Етикети

От Мерлин Монро

„Шизофрения“

Шизофренните психози принадлежат към широко разпространените заболявания. От тях боледуват около 12 на 1000 от цялото население. В учението за шизофрениите като във фокус се събират повече от теоретичните и практически проблеми на цялата психиатрия и психопатология. Започвайки често пъти постепенно и неусетно, и довеждайки до дълбоки промени в личността, те представляват определен интерес за всички гражданин, лекар, който изследва поведението на човека, неговата психика, творчество.

Шизофренните психози възникват върху основата на наследствено предразположение, което се предава в поколенията по доминантен път. Предполага се, че заболяването се предизвиква от един ген, но в различните семейства патологично мутират различни гени, така че в популацията са разпространени много мутантни гени, всеки от които е способен да обуслови заболяването при определени условия. Това е едно от съображенията, за да се допусне, че шизофренията е група от сходни психози. Напоследък се третира идеята за полигенната наследственост.

За възникването на болестта важна роля имат структурата на предболестната личност, телесната конституция, интерперсоналните конфликти, соматични болести, вирусни инфекции, интоксикации, родовите процеси у жената и други екзогенни фактори. Психозата може да порази всяка възраст. Приблизително еднакво често засяга двата пола. За патогенезата основно място имат нарушенията в метаболизма на биогенните амини.

Симптоматологията на болестта е извънредно интересна – засягат се повечето от сферите на психичната дейност, особено чести са разтройствата на мисленето. Макар и не у всички, откриват се мисловна разкъсаност и дисоциация на личността, която дава и нейното наименование. Характерно е хаотистично мислене, което е откъснато от реалността и е насочено към вътрешния свят непродуктивно и наситенно с налудни идеи. Последните най-често са от параноидния кръг: за преследване, отношение и въздействие. От страна на мисловния процес се откриват още паралогични отговори, символност, насилствено влагане или отнемане на мисли (Холивуд е типичен пример за такъв шизофренен фактор). Възможни са още прекъсване на мисълта, наплив на мисли, звучене и четене на мислите, резюнорство и прочие. Към заобикалящия ги свят болните имат двойнствена ориентация – съответна и налудна. Долавят се още симптоми на деперсонализация, дереолизация и раздвояване на собственото Аз. За шизофрените психози е типичен синдрома на психичния автоматизъм, известен под името Синдром на Кандински-Клеранбо. В зависимост от преобладаващите симптоми се разграничават три варианта. При асоциативния (идеаторния) вариант на синдрома се откриват споменатите насилствено влагане, предаване, ехо на мисълта, вербални халюцинации и други. Сенестопатния вариант на синдрома се изразява в особено неприятни, мъчителни усещания, предизвикани отвън. Срещат се тактилни обонятелни и вкусови псевдо-халюцинации. При кинестетичния психичен автоматизъм болните се оплакват, че техните движения и действия не им принадлежат, а са резултат на външни въздействия и не зависят от тяхната воля. Към споменатия синдром се отнасят още налудните изживявания за двойник. Този синдром се нарича още халюцинаторно-параноиден. Понякога той прераства в парафренен синдром. Разнообразни са разтройствата на волята: параболия, намаление на волевите тенденции и инициативността, негативизъм, амбитендентност и други. Двигателните разстройства се изявяват с явления на кататонна възбуда и кататонен ступор с присъщите им разнообразни симптоми: каталепсия, въздушна възглавница, ехоалия, ехопраксия, автоматична подчиняемост, жестикулиране, мутизъм и други. От страна на възпрятно-представната сфера се откриват различни слухови халюцинации, между които преобладават вербалните с неприятно съдържание, коментиращи поведението на болния или пък с императивен характер.

Описаните нарушения проникват в усната и писмената реч на болния, а също и в евентуалното литературно и художествено творчество. Някой от болните изговарят по особен маниерен начин думите, употребяват неологизми, жестикулират, отговаряйки на гласовете. Среща и се речева възбуда, разкъсаност, стигаща до „словестна салата“ и други. По правило почерка е непроменен, но понякога се наблюдават най-различни изменения – служене със символи, своебразни изкривявания на буквите, употреба на много удивителни, въпросителни, точки и запетаи, създаване на собствена азбука и други.

Постоянни са емоционалните разтройства. Болните загубват чуството на привързаност и симпатия към най-близките. На лице е алиенация. Срещат се още избухливост, немотивирани взривове от афекти, но най-съществена е паратимията, а също сензитивността, равнодушието стигащо до апатия.

Типични разстройства в интелекта и паметта не се откриват.

Сравнително по-чести са нарушенията във влеченията. Откриват се извращения в хранителния и половия инстинкт. В отделни случаи се наблюдава загуба или извращение на инстинкта за самозапазване, а именно склонността към самоизмъчване, алтотомия, самоубийствени тенденции и други.

