Етикети

От Автори/тет


Веднъж прочетох, че когато римски пратеници запитали Аполоновия оракул що да сторят, та поданиците им да бъдат управлявани в мир, той им отговорил: Nosce te ipsum, което ще рече всеки да опознае себе си. Това ме накара да премисля своето минало и да си подиря сметка за водения от мен живот. И тъй като бездруго безделничах, казах си: „Твоят живот беше не живот, ами смърт: дните ти бяха тежка сянка, годините ти – тежък сън, насладите ти – тежки грехове, младостта ти – илюзия, а благополучието ти – алхимистично богатство, което излита през комина и те напуща, преди да си го усетил! Ти следваше войната през безброй опасности и в нея намери много сполуки и несполуки: ту се издигаше, ту проваляше, биваше ту именит, ту безличен, ту богат, ту беден, ту радостен, ту угнетен, ту обичан, ту ненавиждан, ту почитан, ту презиран. Но ти, бедна моя душо, какво постигна ти по целия този път? Ето какво спечели ти: добруването ми е нищожно, тревоги тегнат на сърцето ми, за което и д е добро дело съм ленив, муден и покварен, но най-лошото е, че съвестта ми е неспокойна и гузна, а ти самата си потънала в грехове и си ужасно осквернена! Уморено тяло, объркан разум, затрита невинност, похабена чудесна младост, погубено благодатно време. Няма нищо, което да ме радва, а на всичко отгоре сам се ненавиждам. Когато след блажената кончина на моя баща се озовах в този свят, бях простодушен и чист, прям и честен, правдив, покорен, скромен, въздържан, целомъдрен, стеснителен, благочестив и смирен, ала скоро станах злобен, лъжовен, притворен, надменен, неспокоен и най-вече съвсем безбожен – пороци, които до един усвоих без учител. Държах на честта си не заради нея, а заради моето преуспяване. Ценях времето, но не за да го вложа за моята праведност, а за да го използвам за тялото си. Многократно излагах живота си на опасност, ала ни веднъж не се постарах да го поправя, та да мога спокойно и блажено да умра. Грижех се само за настоящето и за временната изгода и изобщо не се замислях за бъдното, а още по-малко за туй, че един ден ще трябва да давам сметка пред лицето на бога!”

С такива размисли се измъчвах всеки ден и точно тогаз в ръцете ми попаднаха няколко съчинения на Гевара, част от които не мога да не приведа тук, защото със силата си те ме накараха окончателно да възненавидя света. В тях се казва:

Сбогом, свят, защото не вдъхваш нито упование, нито надежда за нещо: в твоя дом миналото вече е изчезнало, настоящето се изплъзва безвъзвратно, бъдното въобще не е настъпило, най-трайното пропада, най-силното се прекършва, всевечното престава, така че ти си мъртвец след мъртвите и за сто години не ни даваш дори час да поживеем.

Сбогом, свят, защото ти ни вземаш в плен и не ни връщаш свободата; завързваш ни и повече не ни развързваш; натъжаваш ни и не ни утешаваш; ограбваш и не даваш нищо обратно; обвиняваш, без да има причина; осъждаш, без да изслушваш страните, тъй че ни убиваш без присъда и ни погребваш, без да сме умрели! В тебе няма радост без скръб, няма мир без раздори, няма любов без недоверие, няма спокойствие без страх, няма обилие без липса, няма чест без опетненост, няма добруване без гузна съвест, няма занятие без оплакване, няма приятелство без лицемерие.

Сбогом, свят, защото в твоя палат обещават, без да изпълняват; искат услуга, без да я заплащат; приласкават, за да убият; издигат, за да свалят; помагат, за да унижат; почитат, за да опозорят; вземат на заем, без да връщат; наказват, без да опрощават.

Бог да ти е на помощ, свят, защото в твоя дом, великите и обичаните ги събарят, а недостойните биват предпочитани, към предателите се проявява милост, а към преданите – пренебрежение, злите стоят на свобода, а невинните ги осъждат; мъдрите и опитните биват уволнявани, а на некадърните се предлага голямо възнаграждение; на подлите се вярва, а на искрените и честните не се оказва доверие; всеки върши каквото иска и никой онова, дето трябва да върши.

Сбогом, свят, защото в теб никого не наричат със собственото му име: наглия наричат сме, страхливият – съобразителен, безогледният – усърден, а мекушавият – кротък. Прахосникът минава за щедър, а стиснатият – за скромен; лукавият бъбривец и дърдорко наричат сладкодумец, а тихия човек – глупак или мечтател; прелюбодееца и озлочестителя наричат влюбчив, мерзавеца – придворен, отмъстителя – буен, а добродушния – извеян, така че ти ни представяш годното за негодно, а негодното за годно.

