Етикети

От Автори/тет

Аристотел

Атинската полития*


І

I. /Триста съдии/ с благороден произход положили клет­ва, както повеляват свещените закони, и определили присъдата /според обвинението/ на Мирон. Щом било установено престъплението на виновниците, тленните им останки били изхвърлени от гробовете, а техните родове -осъдени на вечно изгнание. А после Епименид от Крит извършил очищение на града.

II. После станало така, че за дълго време между благородните и демоса настъпили раздори. 2. Понеже държавната уредба била изцяло олигархична и всъщност бедните, включително жените и децата, робували на богатите. Били на­ричани пелати и хектемори именно защото според такова споразумение обработвали имотите на богатите. Цялата земя се владеела от малцина и ако пелатите не заплатели наема, и те самите, и техните деца ставали роби, а изплащането на заемите чрез залагане на собствения живот продължило чак до Солон, който е и първият простат на демоса. 3. Прочее, най-тежко и болезнено за бедните според тогавашната уредба било робството. Освен това те имали други причини за недоволство, защото били лишени от всякакви права.

III. Предшестващата Дракон древна полития имала следния вид. Висшите длъжности били заемани от благородните и богати граждани, които първоначално управлявали до смъртта си, а сетне – по десет години. 2. Най-почитани в йерархията и най-стари по произход били длъжностите на царя, полемарха и архонта. Сред тях водеща била тази на полемарха, защото някои от царете били слаби военачалници. Такава била причината атиняни да поканят Йон да стане цар. 3. Най-последна по време била създадена длъжността на архонта. Повечето от авторите твърдят, че тя се е появила по времето на Медонт, а други смятат, че е от времето на Акаст, и като доказателство привеждат това, че деветте архонти се заклеват „както при Акаст“ да изпълняват свещения си дълг, защото според тях по негово време Кодридите успели да отделят привилегиите на ар­хонта от властта на царя. Прочее, когато и да е станало това, разликата в годините е незначителна, но че архонтската длъжност е създадена по-късно от другите две – се подкрепя от обстоятелството, че архонтът нямал никакви правомощия, наследени от прадедите, а само допълнително наложили се. Затова тази длъжност не е била толкова авторитетна, освен в по-късен период, когато била подсилена законодателно.4. Много по-късно започнало избирането на тесмотетите, които поели архонтски функции да прогласяват съставяните от тях решения, имащи силата на закони, и да ги спазват при разрешаването на споровете между гражданите. Ето защо тази длъжност била заемана за не повече от една година. 5. Такава е по време разликата между тези две длъжности. Деветте архонти не са имали едно общо седалище. Царят заемал така наречения Буколей, който граничел с Пританея (което се потвърждава от това, че и до ден днешен там се осъществява брачният съюз между Дионис и съпругата на царя). Архонтът пък заемал Пританея, а полемархът – Епиликея, който първоначално се наричал полемархей, преди Епилик да го възстанови и обнови по време на своето полемархство, след което бил наречен Епиликей. Тесмотетите заседавали в тесмотея. Но по времето на Солон всички архонти се събирали в тесмотея. Те били упълномощени да издават съдебни решения, а не както сега само да ги внасят за предварително разглеждане. Така е била установена йерархията на висшите държавни длъжности. 6. А Ареопагът съблюдавал спазването на законите, ръководел многобройните и важни дела в държавата и определял физическите и паричните наказания на виновните. Архонтите били избирани измежду богатите и благородните и от тяхната пък прослойка бивали избирани Ареопагитите, за­това единствено тази висша държавна длъжност се заема и досега доживотно от ония, които я упражняват.

IV. Така е била първата Атинска полития. След недълъг период, по времето на архонта Аристехм, Дракон постановил своите закони и политията придобила следния вид. 2. Били дадени граждански права на тези, които можели да притежават тежко въоръжение. Те избирали деветимата архонти и тамиите измежду ония, които притежавали имущество, не по-малко от десет златни мини, освободени от всякакъв данък, а останалите по-маловажни държавни длъжности бивали възлагани на представители от воинското съсловие. Стратезите и хипархите трябвало да имат имущество, не по-малко от сто златни мини, освободени от всякакъв данък, и деца от законната си съпруга, навършили десет години. Така назованите архонти поемали своите задължения под поръчителството на пританите, стратезите и хипархите до полагането на своята клетва, за което взимали четирима поръчители от съсловието на стратезите и хипархите. 3. За Съвета били избирани по жребий от гражданството четиристотин и един членове. Освен тях чрез жребий бивали избирани и останалите висши служители, които трябвало да са навършили тридесет години, един и същ човек нямал право да бъде два пъти архонт, преди всеки един от неговите съграждани да се е изредил на тази длъжност, и чак тогава изборът започвал отначало, а ако някой от членовете на Съвета отсъствал от заседание на Съвета или на еклесиата, тогава заплащал глоба, както следва: пентакосиомедимнът – три драхми, конникът – две драхми, зевгитьт – една. 4. А Ареопагът като пазител на законите съблюдавал дали архонтите управляват съгласно с тях. Всеки гражданин, спрямо когото е била извършена несправедливост, имал право да протестира в Ареопага за нарушаването на законите. 5. Както вече беше казано, тогава длъжниците залагали собствения си живот, ако не можели да върнат заема си, а земята се владеела от малцина.

V. При така установената полития, при която мнозинст­вото робувало, демосът въстанал срещу благородните. 2. И понеже бунтът бил голям, а двете групировки били противопоставени помежду си от дълго време, те сключили спогодба и възложили на архонта Солон да поеме ролята на помирител и ръководител на политическото преустройство. Той е автор на елегията, чието начало гласи:

Да, знам, и болката се възцарява в душата ми,

когато гледам хилядолетната земя на Йония

в опустошение.

С тази елегия Солон се противопоставя на всяка от двете групировки и прогласява, че е в техен взаимен интерес да сложат край на всякакви раздори. 3. По произход и достойнства Солон бил от първенците на полиса, по имущество и занаятие – от средното съсловие, нещо, в което са единодушни и други автори, пък и самият той го потвърждава със следните стихове, с които се стреми да отклони богатите от техния деспотизъм и користолюбие:

Усмирете и вие своята нестихваща ярост,

вие, пренаситените от много блага.

Проявете добра воля, защото нито ние ще се примирим,

нито всичко ще бъде според вашето желание.

Поначало Солон не престава да смята, че причината за гражданската война са богатите, затова в началото на елегията казва, че се бои от „користта и високомерието“, защото именно те пораждат враждата.

VI. Като овладял положението, Солон дал свобода на демоса за днес и завинаги и забранил изплащането на дългове чрез залагане на живота. Издал закони и предприел опрощаване както на дълговете спрямо отделни хора, така и спрямо държавата, наречено сейсахтея, понеже освобождавало хората от бремето. 2. Поради това някои се опитвали да го оклеветят. Понеже, докато се подготвял да прокара сейсахтеята, той уведомил за това някои от знатните и после, както поддържат демократите, бил измамен от свои приятели, а ония, които искали да го злепоставят, твърдят, че самият той е участвал в това“. И така същите тези хора, взели пари назаем, купили много земя и след опростяването на дълговете се оказали богати. Поради което се говори, че именно те са така наречените по-късно „изконно богати“. 3. Но твърдението на демократите е по-вероятно. Солон е бил умерен и справедлив, имал е възможността да се присъедини към някоя от групировките и да стане тиран на Атина но бил възненавиден и от двете групировки, защото предпочел благото и спасението на полиса, така че е неправдоподобно заради тъй нищожни и явни неща да се е омърсил. 4. Че е бил поел абсолютната власт, свидетелства смутното политическо положение, сам той твърде често споменава за това в поемите си, а и много други автори го потвърждават. Следователно това обвинение срещу Солон е лишено от основания.

VII. Солон преустроил политията и издал други закони, като Драконовите закони вече не се използвали, с изключение на отнасящите се за убийство. Законите били изписани върху кирби, които били поставени сред Царската стоа, и всички се заклели, че ще ги спазват. А деветте архонти полагали клетва пред жертвената плоча, прогласявайки, че ще издигнат златна статуя, ако престъпят някой от законите: оттогава до ден днешен те се заклеват така. 2. Солон определил законите да траят сто години и разделил гражданството по следния начин. 3. В зависимост от имущественото състояние определил четири групи, които съществували и от по-рано: пентакосиомедимни, кон­ници, завгити и тети. Решил всички висши служители -деветимата архонти, тамиите, полетите, Единадесетте и колакретите, да бъдат избирани от съсловието на пентакосиомедимните, конниците и зевгитите, като им се давала длъжност според техния годишен доход. На произхождащите от съсловието на тетите дал правото да участват само в еклесиата и съдилищата. 4. От съсловието на пен-такосиомедимните били избирани ония, които събирали от имотите си петстотин мери стока (в течно и твърдо състояние) общо. От съсловието на конниците били избирани ония, които можели да произвеждат триста мери, а според други автори това били ония, които били в състояние да отглеждат коне. Като доказателство те привеждат названието на съсловието, което според тях произлиза от гореказаното, а освен това се позовават на -някои древни посвещения. На Акропола има изображение /на Дифил/ със следното посвещение:

Дифиловият Антемион посвещава това на боговете,

след като от тет стана конник.

Отстрани бил изобразен кон, свидетелстващ, че това бил знакът на конниците. Макар че е по-приемливо конниците да са били определяни според имуществото, както пентакосиомедимните. От завгитите били избирани ония, които произвеждали двеста мери стока (в твърдо и течно състояние) общо. Оставало съсловието на тетите, които не вземали никакво участие в управлението. Затова и днес, когато някой кандидат за длъжност бъде запитан към кое съсловие принадлежи, той не отговаря, че е от съсловието на тетите.

VIII. Относно архонтите Солон разпоредил да бъдат избирани по жребий от списък на излъчените от всяка фила кандидати. Всяка фила избирала предварително десет кандидати за деветте архонти и изборът ставал чрез жребий, затова още е запазен обичаят всяка фила да излъчва десет кандидати, от които после да се избират чрез гласуване с бобени зърна архонтите. Доказателство, че Солон е постановил избирането на архонтите чрез жребий според имотното им състояние, е законът за тамиите, който важи и днес и който изисква тамиите да се избират от пентако­сиомедимните. 2. Такива са прочее разпоредбите на Со­лон относно деветимата архонти. В по-старо време обаче Ареопагът имал право да извиква и преценява лично кандидатите за висшите длъжности и като ги разпределял, да ги назначава за една година. 3. Съществували четири фили, както и преди, и четирима царе на филите. Всяка фила била разделена на три тритии, а всяка трития – на дванадесет навкрарии. Начело на навкрариите стоели навкрари, които се занимавали с текущите разходи и със събирането на налозите и данъците. Затова и в законите на Солон, които отпаднали, се казва многократно: „На навкрарите се предоставя „събирането“ и „разходите да бъдат от навкрарската хазна“. 4. Солон учредил Съвет на четиристотинте – по сто членове от всяка фила, а на Ареопага възложил да бъде блюстител на закона и както било дотогава, да остане пазител на политията, да наблюдава множеството значителни дела в управлението, да подвежда под отговорност нарушителите на закона, да налага физическо наказание или да ги глобява, като внася платената глоба в Акропола, без да излага основанието, заради което е била наложена, да съди ония, които съзаклятничели срещу демокрацията след издадения от Солон закон за исангелията. 5. Виждайки, че много често полисът бил размирен и че някои от гражданите поради равнодушие чакали пасивно развръзката на събитията, издал за тях специален закон: „Ако някой по време на размирици в полиса не вземе оръжие и не се присъедини към една от двете групировки, ще бъде лишен от граждански права и ще бъде осъден за безчестие.“

IX. Прочее, такива били разпоредбите относно висшите длъжности. Три са най-демократичните мерки, предприети от Солон: първата и най-значима е забраната за изплащане на дълговете с цената на живота, втората е правото

на всеки да се обръща към съда за проявена несправедливост, и третата – най-често споменаваната, чрез която мнозинството засилва своето влияние, е правото на последно обжалване в съда; бидейки господар на своя глас, демосът ставал господар и в управлението. 2. Понеже законите не били съставени ясно и точно, а според закона за онаследяването и за дъщерите наследници се пораждали много недоразумения, и така възникнала необходимостта всякакви спорове, били те частни или обществени, да се разрешават от съда. Някои смятат, че Солон умишлено е съставил законите по неясен начин, та народът да има възможност да отсъди окончателно. Но това не изглежда приемливо и този недостатък ще да се дължи на неумението на Солон да постигне съвършенството посредством един общ канон. Не е правилно да съдим за намеренията му откъм днешните събития, а според неговите останали политически разпоредби.

X. Както е видно, това са демократичните промени в законодателството, опрощаването на дълговете предшествало установяването на новите закони и чак тогава последвало увеличаване стойността на мерките, теглилките и номизмата. 2. По времето на Солон мерките станали по-големи от тези при фидон, а мината, която по-рано имала тегло 70 драхми, сега достигнала 100. Първообразът бил номизма от две драхми. Солон определил и мерките за тегло спрямо номизмата; 63 мини правели един талант, като трите мини били раздробени допълнително на статир и по-дребни единици.

XI. След като преустроил политията по такъв начин и понеже при него във връзка със законите идвали просители, било за да го укоряват, било за да разпитват, и го безпокоели, и понеже нито желаел да променя тези зако­ни, нито да бъде намразен, Солон отпътувал за Египет, за да търгува и да разглежда, като обявил, че ще отсъства десет години, защото смятал, че не е редно да тълкува лично законите, а че всеки трябва да изпълнява предписаните наредби. 2. Междувременно много от благородните се настроили враждебно към него заради опрощаването на дълговете и двете политически групировки променили своята позиция към него, защото установената уредба била противна на очакванията им. Всъщност демократите разчитали, че той ще предприеме коренно ново преразпределение на земите, а благородните, че положението ще остане същото или ще бъде незначително променено. Но Солон се противопоставил и на двете групировки и макар че могъл да стане тиран на Атина, ако се присъедини към една от тях, той предпочел да възбуди тяхната обща враждебност, спасявайки отечеството и давайки му образцови закони.

XII. Че е станало именно така, свидетелстват всички автори, пък и сам той споменава това в поезията си:

На народа дадох подобаващия дял,

без от правото му да отнемам или да прибавям,

и ония, които имаха мощ и бяха прочути с парите си,

гледах да не пострадат незаслужено.

Застанах по средата със своя щит

и не оставих ни един да победи без правда.

2. И по-нататък, относно това, как е редно да се държим с народа, Солон казва:

Народът вярно следва своя водач,

когато нито му стягат юздите, нито го пришпорват.

Пресищането ражда самодоволство, щом голяма

благодат постигне

хора, чийто разум не е подготвен за това.

3. После, на друго място, по повод всички ония, които искали да разпределят земята помежду си, казва:

Тези, които идваха да грабят, се надяваха

да постигнат голямо богатство,

а пък аз, сладкодумният, своята твърда воля да покажа.

Но лошо пресметнаха и днес разярени

всички накриво ме гледат, сякаш съм им враг.

Но каквото казах, извърших го според волята на боговете

и не безразсъдно постъпвах, нито насила нещо съм сторил

и от земята на дедите не дадох равен дял

да имат добрите с лошите.

