Етикети

От Архитектура

Мишел Фуко

Паноптикумът на Бентам е архитектурната фигура на тази композиция. Неговият принцип е познат: по периферията – една сграда във формата на пръстен; в центъра – кула, пронизана от широки прозорци, които гледат към вътрешната страна на пръстена; периферната сграда е разделена на килии, всяка едно от които обхваща в дълбочина цялата сграда; килиите имат два прозореца – единият навътре, гледаш към прозорците на кулата; другият е обърнат навън и позволява на светлината да прониква изцяло килията. В такъв случай достатъчно е да се постави един надзирател в централната кула, а във всяка килия – да се затвори по един луд, болен, осъден, работник или ученик. По силата на насрещната светлина от кулата могат да се доловят – ясно откроени сред светлината – дребните силуети, затворени в килиите по периферията. Колкото клетки, толкова и малки театри, където всеки актьор е сам, съвършено индивидуализиран и постоянно видим. Паноптичният диспозитив устройва пространствени единици, които позволяват непрестанно да се вижда и тутакси да се разпознава. Принципът на карцера е преобърнат като цяло; или по-скоро преобърнати са неговите три функции – затваряне, лишаване от светлина и скриване; запазена е само първата, а останалите са премахнати. Пълната светлина и погледът на един надзирател залавят по-добре, отколкото мракът, който в крайна сметка закриля. Видимостта е клопка.

Това позволява най-напред – като отрицателен ефект – да се избегнат компактните, гъмжащи, неспокойни маси, на които човек се натъквал в местата за затваряне – онези, които рисувал Гойя или описвал Хадуард. Всеки един, на своето място, е добре затворен в килия, откъдето е челно видим от надзирателя; но страничните стени му пречат да влиза в контакт със споделящите участта му. Той е видим, но не вижда; обект на информация, никога субект в комуникация. Разположението на неговата стая срещу централната кула му налага осова видимост; но подразделенията на пръстена, тези добре отделени килии, предполагат странична невидимост. И тя е гаранция за порядъка. Ако задържаните са осъдени, не съществува опасност от възникване на заговор, от опит за колективно бягство, от планиране на нови престъпления в бъдеще, от лоши взаимни влияния; ако са болни – не съществува опасност от заразяване; ако са луди – не съществува риск от взаимни насилия; ако са деца – няма преписване, няма шум, няма бърборене, няма разпръсване. Ако са работници – няма сбивания, кражби, сдружавания, няма ги онези разсейвания, които забавят работата, правят я по-несъвършена или предизвикват нещастни случаи. Тълпата – компактна маса, място на множество обмени, на индивидуалности, които се опират едни на други, колективен ефект – е унищожена в полза на една колекция от отделени индивидуалности. От гледната точка на пазача тя е заместена с едно неизброимо и контролируемо множество; от гледната точка на задържаните – с една арестова и наблюдавана самота1.

Откъдето и главният ефект на Паноптиката: да поражда у задържания съзнателно и постоянно състояние на видимост, което осигурява автоматичното функциониране на властта. Да постига непрестанен в своите ефекти надзор, дори ако е прекъснат в действието си; усъвършенстването на властта да клони към превръщане в безполезно актуалното й упражняване; този архитектурен апарат да бъде машина за създаване и поддържане на властово отношение, независимо от онзи, който упражнява властта; накратко, задържаните да бъдат обхванати в ситуация на власт, чиито носители са самите те. За тази цел е едновременно прекалено много и прекалено малко затворникът да бъде непрестанно наблюдаван от надзирател: прекалено малко, тъй като същественото е, че той се осъзнава като надзираван; прекалено много, защото няма нужда да бъде действително надзираван. Затова Бентам е въвел принципа, че властта трябва да бъде видима и непроверима. Видима: задържаният да бъде непрестанно пред погледа на високия силует на централната кула, откъдето бива следен. Непроверима: задържаният никога не трябва да знае дали в момента е гледан, но да бъде сигурен, че винаги е възможна да бъде. За да направи неопределимо присъствието или отсъствието на надзирател, за да не могат затворниците от килията си дори да забелязват някаква сянка или да долавят насрещна светлина, Бентам е предвидил не само щори на прозорците на централната зала за надзираване, но и тънки преградни стени отвътре, които я отделят под прав ъгъл, както и метални плоскости, а не врати, за преминаване от единия в другия квадрат: защото и най-малкото движение, някаква насрещна светлина, някаква осветеност при полуоткрехване биха издали присъствието на пазача2. Паноптиката е машина з разлагане на двойката виждам-виждан съм: в периферния пръстен си изцяло виждан; в централната кула виждаш всичко, но никога не си виждан3.

