Етикети

Телескопът “Хершел” ще е много по-мощен от “Хъбъл” и ще работи с инфрачервения спектър

Европа ще изстреля най-мощния космически телескоп на всички времена. Той е построен така, че да може да улавя светлина от звезди, които са били родени и „загинали” преди 13 милиарда години, съобщи лондонския в. „Таймс”. Космическият телескоп „Хершел” е наречен на британския астроном от ХVІІІ век сър Уилям Хершел, откривателят на планетата Уран. Уредът ще помогне в разрешаването на загадката как са се образували галактиките и звездите и как тези процеси са довели до създаването на годни за живот планети като Земята. Миналата седмица сглобяването на „Хершел” в центъра за проучвания и технологии на Европейската космическа агенция (ЕКА) в Ноордвийк, Холандия, навлезе в последната си фаза. На машината бе монтирано огледало с диаметър 3,5 метра, което ще бъде най-важния й елемент. Тя ще бъде изстреляна в космоса през лятото. Древни тайни „Ще можем да видим някои от най-древните неща във Вселената”, заяви професорът по астрономически технологии от Кардифския университет Брус Суинярд, който е един от специалистите, разработили телескопа. „Апаратът ще ни разкаже много за първоначалното формиране на галактиките.” „Хершел” е частично финансиран от Британския съвет за наука и технологии, който отдели 17 милиона лири за начинанието. Уредът ще бъде много по-мощен от телескопа на НАСА „Хъбъл”, чието огледало е с диаметър едва 2,4 метра. Все пак той ще работи заедно с него, а няма да го замести, защото използва инфрачервения спектър, като улавя радиация, невидима за човешкото око. За разлика от него „Хъбъл” събира главно видима светлина. Една от мистериите, които „Хершел” трябва да разбули, е растежът и развитието на галактиките. Те са навсякъде във Вселената и всяка от тях се състои от по няколко стотици милиарда звезди, заобиколени с огромни празни пространства. Млечният път, галактиката, в която се намира нашата Земя, е една от тези галактики. Смята се, че Вселената се е появила след така наречения „Голям взрив” преди около 14 милиарда години. Когато първоначалният поток енергия се е оттекъл обаче, Вселената е останала едно тъмно място в продължение на стотици милиони години. Вероятно именно през този период, познат като космическото средновековие, са започнали процесите, при които са се образували галактиките и звездите. Никой обаче не знае как точно е станало това. Астрономите не могат да кажат даже дали звездите са се появили първи и чак после са се скупчили, оформяйки галактики, или обратното – образували са се огромни облаци от газ, които са се кондензирали в звезди. Невидима радиация Част от проблема е, че от Големия взрив насам Вселената се е разширила и продължава да расте с нарастваща скорост. Този процес е „разпънал” радиацията, която е била излъчена преди милиарди години и тя е станала инфрачервена и невидима за нас. „Светлината, образувана в онези древни времена, вече е навлязла дълбоко в инфрачервения спектър и засега не сме в състояние да я видим”, заяви Суинярд. „Инструментите на „Хершел” ще станат първите, които ще я уловят и ще ни кажат какво е станало в тъмното минало на космоса.” „Хершел” ще носи три основни научни инструмента, между които детекторът за спектрални и фотометрични изображения, който бе конструиран от учените от Кардифския университет. Един от предишните проекти на ЕКА – инфрачервената космическа обсерватория (ИКО) – даде някои насоки за природата на тайните, които „Хершел” вероятно ще разкрие. Когато Агенцията насочи ИКО към галактиката Андромеда, една от най-близките до нас космически формации, стана ясно, че тя е съставена от концентрични пръстени. Те са толкова студени – минус 260ºС, че са видими само в инфрачервения спектър. „Хершел” ще бъде изстрелян с една от ракетите „Ариана”, собственост на ЕКА. С него в Космоса ще излети и сондата „Планк”, която е още един от проектите на европейската агенция. Научният директор на ЕКА Дейвид Саутууд обяви: „Тези две мисии са сред най-важните, които сме реализирали някога”. Хершел, откривателят на Уран Сър Уилям Хершел е роден през 1738 г. в Германия и се мести във Великобритания, след като служи в страната като войник. Той става личният астроном на краля през 1782 г. – една година след като открива планетата Уран. Той се натъква на инфрачервената радиация съвсем случайно по време на опит, в който разбива слънчевата светлина на съставните й цветове, като я пречупва през стъклена призма. Хершел разсъдил, че това, на което е станал свидетел, най-вероятно е радиация, когато термометърът му показал, че веднага след червения цвят в края на спектъра има поле с по-висока температура. По-късно астрономът открива и две от луните на Сатурн – Енцелад и Мимас, както и спътниците на Уран Титания и Оберон. Имената на тези тела са измислени от сина му Джон след смъртта на Хершел през 1822 г

Източник : в-к Класа
Advertisements