4. По-нататък пише за отменянето на дълговете и за хората, които дотогава били роби и чрез сейсахтеята били освободени:

Нима поех си дъх, преди да свърша

множество народолюбиви дела?

Свидетел за това пред съда на времето

да бъде на Олимпийските богове почитаната майка,

най-добрата, Земята черната, от която аз

извадих позорните стълбове,

с които беше прободена на много места,

тя бе поробена по-рано, а сега е свободна.

И в Атина, отечество, създадено от боговете,

обратно върнах продадените – справедливо

или не – във робство,

прокудените от жестока нужда,

които забравиха атическия език

поради дългото странстване.

А онези, които тук бяха окаяни роби и трепереха

пред своите господари, направих свободни.

И всичко това според закона извърших докрай,

със сила, но и справедливо, както бях определил.

И за добрите, и за лошите закони еднакви,

които справедливо отсъждат, написах.

И ако някой друг бе взел остена,

някой злонамерен и алчен човек,

той не би удържал народа.

И ако бях приел това, що се нравеше на моите противници

или пък онова, което враговете им искаха,

мнозина мъже щеше да оплаква градът.

Затова, събрал цялото свое мъжество,

бях подобен на вълк сред глутница кучета.

5. После, в отговор на по-сетнешните упреци от страна на двете групировки, казва:

Открито ако трябва да говоря на народа,

той нивга не е виждал ни наяве, ни насън

онуй, което има го сега,

а знатните и силните

да ме възхваляват трябва

и приятели мои да бъдат.

Понеже, казва, ако някому другиму се бе паднала подобна чест,

Не би удържал народа, нито би се спрял

да обере каймака, преди млекото да разбие.

Аз пък бях граничен стълб

помежду две враждуващи войски.

XIII. Такива са, прочее, причините за отиването на Солон в странство. И макар че когато отпътувал, Атина била размирна, следващите четири години били мирни. През петата година след управлението на Солон не бил избран архонт поради разногласия – и още пет години, поради същата причина, атиняни били в безвластие. 2. Сетне избраният по това време за архонт Дамасий управлявал две години и два месеца, докато властта не му била отнета насила. После атиняни решили поради разногласията да изберат десет архонти – петима евпатриди, трима земев­ладелци и двама занаятчии, които управлявали в годината след Дамасий. Откъдето става ясно, че архонтьт е имал много голяма власт, понеже очевидно борбите винаги са били за тази именно длъжност. 3. Изобщо разделението било голямо, понеже едни изтъквали, че отменянето на дълговете ги довело до немотия, други пък – били недоволни от размерите на промените, а трети – непрестанно съперничели помежду си. 4. Впрочем три били групиров­ките: паралийците начело с Мегакъл, син на Алкмеон, които поддържали умерена политика; педиаките начело с Ликург, които поддържали олигархичния принцип, и диакрийците начело с Пизистрат, смятан за изцяло предан на демокрацията. 5. Към последните се присъединили както мнозина от освободените от дългове поради бедността си, така и мнозина поради страха от своя неустановен произход. Доказателство за това е, че след изгонването на тираните атиняни провели проверка на гражданските спи­съци, понеже много хора неправомерно се сдобили с граждански права. Всяка групировка се назовавала според областта, чиито земи обработвала.

XIV. За най-демократичен бил смятан Пизистрат, който твърде много се прочул във войната срещу мегарци. Наранявайки се сам, той убедил народа, че бил получил раните от противниците си и че трябва да му бъдат дадени телохранители, като писменото предложение било внесено от Аристион. Получавайки така наречените „боздуганоносци“, с чиято помощ се обявил против демокрацията, той превзел Акропола по времето на архонта Комий, през тридесет и втората година от постановяването на законите на Солон. 2. Разправя се, че Солон се противопоставил на желанието на Пизистрат за охрана, казвайки, че той бил по-умен от едните, а от другите – по-храбър. От тези, които не разбирали, че Пизистрат се стреми да стане тиран, бил по-умен, а от онези, които виждали това, но премълчали – по-храбър. И понеже Солон не ги убедил със слова, той окачил оръжието си на входа на своя дом и заявил, че се е грижил за родината, доколкото можел – самият той вече бил твърде стар, – и смятал за достойно и другите да направят като него. 3. Впрочем тогава Солон не постигнал нищо с призива си, а като завзел властта, Пизистрат управлявал по-скоро законосъобразно, отколкото тиранично. И докато властта му все още не била укрепнала, съзаклятниците от кръга на Мегакъл и Ликург го прогонили през шестата година след първото му възкачване на власт, по времето на архонта Хегезий. 4. Двадесет години след това, притиснат от противниците си, Мегакъл се обърнал към Пизистрат с предложение да го върне обратно според древния обичай, и то по съвсем прост начин, но при условие, че Пизистрат се ожени за дъщеря му. Като разпространил предварително мълвата, че уж богиня Атина възнамерява да върне Пизистрат, Мегакъл намерил една висока и красива жена от дема Пеания – както твърди Херодот, а някои други казвали, че била тракийка цветарка от дема Колит, на име фия, която, накичена като богиня била въведена в града заедно с Пизистрат. Пизистрат редом с жената влезли на колесница, а жителите ги приветствали с възторг и почуда.

XV. Прочее, така станало първото завръщане на Пизист­рат в отечеството. Около седем години след това отново бил прогонен не защото дълго време се задържал на власт, а защото не искал да живее с дъщерята на Мегакъл, и уплашен от двете групировки, незабелязано се оттеглил. 2. Първоначално се установил в селището Рекел, в Термийския залив, а оттам се преместил в местността Пангея, където успял да събере пари и волнонаемна войска, и отново се завърнал в Еретрия след единадесет години, като за пръв път се опитал да завземе властта със сила, с помощта на тиванци и на Лигдамий от Наксос, както и на конниците, в чиито ръце била властта в Еретрия. 3. Той спечелил битката при Паленида, завзел Атина и като отнел оръжията от народа, осигурил господството си на тиран. После завладял Наксос и поставил Лигдамий за архонт. 4. А оръжията от гражданството взел по следния начин. Като организирал преглед на войската пред Тезея, започнал да произнася слово пред еклесиата и /говорил/ малко време, но понеже хората казали, че не чуват, той ги приканил да се приближат до Пропилейте на Акропола, за да могат да чуват. А докато печелел време, ораторствайки, онези, на които бил поръчал, иззели оръжията и ги заключили в близките на Тезея помещения, после се върнали и доложили това на Пизистрат. 5. А той разказал за случилото се с оръжията в края на словото си и добавил, че гражданите не трябвало ни да се учудват, ни да падат духом, а да се върнат към личните си дела, докато той щял да поеме обществените.

XVI. Прочее, по такъв начин Пизистрат се възкачил като тиран, след което настъпили следните промени. 2. Пизи­страт управлявал, както бе казано, по-скоро умерено и законосъобразно, а не тиранично, въобще бил човеколюбив и благ, спрямо провинилите се бил снизходителен, а на бедните давал пари в заем срещу работата, която извършвали, обработвайки земята, за да се прехранват. 3. Това извършил поради две причини: вместо да губят времето си в града, да бъдат разпръснати по полето и имайки някакво благосъстояние, да се занимават с личните си дела и да нямат нито желание, нито свободно време да се занимават с държавните. 4. Същевременно се увеличили и собствените му приходи, понеже от добивите на обработваемата земя събирал десятък. 5. За тази цел поставил съдии по деми и сам твърде често предприемал пътувания из земите, за да наблюдава и помирява спорещите, та да не ходят в града, изоставяйки работата си. 6. Казват, че по време на едно такова пътуване на Пизистрат се случило следното с някакъв селянин от Химет и областта оттогава била наречена „освободена от данъци“. Като видял човека да копае едно съвсем каменисто място, Пизистрат се почудил и накарал слугата си да попита какво ражда тази земя, а човекът отговорил: „Само мъка и горчилка – казал, – но и от мъката и горчилката Пизистрат трябва да получи десятък.“ Човекът отговорил така, понеже не го познал, ала Пизистрат, удивен от откровеността и трудолюбието му, го освободил от всички данъци. 7. Мнозинството не било потискано по време на неговото управление, напротив, той осигурил мир и спокойствие, затова казвали, че „тиранията на Пизистрат била като живота по времето на Кронос“, понеже по-късно, когато синовете му го наследили, управлението станало доста по-сурово. 8. Пизистрат бил най-възхваляван за любовта към народа и човечността си, защото искал да управлява според законите, без облаги за себе си. Веднъж даже, когато бил обвинен в убийство и го призовали в Ареопага, той се явил лично, за да се защити, а ищецът, уплашен, се отказал от делото. 9. Затова останал дълго на власт. И всеки път, когато я загубвал, отново се възкачвал без усилие. Понеже мнозинството и от благородните, и от обикновените хора го поддържали, едните заради дружелюбието му, а другите – заради помощта в личните им дела, поради което бил еднакво добре приет и от двете страни. 10. В ония времена законите на атиняните били меки спрямо тираните, включително и онзи, който се отнасял до установяването на тирания. Той гласял така: „Атиняните спазват следния наследен от предците обичай: ако някой се стреми да установи тирания или ако подпомага тиранията, той и родът му да бъдат лишени от граждански права.“

XVII. Прочее, Пизистрат управлявал до старини и починал поради болест по времето на архонта филон, тридесет и три години след първото си възцаряване като тиран, от които деветнадесет – властвал, а през останалите бил в изгнание. 2. И очевидни са празнословията на онези, които твърдят, че Пизистрат бил в любовни връзки със Солон и че бил стратег в битката срещу мегарци за Саламин, понеже това не съвпада с времетраенето на живота на всеки един от тях, както и като се има предвид по времето на кой архонт умират. 3. Когато Пизистрат умрял, сино­вете му поели властта, управлявайки по същия начин. Пи­зистрат имал двама синове от законната си съпруга: Хипий и Хипарх, и двама от една аргейка: Йофонт и Хегезистрат, наричан Тетал. Понеже Пизистрат бил женен за дъщерята на аргейския войник Горгил на име Тимонаса, която по-напред била жена на Архин от Амбракия, от рода на Кипселидите. На това се дължи съюзничеството с аргейците, при което хиляда бойци под водачеството на Хегезистрат спечелили битката при Паленида. Едни разправят, че Тимонаса се омъжила за Пизистрат по време на първото му изгнание, а други – по времето, когато бил тиран.

XVIII. Хипарх и Хипий поели управлението заради своя произход и своята възраст, понеже бил по-възрастен, разумен и с качества на политик, Хипий го оглавил. Хипарх пък бил с весел и влюбчив характер и обичал изкуството, той именно привлякъл Анакреонт, Симонид и други пое­ти. 2. Тетал бил доста по-млад, а в живота – дързък и надменен, та станал причина за всичките им беди. Той се влюбил в Хармодий, но бил отхвърлен от него и вместо да сдържи яростта си, се държал предизвикателно, даже накрая попречил на неговата сестра да участва в Панатенейските празници като канифор, като позорно обидил Хармодий, наричайки го женствен, поради което Хармо­дий и Аристогитон се разгневили и извършили убийството му, след като си осигурили и много съмишленици. 3. И така, те издебнали Хипий, който наблюдавал празника от Акропола (понеже той трябвало да посрещне шествието, а Хипарх – да го изпрати), но като видели един от заговорниците да разговаря най-приятелски с него, си въобразили, че ще ги издаде, и започнали да действат преди останалите заговорници. Така убили Хипарх, който съблюдавал за реда по време на шествието около Леокорея, и с това провалили замисленото дело. 4. От двамината веднага бил убит от гвардията копиеносци Хармодий, а Аристогитон умрял по-късно след дълги изтезания. По време на мъченията той издал мнозина от знатните и от приятелите на тираните. Всъщност било невъзможно да бъде уловена тутакси някаква следа от заговора, така че разпространяваната мълва, че Хипий обезоръжил участниците в шествието, откривайки ония, които носели мечове, е невярна, защото тогавашните шествия били мирни, едва по-късно, по време на демокрацията, бива въведен този обичай. 5. А Аристогитон обвинил приятелите на тираните, поне така твърдят демократите, преднамерено, за да ги изкара светотатци и наред с това безсилни, щом можели да убиват невинни хора и собствените си приятели, а според някои други той най-неприкрито е издал съзаклятниците. 6. Накрая, търсейки начин да умре, той обещал да издаде и много други хора и така убедил Хипий да му подаде своята ръка като доказателство за уговорката, но щом хванал ръката му, той го обругал, че е подал ръка на убиеца на брат си, при което Хипий страшно се разярил, извадил меча си и го убил.

XIX. Впоследствие тиранията станала много по-тежка, понеже в желанието да отмъсти за брат си Хипий убил и заточил много хора, станал подозрителен и неумолим към всички. 2. Четири години след смъртта на Хипарх положението в полиса станало тъй заплашително, че Хипий се заел да укрепява Мунихия, за да се пресели и установи там. Междувременно той бил свален от Клеомен, цар на лакедемонци, понеже оракулите многократно предсказвали, че на лаконийци е отредено да съборят тиранията. 3. Изгнаниците, начело на които стоели Алкмеонидите, не могли със собствени сили да осигурят своето завръщане и всичките им опити не сполучвали. И когато се укрепили в Лепсидрий, в планината Парнет, където отишли и някои техни привърженици от града, били обсадени и победени от тираните. След това поражение в сколиите възпявали следното:

Ах, Лепсидрий предателски,

колцина достойни мъже погуби,

добродетелни и патриоти,

които тогава показаха

чии са техните предци.

4. И докато начинанията им завършвали неуспешно, Ал­кмеонидите се заели да възстановят храма в Делфи, за което получили необходимите средства от лаконийците. А Пития винаги нареждала на допитващите се до нея лаке­демонци да освободят Атина, докато накрая склонила спартанците, макар че те имали съюз за приятелство с Пизистратидите. Немалък дял за похода на лаконийците се падал и на съюзничеството между аргейците и Пизистрат.

5. И така, най-напред Алкмеонидите изпратили по море флота начело с Анхимол. След като бил победен и убит, благодарение на подкреплението от хиляда конници начело с Киней от Тесалия, те много се разгневили от неуспеха си и изпратили царя Клеомен с по-добре подготвена войска по суша, който, щом победил конницата на Хипий, която преграждала пътя му към Атика, го притиснал в крепостта, наречена Пеларгикон, и го обсадил с помощта на атиняни. 6. При тази обсада били заловени синовете на Пизистрат, когато се опитвали да избягат. След пленяването им Пизистратидите, за да ги спасят, събрали имуществото си за пет дена и предали Акропола на атиняни по времето на архонта Арпактид. Пизистратидите задържали тиранската власт точно седемнадесет години след смъртта на Пизистрат, а общо с неговото царуване родът им упра ­влявал около петдесет години.

