Етикети

От Хора и улици

Един разговор за децата, куклите, гласовете и драмата в живота на една актриса

Всеки от нас е чувал прословутото изречение „ 3 в 1 – неочаквано добра комбинация!” Гласът, който непрекъснато ни повтаря тази фраза по всички електронни медии, вече повече от три години, е на едно момиченце, което обича да си игре с кукли. Те са нейната „нестихваща страст”. Макар и вече пораснала тя продължава да го прави, защото това е професията и – куклена актриса. Обича да пише текстове за пиеси, да влиза в ролята на режисьор, да превежда. Нейният глас се крие зад образа на Барт от анимационния сериал „Семейство Симпсън”, Хипопотамката от анимационният филм на Уолт Дисни „Медагаскар”, на Пайпър от „Роботи”, както и на други герои от редица телевизионни сериали. Гласът и е известен, защото не веднъж е заставала зад микрофона в звукозаписното студио за дублаж. И ако си се заслушвал в прослувутото изречение след всеки филм „Текста чете…”, няма начин да не сте засичали името на носителката на наградата на САБ „Икар”05` за постижения в кукленото изкуство с постановката „Кааарлсон и Дребосъчето” – Здрава Каменова.

ИНТЕРВЮ НА ПЛАМЕН ПЕТРОВ

– От известно време в театралното пространство се говори, че Здрава Каменова се е изгубила. Къде се изгубихте?

– Не това е смешно! Не знам, но какво се очаква от мен – Да имам по десет премиери на година ли? Смешно е. Преди много ме интересуваше това постоянно да съм в кондиция, да се предизвиквам да работя, веднага след като приключа един проект да започвам да работя по нов. Сега за мен много по-важни са хората, с които работя. Това е първото нещо, на което изключително много държа. Вече съм се отдала на писането на текстове за пиеси и си мечтая следващият ми текст да е моноспектакъл, в който не аз да играя, както е било до сега, а някой друг. За мен това е голямо предизвикателство. Това, да оживее твоят текст в устата и мислите на някой друг човек е страхотно. Така че аз не съм се изгубила, а търся. Разликата между двете понякога е много тънка, но аз определено търся.

– Тоест ние да не те търсим?

– Не. Не искам. Аз ще ходяна село да паса кокошките.

Здрава прихва да се смее на последно изречените си думи. Мисля си, че е доста самонадяно кото поведение от нейна страна, но в очите и се вижда, че няма и капчица злонамереност. Тя просто си е такава – изключително силно развито чувство за хумор.

От Хора и улици

– Явно в доказателство на това, че през изминалата една година си търсила, тази седмица имаше две премиери на пиеси по твои текстове. Първата от тях се състоя на 2 май в Стара Загора.

– Е какво да направим сега. Състоя се! Голяма работа.

Смехът и отново оглася сладкарницата в, която сме седнали.

Добре. Сега сериозно… Там освен сценарист, аз съм и сърежисьор в постановката, която се казва „Олеле”. Другият режисьор е Георги Георгиев – Антиката. Актьорите, с които работихме са завършилият миналата година курс от студенти на проф. Пламен Марков. Невероятно талантливи хора. Музиката е на Сашо Каланов, а сценографията е на Теодора Лазарова. Пиесата е за деца, но смея да твърдя, че с нея би се забавлявала и възрастната публика.

– А за какво се разказва в тази пиеса?

– Историята се завърта около една принцеса със звучното име Бум Тряс. Тя трябва да се ожени. Идват много принцове, но никой от тях не се харесва на щурата принцеса, която е рокерка и кара мотор. Но най накрая се намира един, който успява да я впечатли. Тя се съгласява да се ожени за него и когато понечва да го целуне той се превръща в жаба. Смешна история.

– На 4 май имаше и друго премиера в столичният театър към увеселителен парк „София Ленд”, чиито текст е твой, а й една от ролите е в твое изпълнение. Защо посягаш към драмата?

– Защото за мен това не е амбициозно. Аз не тръгнах с идеята „Абе кукленият театър не ми стига и за това сега ще напиша един драматичен текст за да се докажа”. Няма такова нещо. Просто текста се роди съвсем спонтанно. Познавах се с младия режисьор Калин Ангелов и му предложих текста. Така се случиха нещата. Искам да отбележа, че Калин страшно много помогна, този текст да се развие и да придобие вида който имаше на премиерата. В началото аз просто бях нахвърляла сцени, сюжети и герои, а с Калин заедно им предадохме плът. Работният процес беше невероятен.

– Какво имаш в предвид?