Сбогом, свят, защото ти изкушаваш всекиго: на славолюбивите обещаваш слава, на метежниците – промяна, на ласкателите – милост от князете, на нехайните – служби, на алчните – богатства, на чревоугодниците и развратниците – забавление и наслада, на озлобените – мъст, на крадците – потайност, на младите – дълъг живот, а на фаворитите – трайно княжеско благоволение.

Сбогом, свят, защото в твоя палат не намира подслон нито правдата, нито верността! Който общува с теб, става безсрамен; който ти се доверява, бива измамван; който те слуша, бива подвеждан; който се бои от теб, той най-много си изпаща; който те обича, нему лошо се отплаща, а който изцяло се уповава в теб, той най-много става за смях. В теб не помага подаръкът, който ти се дава, не помага услугата, която ти се прави, не помага добрата дума, която ти се отправя, не помага верността, която ти се предлага, нито дружелюбието, което ти се оказва; ти въпреки това мамиш, събаряш, позориш, мърсиш, заплашваш, изсмукваш и забравяш всекиго; затуй всеки плаче, въздиша, хленчи, вайка се, пропада и намира своя край. В теб никой не вижда и не чува нищо друго освен взаимна омраза до задушаване, приказки до подмамване, обич до отчаяние, пазарене до ограбване, молби до надхитряне и вършене на грехове до последния си час.

Бог да ти е на помощ, свят, защото, докато те следва, човек пилее времето си за забвение, младините си в ходене, търчане и скачане през огради и стълби, по пътища и пътеки, през планини и долини, през гори и пущинаци, през реки и морета, в дъжд и сняг, в жега и студ, при вятър и буря. Зрялата възраст минава в копаене и топене на руда, във вадене и дялане на камъни, сечене и кастрене, засаждане и отглеждане, в умуване и кроежи, в уреждане на решеното, в тревоги и роптаене, в купуване и продаване, в заяждане, враждуване, воюване, лъжене и мамене. Старостта минава в неволи и страдания: умът отслабва, дъхът мирише, лицето се сбръчква, тялото се прегърбва, погледът помътнява, крайниците затреперват, носът потича, главата оплешивява, ушите недочуват, обонянието се губи, вкусът изчезва, човека охка и пъшка, става ленив и немощен и му остава единствено да се мъчи и напряга до кончината си.

Сбогом, свят, защото в теб никой не иска да бъде добродетелен. Из ден в ден злосторниците биват осъждани, предателите – разчетворявани, крадци, разбойници и обирници – обесвани, убийци обезглавявани, магьосници – изгаряни, клетвопрестъпници – наказвани, подстрекатели – прокуждани.

Бог да ти е на помощ, свят, защото своите слуги нямат друга работа или занимание, освен да мързелуват, да се докачат и одумват помежду си, да се увърта около девици, да ухажват хубавици и да се задяват с тях, да играят на зарове и карти, да се пазарят със сводници, да се карат със съседите си, да си разменят клюки, да откриват нови хитрини, да кожодерстват, да измислят нови моди, да погаждат нови лукавства и да въвеждат нови пороци.

Сбогом, свят, защото от теб никой не е доволен. Ако е беден, иска да забогатее; ако е богат, иска думата му да се чува; ако е нищожен, иска да се издигне; ако е уязвен, иска да си отмъсти; ако е на почит, иска да командва; ако е порочен, иска да му е леко на душата.

Сбогом, свят, защото в теб няма нищо трайно. Гръм поразява високите кули, вода завлича мелниците; червеи прояждат дървото, мишки – зърното, гъсеници – овошките, молци – дрехите; добитъкът погива от старост, а клетият човек – от болест. Един има кел, друг – рак, трети – вълчанка, четвърти – френга, пети – подагра, шести – гърч, седми – водянка, осми – камък, девети – пясък, десети – охтика, единадесети – треска, дванадесети – проказа, тринадесети – епилепсия, четиринадесети – умопомрачение! В теб, свят, никой не прави като другия: когато един плаче, друг се смее; един тъгува, друг се весели; един пости, друг пиянства; един гуляе, друг гладува; един язди, друг ходи; еди играе, друг се труди; а когато някой се ражда, друг умира. По същи начин всеки живее различно: един е господар, друг е слуга; един е пастир на хората, друг – на свинете; един върви подир краля, друг – подир ралото; един плава по море, друг странства по панаири и тържища; един лови риба, друг – птици; един се съсипва от труд, друг краде и плячкосва страната.

О, свят, бог да ти е на помощ, защото в твоя дом нито се живее благочестиво, нито има ред в смъртта. Един умира в люлка, друг – на младини в леглото, трети – на въжето, четвърти – от меча, пети – на колелото, шести – на кладата, седми – край чашата, осми – в някоя река, девети се задушава от лакомия, десети се сгърчва от отрова, единадесети свършва ненадейно, дванадесети – в битка, тринадесети – от магия, четиринадесети удавя своята бедна душа в мастилницата.