XX. След събарянето на тиранията помежду Исагор, син на Тисандър – приятел на тираните, и Клистен от рода на Алкмеонидите започнали раздори. Победен от хетериите, Клистен привлякъл на своя страна демократите, обещавайки да предаде властта на мнозинството. 2. А Исагор, понеже не му стигали силите за борба, отново поканил Клеомен, с когото имал договор за приятелство, да участва в изгонването на светотатците, защото се смятало, че и Алкмеонидите принадлежат към светотатците. 3. Щом Клистен напуснал тайно града, Клеомен начело на малоброен отряд прогонил от Атина седемстотин фамилии. После се опитал да разпусне Съвета и да предостави на Исагор и триста негови съмишленици пълната власт. Но понеже Съветът се възпротивил и демосът се събрал, привържениците на Клеомен и Исагор се укрили в Акропола, а народът ги обсаждал в продължение на два дена, на третия било сключено споразумение, според което Клео­мен и всички, които били с него, трябвало да напуснат града, а Клистен и останалите изгнаници били поканени да се завърнат. 4. Щом демосът взел властта, Клистен станал простат на демоса, понеже Алкмеонидите прогонили тираните и били техни дълготрайни съперници. 5. А и още по-преди един от Алкмеонидите – Кедон, се е борел срещу тираните и в негова чест е следният сколий:

Робе, налей и на Кедон, не го пропускай,

понеже подобава с вино да черпим храбреците.

XXI. Такива са прочее причините, поради които демосът имал доверие на Клистен. И тогава, през четвъртата година от свалянето на тираните, по времето на архонта Исагор, той застанал начело на демоса. 2. Най-напред увеличил броя на филите от четири на десет, понеже искал да постигне смесване, така че всички да участват в управлението, оттогава съществува фразата: „да не се занимават с филите“ всички ония, които изследвали родовете. 3. После било решено Съветът да бъде съставен от петстотин вместо от триста членове – по петдесет от всяка фила (преди било по сто от всяка). Клистен не разпределил гражданите на дванадесет фили, за да избегне предишното подразделение на тритии“, които били дванадесет за чети­рите фили, и така народът не можел да се смесва помежду си. 4. Разделил страната на тридесет деми: десет за града, десет за крайбрежието, десет за вътрешността и тия подразделения нарекъл тритии, като чрез жребий бивали избирани по три тритии за всяка фила, така че тя да вклю­чва жители от всички области. Живеещите заедно във всеки един от демите нарекъл демоти, за да попречи назоваването само по бащино име, което спомогнало да бъдат отхвърлени новите граждани и за да ги накара да се назовават според своя дем; оттогава атиняни прибавят към името си и названието на съответния дем. 5. Назначил и демархи, които имали същите задължения като предишните навкрари, понеже заместил навкрариите с деми9. Едни от демите били именувани според местностите, а други – според името на своите основатели, понеже не всички деми се падали в места с название. 6. А родовете, фратриите“ и жреческите длъжности предоставил да бъдат съхранявани от всеки дем според обичая на прадедите. На филите избрал епоними измежду отличените сто ар-хегети, от които десет били избрани от Пития.

XXII. След тия събития политията станала много по-демократична, отколкото по времето на Солон, защото тиранията направила неговите закони неизползваеми, а Кли­стен в изгода на народа постановил нови закони, сред които бил и този за остракизма. 2. И така, най-напред, през петата година от тази разпоредба, по времето на архонта Хермокреонт, била съставена клетвата за Съвета на петстотинте, която се полага и до ден днешен. После избрали стратезите по фили – от всяка фила по един, а полемархът стоял начело на всички стратези. 3. Дванадесет години по-късно, когато атиняни спечелили битката при Маратон по времето на архонта фенип и изминали две години от победата, а демосът придобивал все по-голяма мощ, за пръв път си послужили със закона за остракизма, който бил постановен поради недоверието към влиятелните граждани, защото и Пизистрат станал тиран, когато бил простат и стратег на демоса. 4. И пръв бил остракизиран един от неговите роднини: Хипарх, син на Харм, от дема Колит, най-вече заради когото Клистен издал закона в желанието си да го прогони. Понеже атиняни позволявали на приятелите на тираните, които не участвали в размириците, да живеят в полиса, проявявайки присъщата на народа търпимост, а техен водач и простат бил именно Хипарх. 5. Още на следващата година, по времето на архонта Телесин, избрали чрез жребий деветте архонти на филите от петстотинте предварително излъчени от демите кандидати – за пръв път от времето на тиранията насам (всички предишни архонти били избирани чрез гласуване с вдигане на ръка), а Мегакъл, син на Хипократ, от дема Алопека бил остракизиран. 6. И така, в продължение на три години били остракизирани приятелите на тираните, заради които всъщност бил постановен законът. После, на четвъртата година започнало отстраняването и на всички, които придобивали могъщество. И пръв от тези, които не били свързани с тиранията, бил остракизиран Ксантип, син на Арифрон. 7. После, на третата година, по времето на архонта Никодем, когато били открити рудниците в Марония и полисът спечелил сто таланта от разработването им, някои предложили парите да се разпределят сред гражданството, но Темистокъл се възпротивил, без да споменава за какво ще бъдат използвани, и наредил да бъдат раздадени назаем на стоте от най-богатите атиняни – по един талант на всеки, и така, ако целта за изразходването им се окаже удовлетворителна, това да остане за сметка на полиса, ако пък не – тогава длъжниците да върнат парите. А те, като получили парите, построили с тях сто триери, всеки – по една, с които атиняни се сражавали при Саламин срещу варварите. По това време бил остракизи­ран и Аристид, син на Лизимах. 8. На четвъртата година обаче, по времето на архонта Хипсихид, всички остраки­зирани били върнати обратно заради похода на Ксеркс и за в бъдеще било взето решение остракизираните да пре­бивават в Герест и Скилей, а ако не спазват това, да бъдат лишавани завинаги от граждански права.

XXIII. Прочее, такава била степента на развитие на полиса дотогава, който наред с демокрацията постепенно се разраствал, но след Персийските войни Ареопагът отново придобил мощ и поел управлението без официално решение, благодарение на това, че на него се дължала победата в морското сражение при Саламин, понеже стратезите, отчаяни от положението, разгласили всеки да се спасява сам, а Ареопагът успял да набави по осем драхми за всеки човек, които им били раздадени и те се качили на кора­бите. 2. Поради тази причина атиняни се подчинили на властта на Ареопага и били управлявани добре и в тези времена. И понеже се прославили във войната и си осигурили господство по море, въпреки волята на лакедемонци, атиняни си спечелили почитта на всички елини. 3. Простати на народа по това време били Аристид, син на Лизимах, и Темистокъл, син на Неокъл; понеже първият бил вещ във военното дело, а другият – способен политик и се отличавал измежду съвременниците си със своята справедливост, затова единият бил използван като стра­тег, а другият – като съветник. 4. И така, въпреки съперничеството помежду им те заедно се заели с издигането на крепостните стени, а Аристид постигнал отцепването на йонийците от военния съюз с лакедемонци, възползвайки се от това, че лаконийци имали лоша слава заради Павзаний.5. Аристид бил този, който определил и първите данъци, плащани от съюзническите градове в третата година от морската битка при Саламин, когато архонт бил Тимостен, и положил клетва пред йонийци, че техните врагове и приятели ще бъдат и негови, и за да подкрепи клетвата, в морето били спуснати късове метал.

XXIV. После, понеже полисът укрепвал непрестанно и натрупал много богатства, Аристид посъветвал атиняни да поемат хегемонията, да оставят нивите и да се заселят в града, защото щели да се намерят средства за препитание за всички: за едни – като служещи във войската, за други – като служещи в гвардията, за трети – като държавни служители, като по този начин гражданите щели да поемат в свои ръце хегемонията. 2. Щом били убедени и поели властта, атиняни започнали да се отнасят деспотично към съюзниците си с изключение на хиосци, лесбосци и самосци, които били пазители на тяхната хегемония, като им запазили политическата уредба и правото да управляват своите подвластни. 3. За по-голямата част от народа били осигурени средства за лесно препитание, така както било предложено от Аристид. Всъщност станало така, че от митата и данъците, събирани от съюзниците, се прехранвали повече от двадесет хиляди мъже. Имало шест хиляди съдии, хиляда и шестстотин стрелци, освен тях – хиляда и двеста конници, петстотин членове на Съвета, петстотин стражи на доковете, а освен тях в Акропола имало петдесет стражи, около седемстотин души били държавните служители в града и седемстотин – извън него. Освен тях, когато по-късно избухнала война, хоплитите станали две хиляди и петстотин, имало двадесет охранителни, а също и кораби за превозване на данъците, които събирали две хиляди мъже, избрани чрез жребий, а имало още и притани, сираци и затворнически надзиратели. Всъщност препитанието на всички тези хора било осигурявано от държавната хазна.

XXV. Прочее, така било осигурявано препитанието на народа. Точно цели седемнадесет години след Персийските войни Ареопагът ръководел политията, макар вече да се забелязвал известен упадък. Издигнат от мнозинството, простат на демоса станал Ефиалт, син на Софонид, за когото се смятало, че е неподкупен и справедлив в държавните дела, и който се опълчил срещу Ареопага. 2. Най-напред отстранил мнозина от Ареопагитите, като възбудил срещу тях съдебни дела за начина им на управление, после по времето на архонта Конон отнел на Ареопага правомощията, чрез които той упражнявал контрол в политиката, като предоставил част от тях на Съвета на петстотинте, а друга – на елексиата и съдилищата. 3. Всичко това извършил заедно с Темистокъл, който принадлежал към Ареопагитите, но трябвало да бъде съден за персофил-ство. В желанието си да бъде разпуснат Съветът Темис­токъл казал на Ефиалт, че Съветът подготвял задържането му, а на Ареопагитите, че ще им посочи ония, които организират заговор за събарянето на властта. Съветът избрал специална комисия за проверка, която Темистокъл повел към дома на Ефиалт, за да й покаже събралите се заговорници. После започнал да разговаря оживено с дошлите. А Ефиалт, изплашен от видяното, седнал на жертвената плоча, облечен само в хитон. 4. Всички изпаднали в недоумение от станалото, а когато бил свикан Съветът на петстотинте, Ефиалт и Темистокъл обвинили Ареопа­гитите. Те направили същото и пред еклесиата и така отнели властта от Ареопагитите. Тогава…, но и Ефиалт бил заловен и скоро след това убит от Аристодик от Танагра.

XXVI. Прочее, така Ареопагът бил отстранен от управлението. Впоследствие, заради настървението на демагозите, политията започнала все повече да отслабва и понеже в онези времена благородните нямали свой водач, се случило така, че начело застанал Кимон, син на Милтиад, който бил твърде млад и късно навлязъл в политическия живот, пък и много от благородните загинали по време на война. Всъщност тогава войската била набирана от списъка на хоплитите, а за стратези били поставяни хора – неопитни във военните работи, но почитани заради своето потекло, и винаги ставало така, че от изпращаните на поход заги­вали по две-три хиляди души, включително и от знатните по произход, и от обикновените граждани. 2. И така, атиняни управлявали, като не съблюдавали тъй строго законите, ала не променили начина на избор на деветте архонти, а на шестата година от смъртта на Ефиалт решили да бъдат излъчвани кандидати и от зевгитите за избираните чрез жребий девет архонти, пръв така бил избран Мнеситид. Всички предишни архонти били от съсловията на конниците и пентакосиомедимните, а зевгитите заемали незначителни служби, при положение че разпоредбите за това не били в разрез със закона. 3. През петата година след това, по времето на архонта Лизикрат, възстановили тридесетте съдии, така наречените „по деми“. 4. А през третата година след това, по времето на Антидот, поради нарасналия брой на жителите по предложение на Перикъл било решено да не се дават граждански права на тези, чиито родители не са граждани.

XXVII. После демагог става Перикъл, който се прославил най-напред с това, че бидейки още млад, обвинил Кимон заради отчетите му като стратег и успял да установи още по-голяма демокрация в политията. Той отнел на Ареопага някои правомощия и засилил могъществото й по море, нещо, което позволило на мнозинството да съсредоточи постепенно в свои ръце цялото управление. 2. Около петдесет години след морската битка при Саламин, по времето на архонта Питодор, избухнала войната с пело-понесци, при която народът, останал в града и свикнал да получава възнаграждение по време на война, решил, от една страна – съзнателно, от друга – по необходимост, да управлява сам политията. 3. Перикъл пръв постановил заплащане на съдиите и в стремежа си да си осигури популярност сред народа си съперничел с богатството на Кимон. Понеже Кимон, който притежавал състояние, подобаващо на тиран, блестящо устройвал обществените ли­тургии, освен това осигурявал издръжка на повечето от демотите, а направил възможно и всеки жител от дема Лакиада да идва всеки ден при него и да получава средства за своята прехрана. Всички негови владения били незаградени и всеки можел да вкуси от техните плодове. 4. А Перикъл нямал средства за такова разточителство и затова се вслушал в съветите на Дамонид от дема Ойе – за него се смятало, че бил съветник на Перикъл, заради което по-късно бил остракизиран, – който предложил, понеже Пе­рикъл нямал състоянието на Кимон, да раздаде на тълпата от собствените й средства и да определи заплати на съди­ите. Поради това мнозина твърдели, че положението се влошило, понеже много повече към избора чрез жребий се стремели случайните хора, а не – знатните. 5. После започнало и вземането на подкупи, пример за това дал Анит, когато бил стратег на Пилос. Той бил обвинен, че градът бил погубен заради него, но го оправдали, защото подкупил съда.

XXVIII. Прочее, докато Перикъл бил простат на демоса, политическото положение било стабилно, но след смъртта му се влошило. Понеже за пръв път тогава демосът приел за свой простат човек, който не бил от благородните, за разлика от предишните години, когато демагозите винаги били изсред благородните. 2. В самото начало пръв про­стат на демоса бил Солон, после – Пизистрат, които произхождали от благородни родове. Клистен пък бил от рода на Алкмеонидите, свалил тиранията и нямал никакви противници, след като били прогонени привържениците на Исагор. После простат на демоса станал Ксантип, а на­чело на благородните застанал Милтиад, след това Темистокъл и Аристид. След тях простат на демоса станал Ефиалт, а начело на богатите застанал Кимон, син на Милтиад. После Перикъл бил простат на демоса, а Туки-дид, зет на Кимон, застанал начело на опозицията. 3. След смъртта на Перикъл начело на знатните застанал Никий, който починал в Сицилия, а простат станал Клеон, син на Клеенет, за когото се смятало, че най-много е опорочил гражданите със своите подстрекателства, и който пръв започнал да крещи от трибуната, използвайки ругателства и хули, за разлика от останалите оратори, които говорели благоприличие. След тях Терамен, син на Хагнон, оглавил едните, а простат станал майсторът на лири Клеофонт, който пръв въвел диобелията, раздавана известно време и после отменена от Каликрат от Пеания, който пръв обещал да прибави към двата обола още един. Прочее, по-късно и двамата били осъдени на смърт, понеже било обичайно народът, макар първоначално подведен, да намразва ония, които го подбуждали да върши лоши неща. 4. Непосредствено след Клеофонт демагози ставали все хора, които се стремели да се харесат на множеството с оглед настоящия момент. 5. За най-достойни от политическите мъже след предшестващите ги били Никий, Тукидид и Терамен. За Никий и Тукидид почти всички са единодушни, че били не само благородни и добродетелни хора, но и умели политици, бащински загрижени за полиса, докато за Терамен оценките са спорни поради обърканото политическо положение по негово време. Но сериозните авто­ри смятат, че той не се е опитвал да разруши различните типове политическа уредба, а подкрепял всичките, щом не водели до закононарушения, като с това искал да докаже, че е възможно да се управлява според всички типове -нещо, което е дълг на добрия гражданин, – освен когато водят до закононарушения, и тогава смятал, че не трябва да се правят отстъпки, дори това да предизвика омраза.

