Етикети

От Картини от ед…

Днес не живеем като древните гърци. Не възприемаме света около нас като даоистите. Но и ние, както всички преди нас, търсим мъдрост. Да си спомним какво са казали за щастието Дионисий и Сократ, Конфуций и Кант… Оказва се, че да мислиш и да живееш всъщност е едно и също.

Да поговорим за щастието. За живота, чувствата, любовта, четенето, мисленето. Да поговорим за мислителите – античните и съвременните, западните и източните. Да отворим книгите с готовност да се учудваме – все едно, че го правим за първи път.

Да се оставим на първото усещане, като се въздържим от оплаквания на масовото общество. “Предпочитам да изкова душата си, а не да я мебелирам”, казва Монтен. Да не избираме между общественото и личното благо, просто да се питаме какво искаме, кое е приятно на нас и на другите.

Животът е вятър, който ни отнася. А философията с голямата си мъдрост е размисъл за живота и за мястото на човека в света. Много вода изтече под мостовете на щастието от древните елини до нас. Вече не сме толкова сигурни като Плотин, че има мъдрост на света. Вече нямаме доверие на космическия ред и на природните закони на нашия вид. Не сме убедени, че човешката природа съответства на нещата там горе. Но продължаваме да четем древните автори, да се замисляме над източните теории и да си задаваме въпроси за етиката и живота в мащаба на Вселената.

Светската страна на обществения живот – сватбите и разводите, най-желаните ергени, нечие щастие, депресии, кариера, екстремните спортове и подобна суета в момента не ни интересуват. Това са дреболии, във фокус е епохата.

ЗАЩО СМЕ СЕ ЗАЕЛИ ДА РОВИМ В ДУШИТЕ СИ?

Нашето време все пак не е само порой от меркантилизъм, то е време на рециклиране на културата, на еуфорична прослава на миналото, на реактивиране на древните философии и на изчезналите цивилизации. Ден не минава, без да се споменат религиозните и културните традиции на Европа.

Защо да се оплакваме, ако не за да се самоопределим? Културата е претоварена. Обществото ни не отхвърля нищо, използва всичко, огъва се под тежестта на паметта си, твърди Ницше. Към тази и днес валидна диагноза може да се добавят други: щастието не е на една ръка разстояние, цивилизациите са смъртни, смътното бъдеще засилва индивидуализма, несигурността се превръща в норма, науката търси друг световен ред и т.н.

Щастието вече не е на една ръка разстояние? Така е. Нито един моралист по примера на Русо не може да иска да бъде Нютон на съвременния свят. Природата не може да се подчини – а моралът още по-малко – на един принцип, който да ни даде ключ и посока. Да се намери нов закон, да се формулира нова мъдрост на базата на всички мъдрости не е по силите на никого.

Епохата ни, извън постоянното рециклиране или въпреки него, не може да се опре само на традицията. Тя се сблъсква със случайността на мисълта. Трябва да овладее това, с което разполага, с надеждата, че връщането към мъдростта във всичките й форми, връщането към духовността, към етиката на щастието, към духовните практики, към вярата не е напразно.

Ако човекът трябва да търси съвършенството, което ще го прави все по-щастлив, както твърди Лайбниц, то не е за да изпадне в блаженство, а за да се спаси от капаните, които сам поставя. И да не бъде безпомощен и невеж пред всякакви прехвалени нови методики, религии и практики.

Време е спешно да се вземат на сериозно философиите за щастието. Да не ги изопачаваме. Да не си мислим, че за 3 часа можем да постигнем това, което един монах е успял за 30 години. Да не объркваме столетията, да разграничаваме културите, съпоставяйки съдбата им. За да напредваме – макар и бавно – в общия за всички хора стремеж към мъдростта и щастието, съзнавайки, че значението на тези думи е различно според времето и мястото.

Щастието не е ново понятие. Хората не са чакали “Голямото Синьо” на Люк Бесон, за да се потопят в океана на мислите си. Човек не избира щастието си, но всички имаме нужда от меню.

Днес философиите на щастието отново са на мода. Масовият устрем към душата, връщането към духовното, увлечението по древните мъдрости ни карат да потърсим смисъла на това възраждане.

НИЗ ОТ ВЪПРОСИ

Медиите никога няма да заменят страстта към четенето и щастието от откриването. Може да се живее с малко средства или с много лукс, но няма как да се намери радостта и да се развие личността без четене и размисъл. Една книга, казва Пруст, е като очилата. Подхожда ви или не. Но човек не избира философията си като костюм. Може да я приеме днес, евентуално да я смени утре, но не я закача в гардероба, след като я е облякъл веднъж.

