Етикети

От Автори/тет

Монопиеса от Елица Матеева

По писмата на ДЖЕЙМС ДЖОЙС до съпругата му НОРА

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

НОРА (ДЖОЙС)

Когато пътуваш, знам че си друг. Всеки миг, там някъде си различен. И това ме подлудява, защото не мога да споделя сиянието в очите ти- навлизаш в картините, пиеш уискито си и говориш разпалено с новите си приятели за думите- и ненаписаните страници.

Знам, че в сърцето ти, съм единствената, с която копнееш да пронижеш нощите си, да проникнеш в порочните кръгчета на съзнанието. Но там някъде със сигурност ще срещнеш и омагьосаш някоя малка девственица и ще й покажеш най-скритите, дивни желания на тялото. Ще го разпънеш, така, както го правиш с мен-а после- ще го успокоиш. Когато се любим, усещаме смъртта- Тя е нещо като космоса, необятна и само в момента на свършване, кожите ни я чувстват толкова близко, и точно в този момент сме така чужди един на друг. Далечни в гърченето и стенанията на телата.

Когато пътуваш, те ревнувам и изпитвам необходимост да си до мен и да те раждам- да те топля в утробата си- да те опивам в соковете й!

Тази нощ ще забравя за съня и ще будувам с твоето желание по мен- докато настъпи утрото и капчиците роса измият тъгата от очите на едно диво цвете.

Твоя Н.

В края на септември слънцето обича да си играе с нас. Сутринта се събудих рано, сякаш се къпех в злато. Стаята искреше. И тогава ми стана много тъжно. Някак мъчно за себе си. Защото знам какво ме очаква: децата, грижата за дома и мисленето за теб. А знаеш ли какво ми се иска-искам аз да си ти– да съм извън- и ти да си този, който очаква завръщането ми- и единствената утеха да му бъдат: сантиментални фрази, които едно макар и порастнало отдавна вече момче, излива с идеята за съпричастност, докато си мисли, че е открил свободата-

Не се сърди на думите ми, те са само някакви знаци за нещо, което постепенно ме връхлита. Предчувствам зимата и онова така характерно за мен вцепеняване-нали знаеш понякога си говорим, но мен ме няма.

Ако черният цвят не може да възбуди ръцете ти, какво ще кажеш за червеното? Само че- червеният цвят винаги ми е изглеждал твърде евтин за теб. Или най-добре да не нося нищо?

Джим, аз не мога да бъда преливаща от любов, задовлена жена. Преливашща от любов и задоволена жена са взаимно отхвърлящи се думи. Защото, когато любовта прелива коритото си, нищо не е в състояние да я задържи в него-

Приеми преливащата любов на едно отегчено от липсата ти, любопитно, леко мръсно в помислите си (много леко мръсно) голъуейско, 24 годишно женче, което те обича-

Твоя Н.

Знам, че ме желаеш- така е винаги с липсващото. Всъщност копнежът по липсващото превръща отсъствието в любов. Съчинява му любов. Сигурен ли си, че ме обичаш, може би става дума за желанието да притежаваш едно тяло, което днес съдбата е захвърлила на хиляди мили в пространството. То е като математическо уравнение: какво става между две точки, разделени в пространството? Открих една формула, тя не е моя, а на Нютон. Формулата на привличането между телата. Всичко, любов моя, е въпрос на гравитация, тегло и радиуса от разстоянието между телата- има умножение и отношения между телата- не е ли забавно-дивото цвете от живия плет си говори с числата и значенията им. Опитва се да изтрие настръханалия копнеж по липсващото тяло. За да продължи с дишането- Също като теб.

Колко е странно, когато те няма, тогава искам да ме принудиш да бъда себе си, необуздан звяр, готов да поеме всички твои взривове, да ги удвои и с тях да побърка атомите на Земята. Когато сме заедно ставам мълчалива, скована, потънала от светлината на усмивката ти, която така умело раздаваш на всеки. И това е част от играта: да изглеждаме силни и красиви, нали?

В мен има една малка сънуваща точка, трябва да бъдеш много търпелив и внимателен с нея – тя бавно се събужда. Ако успееш да я изтръгнеш от собствения й свят, ще видиш нещо друго. Не мога да ти го опиша- аз все още се опитвам да се събудя за света. Поръчай дъжд за цветето, моля те!

Твоя Н.