XXIX. Прочее, докато изходът от войната бил неясен, демокрацията била съхранена, но когато след поражението в Сицилия лакедемонци станали могъщи поради съюза си с Персийския цар, атиняни били принудени да сменят демократичната уредба и да установят управлението на Четиристотинте. Тогава Мелобий произнесъл слово преди гласуването, а Питодор от Анафлист съставил писменото предложение и мнозинството граждани го подкрепи­ли, понеже смятали, че Персийският цар ще бъде по-склонен за съюз с тях, ако поверят управлението на олигархи­ята. 2. Предложението на Питодор било следното: „Демосът да избере освен вече съществуващите десет пробули още двадесет – измежду гражданите, навършили четиридесет години, като същите положат клетва, че ще пред­приемат възможно най-успешните за полиса мерки, които да осигурят сигурността, но се дава възможност и на всеки гражданин да прави предложения, за да се избере най-доброто.“ 3. А Клитофонт, който поддържал мнението на Питодор, предложил още: „избраните пробули да подложат на проверка и древните закони, издадени от Клистен, когато установил демокрацията, с цел да се постигне най-доброто“, понеже според него политията при Клистен била не толкова демократична, колкото сходна на тази при Солон. 4. Веднага след избирането си пробулите най-напред предложили пританите да бъдат задължени да под­лагат на гласуване всичко, предложено за благото на по­лиса, след което отменили обвиненията в беззаконие, жалбите срещу архонтите и призовките, като по този начин се давала възможност на всеки атинянин да изказва мнение по разглежданите въпроси, а ако някой си позволявал да налага глоба, да призовава в съда или да завежда дело в съда заради такива предложения, той след извънредно обвинение трябвало да бъде предаван на стратезите, а стратезите от своя страна да го предават на Единадесетте, за да бъде наказан със смърт. 5. Сетне пробулите предложили следната уредба: „държавните приходи да бъдат предназначени само за военни цели, всички длъжностни лица да служат без заплата по време на война, освен деветте архонти и действащите притани, които ще получават по три обола дневно. Цялата политическа власт да бъде предоставяна на ония от атиняните, които са най-способни да служат на държавата със своите лични качества и със своите средства – не по-малко от пет хиляди души, докато продължава войната, като ще имат пълното право да сключват спогодби с когото намерят за необходимо. А от всяка фила се избират по десет човека, навършили четиридесет години, които да съставят списъка на петте хиляди, щом като положат клетва при подобаващото жертвоприношение от отбрани животни.“

XXX. Прочее, такива били предложенията на пробулите. Щом били потвърдени, петте хиляди избрали сто човека измежду тях самите, които да определят държавната уредба. Избраниците съставили и огласили следното: „Навършилите тридесет години да бъдат членове на Съвета за една година без заплата. От тях да бъдат излъчвани стра­тезите, деветте архонти,хиерол1нелюнът\ таксиархите, хипархите, филархите, началниците на крепостите, десетте тамии на свещените съкровища на Богинята и на останалите богове, хелинотамиите и тамиите, които се разпореждат с обществените средства – общо двадесет на брой, десетте хиеропои и десетте попечители. 2. Всички те ще бъдат избирани измежду списък от кандидати, съставен от действащи членове на Съвета – на брой повече от посочените служби, а всички останали длъжности ще се опре­делят чрез жребий, но не от състава на Съвета. Хелино­тамиите, които се занимават с паричните въпроси, няма да участват в заседанията на Съвета. 3. В бъдеще ще бъдат свикани четири Съвета, провеждани от граждани на гореспоменатата възраст, като всеки от тях ще заседава по реда, определен чрез жребий, и останалите граждани ще се разпределят към всеки един от Съветите. Стоте членове ще разпределят себе си и останалите на четири възможно най-равни части, след което чрез жребий ще се определи редът и избраните ще заседават за една година в Съвета. 4. Съветът ще определя както начина на изразходване и съхраняване на парите, така и възможно най-добрия начин за решаване на всички останали въпроси, а ако се налага да заседават в разширен състав, всеки от членовете на Съвета има правото да покани един съветник измежду гражданите на горепосочената възраст, а Съветът ще заседава в продължение на пет дни, ако не възникне нужда от повече заседания. 5. Съветът ще се определя чрез жребий от деветте архонти, а петима избрани чрез жребий членове на Съвета ще бъдат преброители, т.е. ще отговарят за гласуването с вдигане на ръка и един от тях ще бъде определян чрез жребий за председател на този ден. Петимата избрани да определят чрез жребий желаещите да се явят пред Съвета, на първо място – по религиозни въпроси, на второ – за възвания към народа, на трето -посланиците, и на четвърто – по всички останали въпроси; а във връзка с военните дела, когато е необходимо, стратезите имат право да внесат за обсъждане в Съвета въпроси, които не са предвидени в дневния ред. 6. Ако някой член не се яви на заседание в определеното време, ще трябва да плаща глоба по една драхма на ден, освен ако не е получил позволение от Съвета да отсъства.“

XXXI. Прочее, такава била уредбата, съставена за в бъдеще, а за настоящия момент обявили следното: „Според традицията членовете на Съвета да бъдат четиристотин на брой, по четиридесет от всяка фила, които членовете на филите да избират от предварително посочените кандида­ти, навършили тридесет години. Тези членове ще разпределят висшите длъжности, ще съставят клетвата, която трябва да бъде положена от тях, ще се занимават със законите, отчетите и с останалите въпроси, за които смятат, че са от общ интерес. 2. Ще прокарват законите, които са поставили във връзка с управлението, като няма да имат право да ги престъпват, изменят или заместват с други. Изборът на стратезите засега да се прави от Петте хиляди, а Съветът, след своето образуване и прегледа на хоплитите, да избере десет граждани и техните секретари и те ще управляват следващата година, имайки абсолютна власт, а ако възникне необходимост, ще се допитват до Съвета. 3. Освен това да бъдат избирани един хипарх и десет филархи, като за в бъдеще това ще бъде правено от Съвета според законите. За останалите висши длъжности, с изключение на членовете на Съвета и на стратезите, ще бъде забранено да бъдат заемани повече от един път. И за в бъдеще разпределението на Четиристотинте на чети­ри части, когато гражданите ще участват с другите атиня­ни в заседанията на Съвета, ще бъде извършвано от Стоте.“

XXXII. Прочее, такава била държавната уредба, съставена от Стоте, избрани от Петте хиляди. Когато това било одобрено от мнозинството с гласуване, предложено от Аристомах, Съветът по времето на архонта Калий бил разпуснат преди изтичане на срока му – на четиринадесети от месеца Таргелион, Четиристотинте встъпили в длъжност на двадесет и втори от същия Таргелион, а Съветът, избран чрез жребий с бобени зърна, трябвало да започне своята работа на четиринадесети Скирофорион. 2. Прочее, така била установена олигархията по времето на архонта Калий, точно сто години след свалянето на тирани­те, като най-дейна роля изиграли Пизандър, Антифонт и Терамен, мъже от знатен произход, които се отличавали с ум и разсъдливост. 3. Щом била установена гореказаната уредба, Петте хиляди били избрани само на думи, а всъщност Четиристотинте заедно с десет автократори се настанили в сградата на Съвета и поели управлението на полиса. Те изпратили на лакедемонци посланици с предложение да прекратят войната, като всяка от двете страни запази онова, което е завладяла. Но понеже лакедемонци не се съгласили и поставили условие атиняни да се откажат от господството си по море, преговорите били прекратени.

XXXIII. Прочее, управлението на Четиристотинте продължило около четири месеца. В продължение на два месеца управлявал Мнезилох, който бил измежду тях по време на архонта Теопомп, който изпълнявал тази длъжност десет месеца. След поражението им в морската битка при Ере-трия: и цяла Евбея, с изключение на Орей, се отцепила от съюза, атиняните били по-недоволни, отколкото от предишното положение (понеже от Евбея имали повече полза, отколкото от Атика), затова разпуснали Четиристо­тинте и властта била предадена на Петте хиляди от хоплитите, като при това гласували никоя обществена длъжност да не се заплаща. 2. Главна роля за разпускането на Четиристотинте изиграли Аристократ и Терамен, които не били съгласни с техните действия, понеже вършели всичко самостоятелно, без да се съобразяват с Петте хиляди. Явно атиняни били доволни от това управление, макар че се водела война и властта била в ръцете на хоплитите.

XXXIV. Прочее, демосът скоро отхвърлил това управление. А през шестата година от разпускането на Четиристотинте, по времето на архонта Калий от Ангела, и след морската битка при Аргинуса най-напред били осъдени чрез гласуване с вдигане на ръка всичките десет стратези, включително и онези, които не участвали в битката или се спасили на чужди кораби, и това станало, понеже хората били разгневени на ония, които ги измамили. После ла­кедемонци пожелали да се оттеглят от Декелея при условие двете страни да сключат мир, запазвайки владенията си; някои граждани одобрили това, но мнозинството не се съгласило, подлъгано от Клеофонт, който попречил на подписването на мирния договор, като отишъл в еклесиата пиян и облечен в ризница, казвайки, че няма да позволи това, докато лакедемонци не се оттеглят от всички завла­дени градове. 2. Атиняни не се възползвали от тогавашните обстоятелства, но не след дълго осъзнали грешката си, понеже година по-късно, по времето на архонта Алексий, претърпели поражение в морската битка при река Егос, поради което Лизандър станал господар на полиса и установил властта на Тридесетте по следния начин. 3. С атиняни бил сключен мир, при условие че бъде установено управление като това на предците им, но демократите се опитвали да запазят демокрацията, а благородните – и ония, които участвали в хетериите, и изгнаниците, които се завърнали след сключването на мира – искали олигархия, а онези, които не участвали в никоя хетерия, но не отстъпвали по нищо от другите граждани, искали управление като това на предците. Между тях били Архин, Анит, Клитофонт“, формизий и много други, а начело им застанал Терамен. Но понеже Лизандър се присъединил към олигархите, демосът уплашен се принудил да гласува за олигархията. Писмено предложението било съставено от Драконтид от Афидна.

XXXV. Ето по какъв начин била установена властта на Тридесетте по времето на архонта Питодор. Взимайки управлението на полиса в свои ръце, те пренебрегнали решенията, гласувани във връзка с държавната уредба, определили петстотинте членове на Съвета, другите висши длъжности измежду предварително посочените хиляда кандидати и прибавили към тях десетте архонти на Пирея, назначили още единадесет надзиратели на затворите и триста служители с бичове, като управлявали полиса деспотично. 2. И така, като първоначално се отнасяли умерено и сдържано с гражданите и се престрували, че следват управлението на предците, те отменили законите на Ефиалт и Архестратотносно ареопагитите и онези закони на Солон, които били спорни, отнели правото на съдиите да издават окончателни присъди, като твърдели, че по този начин укрепват политията и я предпазват от разногласия. Така например Тридесетте утвърдили закона за даренията, който давал възможност човек напълно свободно да подари имуществото си на когото иска и премахнали излишните спънки, „освен, когато човек е невменяем; загубил разум, поради старост или подведен от жена“, като по този начин се ограничавала дейността на сикофантите. По подобен начин постъпили и по другите въпроси. 3. Такива били първоначалните им действия, те отстранили сикофантите, ония, които в своите речи угодничели на гражданството против неговите интереси, всички злосторници и престъпници, с цел да бъдат доволни от решенията им гражданите, които повярвали, че това е за благото на полиса. 4. Но щом затвърдили властта си, Тридесетте не проявили никакво уважение към гражданите, а, напротив, убивали едни – заради богатството им, други – заради произхода, и трети – заради репутацията им, като така отстранили всички ония, които били заплаха за тях, и присвоили имуществото им; за кратко време Тридесетте погубили не по-малко от хиляда и петстотин души.

XXXVI. По такъв начин полисът се разпадал и Терамен, недоволен от станалото, се обърнал към Тридесетте с предложение да престанат с безчинствата си и да предоставят на достойните граждани право да участват в управлението. Първоначално те отказали, но щом гражданството узнало за предложението на Терамен и се настроило доброжелателно към него, те се уплашили да не би той да стане простат на демоса и да свали властта им. Затова избрали три хиляди души от гражданството, на които уж щели да предоставят правото да участват в управлението. 2. Но Терамен отхвърлил и тази мярка, първо: заради желанието им да предоставят участие в управлението само на три хиляди души, сякаш почтените и достойните хора са само толкова, и второ: заради това, че Тридесетте допускат следната несъвместимост: установили власт, опираща се на насилието, но по-слаба от управляваните. Тридесетте не обърнали внимание на думите на Терамен, а за дълго време отлагали огласяването на трите хиляди и съхранявали списъка с избраните, и колчем решавали да ги съобщят, отхвърляли едни от записаните и ги замествали с други.

XXXVII. Зимата вече била настъпила, когато Тразибул заедно с изгнаниците се укрепили във фила. Тридесетте загубили похода срещу тях и завръщайки се, решили да изземат оръжията на останалите граждани и да убият Терамен по следния начин. Внесли в Съвета два закона, които да бъдат гласувани чрез вдигане на ръка: единият предоставял пълно право на Тридесетте да убиват всеки гражданин, невключен в списъка на трите хиляди, а другият – забранявал в сегашното управление да участват гражданите, които помагали при събарянето на крепостните стени в Хетиония и са действали против Четиристотинте – учредители на предишната олигархия. Понеже Терамен взел участие и в двете неща, станало възможно да бъде отстранен от управлението и Тридесетте вече имали правото да го убият. 2. След погубването на Терамен било иззето оръжието на всички граждани с изключение на трите хиляди и Тридесетте достигнали още по-голяма степен на ожесточение и измамничество. Изпратили по­сланици в Лакедемония, които очернили Терамен и поискали помощ. Лакедемонци изпратили хармостата Калибий и войска от около седемстотин души, които щом пристигнали, поели стражата на Акропола.

XXXVIII. Жителите от Фила превзели Мунихия, след което провели победоносна битка срещу Тридесетте и техните привърженици. Щом отминала опасността, те се завърнали и заедно с жителите на Атина се събрали на площада, свалили Тридесетте и избрали десет граждани, които били упълномощени да сложат край на войната. Но те, щом получили властта, не направили онова, за което били избрани, а изпратили посланици в Лакедемония, които да искат подкрепа и паричен заем. 2. Но понеже гражданството възнегодувало от действията им, Десетте се уплашили да не бъдат свалени от властта и поискали да ги сплашат, като направили следното. Заловили Демарет, който бил от най-почитаните граждани, убили го и закрепили властта си с помощта на Калибий, намиращите се там пелопонесци и с някои от съсловието на конниците. Понеже главно те измежду всички граждани се противо­поставяли на завръщането на изгнаниците от фила. 3. Но когато победителите от Пирея и Мунихия, на чиято страна застанал целият демос, надделели във войната, те свалили Десетте първоначално избрани и избрали други десет, смятани за най-достойни. По време на тяхната власт и благодарение на тяхната помощ и поддръжка било сключено споразумение и демократите се върнали в града. Измежду тях се отличавали Ринон от Пеания и файл от Ахердунт, които преди да дойде Павзаний, започнали преговори с намиращите се в Пирея демократи и заедно с тях подпомогнали завръщането на изгнаниците. 4. Окончателното прекратяване на войната и установяването на мира осъществил Павзаний, цар на лакедемонци, с помощта на десетте посредници, дошли от Лакедемония по негово нареждане. А на Ринон и неговото обкръжение били оказани почести за предаността им към гражданството, понеже макар да започнали дейността си по време на олигархията, те успели да дадат благополучно своя отчет, когато била установена демокрацията, и никой не ги обвинил в нищо; нито от тия, които останали в града, нито от ония, които се завърнали от Пирея, даже Ринон бил избран незабавно за стратег.

