Етикети

От Хора и улици

През тази седмица стартира прдеставянето на всичките театрлани постановки, които бяха номинирани от Съюза на актьорите в България (САБ) за наградите „Икар“. Те ще бъдат представени на публиката в столицата. Свикана е и специална комисия към САБ, която след като изгледа постановките ще обсъди кои от тях заслужават престижната награда. Решението на журито ще стане ясно на самото връчване на „Икари“-те, което ще се състои на Международния ден на театъра – 27 март (понеделник) в Народен театър „Иван Вазов“.

Визитка: Завършил е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1994 година в класа на проф. Надежда Сейкова и Илия Добрев. Участва успешно както в киното така и в театралния живот. Получил е редица награди, а през 2001 година взема наградата „Икар“ за актьор изиграл най-много роли през изминалият театрален сезон. В момента Христо Мутафчиев е директор на Съюза на актьорите в България.

ПЛАМЕН ПЕТРОВ

Бихте ли могъл да направите едно сравнение между двете награди за постижения в театърът – „Икар“ и „Аскер“?

Разликата между двете награди е много елементарна. Разликата е в това, че „Аскер – ите са награди на един театър, които реши сам да създаде още един празник на хората които се занимават с театър. Това са награди на „Театър българска армия“. Те имат своя собствена комисия, която селектира представленията, а после излъчва победителите. Всичко е по тяхно усмотрение. В началото те се ограничаваха само в спектаклите, които са реализирани на софийските театрални сцени. Сега виждам, че има тенденция да наблюдават и театралните събития в страната. Но цялата преценка се извършва от екипа на един единствен театър.

Колкото до „Икар“ -ите… Първо те се връчват точно в международният Ден на театъра. Тоест събитието е много по-широко. Това, че до сега не е било такова, аз лично отчитам като грешка в управлението на Съюза на артистите в България (САБ). Ние не искаме само да се награждават дадени спектакли или артисти, а искаме сериозно да се заговори за театър в България.

– Защо това не се е случвало до сега?

– Проблема, който е съществувал до сега, е че много малко от постановките, които са били номиниране и се намират извън столицата, е можело да бъдат показани и в софийските салони. Причината е липсата на парични средства. От тази година ние ще направим един истински форум, във който всички номинирани представления ще могат да бъдат видени и от столичани в рамките на една седмица. Това начинание е много сериозно като организация, но аз се надявам, че като направим първата крачка втората вече ще е по-лесна.

– Каква е необходимостта от наградите „Икар“?

– Всеки човек има необходимост от признание. Всеки има нужда да бъде уважаван неговият труд и да бъде оценен. Именно това създава и необходимостта от „Икар“. Другото което Икар е човекът в полет. В изкуството човекът винаги се намира в някакъв реален полет. Смятам, че тази награда трябва да съществува, защото трябва да имаме друго отношение към изкуството.

– Бихте ли разяснили как точно се извършват номинациите и как се излъчват победителите?

Събира се управителният съвет на САБ, в който членуват професионалисти от различните гилдии. Актьори, режисьори, сценографи, кукленици. Така всяка от гилдиите предлага по три представления от цялата страна. Тогава членуващите в гилдията на театроведите създава собствена комисия, която изглежда всичките тези представления. Тази представителна комисия взема решение кои представления влизат в номинациите. След това се свиква втора комисия която изглежда номинираните и от тях се избира победителят в съответната категория.

– Хората които се занимават с куклен театър, се оплакаха, че е обидно да има само една номинация за кукли. Какъв е проблемът?

– Проблемът е в самата гилдия на куклените актьори. Я, гилдията трябва сама да създаде своите критерии и мотиви за допълнителни награди. Тоест те трябва да решат каква категория да се създаде още и какви ще са критериите. Аз не мога да сторя това, защото най-малкото не е в компетенцията ми. За това ги има и различните гилдии. Но… За мен това не е проблем, а е нещо което просто е пропуснато във времето. Всичко зависи от куклениците.

– Каква е причината тази година да няма явен фаворит в списъка с номинираните?

– Това е така, защото в театралното пространство не се е появил такъв. Защото ние от комисията оценяваме, например, изключително високо работата на режисьори като Мариус Куркински или Теди Москов. Да, през този сезон те са направили много хубави постановки, но… ако не са надскочили себе си няма смисъл да ги номинираме. Такива са критериите и мисля, че са правилни като подход. За да се отличи с награда едно представление, то наистина трябва да е новаторско, разбира се има и много други неща, които се гледат, но това е основното. А това, че няма фаворит, не е лошо, защото това означава, че има голям брой хубави представления. Ще ми се да вярвам, че е така.

– А защо трябваше да се изработи нова статуетка за наградите „Икар“ 2006?

– Защото в предишната нямаше образа на Икар. Нямаше дори характера на Икар. Предишната представляваше само една колона, а сега има визията на човека в полет.

– В момента българският театър има ли проблеми?

– Както във всеки отрасъл така и при нас има проблеми. Проблемите при нас са свързани най-вече с безотговорността на държавата към изкуството. Защото ако държавата има отношение към изкуството, проблемите като цяло ще бъдат много по-малко и тогава проблемите ще бъдат по-скоро „битови“. В момента има различни казуси, които спъват работата на театрите, който след себе си до една демотивация на актьорите в България. Освен това в повечето предизборни кампании, които се провеждат, културата винаги се посочва като приоритет. До сега обаче не се е случвало. Обидно е! Това наистина е проблем и трябва да бъде решен и искрено вярвам, че рано или късно ще се случи. Опитвам се да съм оптимист!

– Община Каварна е един от спонсорите на събитието „Икар“ 2006. Как оценявате жеста?

– Оценявам крайно високо действията на кмета на Каварна Цонко Цонев. За мен той успя да покаже, че не е необходимо да имаш само пари за да си част от културният живот в страната. Нужно е да имаш желание хъс за това. Той съживи един къс от България, който беше замрял. Това е един град, който заявява категорично, че е част от културното бъдеще на страната и го афишира смело. Благодаря им, че се включиха и в нашето събитие.

– Пожелание към театърът в България?

– Да се оттърси от хленчещият си манталитет. Нека престанем да се оплакваме, че няма пари, че никой не подкрепя изкуството или други подобни на това оплаквания. Нека да работим по-градивно.

Advertisements