Джим, писмата ти не ме притесняват. Не трябва да се извиняваш за нещо, което чувстваш или желаеш. Хубаво е да имаш желания. Преди да те срещна, имах желания, но се страхувах от тях. Спомням си за онова момче-първото, което обикнах, бях само на 15. Исках да го глътна с целувката си, но не знаех как да го целуна. Ами, ако то ми се надсмее, когато разбере, че го обичам? Знаеш ли, аз късно се научих да целувам. Бях високо, почти грозно момиче, с дълъг нос и големи очи. Бях като жирафче- вечно настръхнала-

Твоите пръсти, моите пръсти, местата, които настървено докосват. В онзи ресторант ми трябваше кураж, за да поема члена ти. Стана ми приятно, че в ръцете си улавям нещо, което внезапно се уголемява, настръхва и тогава си спомних за жирафчето- и внезапно се превърнах в звяр. Исках да сграбчавам члена ти, да го стискам, докато издъхне в бялото си. Тази нощ откри истинското в мен, ако човекът, когото обичам ме приеме, нищо няма значение. И тогава мога да бъда себе си- недодялана, глупава, хищна, фантазьорка, жена, майка, момиче. Мога да бъда всичко, което поискам.

Приемам мастурбирането като необходим комедиен жанр, теб притеснява ли те? Колко пъти на ден го правиш. Различно ли е, когато знаеш, че съм някъде набилзо?

Сега ще те подразня мъничко: тази нощ сънувах непознат мъж и как си играя с члена му- Изпитах краткотрайно щастие- Събудих се весела. Мисля, че трябва да си по-често около мен, иначе, ще ти изневерявам с разни странници в сънищата си.

Твоя Н.

Джим, понякога не те разбирам. Какво точно искаш? Женичка, която да изпълнява всяка твоя срамна необузданост или дишащо в чувства живо тяло? Пишеш ми неща, заради които после ти се налага да ми се извиняваш. Добре, но тогава защо ми ги пишеш? Или просто си играеш на котка и мишка- Джим, твоята женичка може да бъде всичко, което пожелаеш. Престани да се извиняваш, така показваш, че си по-слабият, макар, че има нещо много еротично в това да прегърнеш слаб мъж, пробужда майчинството в мен. Ще си купя всички инструменти, за които пращаш пари-ще изтъркам дъното на гащичките, ще сложа жартиерите и ще се гледам дълго, дълго пред кръглото огледало. Ще пофантазирам в твоите любими цветове: как разкъсваш дрехите ми, ето курът ти нахлува в тялото ми- боли, но хубаво е. После ще пием червено вино, телата ни ще се гърчат в леглото, в неразгадаем танц и ритъм- ще отворим очи по обяд, с разглобени погледи от виното и със странното чувство, че сме правили нещо нередно, но ще бъдем щастливи. Защото сме преминали заедно границата!!!

Твоя Н.

Днес открих една мелодия. Отдавна не бях попадала на нея. Истината е, че си бях забранила да си спомням за нея. Защото мелодията си ТИ, Джим. Понякога имам чувството, че ти не съществуваш, а че си измислица. Но тази мелодия, натрапчиво се блъска вътре в мен и не ми дава покой. Това е мелодия след раздяла, след невъзможна любов, след див секс, който никога не ти се иска да свършва, след една безкрайна безсънна нощ, в която се питаш: „защо си тръгнах?“ или пък „защо останах?“-мелодия, в която осъзнаваш, че си сам и че нещо безвъзвратно си е отишло- и вече нищо не можеш да направиш за да го/я задържиш при себе си- Джим, случвало ли ти се е да се влюбиш в момче? При нас момичетата това е нещо съвсем нормално-, та тази мелодия ми напомня за едно момиче, което се беше влюбило в мен, година преди да харесам онова момче- знаеш ли, Л. малко прилича на теб, когато си тъжен- Но аз нищо не можах да направя- „скъпа, това е невъзможно- мога да ти бъда приятелка, ако искаш, другото е невъзможно-“

Л. се удави- Любовта е отказ. Отказ от себе си. Не знам защо ти разказвам това? Никога не съм го споделяла с никого. Може би, защото вече не вярвам, че някой може да се отрече от живота си заради любов, фантазия или несбъднат сън!!! Ето защо, когато те зърнах за първи път си казах, все пак Бог ми е простил и този път, няма от какво да се страхувам. Всяка любов е възможна, нали Джим? Не ми вярвай, превъзбудена съм, горя и скоро ще се разболея. Защо, Джим, точно, когато искам да ме прегърнеш си толкова далеч от мен? А когато сме заедно, аз се отдръпвам при всеки опит да усетим близостта на дъха си? Какво става с мен, Джим? Мисля, че полудявам. -и- това е обичайна, женска криза. Ще ми мине. Обещавам. Липсваш ми, ужасно ми липсваш, прехапвам устни, за да не викам. Потече кръв-

Твоя Н.

