Етикети

От Хора и улици

ПЛАМЕН ПЕТРОВ

Погледът е особена специфика на всеки индивид. Обикновено всеки по-различен поглед върху дададена ситуация или събитие бива остро критикуван. Същото се получи и с решението на ТР Сфумато да откаже участието си в тазгодишните номинациите за наградите Аскеер и Икар. В театралната гилдия приеха тази позиция като чиста обида. И сега малко или много всички са огорчени от лицата на „Сфумато”. Защо?

Денят е понеделник, часът е 18.30. Търся Маргарита Младенова (б.а. директор на ТР Сфумато) за да изясни своя поглед върху случилото се. Сигнал свободно. Вдигане на телефонна слушалка. Задъхания глас на Младенова прозвучава: „Ало!” Набързо обяснявам защо се обаждам и директно пристъпвам към въпроса: „Защо се случи това?”.

Глътка въздух и…

„Вижте! Аз смятам, че се придаде прекалено голям акцент върху намеренията ни относно наградите на СБА и Аскеер. Крайно е мнението на гилдията, че ние сме обидени. Не, това не е точната дума. Ние просто не сме съгласни с критериите за оценка. Те се разминават с нашия начин на мислене. Вярвам, че ще се съгласите с мен, че в такава ситуация най-трезвото решение е да се отделим от тези сдружения в пълния смисъл на думата. На нас нещо не ни харесва и се отказваме от него. То просто не отговаря на нашия мироглед и философия. Глупаво ще е да продължаваме да се причисляваме към стандартните театрални форми, когато съвсем ясно подчертаваме, че ние не правим театър – ние правим изкуство. Минаха достатъчно години от създаването на „Сфумато”. Вече спокойно можем да си позволим да правим изкуство – тоест да не се състезаваме с никого. Изкуството не е спорт – не е състезание. Когато в изкуството има надпревара – то вече не е истинско. Превръща се в нещо друго, което не е наша цел.”

Увереността в гласа на Маргарита е повече от респектиращ. Не мога да коментирам казаното по никакъв начин, освен че смятам за глупаво да се продължава да се рови около това решение. За мен е обидно, че все още българинът не е дорасъл да погледне нещата право в очите и да ги приеме такива каквито са. Смятам, че е излишно да продължаваме да търсим негативите на тази позиция, която заемат от „Сфумато”. Това е техният личен поглед върху театралната действителност.

Значимостта на тази случка е огромна. Причините са няколко:

1. Доказателство, че все още в тази страна се срещат Хора на изкуството, които са готови да загърбят личните си интереси в името на самото изкуство.

2. Случилото се е съвсем нормална човешка реакция, която за нашата действителност, за жалост, е чуждост. Ние живеем с недоволството си по даден въпрос, и вярваме, че „човек свиква с всичко”. Нима е вярно като поведение?

3. „Сфумато” показават за пореден път, че уважават своите зрители. Те сами се обявиха като „различният театър” и продължават да го доказват и да не изневеряват на различното си чувство за изкуство.

Затварям телефонната слушалка и паля цигара. Мисля за 15 минутният разговор, който проведох с Маргарита. Осъзнах, че не бива да причисляваме лицата на „Сфумато” към групата на „обидените интелектуалци”, защото те определено не са такива. Те държат да направят нещо значимо, неподчиняващо се на каквито и да е външни закони на изкуството, и го правят. Отказът им от двете театрални награди е поредното доказателство за това.

„Когато всичко е еднакво, това много улеснява избора!”, казва Мерлин Монро. Дали именно заради това българската театрална гилдия, не реагира така остро на позицията на „Сфумато”? Навярно различността ги затруднява? Или плаши? Въпроси, чиито отговори едво ли ще чуем.

Преди дни официално бе открит новият театрален сезон. Пожелавам на българският зрител, да успее да види новото в него, защото, предходният сезон, със сигурност не успя да удовлетвори очакванията на своите зрители. Но… там в дъното на парк „Заимов”, една малка схлупена сграда успя да роди онова, което другите не успяха, онова, което любителите на театъра желаеха – истинност. Там в дъното на парк „Заимов”, ТР „Сфумато” упорито доказва себе си, по най-трезвият начин – чрез истинност на продуктите си.

Advertisements