Древните мъдрости поставят неизчерпаем низ от въпроси. Античните теории, китайските, индийските и други мъдрости не са адресирани само към знанието ни. Те ни учат да реагираме. Насочени са към днешния ден. Четем ги, за да разкрепостим мисълта си и да разширим хоризонта си.

Ако не живеем вече като елините и не гледаме на света като даоистите, то как живеем и как мислим? На какво щастие сме способни? В този безпорядъчен поглед към мъдростта на света търсим отговор с помощта на тези преди нас.

ДИОНИСИЙ
НАСЛАЖДАВАЙ СЕ БЕЗ ОГРАНИЧЕНИЯ

Разсъжденията за мъдростта обикновено започват още от Дионисий, преливащия от жизненост бог – символ на радостта и страданието, на екстаза, добронамереността и жестокостта. Според Ницше той е въплътил безутешната скръб и страданието, изразени от древните гърци в трагедиите им. Бог на дързостта на опита, на ентусиазма и на стремежа към знание, който увлича човека във водовъртежа на живота.

Всички го познаваме. Пиянството му, прекомерната му женственост, способността да променя формата си, маниерите му на звяр го нареждат в категорията на буйстващите.

Буйството на древните срещу буйството на съвременниците. Човекът винаги се е стремял към свобода – в живота, в работата, в езика. Всяка епоха има своите поети и своите прозаици. Въпрос на избор. И древните гърци са си имали своите.

Дионисий е бог на първичните сили. Непосветените не виждат това, което виждат посветените. Толкова по-зле за тях. Вместо да се гневят, те биха могли да почетат Сократ, който се е възхищавал на този изкусителен бог, но е бил много по-мъдър от него…

СОКРАТ
ГРИЖИ СЕ ЗА СЕБЕ СИ

Сократ е много повече от училищен спомен. Иронията му, вкусът му към разследване, манията му да разпитва събеседниците си, обсесията да говори са черти и на нашата култура – както и думите “академия” и “лицей”, които дължим на школите на Платон и Аристотел. Често го сравняват с Христос. Неподлежащ на класификация, той се е грижел и за себе си, и за света.

Сократ не може да бъде сравнен с нито един човек, казва Алкивиад в края на Платоновия “Банкет”. Така е. Но то е, защото Сократ не претендира за мъдрост. Задоволява се със стремежа към нея. Начинът му да бъде струва повече от всичко, което е казал за битието.

Сократ твърди, че не знае нищо – знае само, че не знае нищо. Човек от улицата, влюбен в публичните места и пазарите, встрастен в словото и диалога, той има идея фикс: “Грижи се за себе си”.

Щастлив е при всякакви обстоятелства. Дори на война. Защо? Защото не противопоставя грижата за себе си на грижата за света, личните си закони и законите на града. Подчинява се, за да устои. И е на разположение на всички. Единственото му условие е да може да мисли навсякъде и при всякакви обстоятелства.

Съвременният човек не търси освобождението си в приобщаването си към космическия и човешкия ред. Значи ли това, че обществото, това голямо студено чудовище, е станало необщително? Че интересът ни заслепява? Между хуманизма и утилитаризма има нещо повече от противопоставяне – има повод за дебат. И мнозина отсъждат в полза на първото – т.е. на Сократ. Тогава?

СТОИЦИТЕ
ИЗБИРАЙ ЖИВОТА СИ

Тогава имат думата стоиците… Сократ е вдъхновил циниците, стоиците, епикурейците. Изборът на стоиците е в посока на идеите на Сократ. И е диаметрално противоположен на епикурейството: щастието не се състои в индивидуалното удоволствие или интерес, а в изискването на Доброто, продиктувано от разума.

Епикур е роден през 342 г. пр. Хр. Зенон Китийски, основал школата на стоиците, започва образованието си в Атина през 321 г. пр. Хр. Влиянието на стоиците продължава близо шест века. Те са имали глобална концепция за човешкото поведение: физика, логика, етика. Днес е най-популярна моралната, практическа, диетическа страна на мирогледа им. На Запад отново са се обърнали към техниките за постигане на мъдрост, предлагани от стоиците.

Щастието според стоиците е в дисциплината на желанията. Да се спазват правила с цел да се преобрази собственото Аз. Да не допускаме погрешни преценки. Това, което смущава хората, не са самите неща, а преценката им за нещата. Къде е разковничето? В разграничаването на това, което зависи от нас, и това, което не зависи от нас. Първото включва преценката, желанието, импулса, действието. Второто – богатството, репутацията, здравето и т.н. Силата на душата е единственото ни убежище срещу това, което не зависи от нас.