XXXIX. Помирението се осъществило по време на архонта Евклид при следните уговорки: „ония от атиняни, които желаят да се заселят извън града, да се установят в Елевзина, като ще имат граждански права, пълна свобода, лична независимост и право да ползват доходите от своята собственост. 2. А храмът под надзора на Кериките и Евмолпидите ще бъде за всички според обичаите на предците. Елевзинците няма да имат право да ходят в Атина, нито пък атиняни – да ходят в Елевзина, освен по време на мистериите. Жителите на Елевзина ще внасят от своите приходи в съюзническата хазна наравно с атиняни. 3. Ако някой от заселниците поиска да наеме къща в Еле­взина, трябва да се споразумее с нейния собственик, а ако не се споразумеят, всеки от двамата да си избере три длъжностни лица и собственикът ще трябва да се съобрази с предложената от тях цена. Заселниците могат да съжителстват с онези елевзинци, с които биха искали. 4. За ония, които живеят в Атина и биха искали да се изселят, срокът за записване е десет дена след полагането на клетва, а за отпътуване – двадесет дена; за отсъстващите от града ще важат същите условия, но след завръщането им. 5. Никой жител от Елевзина няма право да заема длъжност в Атина, преди да се е записал като неин жител. Съдебните дела за убийство да бъдат разглеждани според древните обичаи в случаите, когато убийството или нараняването е извършено собственоръчно. 6. Никой няма да има право да иска възмездие заради миналото от когото и да било, освен от Тридесетте, Десетте, Единадесетте и от архонтите на Пи­рея, но дори и от тях няма право, ако те представят отчет. Ония, които са изпълнявали длъжността си в Пирея, да дават отчет пред съда в Пирея, а ония, които са изпълнявали длъжността си в Атина – пред гражданите, които притежавали състояние. Само след изпълнението на тия условия желаещите могат да се изселят. Колкото до парите, взети назаем за войната, всяка от двете страни трябва да върне самостоятелно.“

ХL. Щом се осъществило помирението, онези, които воювали на страната на Тридесетте, се изплашили и решили да променят жителството си, но като мнозина други граждани отлагали до последния ден записването си. Архин, като видял големия брой, в желанието си да задържи хората ускорил срока на записването и така мнозина били принудени против волята си да останат, но постепенно се успокоили. 2. Видно е, че Архин е бил умен държавник, което се потвърждава и от това, че обявил за незаконно предложението на Тразибул, според което се давали граждански права на всички завърнали се с него от Пирея, от които някои очевидно били роби, както и от случая, при който един от завърналите се поискал възмездие от свалените от власт, внасяйки в Съвета предложение те да бъдат убивани, но Архин след задържането му убедил Съ­вета да го убие без съд , заявявайки, че с този пример ще докажат, че искат да спасят демокрацията и да останат верни на своята клетва. Защото, ако този човек бъде оставен на свобода, мнозина биха се окуражили и биха му подражавали, но ако бъде убит, това щяло да послужи за назидание на всички. Както и станало: след смъртта на този човек никой вече не се опитвал да иска възмездие за извършени в миналото неправди. 3. Тъкмо напротив, изглежда, атиняни били управлявани най-добре и законосъобразно, както като цяло, така и спрямо всеки отделен човек, въпреки сполетелите ги в миналото нещастия. Те не само отхвърлили обвиненията срещу тях заради миналото, но и върнали на лакедемонци парите, взети назаем от Тридесетте, макар договорът да изисквал заемът да се върне и от страна на Атина, и от страна на Пирея; ръководени от идеята, че така трябва да бъде поставено началото на взаимното съгласие. А в останалите градове демократите след установяването им на власт не само че се съобразявали единствено със собствените си интереси, но и направили преразпределение на земята. 4 Атиняни сключили още едно споразумение със заселниците в Елевзина на третата година след изселването, по време на архонта Ксененет.

ХLІ. Всичко това станало в по-късни времена, а тогава демосът, бидейки господар на положението, установил настоящата държавна уредба по времето на архонта Питодор и се смята, че демосът справедливо е поел управлението, понеже успял да осъществи завръщането си на власт със собствени сили. 2. Това било единадесетото по ред преобразувание в Атинската полития. Първото станало много отдавна и било преселението на хората, предвождани от Йон, които за пръв път се разделят на четири фили и учредяват длъжността на царете на филите. Второто, но първо по характер политическо преобразувание било по времето на Тезей, чието управление се различава незна­чително от царското. Следват преобразуванията на Дракон, когато за пръв път биват съставени и закони. Третото, след гражданската война, било преобразуванието по времето на Солон и тогава именно се заражда демокрацията. Четвъртото било установяването на тиранията от Пизистрат. Петото било по времето на Клистен, който сваля тиранията и управлението става по-демократично от това при Солон. Шестото преобразувание станало след Персий­ските войни, когато държавата бива ръководена от Ареопага. Седмото станало с ограничаване правомощията на Ареопага, започнато от Темистокъл и осъществено от Ефиалт, тогава полисът допуска под влияние на демагозите множество грешки заради господството по море. Осмо по ред било учредяването на Съвета на Четиристотинте и след това деветото – възстановяването на демокрацията. Десетото преобразувание било установяването на управлението на Тридесетте и управлението на Десетте. Единадесетото било завръщането на изгнаниците от фила и Пирея, откъдето и започва установяването на сегашната държавна уредба, при която се предоставя повече власт на мнозинството. Понеже тогава демосът, ставайки господар на положението, управлявал чрез гласувания и чрез съдилищата, където бил силен. И понеже правото на издаване на окончателни решения, което преди принадлежало на Съвета, сега принадлежало на демоса. Явно атиняни постъпили правилно, понеже малцинството по-лесно се покварява и подкупва от мнозинството. 3. Отначало решили да не се заплаща на членовете на еклесиата, но впослед­ствие, понеже гражданството не се събирало и пританите използвали много хитрини, за да наберат необходимия брой гласове, та да бъде валидно гласуването, пръв Агирий разпоредил заплащането с един обол, после Хераклид от Клазомен, наречен цар – два обола, а после пак Агирий – три обола.

ІІ

ХLII. Сегашната Атинска полития има следния вид. В управлението участват всички, чиито родители са гражда­ни, а навършилите осемнадесет години се вписват в списъците на демотите. Всеки път, когато става такова записване, демотите, щом положат клетва, гласуват, преценявайки, първо: дали кандидатите са достигнали възрастта, изисквана от закона, ако не са, биват връщани в групата на непълнолетните, второ – дали са свободни и законородени. А когато демотите гласуват за някого, че не е свободен, той има правото да обжалва решението в съда, а демотите избират пет обвинители измежду себе си, и ако съдът реши, че кандидатът няма право да бъде записан, полисът го продава като роб, но ако спечели делото, де­мотите са задължени да го запишат. 2. После Съветът подлага на докимасия записаните и ако реши, че някой от тях не е навършил осемнадесет години, налага глоба на демотите, които са го записали. Щом ефебите бъдат одобрени, техните бащи се събират по фили и след като по­ложат клетва, избират по трима човека от филите, навършили четиридесет години, за които се смята, че са най-достойни и най-способни да се грижат за ефебите, а от тях демосът избира чрез гласуване с вдигане на ръка по един софронист за всяка фила и един козмет, който се избира измежду всички атиняни и който отговаря за ефебите. 3. Щом те съберат ефебите, най-напред посещават заедно храмовете, а после се отправят към Пирея, където едни от ефебите поемат охраната на Мунихия, а други – на Акте. Чрез гласуване с вдигане на ръка биват избирани двамата педотриби и учителите, които ги обучават във военно изкуство, да стрелят с лък, да мятат копие и да си служат с катапулт. Всеки от софронистите получава възнаграждение по една драхма дневно, а всеки от ефебите – по четири обола. Всеки софронист получава средствата за ефебите от своята фила, с които осигурява необходимите провизии за всички в общността (понеже се хранят общо по фили) и се грижи за всичко останало. 4. Така минава първата година, а през втората еклесиатът се събира в театъра, където ефебите се представят под строй пред демоса и получават от полиса щитове и копия, за да охраняват страната и да служат като стражи в крепостите. 5. По време на двете години, когато охраняват, те носят хламида и са освободени от всякакви повинности. За да нямат повод да отсъстват, нямат право да се явяват в съда нито като обвинители, нито като обвиняеми, освен по дела за наследство или за дъщери наследници или ако някому се пада да изпълнява жреческа длъжност по произход. След изтичането на двете години ефебите се приравняват с останалите граждани.

ХLШ. Прочее, такива били разпоредбите относно вписването на гражданите и относно ефебите. И въобще всичките висши длъжности се определят чрез избор по жребий освен тамия на военната хазна и длъжностите на разпоредителя на средствата, определяни за обществените празници, и на отговорника по водоснабдяването. Те се избират чрез гласуване с вдигане на ръка и изпълняват своите задължения от едни Панатенеи до следващите Панатенеи. Чрез гласуване с вдигане на ръка се определят и всички военни длъжности. 2. Съветът се избира чрез жребий и се състои от петстотин членове – по петдесет от всяка фила. Всяка от филите поема пританството по реда, определен чрез жребий, като първите четири ръководят по тридесет и шест дена всяка, а следващите шест – по тридесет и пет дена всяка, понеже атиняни пресмятали дните по лунния календар. 3. Пританите се хранят заедно в Толоса, за което получават средства от полиса, те имат задължението да свикват Съвета и еклесиата: Съветът бил свикван всеки ден с изключение на почивните и празничните дни, а еклесиатът – четири пъти за времето на всяка притания. Пританите оповестяват предварително въпросите за разглеждане в Съвета, дневния ред и мястото на заседания­та. 4. Те оповестяват предварително и заседанията на еклесиата, едно от които, така нареченото главно, има за цел да обяви чрез гласуване с вдигане на ръка дали длъжностните лица са изпълнявали своите задължения доб­росъвестно, да разгледа въпросите, свързани с изхранването и сигурността на страната, в този ден се внасят исангелии, четат се описи на отнети имущества, молби за придобиване на наследство, както и молбите на дъщерите наследници, за да могат всички да узнаят, ако някое имущество е останало безстопанствено. 5. По време на шестата притания освен гореказаните въпроси пританите могат да внасят за гласуване с вдигане на ръка предложения за остракизиране, които еклесиатът да одобри или да не одобри; да подлагат на гласуване обвиненията срещу сикофанти от атиняни и от метеки – до три на брой за всяка от тези групи, а така също и обвиненията към ония, които не са изпълнили задълженията си към демоса. 6. Насрочва се отделно заседание за просителите, на което всеки желаещ да говори пред еклесиата, независимо по личен или обществен въпрос, трябва да положи върху жер-твената плоча маслинова клонка в знак на молба. По време на останалите две заседания на еклесиата се разглеждат всякакви други дела, като според закона трябвало да се обсъждат три дела относно храмовете, три – свързани с пратеници и посланици, и три – относно свещените обреди. Понякога се случва да се вземат решения и без предварително гласуване. Пратениците и посланиците първи трябва да се представят на пританите и на тях преносителите връчват писмата.

ХLIV. Епистатът на пританите бива избиран чрез жребий. Той изпълнява тази длъжност в продължение на едно денонощие, като един и същи човек няма право да я изпълнява повече време или пък да я заема два пъти. Той съхранява ключовете от храмовете, където се намират съкровището, архивите и печатът на страната. Той е задължен да бъде в Толоса заедно с една трета от пританите, която той определя. 2. И когато пританите свикват заседание на Съвета или на еклесиата, епистатът избира чрез жребий девет проедри – по един от всяка фила, с изключение на филата, от която понастоящем са избрани при­таните. А проедрите от своя страна избират епистат на проедрите и приемат програмата за деня. 3. Щом я получат, те се грижат за реда по време на заседанията, обявяват въпросите за обсъждане, следят резултатите от гласуванията, разглеждат всякакви други въпроси и решават кога да бъдат закривани заседанията. Никой няма право да бъде епистат повече от веднъж годишно, а проедър – веднъж по времето на всяка притания. 4. Изборите за стратези, хипархи и за останалите военни длъжности се провеждат в еклесиата според волята на демоса. Тези избори се провеждат от пританите, които действат след шестата прита­ния, ако за тях има благоприятно предзнаменование. Но и за това е необходимо предварително гласуване в Съвета.

ХLV. Някога Съветът имал правомощията да налага глоба и да осъжда на затвор или на смърт. Но когато веднъж Съветът предал Лизимах на палача, Евмелидот дема Алопека го освободил, като заявил, че никой гражданин не може да бъде убиван без присъда. Случаят бил разгледан в съда и Лизимах бил оправдан, заради което получил прозвището „човекът, който се спаси от барабана“, а демосът отнел на Съвета правомощията да налага глоба, смъртно наказание или затвор. Демосът постановил следния закон: всички присъди и глоби, определени от Съвета, да се внасят в съда от тесмотетите и само гласуваното от съдиите решение да бъде окончателно. 2. Съветът подлага на проверка дейността на повечето висши служители и особено на ония, които се разпореждат с паричните средства, но неговото решение не е окончателно и може да бъде обжалвано в съда. Всеки обикновен гражданин има правото да предяви обвинение срещу ония служители, които са нарушили законите, но и те от своя страна имат право да обжалват в съда евентуалната присъда на Съвета. 3. Съветът подлага на докимасия кандидатите за членове на Съвета през следващата година, както и деветте архонти. Преди Съветът имал право да отхвърля окончателно кандидатите, но сега те имат право на последно обжалва­не в съда. 4. Прочее, това са случаите, при които Съветът бил лишен от пълна власт. Но той внася в еклесиата своите доклади и не било позволено да се подлага на гласуване нищо, което не е предварително гласувано и което не е било вписано от пританите в дневния ред; по силата на това всеки, който внесе предложение, без да спази тези условия, може да бъде обвинен в нарушение на законите.

ХLV1. Съветът поема поддръжката на триерите, корабните съоръжения и доковете, строителството на нови триери или тетрери, като демосът гласува с вдигане на ръка кой от двата вида да бъде изработен, осигурява необходимите съоръжения и построява докове. Строителите на корабите се избират също от демоса чрез гласуване с вдигане на ръка. Ако членовете на Съвета не предадат всичко това в готов вид на следващия Съвет, се лишават от правото на възнаграждение, защото то се получава при новия Съвет. За направата на триерите Съветът избира измежду своя състав десет корабостроители. 2. Накрая, Съветът съблюдава и за всички обществени сгради и ако прецени, че някой постъпва противозаконно, прави изложение пред еклесиата и ако бъде признат за виновен, делото се предава на съда.