Джим, Джим, Джим- знаеш ли точно какво искаш? Искаш да бъда вечно около теб и да се радвам на успехите ти? Мисля, че за тях достатъчно си плащам. Вчера бях на вечеря с четирима твои почитатели. Слушах как те ласкаеха и умело използвах тяхното опиянение, за да покажа колко съм ти вярна и каква ревностна сподивжница имаш в лицето на малката си послушна женичка. Разбрах, че мога да лъжа, по същия начин, по който лъжат всички бездарници, в присъствието на целунатите от Господ. Защото ти си наистина талантлив, а те, аз, другите сме просто наблюдатели на славата ти. Да, чудесно е да си прочут, но по-важното е да се чувстваш обичан. Това успокоява. Ти не си спокоен, затова всеки път изискваш да ти се вричам в думи. Има нещо параноично във въпросите ти. И това да си представяш, но никога да не можеш да го направиш вече малко ме изнервя. Имам нужда от тялото ти!

Твоя Н.

Джим, последният път, когато ти писах, че успехите не са най-важното нещо на света, може би предизвиках гнева ти. Казах, че в желанието ти всеки път да бъдеш различен и всички непременно да го одобряват, нещата, които пишеш са лишени от детайли. Тогава ти отвърна, че нищо не разбирам, че си виртуоз в писането, че те ревнувам от обстоятелството, че си щастлив, когато те издават. Не, скъпи, въпреки, че някога бях твоя муза, съзнавам, че писането е твоят живот. Не искам да те разделям от него. Благодаря ти, че си отредил роля за мен в живота си. Но твоят живот вече не е моят. Исках само да знаеш, че продължавам да се вълнувам от дарбата ти да бъдеш искрен в нещата, които правиш. Ти си ми важен, най-малкото, защото ти беше мъжът, който ме превърна в жена. Важен си ми, защото те обичам- макар и от разстояние. Но така трябва да ми е уютно, ти ми го внуши. Ето защо, сега не искам да ти пиша. За да не те тревожа с мислите си. Пък и наистина какво разбирам аз? Обикновената празноглавка, имала късмета да те обикне-

Твоя Н.

Джим, знаеш ли каква е твоята болест? Мислиш, че си перфектен във всичко, което правиш! Признавам ти го-добър си. Само че пропускаш нещо-светът не се върти около теб. Има толкова много неща, които се случват, докато ти си вярваш. Да си вярваш е уморително, понякога доскучава, а и ставаш досаден за хората. Понякога. Вчера открих една товя снимка от преди три години-тогава беше по-малък. Днес си приповдигнат, тежиш! Когато ми писа, че моята мисия е да те очаквам, ми стана тъжно. Не, мили, любовта трае повече от едно очакване. За жената мъжът, дарил я с деца е нещо повече от очакване, пък било и такъв писател, какъвто си ТИ! Човекът, заради, който си готов да забравиш красивите мъже навън, струва повече от едно завръщане. Всеки от нас има чувства, господарю на тялото ми. И понеже си мислиш, че владееш положението-имам сюрпиз-специално за теб! Точно преди 30 минути, един мъж подкастри листата на дивото цвете-изчука ме яростно- Така, както никога досега не ми се беше случвало. Нямам никакви угризения. Защото отдавна копнеех за подобна награда. Някой да напляска дупенцето ми и после да му се извини като го дари с великолепие до посиняване, с оргазъм, със сълзи. С един твърд кур! Готов за стрелба и сълзи! Точно в този момент не ми беше до теб. И сега ми е все едно! Ето така отговарям на едно твое: „Все ми e едно-„, казано за способностите ми да бъда майка. Курът си е кур, върши чудесна работа. А ти пиши-раждай страници, картини- Има кой да топва писалката си в мастилницата ми. Засега няма опасност да пресъхне.

С притихнала усмивка, потънала в самодоволно блаженство, понякога на другимо Нора:

подивялото цвете.