Вътрешната им крепост е непревземаема. “Нищо не може да попречи на избора на живота… Освен самият избор на живота, когато е погрешен.” Само от нас зависи да извършим добро или зло. Да се поддадем на страсти. Да се оставим на течението. Затова в школата на стоиците срещаме стремеж да се прави добро в чистия му вид.

Ако не мога да прогоня страха, то е, защото не мога да прогоня в себе си страха от страха. Мъдростта според стоиците е едновременно да укрепиш моралната си свобода и да се съгласиш със събитията.

Как способността ни да осмисляме събитията може да ни предпази от нещастието? Какво можеш да направиш пред загубата на скъпо същество? Нищо. Никой не може да промени съдбата, да върви срещу природата, да предотврати действията на други хора. Стоиците се подготвят за най-лошото, но нямат претенцията да го предотвратят. Те култивират безразличие към нещастието, но не го отричат. Мислят, че могат да моделират моралните си намерения, но не и съдбата. “Не се стреми да се случва това, което ти желаеш, а гледай да става, както трябва да стане, и ще бъдеш щастлив.” Искай събитията, каквито са. Не е толкова абсурдно, колкото изглежда на пръв поглед. Стоиците са се наслаждавали на настоящия момент. Живеели са ден за ден: тук и сега.

КАНТ
ДЪЛГЪТ ПРЕДИ ВСИЧКО

Стоиците казват ДА на рационалността, на вътрешната си свобода, на настоящия миг, защото не изпитват необходимост да се чувстват по-висши от силата на Природата. Ницше казва ДА на ирационалността и на жестокостта на живота. А ние? Усилията ни да накараме Злото да замлъкне се обръщат против нас. Радикалното зло навлезе във философията през 1763 г. с прочутото есе на Кант за негативната величина, заимствана от математиците. И потропа на вратата на Европа през Втората световна война. Оттогава не е слизало от сцената.

Разумът е разтревожен. Космологията вече няма етическа основа. Във вселената на Стивън Хокинг всичко е възможно. С изкривяванията на материята и на пространството и времето сме се превърнали в рицари на изгубения ред.

Кант е виновен, че сме стигнали дотук. С него нещастието излезе едни гърди пред хубавия живот. Наред с хедонизма по примера на епикурейците, наред с етиката на радостта по примера на Спиноза, наред с простото щастие да сме заедно по примера на Аристотел, Кант помрачава. Той е един зъл гений. Въпреки всичките му максими за щастието личи си, че постоянната еуфория не му е по сърце. А ние сме все още твърде големи рационалисти в представата ни за щастие. Допада ни да смятаме, че сме естествено предопределени за щастие. Харесва ни да превръщаме щастието в интелектуално преживяване. Да овладееш страстите си днес се нарича “да гледаш позитивно”, “да развиеш своя потенциал”, “да се вземеш в ръце”. А при Кант за пръв път разумът е измама, прилича на ред, но не може да осъществи изгубеното единство между Аза и Света.

“Щастието е идеал не на разума, а на въображението”, “Да гониш щастието не може да бъде принцип на дълга”, отсича Кант.

Какво иска да каже? Че имаме на разположение само дълга, отговорността, това, което той нарича “морал”. И че търсенето на щастие не може да бъде самоцел. Изпълнете дълга си, а после може и да ви сполети щастие. Но не разчитайте на познанието, на науката – те няма да ви помогнат. С Кант щастието вече не е на една ръка разстояние. Изгуби се в далечината.

ОРИЕНТЪТ
МЪДРОСТТА ИДВА САМА

Наследството на Китай и Индия зае почетно място на рафтовете на библиотеките ни. Творби на Конфуций, даоистки теории, будистки трактати, “Махабхарата” и други произведения на азиатската мисъл се търсят от широката публика. Те излизат и с твърди, и с меки корици, и в луксозни, и в джобни издания. В тях понятието за щастие е по-малко категорично, не така морализаторско, не така волево.

Може би Европа прекалено удобно раздели Науката и Морала? От една страна, знанието, световният разум, от друга – убеждението, пристрастието.

В Китай например до ХХ век са оцелели ценности, отдавна погребани на Запад. Моралната мисъл е мисъл без принуда. Единственото изискване е да е в синхрон с естествения ход на нещата. Източните мъдреци не са така категорични като философите на Запада. Мъдрият не се затваря в определена мисъл, не взима страна. Той изважда на показ реалностите във всичките им прояви. Мъдрият усеща живота, както усеща повея на вятъра, разсейването на мъглата, проявите на суетата.

“Когато танцувам, танцувам; когато спя, спя”, казва Монтен. Ако тове не е щастие, то кое? Да можеш да минеш от ентусиазъм към разочарование, да си способен и на едното, и на другото.