ХLVII. Съветът управлява повечето обществени работи съвместно с останалите висши служители. На първо място това са тамиите на Атина, десет на брой и избирани чрез жребий – по един от всяка фила; всеки тамия според закона на Солон трябва да е от съсловието на пентакосиомедим-ните – защото законът все още бил в сила, – а избираният чрез жребий заема длъжността дори да е съвсем беден. Тамиите приемат статуята на Атина и /изображенията/ на Нике, свещените украшения и съкровището в присъствието на Съвета. 2. Чрез жребий биват избирани и десет полети – по един за всяка фила. Те събират всички наеми, устройват търговете за разработка на рудниците заедно с военния тамия и с разпоредителите на средствата за обществените празници на заседанията на Съвета, обявяват на наемателите, избрани от Съвета с вдигане на ръка, както разработените рудници, обявени за разпродажба за срок от три години, така и договорените /за пръв път/ -за срок от десет години. Те продават на търг и имуществата на всички осъдени от Ареопага или от останалите съдилища, ако деветте архонти потвърдят това. Полетите предоставят на Съвета избелени плочици с вписаните наеми и данъци, събрани за една година, имената на наемателите, както и цената, която предлагат. 3. Освен това в десет списъка записват имената на ония, които трябва да плащат по време на всяка притания, отделно – имената на тези, които трябва да плащат три пъти годишно, като се изготвя списък за всеки платеж, и отделно – имената на тези, които трябва да платят по време на деветата притания. Те съставят списък на отнетите имоти и сградите, одобрени за продажба от съда, защото и тези търгове били устройвани от полетите. Стойността на сградите се изплаща в срок от пет години, а на имотите – в срок от десет години, като тези платежи стават по време на деветата притания. 4. Царят също внася /в Съвета/ наемите от владенията на храмовете, изписани върху избелени плочици. Тези владения се наемат за срок от десет години, като наемът се изплаща по време на деветата притания; затова най-много пари се събират по време на тази притания. 5. И така, в Съвета се внасят списъците, съставени според срока на платежа, и се съхраняват от държавния роб. Щом изтече срокът на платежа, робът изнася от архитрава онези списъци, в които на този ден трябва да бъдат внесени и зачеркнати сумите за изплащане, и предава тези списъци на аподектите. А другите списъци се пазят отделно, за да не бъдат зачеркнати преди определения срок.

ХLVШ. Аподектите са десет на брой, избрани чрез жребий – по един от всяка фила. Щом получат списъците, те отбелязват внесените суми в присъствието на Съвета, в сградата на Съвета, а после отново ги предават на държавния роб. По този начин, ако някой закъснее с платежа, бива отбелязан като длъжник и трябва да заплати двойно сумата, която дължи, в противен случай бива затворен. За всичко това Съветът е напълно овластен според законите. 2. И така, в първия ден аподектите приемат списъците и ги разпределят между длъжностните лица, а на следващия докладват за това разпределение, изписано върху дъсчица, в Съвета и предлагат на неговите членове да се изкажат дали някой от тях знае за противозаконна постъпка при разпределянето, независимо дали е висш служител или обикновен гражданин. Ако се окаже така, аподектите подлагат на гласуване обвинението. 3. Членовете на Съвета избират чрез жребий измежду себе си десет логисти, които да следят за отчетността на висшите служители по време на всяка притания. 4. По-нататък, избират чрез жребий и десет евтини – по един от фила, както и по двама помощници към всеки от тях, те били задължени да участват, когато всяка фила заседавала на площада около статуята на своя епоним. Ако някой гражданин пожелае в течение на трите дена след отчета пред Съвета да предяви обвинение (по дело с частен или обществен характер) към вече проверен служител, той написва върху избелена дъсчица своето име, името на този, когото обвинява, нарушението и предлаганото от него наказание, след което я предава на евтина 5. Щом евтинът получи дъсчицата, той я подлага на проверка и ако е съгласен с обвинението, предава делото на съдиите по деми, ако е от частен характер, които имат задължението да внесат /в съда/ споровете между филите, а – на тесмотетите, ако е от обществен характер. От своя страна тесмотетите, щом се запознаят с делото, го връщат обратно в съда и последващата присъда на съдиите е окончателна.

ХLIХ. Съветът се заема и с проверката на конете и ако се окаже, че някой конник притежава добър кон, а се грижи лошо за него, бива наказван с глоба, съответна на издръжката на коня; а конете, които не се подчиняват на господарите си и не могат да застават мирно, биват дамгосвани с клеймо във формата на кръг и биват смятани за негодни. Съветът подлага на проверка и предния отряд от конницата и ако някой от участващите в нея бъде отхвърлен чрез гласуване с вдигане на ръка, трябва да слезе от коня. Съветът подлага също на проверка и пешаците, които сядали зад конниците по време на битка, и ако някой бъде оценен като неподходящ, престава да получава възнаграждение. 2. Конниците биват зачислявани от десетте съставители на списъци, избирани от еклесиата чрез гласуване с вдигане на ръка. Те предоставят списъка на хипархите и филархите, които от своя страна го внасят в Съвета, където се разпечатва таблицата с имената на / действащите/ конници и биват отписвани имената на от­преди записаните, които са заявили под клетва, че не са в състояние поради здравословни причини да бъдат конници. После Съветът призовава ново зачислените конници и ако някой от тях заяви под клетва, че не може поради здравословни или имуществени причини да служи като конник, бива освободен, а за останалите членовете на Съвета гласуват чрез вдигане на ръка дали са годни да бъдат конници или не. Ако потвърдят, че са годни, ги вписват в таблицата, а ако не са – ги освобождават. 3. Някога Съветът одобрявал плановете и празничния пеплос за статуята на Богинята, но сега това се решава от съда, избран чрез жребий, понеже явно членовете на Съвета били пристрастни в решенията си. По същия начин Съветът заедно с военния тамия съблюдават украсяването на статуята на Нике и за наградите на състезанията по време на Панатенеите. 4. Освен това Съветът подлага на проверка и инвалидите, понеже съществувал закон, който повелявал следното: всички ония, които имат имущество, въз­лизащо на по-малко от три мини, и са негодни да работят поради своите телесни недъзи, да бъдат проверявани от Съвета, след което да получават по два обола дневно за прехрана от държавната хазна. Инвалидите разполагат със собствен тамия, избиран чрез жребий. По подобен начин Съветът разпределя между висшите служители всички задължения.

L. Прочее, това са правомощията на Съвета. Освен това биват избирани чрез жребий десет човека, които поемат поддръжката на храмовете и които получават по тридесет мини от аподектите, за да поддържат храмовете, които най-много се нуждаят от това. 2. По-нататък, биват избирани и десет астиноми, от които петима служат в Пирея, а петима – в Атина. Те следят жените, свирещи на флейта, цитра и китара, да не получават повече от две драхми, и когато има повече на брой желаещи да наемат една и съща свирачка, астиномите хвърлят жребий и който от желаещите спечели, той я наема. Освен това имат грижата да следят уличните чистачи да не изхвърлят нечистотиите на разстояние по-малко от десет стадия от градските стени, да забраняват: преграждането на градските улици със строежи, строителството на балкони над улиците, прокарването на висящи отводнителни тръби, изтичащи на улиците, и поставянето на прозорци, които да гледат към улицата. Астиномите имат и задължението да прибират мъртъвците от улиците с помощта на обществени служители, които били под тяхно разпореждане.

LI. Чрез жребий биват избирани и десет агораноми, пет за Пирея и пет за Атина. Законите им отреждат да се грижат всички стоки, които се продават, да бъдат неподправени и без примеси. 2. Избират се чрез жребий и десет метрономи, пет – за Атина, и пет – за Пирея, които се грижат всички мерки и теглилки да бъдат използвани правилно от търговците. 3. Има и десет ситофилакси, избрани чрез жребий: пет – за Пирея и пет – за Атина, а понастоящем двадесет – за Атина и петнадесет – за Пирея. Най-напред, те имат грижата хлябът да се продава добросъвестно на пазара, после – мелничарите да продават ечемиченото брашно спрямо цената на ечемика и хлебарите да продават пшеничния хляб, спрямо цената на пшеницата и според необходимото тегло, определено от тях самите, понеже законът повелявал те да определят мерките. 4. Чрез жребий биват избирани също така десет надзиратели на търговските пристанища, които са задължени да наблюдават търговията и да изискват от търговците да доставят за Атина две трети от всеки товар жито, предназначени за житния пазар.

LII. Чрез жребий биват избирани и Единадесетте, които поемат надзора на затворниците. Единадесетте издават смъртните присъди на хванатите на местопрестъплението крадци, ловците на роби и грабителите, които признават вината си. При положение, че я отричат, Единадесетте внасят случая в съда, ако бъдат оправдани – биват освобождавани, ако бъдат осъдени – биват предавани за изпълнение на смъртната присъда. Единадесетте внасят в съда и описите на отнетите имоти и сгради и ако съдът реши, че са обществена собственост, те биват предавани на по­летите. Накрая, Единадесетте внасят и тайните обвинителни донесения, понеже са натоварени и с тези задължения, макар някои от тия донесения да били внасяни и от тесмотетите. 2. Чрез жребий биват избирани и пет вноси­тели- по един на две фили, които имат задължението да внасят делата, които трябвало да бъдат разглеждани в срок от един месец. А такива били делата за зестра – в случаите, когато трябва да бъде върната, а не се връща, делата за взети назаем пари с лихва една драхма, които не се връщат, делата за взети назаем средства за търговия. Следват делата за оскърбление, за разногласие между членовете на дружество, делата, свързани с благотворителна дейност, с търговия на роби и впрегатен добитък, и делата, свързани с триерархията и банките. 3. Такива са делата, внасяни от докладчиците за разглеждане в едномесечен срок. Аподектите пък разглеждат делата, възбудени от откупвачите на данъци и против тях, като при делата за сума до десет драхми решението на аподектите е окон­чателно, а делата, при които сумата е над десет драхми, се внасят в съда, за да бъдат разгледани в едномесечен срок.

LIII. Чрез жребий биват избирани и Четиридесетте – по четирима от всяка фила, които разглеждат всякакви други дела. Първоначално били тридесет и отсъждали, обикаляйки демите, но после – по времето на олигархията на Тридесетте, броят им се увеличил на четиридесет. 2. Те издават окончателни решения за делата до десет драхми, а делата за суми, надвишаващи десет драхми, се предоставят на диететите. Те се заемат с делото и ако не успеят да помирят страните, издават решение, ако то се приеме и от двете страни, делото се смята за приключено. Но ако едната страна обжалва решението, диететите поставят в две отделни сандъчета – едно за ищеца и едно за ответника – свидетелските показания, предложенията и извадки от законите, подпечатват ги, прилагат своето решение и сандъчетата биват предавани на четиримата съдии от филата на ответника. 3. Те, щом получат делото, го внасят в съда, състоящ се от двеста и един членове, за дела, при които сумата е до хиляда драхми, а делата за сума над хиляда драхми се внасят в съда, състоящ се от четиристотин и един членове. Когато се разглеждат дела, е забранено по­зоваването на други извадки от законите, на други свидетелски показания и предложения освен тези, които са поставени в сандъчетата от диететите. 4. Диетети могат да бъдат гражданите, навършили шестдесет години, което се потвърждава от хронологията на архонтите и епонимите. Понеже има десет епоними на филите и четиридесет и два епоними на годните за военна служба. Някога ефебите били вписвани върху избелени плочици, като на първо място било записвано името на архонта, по чието време са вписани, и епонима на диететите от предната година, а днес ефебите биват вписвани на медна колона, поставяна пред сградата на Съвета, близо до статуите на епонимите. 5. Четиридесетте избират, последната колона, разпределят делата между записаните на нея граждани и чрез жребий определят делата, които всеки от тях ще решава, като е задължително всеки да разгледа делата, които е получил по жребий. Понеже законът повелявал всеки гражданин, навършил необходимата възраст, да изпълни задълженията си на диетет, ако не го направи, бива лишен от граждански права, освен ако не е натоварен с друга длъжност през тази година или ако е извън страната – това са единствените случаи, в които гражданите са освободени от задълженията на диетети. 6. Ако някой реши, че е бил несправедливо осъден от диетет, има право на исангелия пред съвета на диететите и ако този диетет бъде признат за виновен, бива лишен според закона от граждански пра­ва, но и той има право на обжалване. 7. Епонимите биват използвани и по време на военните походи, а когато става набирането на годните за военна служба, се обявява от кой архонт и епохим до кой архонт и епоним трябва да се явят задължително гражданите.

LIV. Чрез жребий биват избирани и следните служители: петима надзиратели на пътищата, които имат задълженията да ги поддържат с помощта на десет обществени работници. 2. Също така десет логисти и десет синигори към тях, пред които всички, заемали държавна служба, са длъжни да се отчитат. Логистите са единствените, които проверяват сметководните книжа на отговорните служители и внасят в съда делата по отчетността. Ако те изобличат някого в разхищение, съдиите го осъждат за кражба, а липсващата сума трябва да се възстанови в десетократен размер; ако открият, че някой е взел подкуп и съдиите го признаят за виновен, сумата, която трябва да се плати, се определя според взетия подкуп, но в десетократен размер; а ако уличат някого в нарушение на закона, преценяват нарушението и в случай, че плащането става преди деветата притания, осъденият плаща само отсъдената сума, а ако не – плаща двойно. Само десетократното плащане не се удвоява. 3. Чрез жребий бива избиран и така нареченият секретар „по притания“, който завежда документите, съхранява утвърдените разпоредби, отговаря със своя подпис за всички останали книжа и присъства на заседанията на Съвета. Някога той бил избиран чрез гласуване с вдигане на ръка измежду най-прославените и до­стойни граждани, защото името му стояло записано върху колоните, които обявявали условията за съюзничество и гласуванията за даване на граждански права и званието проксен. А сега длъжността на секретаря се определя чрез жребий. 4. Чрез жребий бива избиран още един секретар „по законите“, той присъства на заседанията на Съвета и също отговаря със своя подпис за всички закони. 5. Демосът чрез гласуване с вдигане на ръка избира втори секретар, който да прочита пред еклесиата и пред Съвета различните разпоредби и решения, неговите пълномощия включват само това. 6. Чрез жребий биват избирани и десет хиеропои – за така наречените „изкупителни жертвоприношения“, които те извършват според пророчествата на оракула, а когато трябва да се постигне благоприятно знамение, извършват жертвоприношенията заедно с гадателите. 7. Чрез жребий биват избирани и други десет хи­еропои – така наречените „годишници“, те извършват някои жертвоприношения и ръководят празненствата, които стават на всеки пет години, с изключение на Панатенеите. А тези празненства са следните: едно в Делос (там се осъществява и друго празненство на всеки седем години), второ – Бравронии, трето – Хераклеи, четвърто – Елевзинии, и пето – Панатенеи. И никое от тях не съвпада с друго. Към тях се прибавят от времето на архонта Кефисофонт и Хефестиите. 8. Чрез жребий биват избирани архонтът на Саламин, демархът на Пирея, които организират и на двете места Дионисии и назначават хореги. В Саламин името на архонта се записва в официалните книжа.