– Тази пиеса я работим вече от една година. В нея участваме аз, Кирил Бояджиев, Мария Станчева и Мартин Герасков. Режисьор е Калин, музиката е на Чавдар Асенов, а сценографията отново е на Теодора Лазарова. Екипа, който създадохме заедно е много хубав. В началото репетирахме в едно село миналото лято – незабравим момент. Даже една от репетициите сме я правили на връх Вихрен – див творчески ентусиазъм от страна на всички ни. Това е невероятното. Затова и в началото подчертах, че вече за мен е изключително важен екипа от хора, с който работя. Благодаря на всички тях, че заедно си повярвахеме и работихме за каузата. Никой от нас не е работил за пари. Може да е непрофесионално, но е много по-истинско, а не е ли това най-важното?

От Хора и улици

– А с какво се занимава тази пиеса?

– Вече не знам. Толкова съм вътре в нея, че аз самата, не мога да дам обективен отговор. Този въпрос аз го зададох на много от приятелите, които идваха да гледат постановката. Те простичко и ясно отговарят: „Това е една пиеса за елементарните ежедневни болки на обикновенния човек.”, „Това е една пиеса за подтиснатите желания и комплекси на всеки от нас.” или за „Това как всеки се е затворил в собствените си фантазии и е неспособен на диалог с подобните си.” Все такива неща. Дребни, познати на всички нас болки, които обаче се страхуваме да споделим с другите. За не-живеенето на живота.

– Ти си куклена актриса. За последната си куклена постановка „Кааарлсон и Дребосъчето” беше наградена с награда „Икар”. Какво се случи с тази пиеса?

– Взех награда и до там. Никой театър не иска да вземе това представление в програмата си. Жалко е. Но за щастие то ще бъде показано в Япония. В момента аз и Моника Агелова, учим текста на японски език и живот и здраве товалято в рамките на един месец там са ни организилрани 22 сцени на които ще го покажем. В България то е играно 15 пъти в рамките на два театрални сезона. Но… Там за един месец почти два пъти повече. Ще участваме и в един фестивал за куклено изкуство. Та това се случва с тази писа. Може би след като се върнем от там предствалнито ще умре. Но нищо. Навярно е имало смисъсъл – да отиде в Япония. Вярва че ще успеем да представим България и нашия куклен театър достойно.

– Не те ли обижда това?

– Не! Тези неща вече съм ги приела. Това е нормално за странта ни.

– Защо такова безразличие? Не трябва ли да се бориш за тази пиеса?

– Как? Вече съм пробвала, но уви не става. Не се харесва. Комисиите които извършват селекциите казват, че представлнието е твърде тъжно за деца и е прекалено „нестандартно”. Какво трябва да направя в тази ситуация. Колкото и да обяснявам, че това не е така – не се получава. За мен децата са най точният критерий за оценка на едно мое предстваление. И мога да заявя категорично, че малкото пъти, които съм играла „Кааарлсон и Дребосъчето” е било разбрано от публиката. Идават деца и задават въпроси, които са толкова смисилени, че даже не може и през ум да ти мине, че те са малки и не разбират. Напротив – децата разбирата проблемите по-много по истински начин от големите хора. И какво от това, комисиите по селекция не искат тази пиеса. Радостно е, че в Япония я искат. За това казвам, че труда който сме хвърлили в тази постановка си е заслужавал.

От Хора и улици

– Вярвам сте забелязал, че в тазгодишния театрален сезон няма нищо ново в кукленото изкуство. Защо се получава така?

– Да съгласна съм с това. За мен причината е в застаряването на хората, които правят куклен тетатър. Не че няма талантливи млади кукленици, но те просто не успяват да се реализират като такива. Причините са крайно много и не искам да се оплаквам, защото това е наша черта, която не харесвам. Но наистина не всичко зависи от нас. Та младите се насочват в други жанрове на изкуството. Примера за който се сещам е Ирина Дочева, която имаше премиера миналата седмица в ТР „Сфумато”, но постановката е драматична. Това е жалко, защото тя е много талантлив човек, но всеки търси начин за препитание. Както и аз. Занимавам се с преводаческа дейност, дублажи. Така си изкарвам прехранта. Но…

– Нещо друго, което искаш да кажеш, за нещо друго което те вълнува?

– Ами… Какво ме вълнува? Не знам. Иска ми се хората да са по-отворени, да дишат по-спокойно. И като се раздишат едно хубаво, и като се успокоят ще имат време за всичко. Защото аз знам, че ние човеците можем да си живеем много хубаво на тая планета и да се радваме на истинските неща, които ни заобикалят, но уви не искаме да им повярваме и да отворим очите си за тях.

Advertisements