Сбогом, свят, разговорът с теб ми додея. Животът, що ни даваш, е окаяно поклонническо лутане, нетрайно, несигурно, мъчително, сурови, мимолетно и скверно битие, пълно с несрета и заблуда, което заслужава да се нарича смърт, а не живот, и в което ние всеки миг умираме чрез много недъзи на нетрайността и по различните пътища на смъртта. Ти не се задоволяваш с горчилото на смъртта, от която си заобиколен и просмукан, ами и подмамваш повечето люде с твоите ласкателства, подтици и лъжливи обещания; от златния потир в ръката си им даваш да пият горчивината и притворството и ги правиш слепи, глухи, луди, пияни и безумни. Ех, блазе на ония, дето отбягват твоята близост, презират твоята кратка, мигновено чезнеща радост, отказват обещанието с теб и не пропадат с такъв подъл, изпечен измамник. Защото ти ни превръщаш в мрачна бездна, в жалък земен мир, в дете на гнева, в зловонен леш, в измърсена съдина на бунището, в съдина на разложението, пълна с гадост и смрад; а след като дълго си ни обграждал и терзал с ласкателства, милувки, заплахи, бой, мъки, тормоз и изтезания, ти предаваш изнуреното тяло на гроба и поставяш душата пред неизвестна участ. Защото, макар да няма нищо по-сигурно от смъртта, човек все пак не знае как, кога и къде ще умре и (което е най-отчайващото) къде ще отиде душата и какво ще я сполети. Тежко тогаз на бедната душа, която послушно ти е служила, о, свят, и се е поддала на твоите съблазни и удоволствия; защото, след като такава греховна и непросветлена бедна душа се отдели в силна и ненадейна уплаха от злочестото тяло, тя няма да бъде заобиколена като него приживе от слуги и приятели, ами сонм най-върли нейни врагове ще я отведат пред височайшия съднически престол на Христа. Та бог да ти е на помощ, свят, защото не се съмнявам, че един ден ти ще се отвърнеш от мен и ще ме изоставиш, и то не само когато моята бедна душа се яви пред лицето на строгия съдник, но и когато бъде обявена и произнесена най-страшната присъда: „Идете от мен, проклети, в огън вечний!”

Сбогом, коварен, долен свят, зловонна жалка плът, защото заради теб и заради подчинението, службата и послушанието към теб безбожният непокаял се бива осъждан на вечно проклятие, в което вовеки няма какво друг ода очаква освен наместо прекараното веселие – скръб без утеха, наместо пиянството – жаждата без освежаване, наместо гуляите – глад без засита, наместо пищността и разкоша – мрак без светлик, наместо насладите – болка без облекчение, наместо властта и почестите – вопли, стонове и ридания безспир, жега без прохлада, огън без угасване, студ без мяра и неволя безкрай.

Бог да ти е на помощ, свят, защото наместо предвещаната от теб радост и наслада злите духове ще грабната непокаялата се и прокълната душа и мигом ще я отнесат в бездната на пъкъла; там тя не ще вижда и чува нищо друго освен страшните образи на дяволите и прокълнатите, непрогледен мрак и миазми, огън без отблясък, писъци, ридания, тракане на зъби и богохулстване. Тогаз ще угасне всяка надежда за милост и пощада: там няма преклонение пред личността – колкото по-горе някой се е бил издигнал и колкото по-тежко е съгрешил, толкоз по-ниско ще се сгромоляса и толкоз по-големи мъки ще трябва да понесе. Комуто е било дадено много, от него ще иска много и колкото повече някой се е големеел в теб, долен, коварен свят, толкоз повече теглила и страдания ще получи; защото тъй се полага според божията справедливост.

Бог да ти е на помощ, свят, защото – макар тялото известно време да лежи и гние в земята – при второто пришествие то все пак ще трябва да се вдигне и подир последната присъда да стане ведно с душата вечна геена огнена. Тогаз бедната душа ще рече: „Проклет да си, свят, защото – подтикната от теб – забравих бога и самата себе си и цял живот те следвах в пищност, злост, греховност и поквара! Проклет да е часът, в който бог ме е създал! Проклет да денят, когато съм се родил в теб, долен, злобен свят! О, планини, рътлини и чукари, сринете се върху ми и ме скрийте от лютия гняв на агнеца, от лицето на оногова, дето седи на престола! Ах, тежко и горко ми во веки веков!”

О, свят, порочен свят, затуй те заклевам, умолявам, призовавам, предупреждавам и възроптавам срещу теб повече да не се домогваш до мен. В замяна аз никога вече няма да се надявам на теб, понеже знаеш какво съм наумил, а именно: Posui finem curis, spes et fortuna valete.

Дълго и усърдно размислях над всички тези слова и те така ме развълнуваха, че зарязах света и отново станах отшелник.

Нека бог до един ни дари с милостта си да получим от него онова, на което най-много държим, а именно един блажен край.

Advertisements