Важен диспозитив, тъй като той автоматизира и деиндивидуализира властта. Властта има своя принцип не толкова в една личност, колкото в някакво обмислено разпределение на телата, повърхностите, светлините, погледите; в една апаратура, чиито вътрешни механизми произвеждат отношението, в което са обхванати индивидите. Безполезни са церемониите, ритуалите, белезите, чрез които се проявява най-голямата власт при суверена. Съществува една машинария, която осигурява асиметрията, неравновесието, различието, като следствие от това – няма особено значение кой упражнява властта. Който и да било, почти случайно взет индивид може да задейства машината; ако управляващият отсъства – неговото семейство, обкръжение, приятелите му, посетителите, дори прислугата му4. Точно както е без значение и мотивът, които движи властта: нечие недискретно любопитство, лошотията на някое дете, жаждата за знание на философа, който иска да обходи с поглед този музей на човешката природа, или злонамереността на онези, които получават удоволствие от това да следят и наказват. Колкото по-многобройни са тези анонимни и временни наблюдатели, толкова нараства за задържания рискът да бъде изненадан и неспокойното съзнание, че е наблюдаван. Паноптиката е една чудесна машина, която – изхождайки от най-различни желания – фабрикува еднородни властови ефекти.

Реално подчинение механично се ражда от едно въображаемо отношение. Така че не е необходимо да се прибягва до силови средства, за да бъде принуждаван осъденият към добро поведение, лудият – към спокойствие, работникът – към труд, ученикът – към прилежност, болният – към съблюдаване на предписанията. Бентам се удивява колко улесняващи могат да бъдат паноптичните институции: край на решетките, на веригите, на тежките ключалки; достатъчно е отделянията да бъдат ясни, а отворите – добре разположени. Тромавостта на старите „домове за безопасност“ с тяхната архитектура на крепости може да се замени с простата и икономична геометрия на един „дом за сигурност“. Ефикасността на властта, нейната принуждаваща сила са преминали някак от другата страна – от страната на нейната повърхност на приложение. Онзи, който е подложен на едно поле на видимост и знае това, сам подема принудите на властта; кара ги спонтанно да действат върху самия него; въвежда в себе си властовото отношение, в което едновременно играе две роли; става принципът на собственото си подчиняване. Поради самото това външната власт може да се облекчи от своите физически тежести; тя клони към безтелесното и колкото повече се доближава до тази граница, толкова по-постоянни, дълбоки, постигани веднъж завинаги и неспирно възпроизвеждани са нейните ефекти: непрестанна победа, която избягва всяко физическо противопоставяне и винаги е предварително спечелена.

Бентам не казва дали неговият проект е бил вдъхновен от менажерията, която Льо Во построил във Версай; първата менажерия, чиито различни елементи не били, както традиционно, разпръснати в парк5: в центъра се намира осмоъгълен павилион, чийто първи етаж съдържал едно-единствено отделение – салонът на краля; всички страни гледали чрез широки прозорци към седем клетки (осмата страна бил входът), къде били затворени различни видове животни. По времето на Бентам тази менажерия вече не съществувала. Но в програмата на Паноптикума откриваме сходна грижа за индивидуализиращо наблюдение, за характеризиране и подреждане, аналитично устройване на пространството. Паноптикумът е една кралска менажерия; животното е заменено от човека, индивидуалното разпределение – от специфичното групиране, а кралят – от машинарията на една потайна власт. Така Паноптикумът върши дело почти като това на естествоизпитателя. Той позволява да се установяват различия: при болните – да се наблюдават симптомите на всекиго, без близостта на леглата, разпространението на миазмите, ефектите на заразяване да объркват клиничните картини; при децата – да се отбелязват постиженията (без да се допуска подражание или преписване), да се определят способностите, да се уточняват характерите, да се установяват строги подредби по отношение на нормалното развитие, да се разграничават „леността и твърдоглавието“ от „нелечимото слабоумие“; при работниците – да се отбелязват способностите на всеки един, да се сравнява времето, необходимо им за извършване на някаква работа, и ако им се заплаща на ден, заплатата им да се пресмята като резултат от това6.

