Етикети

Веднъж се събрали на едно място на Земята всички чувства и качества на хората. Когато ОТЕГЧЕНИЕТО за трети път се прозяло, ЛУДОСТТА, както винаги, достатъчно луда му предложила: ”Искаш ли да играем на криеница?”. ИНТРИГАТА надигнала заинтересовано глава и ЛЮБОПИТСТВОТО, без да може да се сдържи попитало: ”На криеница ли?! И каква е тази игра?” “Това е една игра – му обяснила ЛУДОСТТА – в която аз си затварям очите и започвам да броя едно до един милион, докато през това време вие се скривате и когато спра да броя, първият от вас, когото намеря ще заеме моето място, за да продължи играта… ”ЕНТУСИАЗМЪТ се включил веднага в играта, последван от ЕУФОРИЯТА. РАДОСТТА подскачала така весело, че накрая убедила СЪМНЕНИЕТО, дори и АПАТИЯТА, която никога нищо не я интересувало. Но не всички искали да участват. ИСТИНАТА предпочела да не се крие. За какво като в крайна сметка винаги я разкривали?! НАДМЕННОСТТА казала, че това е една много глупава игра (но всъщност я дразнело това, че идеята не била нейна). КОВАРСТВОТО предпочело да не рискува… едно, две, три… започнала да брои ЛУДОСТТА. Първият, който се скрил бил МЪРЗЕЛЪТ, който както винаги се спрял зад третия камък по пътя. ВЯРАТА се качила на небето. ЗАВИСТТА се скрила зад сянката на Триумфа, който със свои собствени сили успял да се добере до върха на най-високото дърво. ЩЕДРОСТТА почти не могла да се скрие. Всяко място, което намирала и изглеждало прекрасно за някои от нейните приятели, например едно кристално чисто езеро – та то е идеално за КРАСОТАТА. Короната на едно дърво – перфектно място за СТРАХА. Полетът на една пеперуда – най-доброто скривалище за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Поривът на вятъра прекрасно убежище за СВОБОДАТА. Така че най-накрая ЩЕДРОСТТА се скрила в един слънчев лъч. ЕГОИЗМЪТ за сметка на това си намерил едно много добро местенце още от самото начало, проветриво, удобно, …точно като за него. ЛЪЖАТА се скрила на дъното на океаните, (но нали си е лъжа, всъщност била зад дъгата). СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО били в центъра на вулканите. ЗАБРАВАТА (забравих къде се е скрила, но това не е чак толкова важно). Когато ЛУДОСТТА преброила ЛЮБОВТА още не била намерила място, където да се скрие. Всичко вече било заето. Накрая забелязала един розов храст и разнежена решила да се скрие зад неговите цветчета….” …един милион” -преброила ЛУДОСТТА и започнала да търси . Първият, който се появил бил МЪРЗЕЛЪТ. След това дошла ВЯРАТА, която си бъбрела с Бог на небето върху зоологически тематики. СТРАСТТА И ЖЕЛАНИЕТО почувствала във вибрациите на вулканите. По невнимание открила ЗАВИСТТА и естествено могла да заключи къде е ТРИУМФЪТ. ЕГОИЗМЪТ нямало защо да го търси, той сам бил излязъл, отчаян от своето скривалище, което се оказало гнездо на оси. От толкова обикаляне ЛУДОСТТА почувствала жажда и приближавайки се до езерото открила КРАСОТАТА. Със СЪМНЕНИЕТО се оказало още по-лесно, намерила го седнало върху една скала, без да е решило още къде да се скрие. Така намерила всички: ТАЛАНТЪТ между свежата трева, МЪКАТА в една тъмна пещера, ЛЪЖАТА зад дъгата (нали тя бяла за дъното на океаните), намерила и включително ЗАБРАВАТА, която вече била забравила, че играе на криеница. Но само ЛЮБОВТА не се появявала от нито едно място. ЛУДОСТТА я търсела зад всяко дърво, под всяко поточе на планетата, на върховете на всички планини и тъкмо когато вече щяла да се предаде забелязала един розов храст с много розови цветчета. Взела една вила и започнала да раздвижва клоните на храста, но изведнъж чула болезнен вик. Бодлите на розата били наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да направи, за да се извини: плакала, молила,искала извинение, дори обещала да стане неин водач. От тогава нататък, от първия път, който се играело на криеница на Земята, ЛЮБОВТА е сляпа, а ЛУДОСТТА винаги я придружава!

Advertisements