Джим, Джими, Джимиииии! Сега защо мълчиш? Сърдиш ли се? Днес имах малко температура. Сигурно Бог ме наказва заради прелюбодеянието ми? Може пък просто да съм настинала. Знаеш ли може би проблемът е в мен-аз съм нагла, малка уличница, която не те заслужава. И без това, когато ми предложи пръстена, те предупредих, че съм глупава и нищо не разбирам от разказите ти. Казваш, че мечтаеш да опишеш един ден в осемстотин страници. Но според глупавата Нора, няма ли да поизмъчиш и отегчиш онзи, който се реши да почете за този ден. Добре де, не разбирам! Но от секс разбирам, виж тук, въпреки изяществото, с което ми описваш фантазиите си, съм по-добра от теб. Мисля, че съм ти по-вярна, отколкото ти на мен, защото аз поне ти пиша, кой е поливал цветето, за да може то да цъфти, ражда, диша…

Иска ми се да опаковам пътната си чанта, да оставя децата и да замина. Някъде. Няма да ти пиша-тази отчетност не ми се отдава. Не обичам думите. Думите усложняват нещата, за разлика от теб, аз май съм по действията-харесвам и взимам, харесвам и пробвам. Искам-доставям си го. Ти как се справяш? Може би си мечтаеш за деня, в който ще ме нашамаросаш здраво!? Да, да-заслужила съм си го. Какво да прави едно повърхностно момиче като мен, когато се чувства самотно? Секс с някой хубавец или да си пише мемоарите у дома?

Хайде, отговори ми на тази гатанка. Обещавам и аз да помисля над нея.

Твоя грешна Н.

ПП Знаеш ли все повече харесвам черния цвят. Как ли ще изглеждам като вдовица?

Джим, искаш ли да ти кажа нещо-нещо важно? Може би не мога да те обичам, така, както ти го искаш. Може би не съм добра майка. Може би и в леглото очакваш нещо повече от мен. Но в едно съм сигурна- аз имам власт над теб! Тя е особена, напрегната, обсебваща. И ти я желаеш. Нощем, когато си сам в тъмното, докато от бара на хотела се чуват провлачени женски смехове, ти си представяш моя задник, моите гърди, дългата ми коса, която така нагло влиза в устата ти, докато устните ни се гонят между мокрите захапвания. Ти копнееш за лесно навлажняващите се малки устенца в подножието ми, след като езикът ти е усетил вкуса на корема ми. Ти си представяш какво би направил с мен, ако аз съм в леглото ти. И всички страдания и фантазии заради някакви си книги? Какво значение имат те, щом курът ти остава без ключалка, без дупка, която да запълнеш- това е отвратително и тъжно-, малкият ми Джим не може да ме има и затова се опитва да омае цветето от живия плет с думи. Скъпи Джим, аз не мога да чакам толкова дълго. Времето умира. Искам мъжът ми да се прибере най-после и да ме изчука- за да намеря покой и да притихна. Да заспя. Като го направим-ще се уморим и на финала всеки ще бъде себе си. Истински в съня. Пиша ти и ръката ми все по-уверено ме разлиства. Препуска през подножието на корема, заиграва се с една точка и бясно се върти. От учестеното ми дишане разбирам, че се налага да спра- да спра с писането. Другото е прекрасно! Да подивееш от желание, да потъмнееш- това е смисълът на любовта! И в тази любов има две тела, познали мимолетността на всяко докосване. Премазващи, драскащи ръце, силно триене, пот, изсмукване до кръв, все по-навътре, без съпротива и един заглушяващ вятъра писък. Искам този писък! – С ТЕБ!!!?

Сбогом, мечтателю!

Дивото цвете от живия плет

КРАЙ

П.П.

Известен е фактът, че Джойс е писал писма до своята съпруга, днес те са едни от най-скъпо продаваните на търг епистоларни шедьоври. За разлика от тяхната реалност, все още изследователите търсят обратната връзка. Плод на множество мистификации е вероятността Нора да е отговаряла. Има версия, че нейните писма са били унищожени от Джойс, съществува и друга, съпругата е откзавла да отговаря на своя съпруг поради обстоятелството, че винаги се е чувствала слаба, безлична в присъствието на известния писател. Нейните отговори-писма, предложени в този текст са плод на авторска фиксидея, следствие на анализ върху оригиналните писма.

Advertisements