Ето това е едната страна на нещата. А що се отнася до лабораторната страна, Паноптикумът може да бъде използван като машина за правене на опити, за видоизменяне на поведението, за дресиране или дресиране по нов начин на индивидите. За изпробване на медикаменти и за проверяване на тяхното въздействие. За опитване на различни наказания над затворниците, според техните престъпления и характер, и за търсене на най-ефикасните. За едновременно обучаване на работниците в различни техники, за установяване коя от тях е най-добрата. За извършване на педагогически експерименти – и в частност за ново подхващане на прословутия проблем за образоването, когато човек е в състояние на изолация, като се използват намерените деца; така би могло да се установи какво се случва когато на тяхната шестнадесета или осемнадесета година съберат заедно момчетата и момичетата; би могло да се провери дали е бил прав Хелвеций, че който и да било може да научи каквото и да било; би могло да се проследи „генеалогията на всяка наблюдаема идея“; би могло различни деца да бъдат възпитавани в различни системи на мислене, като някои бъдат накарани да вярват, че две и две не прави четири или, че луната е сирене, а после всички бъдат събрани заедно, когато навършат двадесет или двадесет и пет години; тогава би могло да се проведат дискусии, които да са по-ценни от проповедите и конференциите за които се пилеят толкова много пари; най-малкото би се появила възможност за открития в областта на метафизиката. Паноптикумът е едно привилегировано място, в което става възможно експериментирането върху хората и напълно сигурното анализиране на постижимите преобразувания върху тях. Паноптиката дори може да конституира апарат за контрол над собствените си механизми. От своята централна кула управляващият може да следи всички работещи под негово подчинение: медицински сестри, лекари, надзиратели на работници, учители, пазачи; ще може постоянно да ги преценява, да променя тяхното поведение, да им налага методите, които смята за най-добри; а и той самият на свой ред ще може лесно да бъде наблюдаван. Някой инспектор, който внезапно се появява в центъра на Паноптикума, ще преценява само с един поглед и без нищо да може да бъде укрито от него как функционира цялото учреждение. А впрочем така, както е затворен всред този архитектурен диспозитив, управляващият не е ли част от него? Некомпетентният лекар, позволил заразата да надделее, директорът на затвора или на работилницата, оказали се неспособни, ще бъдат първите жертви на някаква епидемия или бунт. „Моята съдба, казва господарят на Паноптиката, е свързана с тяхната (на задържаните) посредством всички връзки, които съм могъл да изобретя“7. Паноптикумът функционира като вид властова лаборатория. Благодарение на своите механизми за наблюдение той печели откъм ефикасност и способност за проникване в човешкото поведение; нарастване на знанието следва от всеки напредък на властта и открива обекти на познание по всички повърхности на упражняване на тази власт.

БЕЛЕЖКИ:

1. J. Bentham, Panopticon, Works., éd. Bowring, t. IV, 60-64. Вж. planche № 17. [обратно]

2. В Послеслов към Паноптикума (Postscript to the Panopticon, 1791), Бентам добавя мрачни, боядисани в черно галерии, изграждащи кулата на сградата за надзираване, всяка от които позволява да се наблюдават два етажа килии. [обратно]

3. Вж. Planche N 17. В своята първа версия на Паноптикума Бентам включвал и акустично надзираване посредством тръби, водещи от килиите до централната кула. Той изоставя това в Послеслова, може би защото не успял да въведе асиметрия и да попречи на затворниците да дочуват надзирателя, също както ги дочувал и надзираващият. Юлиус ще се опита да устрои една система за асиметрично подслушване (Leçons sur les prisons, trad. française, 1831, p. 18). [обратно]

4. J. Bentham, Panopticon, Works., ed. Bowring, t. IV, p. 45. [обратно]

5. G. Loisel, Histoire des ménageries, 1912, II, 104-107. Вж. planche № 14. [обратно]

6. Ibid., 60-64. [обратно]

7. J. Bentham, Panopticon versus New South Wales, éd. Bowring, t. IV, p. 177. [обратно]

Advertisements