LV. И така висшите служители биват избирани чрез жребий, а по-горе упоменахме техните правомощия. Колкото до така наречените девет архонти, вече бе казано по какъв начин ставало тяхното назначаване. В днешно време биват избирани чрез жребий шестте тесмотети и техните секретари, архонтът, царят и полемархът – по един от всяка фила, поред. 2. Всички биват подложени на докимасия в Съвета на петстотинте с изключение на секретаря, който се подлага на докимасия само в съда, както и останалите служители (понеже всички: и избраните чрез жребий, и

избраните чрез гласуване с вдигане на ръка, заемат длъжността си едва след докимасията). Но деветте архон­ти биват подлагани на докимасия първо в Съвета, а после – и в съда. Някога онези, които не били одобрени от Съ­вета, не можели да встъпят в длъжност, но понастоящем е разрешено последно обжалване в съда, който взема окончателното решение. 3. Когато се провежда докимасията, най-напред задават на кандидата следните въпроси: „Кой е твоят баща и от кой дем е, кой е бащата на твоя баща, коя е майка ти, кой е бащата на твоята майка и от кой дем е?“ После го питат дали почита Аполон, Отечествен бог и Зевс, Домашен бог и къде държи техните жертвеници, после – дали родът му има гробница и къде е тя, после – дали се отнася добре към родителите си, дали плаща данъците си и дали е отбил военната си служба. Щом бъдат отправени тези въпроси, /председателят/ казва: „Посочи свидетели, които да потвърдят това.“ 4. Щом свидетелите се явят, председателят пита: „Иска ли някой да предяви обвинение срещу този човек?“ И като се яви такъв, председателят дава думата и на обвинението, и на защитата, след което Съветът чрез гласуване с вдигане на ръка, а съдът чрез гласуване с хвърляне на „камъчета“ издават решение. Ако обаче не се яви обвинител, гласуването се провежда веднага. В по-ранни времена само един съдия хвърлял „камъчета“, а сега всички съдии са задължени да гласуват за кандидатите, за да имат възможност съдиите да отхвърлят кандидата, който, макар и недостоен, е успял да застави обвинителите да мълчат. 5. После избраниците се упътват към жертвената плоча, върху която са положени вътрешностите на жертвените животни, където и диететите, щом положат клетва, обявяват решенията си, и свидетелите, щом положат клетва, дават показанията си. Избраните служители се качват върху плочата и полагат клетва да управляват справедливо и според законите, да не приемат подкупи, а ако вземат подкуп, трябва да издигнат златна статуя. После поемат към Акропола, където полагат същата клетва, а после встъпват в длъжност.

LVI. Архонтът, царят и полемархът си избират по двама помощници, които също биват подлагани на докимасия в съда, преди да поемат задълженията си, а след приключване на дейността си трябва да предадат своя отчет. 2. Архонтът веднага след встъпването си в длъжност опове­стява най-напред, че всеки гражданин има правото да запази имуществото, придобито преди встъпването на ар­хонта в длъжност до края на неговото управление. 3. После архонтът определя трима хореги измежду най-богатите атиняни за състезанието по написване на трагедия, а някога определял и петима за написване на комедия, но сега това избиране се прави от филите. По-нататък, приема хорегите, определени от филите за Дионисиите, сиреч за мъжкия и момчешкия хор. За Дионисиите определят по един хорег за всяка фила, а за Таргелиите – по един на две фили, като всяка фила предлага хореги поред. По молба на хорега архонтът провежда размяна на имуществата и дава ход на възраженията в съда, ако се окаже, че посоченото лице е изпълнявало по-рано тази литургия или че няма право да я изпълнява, понеже изпълнява друга, чийто срок още не е изтекъл, или понеже не е навършил необходимата възраст, понеже хорегът на момчешкия хор например трябва да е навършил четиридесет години. Архонтът определя и хорегите в Делос, и архетеора за кораба с тридесет весла, който отвежда младежите на острова. 4. Архонтът организира две шествия: първото, което се провежда в чест на Асклепий, през тия дни мистетите си седят в къщи, и второто – по време на големите Дионисии, които ръководи заедно с епимелетите – по-рано те били избирани чрез гласуване с вдигане на ръка от демоса и били десет на брой (те заплащали разноските за шествието от собствените си средства), а сега биват избирани чрез жребий по един от всяка фила, като им се предоставят сто мини за подготовка. 5. Архонтът устройва и шествието по време на Таргелиите, и шествието в чест на Зевс Спа­сителя. Той устройва и състезания по време на Дионисиите и Таргелиите. Това са празненствата, които ръководи архонтът. 6. Той разглежда и дела с частен и обществен характер, след което ги внася в съда, такива дела например са: за лошо отношение към родителите (всеки гражданин имал право да възбуди такова дело, без да му бъде наложена глоба), за лошо отношение към сираци (тези дела се възбуждат срещу настойниците им), за лошо отношение към дъщеря наследница (тези дела се възбуждат срещу настойниците и съпрузите), за лошо управление на имот на сирак (тези дела се възбуждат също срещу настойниците), дела за умопомрачение (когато някой гражданин обвинява друг, че поради загуба на разсъдъка си разсипва своето имущество), за избор на попечители (ако някой гражданин не иска делба на общ имот), за определяне на настойник, за спорове относно настойничество, за дела по повод предоставяне на изложение за имущество, където настойникът сам се е определил като такъв, за кражби относно наследства и дъщери наследници. 7. Архонтът взима под свое попечителство сираците, дъщерите наследници и жените, които след смъртта на съпрузите си твърдят, че са бременни. Освен това има право да налага на престъпилите закона наказания или да ги предава на съда. Той има правомощието да дава под наем имотите на сираците и дъщерите наследници, докато навършат четиринадесет години , като взима от наемателите обезпечение. Ако настойниците не предоставят средствата за издръжка на децата, той ги принуждава да ги дадат.

LVII. Такива са задълженията на архонта. Царят преди всичко ръководи Мистериите с помощта на /четиримата/ епимелети, които демосът избира чрез гласуване с вдигане на ръка – двама от атиняни, един – от рода на Евмолпидите, и един – от рода на Кериките. После ръководи Епиленейските Дионисии, които включват шествие и състезание. И така царят и епимелетите устройват съвместно шествието, царят сам устройва състезанието, както и всички състезания по надбягване с факли. С една дума, ръководи всички традиционни жертвоприношения. 2. Той има правомощието да разглежда делата за светотатство и споровете за получаване на жреческа длъжност. Той разрешава всички спорове между родовете и жреците, които се отнасят до при­вилегиите. Разглежда и всички дела за убийство и той обявява на обвиняемите, че са лишени от закрилата на закона. 3. А в Ареопага се разглеждат делата за предумишлено убийство или нараняване, делата за отровителство, когато отровата е причинила смърт, и делата за подпалвачество. Само такива дела разглежда Ареопагът. А делата за непредумишлено убийство, за опит за убийство, за убийство на роб, метек или чужденец се разглеждат от съда в Паладий. В случаите, когато някой признае, че е извършил убийство, но твърди, че е имал право на това според законите, например, когато залови извършителя на местопрестъплението при прелюбодейство, когато убие някого по време на война или по време на състезание, делата се разглеждат от съда в Делфиний. В случай, че някой гражданин, осъден на изгнание заради убийство и е получил опрощение, но отново е обвинен в убийство или нараняване, делото се разглежда в светилището фреато. 4. Обвиняемият се защитава от кораб, пуснал котва край брега. Всички дела по убийство, освен ония, които подлежат на Ареопага, се разглеждат от избра­ните чрез жребий…., като царят ги ръководи, а съдът заседава на свещено място и на открито. Когато царят отсъжда, снема венеца от главата си. Обвиняемият няма право на достъп в светилището и даже на площада до деня на съда, когато влиза в светилището, за да говори в своя защита. В случаите, когато ищецът не познава извършителя на убийството, той възбужда дело срещу причинителя на смърт въобще. Царят и царете на филите разглеждат тия дела, независимо дали за виновни ще бъдат счетени неодушевени предмети или живи същества.

LVIII. Полемархът ръководи жертвоприношението в чест на Артемида, богинята на лова, и на Ениалий, организира траурни състезания и извършва погребално жертвоприношение в чест на падналите в бой воини, както и в чест на Хармодий и Аристогитон. 2. Той разглежда делата с частен характер, отнасящи се до метеките, изотелите и проксените. Щом получи делата, той ги разделя на десет части и ги разпределя по жребий на всяка фила, а съдиите от съответната фила ги предават на диететите за решение. 3. Полемархът самолично внася за разглеждане в съда делата срещу освободени роби, загубили своя простат, делата за наследства и дъщери наследници на метеките. Въобще полемархът има спрямо метеките такива правомощия, каквито архонтът спрямо гражданите.

LIX. Тесмотетите са упълномощени, най-напред, да определят и да обявяват дните, в които ще заседават съдилищата, след което предават тази програма на техните членове, които действат според указанията на тесмотетите. 2. Те внасят в съда исангелиите, обявени пред еклесиата, делата, свързани с предварителното гласуване, предварителните обвинения, произнесени от еклесиата, както и всички с обществен характер дела за беззаконие, за непригодност на даден закон, за противозаконни деяния на проедрите и на епистатите и за отчетността на стратезите.

3. Тесмотетите разглеждат и делата, за които се предвижда налагане на глоба, а такива са: делата за незаконно придобиване на граждански права и за подкупничество, ако някой чрез подкуп успее да отхвърли горното обвинение; за сикофантия, за вземане на подкуп, за измама при вписване в списъка на длъжниците, за лъжесвидетелство, за не вписване в списъка на длъжниците, за умишлено не отписване от списъка на длъжниците и за прелюбодейство.

4. Те ръководят докимасията за всички висши длъжности, внасят за разглеждане делата на отхвърлените кандидати за демоти и присъдите, произнесени от Съвета. 5. Освен това разглеждат и делата с частен характер, свързани с търговията и рудниците, както и делата срещу роби, обвинени в оскърбление спрямо свободни граждани. Те разпределят между архонтите чрез жребий делата както с частен, така и с обществен характер. 6. Те утвърждават сключените между градовете договори и разглеждат делата, свързани с тези договори, и делата за лъжесвидетелство пред Ареопага. 7. Избирането на съдиите се извършва чрез жребий от деветте архонти, към които е присъединен като десети секретарят на тесмотетите, и всеки от тях определя съдиите за своята фила.

LX. Такава е дейността на деветте архонти. Чрез жребий биват избирани и десет атлотети, по един от всяка фила. Щом бъдат подложени на докимасия, изпълняват тази длъжност четири години, като организират шествието по време на Панатенеите, състезанието по музика, състезанието по гимнастика, конното надбягване, заемат се с изработката на пеплоса, заедно със Съвета приготвят амфорите и раздават на атлетите дървено масло. 2. А то било приготвяно от свещените маслинови дървета, като архонтът го събира от собствениците на имотите, в които растат тези дървета, от всяко дърво по една и половина котила. По-рано полисът продавал реколтата и ако някой изкоренявал или отсичал свещена маслина, бивал съден от Ареопага, ако бъдел признат за виновен, наказанието било смърт. Но откакто собствениците доставят дървеното масло, законът, макар и да съществува все още, вече не е в сила, а количеството се определя от големината на имота, а не от броя на дърветата. 3. И така, щом архонтът събере произведеното през годината на управлението си дървено масло, той го предоставя на тамиите в Акропола и няма право да влиза в Ареопага, преди да предаде на тамиите цялото количество. А тамиите го пазят в Акропола до започването на Панатенеите, после след измерване го предават на атлотетите, които го връчват на победителите в състезанията. Наградата на победителите в състезанията по музика е пари и златни предмети, на победителите във военните упражнения – щитове, а на победителите от атлетическите състезания и от конните надбягвания – дървено масло.

LXI. Чрез гласуване с вдигане на ръка биват избирани и всички военни служители в полиса, включително и десетте стратези, които по-рано били избирани по един от всяка фила, а сега – измежду всички атиняни. Гражданите чрез гласуване с вдигане на ръка ги разпределят така: един стратег за хоплитите, който ги ръководи по време на поход, един – за страната, който поема нейната охрана, а в случай, че започне война в пределите на страната, ръководи военните действия; двама стратези за Пирея – един в Мунихия и един в Акте, които поемат цялата охрана на Пирея. Следва стратегът на симориите, той съставя списъка на триерархите, урежда размяната на имущества помежду им и внася за разглеждане в съда техните спорове. Останалите стратези биват назначавани според обстоятелствата. 2. По време на всяка притания се провежда гласуване с вдигане на ръка, за да отсъдят гражданите дали стратезите изпълняват добросъвестно задълженията си. Ако някой от тях не бъде одобрен, го предават на съда и ако бъде признат за виновен, се определя наказанието, което трябва да изтърпи, или глобата, която трябва да плати. Ако бъде оправдан, продължава да изпълнява своите задължения. Докато са на власт, стратезите имат пълното право да затварят нарушителите на дисциплината, да гонят от войската и да налагат глоба, но обикновено те не налагат глоби.

3. Чрез гласуване с вдигане на ръка биват избирани десет таксиархи, по един от всяка фила, които ръководят филите и назначават лохаги.

4. Чрез гласуване с вдигане на ръка биват избирани двама хипархи измежду всички атиняни, които поемат командването на конниците, като на всеки пет фили се пада по един хипарх. Те имат спрямо конниците такива правомощия, каквито стратезите спрямо хоплитите. Те също биват подложени на предварително гласуване.

5. Чрез гласуване с вдигане на ръка биват избирани десет филархи, по един от всяка фила, които поемат командването на конниците от своята фила, както таксиархите – на хоплитите.

6. Чрез гласуване с вдигане на ръка бива избиран и хипархът на Лемнос, който поема командването на конниците в Лемнос.

7. Чрез гласуване с вдигане на ръка биват избирани и тамиите на триерите „Парал“ и „Амон“.

LXII. По-рано висшите длъжности, включително и деветте архонти, се разделяли на: избраните чрез жребий от всяка фила и на избраните в храма на Тезей от демите, но понеже демите започнали да продават тези служби, в днешно време всички те биват избирани чрез жребий от всяка фила, с изключение на членовете на Съвета и стражите, чийто избор е предоставен на демите. 2. Възнаграждение получават: членовете на еклесиата – по една драхма за обикновените заседания и девет обола – за главното, съдиите получават по три обола, членовете на Съвета – по пет обола за всяко заседание, на пританите се дава допълнително по един обол за храна. Деветте архонти получават за храна по четири обола, но са длъжни да издържат своя вестител и своя флейтист, а архонтьт на Саламин получава по една драхма дневно. Атлотетите обядват в Пританея през месеца Хекатомбеон, когато се провеждат Панатенеите, започвайки от четвъртия ден на месеца. Амфиктионите в Делос получават по една драхма дневно от хазната на Делос. А всички висши служители, изпратени в Самос, Скирос, Лемнос и Имброс, получават пари за прехрана. 3. Позволено е многократното заемане на военните служби, за разлика от всички останали, от които никоя не може да се заема два пъти, само член на Съвета можело да се става два пъти.

LХШ. Деветте архонти избират чрез жребий съдебните заседатели от деветте фили, а секретарят на тесмотетите

– от десетата фила. 2. За залите на съда водят десет входа

– по един за всяка фила, има двадесет помещения за гласуване – по две за всяка фила, сто сандъчета- по десет за всяка фила, /десет/ допълнителни сандъчета, в които се пускат плочиците с имената на избраните съдии, и две урни. На всеки вход се поставят жезли според броя на съдиите, а във всяка урна се пускат жълъди – на брой колкото жезлите, а върху жълъдите се изписват буквите от азбуката – от единадесетата („Л“) до тридесетата, според това колко съдилища ще бъдат образувани. 3. Право да бъдат съдии имали гражданите, навършили тридесет години, ако не дължат данъци и ако не са лишени от граждански права. Ако някой, който няма право, е станал съдия, тогава бива обвинен и предаван в съда, ако бъде признат за виновен, съдиите определят наказанието или глобата, която трябва да заплати. Ако е наложена глоба, обвиняемият влиза в затвора, докато изплати не само стария дълг, заради който е бил обвинен, но и наложената от съда глоба. 4. Всеки съдия притежава чемширова плочица, върху която са изписани неговото собствено и бащино име, името на неговия дем и една от /първите десет/ букви на азбуката до „К“, понеже съдиите са разделени във всяка фила на десет групи, с приблизително равен брой за всяка буква. 5. Щом тесмотетът определи по жребий буквите, с които трябва да се обозначат съдилищата, съдебният служител ги взима и поставя на всяко съдилище падналата му се по жребий буква.

