Етикети

От Янко Маринов …

Органистът е основател на формацията за барокова музика Concerto Antico

В България, а и в световен мащаб, все по-рядко може да се срещне човек, в сферата на културата, за който да се каже, че е „аристократичен дори в инстинктите си”, което според известния американски музикален критик Харолд Шьонберг, е „не само доказателство за уникалност, но и за гений, особено що се отнася до музиката”. Гений в римската митология е дух-покровител на мъжете. Считало се, че съпътства всеки мъж от раждането до смъртта му. Думата произлиза от латинската genius и се използва за човек с изключително голяма степен на даровитост. Не бих си позволил да вкарвам човека с името Янко Маринов в подобни рамки и категории, но не защото не е такъв, а защото винаги е „и още нещо”.

Пламен Петров

Янко Маринов е роден на 9 юли 1975 година. Поема, още като дете, по пътя на музиката и израства като пианист. Малко по-късно, воден от нашия виден органист, музикален теоретик и композитор, проф. Нева Кръстева (б.а. първия преподавател по орган в страната) се запознава с възможностите на органа и музиката, написана за него. Така органът се превръща в неговия музикален инструмент.

През лятото на 1997 е поканен да

участва в майсторския органов клас на световно известния органист Жан Гийю в Цюрих,

след което се включва в същия клас и през 1998,1999, 2002 и 2005 година. Има концерти, както в страната така и в редица европейски страни. Участва в международния органов фестивал в Двореца на музиката в Атина, а в рамките на това събитие изнася и самостоятелен концерт в Английската католическа църква в града. През 2002 година става един от основателите на Органово общество към Софийска филхармония. Прави редица записи за Българско национално радио и телевизия, а през септември 2004 година е назначен за органист в Католическата катедрала „Св. Йосиф” в град София.

Съвсем беглата биографична справка е достатъчна сама по себе си, за да покаже, що за личност е Янко Маринов. Известния диригент Йосиф Герджиков, който е работил с него, го определя като „изключителен природен талант, с огромен кръг от интереси”. Подобни гръмки фрази винаги предизвикват доза съмнение, но Янко Маринов не само ги е заслужил, „той ги оправдава”. Преди десет години органистът започва работа с Гердижков, и тогава той се

запознава в детайли с музиката от епохата на Барока –

с нейния език, форми и афектен заряд. Така тя се превръща в неговата музика, което му донася славата на „един от най-изтънчените интерпретатори на музика от епохата на Барока”.

От Янко Маринов …

На базата на придобития вече опит по пътя на музиката и изградени собствени възгледи за музикалната интерпретация, през 2001 година, Янко Маринов основава консорт за старинна музика Concerto Antico. Първата изява на ансамбъл е по повод посещението на Нейно Величество Кралицата на Дания Маргрете II в България. Съставът има участия в Гърция, Австрия, Турция, Германия, Швейцария и Италия. В края на миналия месец те се завърнаха от 30-то издание на международния Фестивал за старинна музика в Барселона, след като спечелиха конкурса за участие и бяха поканени от организаторите да изнесат три концерта. Стремят се към „музикален първообраз, а не автентичност, защото израз като автентичност е логически недопустим” уточнява Маринов. Държат на импровизацията при изпълненията си. Относно нея, част от догматичната критика е доста скептично настроена, може би, защото продължава да подкрепя думите на немския композитор Роберт Шуман, че „не трябва да се импровизира, защото тези усилия могат да се насочат към нещо много по-полезно”. Една от основополагащите фигури за днешното възраждане на импровизацията – световно известния сопран Емма Къркби казва, че „импровизацията е ценна, не само защото тя изисква дарба и знания”, но и защото „е олицетворение на човешката свобода”. “Concerto Anticoсе представят с музика от епохата на късния Ренесанс, Барока и Галантния стил, където именно налага и разбирането, че импровизацията, освен всичко друго, е плод на огромна база знания и талант. И още нещо – Янко Маринов е органист, а импровизацията при органовото изпълнение, винаги е била решаваща, най-малкото за осигуряване на преходи в религиозните служби.

По пътя на музиката, Маринов дълги години се занимава и с византийска музикология. Така през 2000 година, той

получава известната Хердерова стипендия

и продължава образованието си във Виена, където изучава гръцка палеография и византология при проф. Гамилшег, проф. Крестен, Герда Волфрам в Института за Византология на Виенския университет, както и органова музика в Университета за музика. След завръщането си в България става докторант в Института за Изкуствознание в Българска академия на науките (БАН) с научен ръководител проф. д. изк. Елена Тончева. Тончева определя Янко Маринов, като „изключителен професионалист” и „основоположник на нов изследователски метод в областта на палеографския анализ на музикални нотации, и то в световен мащаб, защото този метод е чужд дори на Запада”. Маринов прилага методите на общата гръцка палеография върху старите невмени писма (безлинейно нотно писмо). Знанията му в областта на средновековната калиграфия, са го довели до „множество идентификации на писачи, обособяване на групи от ръкописи, както и откриване на центрове, в които са създавани свещените книги (скриптории)”. Някой от най-значителните му открития са: Обвързва двата най-стари ръкописа с византийска нотация от края на 10 век (единия тук, в България, а другия във Великата Лавра ”Св. Атанасий” на Атон), като доказва, че са дело на един и същи писач; Коригира невярно разчетената датировка на втория, по година на възникване, византийски музикален ръкопис от 1109 година; След дълъг анализ доказва, че Св. Марк Евгеник е написал и редица музикални книги, една от които се съхранява в страната.

Янко Маринов е и един от организаторите на проекта на Института за изкуствознание за

дигитализиране и описване ръкописите

от Църковния исторически и архивен институт при Българската патриаршия. „Средновековния и съвременния православен християни вярва, че църковната музика е боговдъхновена и с това – универсална. От покръстването на България (а може би и преди това) тя е и нашата музика – българска, балканска.” – подчертава Маринов. Събирането на тези ръкописи, съхраняването и изучаването им е своеобразно „запазване на корена”. Затова той апелира, че такъв вид музика трябва да се изучава в Музикална академия „П. Владигеров”, което все още не се прави. Като допълнителна обосновка защо е нужно това,казва, че „ако при изпълнение на западна музика (барокова, ренесансова или дори едногласната католическа Грегорианика) имаме увереност за правдоподобност при прозвучаването, то за изпълнение на източнопрваславна музика се правят първи експериментални стъпки”.

И още нещо. Янко Маринов, не престава да открива нови и нови неща, които да го вълнуват, по пътя на Музиката. В момента се подготвя за турне в Германия, преди седмица откри изложба ЦУ на БАН с постери, на които бяха представени и оригинални музикални ръкописи, съхранявани в архива на БАН, по повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май. Но… винаги има и още нещо.

Advertisements