното, вече от половин година работя за втората по големина, радио-телевизионна верига в Европа. Може да прозвучи нескромно, но съм дясната ръка на управляващият дейностите за България директор. Това е една доста сериозна работа, която за мое щастие ми носи голямо удовлетворение. Разбира се всичко това изяжда голяма част от личното ми време, но… всичко е въпрос на избор. Това е моя.

– Явно обичаш да се занимаваш с различни неща?

– Да така е! Аз обичам да работя с хора и да се развивам в различни посоки. Не съм гений, но това не пречи да желая да съм такъв и да искам да взема максимално от този живот като познание. Искам да мога да създавам мостове между различните сфери на познанието – това наистина ме кара да се чувствам пълноценен. Искам след години да мога спокойно да застана пред огледалото и да кажа – „Аз съм опитен човек!”

От Хора и улици

– Учиш „Реклама” в Нов Български Университет – доказателство за разнородните ти интереси.

– Да! Винаги съм харесвал тази област на изкуството. Създаването на реклама е един изключително творчески процес. Според мен 90% от това дали едно нещо е продаваемо или не, се дължи на рекламата, което е като някаква магия – но е факт.

– А къде остава пеенето?

– Не е на заден план. Даже напротив. Последните месеци от изминалата година бяха страшно натоварени като участия. Ходихме по различни частни партита и концерти. В началото на тази година предстоят редица благотворителни акции в които ще вземе активно участие. Пеенето е нещо, което се работи постоянно. Правят се нови песни, записи. Най-хубавото на пеенето е, че може да става и извън нормирания работен ден.

– Кое е нещото, което наистина успя да научиш от участието си в „Star Academy”?

– Поведението. Поведение пред камери, пред непознати хора, на сцена, по време на интервю. Практически опит относно поведението. Това не може да се учи по учебник. То идва с опита. И другото основно нещо което научих бе да нося отговорност върху това какво казвам и правя пред публиката. Тя има очаквания и е нормално аз като изпълнител да се опитвам да ги задоволя . Когато не успея трябва да си нося последствията. Добър и много важен урок. Не само в пеенето, а и в живота.

– Ти казваш, че музикалния пазар в страната не е готов да поеме потенциал излязъл от „Star Academy”, а как стана така, че има място за толкова много поп-фолк изпълнители?

– Има известна доза истина в това. Но нека не забравяме, че чалгата се превърна и още е основният вид музика, който се слуша в страната. За жалост или не – това е факт, който е глупаво да отричаме. Големият успех на чалгата, се дължи на много простичък факт. Там съумяха да направят свой собствен затворен кръг на индустрия. Те си правят кастингите за новите хора, те си ги продуцират, те имат своите звукозаписни студия, печатници, те си имат една добра разпространителска верига, те си имат своите собствени заведения, в които лицата им да имат участници. Просто кръгът е затворен и изграден по съвършено правилния начин за бизнес оцеляване. Не може да им се отрече. Затова поздравявам чалга индустрията. Бизнес, само с пеене не се прави.

– А за качеството на продукцията?

– Във всеки музикален жанр има такива изпълнители, които… ще се изразя грубо, които са добри или от които нищо не става. Винаги си личи, кога един музикант е положил усилия върху една песен и кога не е. Така че… аз съм твърдо зад позицията, че и в чалгата има качествени песни – не бива да се отричат очевидни факти. Ако не ти харесва – това е друг въпрос, но да казваме, че поп-фолк изпълнителите са некадърници е непристойно за един обективен наблюдател.

– Работата е ежедневие, но все пак, сама тя не прави живота. Какво обичаш в живеенето си – онова личното?

– Когато ми остане време обичам да се прибера вкъщи и да си пусна някой любим филм. Аз имам огромна видеотека от любими филми, които мога да гледам детски пъти. Когато се събудя сутрин, обичам да си пусна телевизора и да зяпам сутрешния блок, докато си пия кафето. Обикновени неща… защото аз съм обикновен човек.

Advertisements