LXIV. Десетте сандъчета с обозначените до „К“ букви се поставят пред входа, определен за всяка фила. Щом всеки от съдиите пусне своята плочица в сандъчето, върху което е изписана същата буква, която е и на плочицата му, съдебният служител разтърсва сандъчетата, а тесмотетът изважда от всяко сандъче по една плочица. 2. Първият избран по жребий се нарича емпект, той има задължението да разпределя плочиците от всяко сандъче в продупчена дъска, на която са изписани същите букви, изписани и на сандъчетата. Той бива избиран чрез жребий, за да не се допусне злоупотреба, която би била възможна, ако винаги един и същ човек върши това. Във всяко от изборните помещения има по пет такива дъски. 3. Архонтът пуска зарове в урните и определя чрез жребий съдиите за всяка фила във всички изборни помещения. Заровете са медни: бели и черни на цвят, броят на белите зарове се определя според броя на съдиите, които трябва да бъдат избрани, като на пет плочици се пада един бял зар, същото се прави и с черните зарове. Глашатаят обявява избраните съдии по реда на изважданите зарове, като между избраните съдии е включен и емпектът. 4. Щом чуе името си, съдията изважда жълъд от урната, който поднася така, че да се вижда изписаната буква, и го показва първо на председателстващия архонт, а той щом види буквата, пуска плочицата на съдията в сандъчето с изписана същата буква, както на жълъда, за да участва съдията в съдилището, отредено му по жребий, а не в което би искал. По този начин е невъзможно събирането на съдии в състав по тяхно желание. 5. Около архонта се поставят толкова на брой сандъчета, колкото съдилища трябва да бъдат образувани, като върху всяко е изписана буквата, изтеглена чрез жребий.

LXV. Избраният съдия показва отново жълъда на съдебния служител и чак тогава може да премине оградата и да влезе /в съда/. А служителят му дава жезъл с цвета на съдилището, обозначено с буквата, изписана и върху жълъда, така той е задължен да заседава в съдилището, което му е отредено по жребий. А ако поиска да участва в някое друго – бива разпознат по цвета на жезъла. 2. Понеже архитравът на всяко съдилище е оцветен различно. Щом получи жезъла, съдията влиза в съдилището с цвета на неговия жезъл и с буквата на жълъда му. Когато влиза, получава един „симбол“ от избрания чрез жребий за тази цел служител. 3. После съдиите с жълъда и жезъла в ръце заемат местата си в съда, а емпектите връщат плочиците на ония, които не са били избрани. 4. Обществените роби от всяка фила предават сандъчетата – по едно на всяко съдилище, в което са сложени имената на членовете на филата, които ще участват в съда. Те предават сандъчетата на избраните чрез жребий съдии – пет на брой за всяко съдилище, които да раздадат /плочиците/ на техните при­тежатели. Плочиците се използват от тези съдии при раздаването на възнагражденията.

LXVI. Щом съдилищата съберат своя състав, в първото от тях се поставят две урни и медни зарове /два вида/: едните имат цветовете на съдилищата, а върху другите са изписани имената на архонтите. Двама избрани чрез жребий тесмотети хвърлят поотделно заровете: в едната урна -заровете с цветовете на съдилищата, в другата – с имената на архонтите /председатели/. Първият изтеглен чрез жребий архонт бива обявен от съдебния глашатай за председател на първата съдебна комисия, вторият – за втората, и така нататък, за да не знае предварително архонтът на кое съдилище ще бъде председател, а да участва в онова, което му е отредено по жребий. 2. Щом съдиите се съберат и заемат местата си в съответните съдилища, архонтът председател изтегля от всяко сандъче по една плочица, върху която са изписани десет имена – по едно от всяка фила, и ги пуска в друго, празно сандъче. Първите петима, избрани чрез жребий, отговарят: един – за клепсидрата, а другите четирима – за изборните „камъчета“, та по този начин да не може да бъде подкупен нито отговорникът на клепсидрата, нито разпределителите на изборните „камъ­чета“ и да не се допусне злоупотреба. 3. Останалите петима, които не били избрани, получават от председателите списъка, който определя по какъв ред и на кое място всяка от филите ще получи възнаграждението си, щом приключи съдът. Това се прави, за да могат съдиите да получат парите си в различно време и на малки групи, та да се избегнат безредиците при натрупването на много хора на едно място.

LXVII. След това председателите обявяват делата за разглеждане: с частен характер (обикновено се разглеждат по четири дела), като двете страни полагат клетва да говорят по същество, и с обществен характер (обикновено се разглежда само едно). 2. /В съда/ се поставят клепсидри, които се пълнят с вода и според нейното количество се определя времетраенето на произнасяните речи. За делата над пет хиляди драхми клепсидрите се пълнят с десет хои и с три хои – за втора реч, за делата до пет хиляди драхми

– седем хои и две – за втора реч, за дела до хиляда драхми

– пет хои и две – за втора реч, шест хои – при спорове за правоспособност, като при тях не се разрешава втора реч. 3. Съдията, избран за отговорник на клепсидрата, спира водата, когато секретарят трябва да прочете закон, свидетелски показания или друг подобен текст. Но когато делото се провежда в продължение на цял ден, съдията не спира водата, а налива равно количество вода и за обвинението и за защитата. 4. Часовете на деня се определят приблизително спрямо продължителността на дните от месеца Посейдон… По времето, когато дните са по-кратки…. 5 …за да получават и двете страни: обвинението и защитата, еднакво количество вода, били предоставени два съда. Денят се разделя /на три части/…всички дела, които водят до затвор, смърт, заточение, лишаване от граждански права или отнемане на имуществото.

LXVIII. Повечето от съдилищата се състоят от петстотин и един съдии. За делата от обществен характер… които трябва да се разгледат от /хиляда съдии/, се събират /два съдебни състава/ в Хелиея, а когато /трябва да се разгледат/ от хиляда и петстотин съдии, се събират три / съдебни състава/. 2. Изборните „камъчета“ представлявали кръгли медни пластинки с тръбичка по средата, едната половина от тях били продупчени, а другата – цели. Избраните чрез жребий съдии, които отговарят за гласуването, след приключване на съдебното дело дават на всеки от съдиите по две пластинки: една – продупчена, и една -цяла, в присъствието на двете спорещи страни, за да не може никоя от тях да получи две цели или две продупчени пластинки. После натовареният с това задължение съдия взима обратно „симболите“, като в замяна всеки съдия, който е гласувал, получава бронзов „симбол“ с буквата „Г-ама“, който ще предаде, за да получи възнаграждението си от три обола. Това се прави, за да гласуват всички и никой няма право да получи „симбола“, ако не е гласувал. 3. В съда са поставени две амфори: едната – бронзова, а другата – дървена, разделени така, че никой да не пуска скришом изборни „камъчета“. В тях съдиите пускат „камъчетата“, като бронзовата има решаващо значение, а дървената не се взима предвид. Бронзовата амфора е покрита и е оставен такъв процеп, който да пропуска само едно изборно „камъче“, та да не може един и същ съдия да пусне две. 4. Когато съдиите решат, че трябва да проведат гласуване, съдебният глашатай пита първо дали двете страни по делото ще оспорват свидетелските показания, понеже било забранено оспорването, щом съдиите започнат гласуването. След това обявява: „продупченото „камъче“ е за първия, произнесъл реч, а не продупченото – за втория“. После съдията взима едновременно изборните „камъчета“ от поставката на светилника, като се старае да прокара тръби­чката на „камъчето“, без да е видно от двете страни по делото нито продупченото, нито цялото „камъче“, и пуска „камъчето“ с решаващо значение в бронзовата амфора, а другото – в дървената.

LXIX. Щом всички съдии гласуват, съдебните служители взимат амфората с решаващо значение и я изсипват върху дъската с толкова дупки, колкото са и изборните „камъчета“, така че да бъдат видни и продупчените, и целите „камъчета“ от двете страни по делото, както и да бъдат лесно преброени. Съдиите, избрани да отговарят за изборните „камъчета“, ги преброяват, като поставят на една страна продупчените, на другата – целите, а съдебният глашатай обявява техния брой, като продупчените са за ищеца, а целите – за ответника. Която от страните събере повече „камъчета“, печели делото, а ако броят им е равен, печели подсъдимият. 2. Ако се наложи, съдиите отсъждат наново, като гласуват по същия начин: връщат „симбола“ и получават обратно жезъла. А времето, определено за реч на всяка от двете страни, се измерва с една хоя вода. Щом съдиите изпълнят своите задължения според закона, получават възнаграждението си по реда и на мястото, които са им отредени по жребий.

ОТКЪСИ ОТ ПЪРВА ЧАСТ НА

„ АТИНСКАТА ПОЛИТИЯ”

1.

Аполон – Отечествен бог, бог на Пития, едно от многобройните имена на Аполон. Всички атиняни му отдават почести като отечествен бог още от времето на Йон, понеже той обединява Атика, както твърди Аристотел, и оттогава атиняни започнали да се наричат Йонийци, а Аполон бива назован Отечествен.

(Харпократион, вж. д. Apollwn patrwoV)

2.

Тезей бил първият, който застанал на страната на мнозинството и свалил единовластието, разказва Аристотел, което явно се потвърждава и от Омир в Списък на корабите (“Илиада”, II, 547) и който нарича демос само атиняни.

(Плутарх, Тезей, XXV)

3.

Генети: В древността, преди Клистен да направи разделението по фили, атиняни били разделени на земеделци и занаятчии, които образували четири фили. Всяка от тях се разделяла на три части, наречени „фатрии“ и тритии. А от тях всяка била съставена от тридесет рода и всеки род наброявал тридесет мъже, причислени към родовете и наречени генети, като измежду тях били определяни чрез жребий своеобразните жречески длъжности във всеки род, такива били поеманите от Евмолпидите, Кериките и Етеобутадите, както упоменава Аристотел в „Атинската по-липшя“: „Атиняни били разделени на четири фили, подобно годишните времена, всяка фила била разделена на три части, та общият им брой да бъде дванадесет – колкото са месеците в годината. Те се наричали тритии и фатрии. фатрията се състояла от тридесет рода, както дните в месеца, а родът – от тридесет мъже.“

(Патмийски лексикон, изд. Сакелионос, вж. д. gennhtai)

4.

Аристотел казва, че гражданството на Атина било разделено на земеделци и занаятчии, които образували четири фили. Всяка фила била разделена на три части, наречени тритии и фратрии. Всяко от тези подразделения включвало тридесет рода, а всеки род се състоял от тридесет мъже. Тъкмо тези мъже, които образували родовете, били наричани генети.

(Схолии на Платон, “Аксиох”, 371 D)

5.

Трития: Тритията е една трета част от филата, понеже всяка фила е разделена на три части, наричани тритии, племена и фатрии, както упоменава Аристотел в своята „Атинска полития“.

(Харпократион, trittuV)

6.

Аристотел разказва, че Тезей, пристигайки на оглед в Скирос, вероятно поради роднинството на Егей (с Ликомед) бил блъснат от скалите от цар Ликомед, който се уплашил, че Тезей иска да завладее острова. След Персийските войни атиняни пренесли оттам останките му според предска­занието на оракула и ги погребали (в Атика).

(Схолии в Иполит, Еврипид, Ватикански кодекс)

ЕПИТОМА НА ХЕРАКЛИД

НА “АТИНСКАТА ПОЛИТИЯ”

1. Първоначално атиняни имали царска власт, а след преселението на Йон за първи път се нарекли Йонийци.

Пандион, който се възкачил на престола след Ерехтей, разделил властта между синовете си, но (сред атиняни) не преставали раздорите.

Тезей излязъл с обръщение към атиняни, обединил ги и им дал равни права.

Пристигайки в Скирос, бил блъснат от Ликомед, който се уплашил, че Тезей ще завладее острова. По-късно, след Персийските войни, атиняни пренесли тленните му останки.

Оттук насетне атиняни престанали да избират царе от рода на Кодридите, понеже те се отдавали на разкош и разпуснатост. Но един от Кодридите – Хипомен, в желанието си да отхвърли злословията извършил следното: когато хванал дъщеря си Леймона в прелюбодействие, той убил любовника й, като го привързал към колесницата си, а дъщеря си – към коня, докато умряла.

2. Привържениците на Килон, които потърсили убежище в светилището на Богинята след обвинението в опит за установяване на тирания, били убити от привържениците на Мегакъл. (Атиняни) прогонили убийците като све-тотатци (I).

3. Солон постановил закони за атиняни и отменил дълговете – така наречената сейсахтея (VI).

Но понеже мнозина му досаждали относно новите закони, той отпътувал за Египет (XI 1).

4. Пизистрат умрял от старост, след като бил тиран тридесет и три години (XVII). Хипарх, син на Пизистрат, бил лекомислен, влюбчив и поклонник на музите. Тетал бил по-млад от него и дързък (XVIII 1, 2).

Понеже не успели да го убият по времето, когато бил тиран, убили брат му Хипарх (XVIII 3).

Хипий управлявал като жесток тиран (XIX 1).

И той внесъл закона за остракизиране, който бил насочен срещу ония, които искали да установят тирания. Между остракизираните били Ксантип и Аристид (XXII).

5. Темистокъл и Аристид (XXII 2). Ареопагът имал тогава голяма власт (XXII 1).

6. Ефиалт… (XXV).

(Кимон) позволявал на всеки, който пожелае, да събира плодове от неговите владения и така осигурявал прехраната на мнозина (XXVII 3).

7. Клеон, взимайки властта в свои ръце, объркал по­литическата уредба. Още по-лошо постъпили неговите при­емници, които внесли беззаконие и погубили не по-малко от хиляда и петстотин души (XXV 4). След свалянето им от власт управлението поемат Тразибул и Ринон – човек достоен и честен… (XXXVIII).

8. /Астиномите/ имат също задължението да се грижат за улиците, като не позволяват на гражданите да ги преграждат със строежи и да градят балкони над тях (L 2).

По същия начин те избират Единадесетте, които поемат надзора на затворниците (LII 1).

Съществуват още и девет архонти, /от които/ шест тесмотети (LV 1), които след докимасията полагат клетва, че ще служат справедливо и няма да приемат подкупи, в противен случай трябва да издигнат златна статуя (LV 5).

Царят ръководи провеждането на жертвоприношенията (LVII 1), а /полемархът/ ръководи военните дела (LVIII 1).


* Аристотел. Атинската полития. Превод от старогръцки: Цветана Панициду; Харалампи Паницидис. Редактор: Цветан Старейшински. С.: “Христо Ботев”, 1993. Електронна обработка: Димитър Мирчев (Магистърска програма “Антична култура и литература”), С., 2004.

Advertisements