Протичането на шизофренията е твърде разнообразно. След задълбочени наблюдения се е установило, че се оформят главно три типа на протичане. Най-благоприятен е интеркурентния тип. Болестта идва на неравномерни интервали с остра психотична симптоматика, изразена с ярки афективни разтройства, богати, но несистематизирани налудни идеи. Най-често психозата възниква след едни или други външни влияния, продължава не много дълго време и се стига до възстановяване на психичното здраве. Преболедувалите се връщат отново уц; живота. По-нататък, обаче, може да се появят нови пристъпи, след които отново настъпва значително подобрение. Съвсем не са редки случаите, когато шизофренията се изразява само с един единствен психотичен епизод.

На другия полюс седи непрекъсната шизофрения. Тя започва най-често без видим повод. Процесът напредва безспирно. Значителни подобрения обикновено не настъпват. От тази група особено неблагоприятна е ядрената шизофрения. Тя възниква у юноши и само за три-четири години довежда до значително опустошение на човешката личност, стигайки до т.нар. изходно състояние. Болните остават постоянно в психиатрично заведение.

Между очертаните два варианта на интеркурентна и непрекъсната шизофрения се намира един трети или междинен такъв. Наричаме го пристъпно-проградиентна шизофрения. Тя съчетава в себе си белези и от двата. Психозата протича с остри многократни пристъпи, но шизофренният процес непрекъснато напредва. Между отделните психотични пристъпи настъпва значително, но непълно възстановяване, поради което тези периоди се означават с понятието ремисия. По време на ремисиите повечето от болните се връщат в социалната общност без да бъдат пълноценни граждани. Те се нуждаят от периодичен контрол на здравето им от страна на психиатричния диспансер.

Шизофренните психози могат да спрат развитието си на всеки етап. Не рядко, след отзвучаване на психотичната продукция, се разкрива по-леко или значително изразена шизофренна промяна на личността. Тя се характеризира с очертани негативни разстройства. Настъпва дълбока шизоидна психопатизация на личността.

„…Къде ми е носът, какво е станало с устата ми… с дясната ми ръка? Не знам вече къде е ляво и къде е дясно. Не знам точно къде ми е левият крак. Вдясно съм мъж, вляво съм жена. Вдясно съм баща ми, понякога майка ми. Кръвта ми е наполовина моя, другата е на някъкъв мъж или жена…”

„Умножил съм се.”

„Имам две глави.”

„Аз съм ние.”

„Чувствам се като аморфна, гъста, течна маса, която прокапва от кушетката и се разлива.”

„Животът беше навън, изсушен и изпружен… Страхувах се, че душата, животът ми се отдалечават от мен…”

„Аз не живея никъде… аз съм под очите си, под клепачите си…”

„Кожата ми е друга… Имам кравешка кожа.”

„Аз съм животно… имам четири глави… аз съм бременна и ще родя животно. Аз съм създадена като Божия светица, аз съм дяволът.”

„Вече нищо не е съществено… имам чувството, че съм склонен… смешно чувство… усещам живота си повече от преди…”

„Не знам дали живея още или съм мъртъв.”

„Може би не знам… веднъж така, веднъж така… не мога да преценя, просто нещо, тъкмо за това…”

(налудообразуване)

„Кръвораждане… настойническо-съдебна стерилизация… стрелочно-мъжкообрадие… смяна на маточен заместител…”

„Аз съм бременна с близнаци… вижте там малките кукли – това са те…”

„Жизнената сила на мъртвите ми въздейства.”

„Чух, че съм била Елизабет. Вероятно те са чували как ми изтеглят мозъка… Опитват се да спрат за мен края на света… мислите се натрупват… Небесният вятър, и времето, и хората да бъдат в друго настроение, това наричам отсегментиране. И домашният вятър, сегментирането на силата… казвам убиването, трябваше да направя хипноза, това идва от оня, който се нарича Кайзер. Чувстваш, че си опозорен в тялото… аз видях как ми изтеглиха мозъка, беше като бял облак, който излиза от мозъка, когато ми го изтегляха. И тогава видях едно ангелче, което в небето отново ми върна мозъка. Стотици змии пробождаха главата ми, тялото ми, гърлото ми, гърлото ме боли. Змиите изядоха мозъка ми. Сякаш искаха да ме направят глупава, но тогава добрата сила ми помогна и оздрави раните ми. Една от змиите беше огромна, беше боа, тя е в гърлото ми и откъсна парче от ларинкса ми…”

„По-рано хората са били само синеоки и работели като мозъци.”

„Човек може да живее хубаво и да твори, обаче се скрива. То е като секвестирането, което после милостивия Господ лекува с мехлеми, превръзки и поставя машини в сърцето.”

(инкохерентно и разкъсано мислене)

Advertisements