Етикети

От Насипни струн…

Пускането на Големия адронов ускорител в Меката на физиката отваря вратите към бъдещето

Първите пътешественици във времето може би ще тръгнат до няколко седмици.

Физиците от всички страни с вълнение чакат пускането на оценения на 4,65 милиарда британски лири Голям адронов колидер (LHC). Той е най-мощният ядрен ускорител на всички времена, който трябва да хвърли нова светлина върху частиците и силите, действащи в Космоса, и да възстанови условията отпреди Големия взрив.

Професор Ирина Арефиева и д-р Игор Волович – физици-математици от математическия институт “Стеклов” в Москва, смятат, че огромният експеримент на ЦЕРН, европейския център за физика на елементарните частици, който се намира близо до Женева в Швейцария, може да се окаже първата машина на времето, съобщава “Ню сайънтист”.

Дебютът на LHC в началото на лятото може да отвори нова страница в историята, защото пътуването назад във времето е възможно – ако въобще е възможно – само до точката на създаване на първата машина на времето. Това означава, че 2008 г. може да се превърне в “година нула” за този вид пътешествия, смятат учените.

Оспорвана теория

Идеята за пътуване във времето се роди, когато колегата на Алберт Айнщайн – Курт Гьодел, използва теорията на относителността като основа, за да покаже, че пътешествията в миналото са възможни. Откакто той представи идеята си през 1949 г., много изтъкнати физици оспориха реалността на тази теория, тъй като тя е в противоречие със законите на причината и следствието и създава парадокси: един пътешественик във времето може да се върне назад в годините и да убие дядо си, което ще доведе до това, че той въобще няма да се е раждал.

Шестдесет години по-късно обаче никой не е открил основателна причина, според която “туристите в миналото” да не могат да оставят историците без работа.

Руснаците твърдят, че когато силите на LHC се концентрират върху една субатомна частица, голяма колкото една трилионна част от комар, те могат да причинят странни ефекти на строежа на Вселената. Тя се състои от коктейл от време и пространство, който учените наричат пространствено-времеви континуум.

Докато земната гравитация предизвиква единствено малки изкривявания в континуума, мощта на LHC е способна да изкриви времето до такава степен, че то да се обърне като подкова. Тези “подкови” бяха наречени от физиците “затворени времеподобни криви” и поне теоретично би трябвало да могат да ни позволят да се върнем към минали събития. Теорията съответства на хипотезата на проф. Кип Торн и колегите му от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена от 1988 г., според която тунелите, преминаващи през пространствено-времевия континуум, могат да направят възможно пътуването във времето. Карл Сейгън направи тази идея популярна с романа си “Контакт”, който по-късно бе филмиран.

Проф. Арефиева и д-р Волович смятат, че LHC може да създаде такива тунели и така да позволи някакъв вид пътуване във времето. “Разбрахме, че затворените времеподобни криви и тунелите могат да се образуват и от сблъскване на частици”, обясни проф. Арефиева.

Проблеми и съмнения

Пред последователите на доктор Кой обаче все още има много спънки. Не на последно място сред тях е фактът, че ако такива тунели се образуват, те ще бъдат миниатюрни и през тях ще могат да минават само субатомни частици. Според руснаците въпросът дали субатомните пътешествия във времето в LHC ще открият пътя и за хората, е “дълбок и интересен”, но подчертават, че “тези проблеми, а и много други, изискват допълнителни проучвания”.

Вероятно най-доброто, на което можем да се надяваме, е LHC да покаже доказателство за съществуването на тунели във времето, смята Волович. Ако част от енергията от сблъсъците в LHC изчезне, причината вероятно ще е, че те са създали частици, които са изчезнали в някой такъв тунел и са отпътували във времето.

Един от проблемите на теорията за тунелите е, че трябва да бъде намерен някакъв особен материал, който да държи вратата им отворена, за да минат пътешествениците. Тъмната енергия – мистериозната антигравитационна сила, която според някои теории е навсякъде във Вселената, би могла да се окаже материалът, който ще може да задържи входа на тунела отворен. Така е поне според едни от теориите за природата му, които го наричат “фантомна енергия”.

Ако през тази година съчетание от сблъскващи се частици и фантомна енергия наистина успее да създаде тунел във времето в Женева, хората от някоя напреднала цивилизация биха могли да го открият в книгите си по история, да набележат точния момент и да използват технологията си, за да ни посетят.

Скептиците

“Наблюденията ни показват, че фантомната енергия вероятно съществува”, заяви Робърт Колдуел, физик от колежа “Дартмут” в Хановер, щата Ню Хемпшир. “Що се отнася до теориите на Арефиева и Волович за това, че LHC ще се превърне в машина на времето – бррр!”

Един от водещите учени, които смятат, че пътуването във времето е възможно, е проф. Дейвид Дойч от Оксфордския университет. “Идеята е изключително спекулативна, но не и глупава”, смята той. “Има много причини да не вярвам, че предложеният механизъм ще заработи (т. е. да отвори път към бъдещето), дори и спекулациите да са верни.”

Д-р Брайън Кокс от Манчестърския университет добавя: “Енергията на милиарди космически лъчи, които удрят земната атмосфера от пет милиарда години, далеч надминава по сила тази, която ще създадем в LHC, и по тази логика пътешествениците във времето вече трябваше да са тук. Ако тунелите във времето се появят, аз лично ще изям шапката, която получих за първия си рожден ден.”

Източник: в-к Класа

Advertisements