Мъдростта идва сама. Тя се случва. Пропива изведнъж нещата. Както старостта – идва, когато дойде. Това е то да се научиш да си щастлив. По-стимулиращо от множество рецепти за щастие, защото има момент на изненада, на откриване, на мълчаливо съгласие със света, на щастие, което сме предчувствали – много тайно и лично.

В днешния ни свят трябва в дъното на душите си да сме малко китайци, малко елини, малко индийци. И да познаваме теориите – с техните плюсове и минуси. За да сме сигурни, че няма да се подхлъзнем в изобилието от методики и практики, които щедро обещават да ни направят щастливи завинаги.

Щастието е идеал не на разума, а на въображението
Кант


Да се наслаждаваме на това, което имаме, без да правим сравнения. Този, когото смущава голямото чуждо щастие, никога няма да бъде щастлив.

Сенека

Всеки е толкова нещастен, колкото си мисли, че е нещастен.
Сенека

Щастие е да си доволен от себе си.
Аристотел

“Колко неща, без които може да се живее”, казал Сократ, гледайки стоките на пазара.

Щом започнем да живеем, умираме; затова няма нищо по-безполезно от преследването на славата.
Теофраст

Достатъчно е да си добродетелен, за да си щастлив.
Антисфен

Добродетелта е достатъчна, за да бъдеш щастлив.
Зенон

Човекът е щастлив, когато душата му става добра.
Питагор

Спокойствието е най-голямата проява на сила.
Свами Вивекананда

Лекият път е да живееш, задоволявайки се с това, което имаш.
Диоген Синопски

Трябва да се стремиш лесно да получаваш и лесно да даваш.
Аристип

Щастливецът е чужд на страстите и умерен в начина на живот.
Анаксарх

Бягай от хитростта, отсичай с огън, желязо и всяко оръдие от тялото – болестта, от душата – невежеството, от утробата – разкоша, от града – смута, от семейството – кавгата, от всичко – неумереността.
Питагор

Щастието ни зависи от мнението ни за нещата.
Еразъм Ротердамски

Щастието не е в благополучието, а в отношенията на сърцата и в гледната ни точка върху живота ни. И едното, и другото зависят от нас, значи човек е щастлив винаги, когато иска, и никой не може да му попречи.
Солженицин

Искаш, да си щастлив? Бъди!
К. Прутков

Човек е щастлив само когато е на мястото си.
Л. Вовенарг

Повечето хора са щастливи толкова, колкото са решили да бъдат щастливи.
А. Линкълн

Да обичаш значи да намираш в щастието на другия своето собствено.
Лайбниц

Щастието е топка, която гоним, докато се търкаля, и подритваме, когато спре.
П. Буаст

По-вероятно е да срещнеш щастието, очаквайки го вкъщи, отколкото търчейки след него.
П. Буаст

Голямо препятствие за щастието е очакването на прекалено голямо щастие.
Б. Фонтенел

Бъди справедлив и ще бъдеш щастлив.
Русо

Щастлив е този, който се смята за щастлив.
Г. Филдинг

Щастие не е да правиш винаги това, което искаш, а да искаш винаги това, което правиш.
Л. Толстой

Щастие – това е крепко здраве и слаба памет.
Е. Хемингуей

Чевек, който разбира какви нещастия биха могли да го сполетят, вече е в известна степен щастлив.
Ларошфуко

Радва ни не това, което ни заобикаля, а отношението ни към него, и сме щастливи, притежавайки не това, което обичаме, а това, което другите смятат за достойно за любов.
Ларошфуко

Най-голямото щастие в живота е увереността, че те обичат.
В. Юго

Човек никога не е толкова нещастен колкото му се струва и толкова щастлив, колкото му се иска.
Ларошфуко

Важно е не щастието, а процеса на движение към него.
Милен Фармер

Щастието е като стъкло – много лесно се чупи.
Фламандска поговорка

Ако някога, преследвайки щастието, го намерите, то както бабата, която търсила очилата си, ще откриете, че то през цялото време е било на носа ви.
Б. Шоу

Който не умее да използва щастието, когато го има, не бива да се оплаква, когато то си отива.
Сервантес

Щастлив е онзи, който е щастлив в дома си.
Л. Толстой

Щастието ни зависи повече от това как посрещаме събитията в живота си, отколкото от естеството на самите съития.
Хумболт

Има само един път към щастието – да не се тревожим за нещата, неподвластни на волята ни.
Епиктет

Щастието поне веднъж почуква на всяка врата.
У. Хелит

Източник:БТА „Паралели“

Advertisements