Етикети

СИНЕЗИЙ ОТ КИРЕНА

СИНЕЗИЙ ОТ КИРЕНА И НЕГОВОТО МЯСТО В КУЛТУРНАТА СРЕДА НА IV И V ВЕК: ИЗВОРИ И ИСТОРИОГРАФСКА ТРАДИЦИЯ Личността на Синезий от Кирена е разглеждана традиционно като отражение на сложното и противоречиво време, в което живее. Обикновено изследователите подчертават примера, който Синезий дава за това, как различни, дори противостоящи си религиозни и културни възгледи, могат да съжителстват в една личност. На фона на един късноантичен (респективно ранновизантийски) свят, разглеждан най-често като време на остри религиозни борби и противоречия между настъпващото християнство и отмиращото езичество и на социални проблеми, които бележат края на античността и налагането на нови тенденции и модели в политическото и социално-икономическо развитие, личността на Синезий заема особено място – поставянето му в някакъв калъп се оказва трудно за историците, философите и богословите, които се заемат от един или друг ъгъл да изследват неговото творчество и мястото му в интелектуалния и политически живот на родната Киренайка и на Източната империя като цяло.

Интересът към Синезий е белязан от две особености. От една страна, прави впечатление наличието на твърде противоречиви мнения, които варират между принципното приемане или отричане на християнската му принадлежност или на заслугите му към неоплатоническата философия. Значителни различия има дори в психологическите портрети, създадени от един или друг изследовател. От друга страна, въпреки наличието на немалък брой издания на неговите съчинения, а също и на редица монографии и статии, като цяло литературата за Синезий е много по-скромна по обем (а и като научни постижения) в сравнение с други личности, някои от тях – негови съвременници. Много повече е писано за Августин, Амброзий, кападокийските Отци, от една страна, и от друга – за Порфирий, Юлиан или Либаний. Като че ли „противоречивият“ и „сложен“ характер на личността на Синезий не само привлича, но и в по-голяма степен отблъсква изследователите. Творчеството му също остава недооценено – сериозните исторически, философски и богословски анализи са малко. Обикновено се набляга на куриозността на случая „Синезий“, който става епископ, бидейки елин до мозъка на костите си, бидейки далеч от ортодоксалното християнство, та дори от Христовото послание въобще. Целта на настоящето изследване ще бъде да се излезе извън рамките на куриозността и да бъде поставен Синезий като личност, като автор, философ, ритор и епископ в контекста на своето време, във вихъра на определени политически събития и в духа на една определена интелектуална традиция.

На брата Евоптий

(Писмо 105)

Неразумно би било да не бъда признателен на гражданите на Птолемаида за това, че ме ценят по-високо, отколкото аз самият ценя себе си. Това, което трябва да обмисля, е не тяхното благоразположение към мен, а дали аз го заслужавам. На човека рядко се отдава да приема божествени почести, но ако това се случи на справедливия, е от най-приятна полза. Запазилият за дълго това достойнство обаче започва да храни горчиви надежди за бъдещето, че не е нов, а отколешен този страх да не би заблудилият се в нещо срещу Бога от хората почести да търси.

Та аз, който познавам себе си добре, намирам, че във всяко отношение съм недостоен за свещеническия сан. Тук е мястото да ти разкажа за вълненията на моята душа, защото нямам никой друг, който би могъл да замести твоята обична и другарска глава. Естествено е ти да делиш с мен едни и същи грижи, нощем да бдиш и денем да внимаваш както когато ми се случва нещо добро, така и когато трябва да избягна някакво зло. Сега слушай как вървят моите дела – а те са много – и сам ще прецениш.

Поел съм едно малко бреме, философията, и смятам, че до ден днешен я нося добре и не съм извършил, струва ми се, никакъв голям грях спрямо нея. За това съм хвален от някои и се смятам за по-достоен от мнозина други, които не са способни да съдят за упражненията на душата. Страхувам се обаче да не би, като се възгордея, да сбъркам и в двете, тъй че да бъда презрян и да не успея в достойното дело. Помисли върху този проблем. Моето време е разделено за две неща: за игри и за наука. Когато чета и пиша, аз съм сам и затворен в себе си, особено когато се занимавам с божествени науки. Когато се отдавам на игри, съм сред хората. Ти сам знаеш, че щом вдигна глава от книгите, похващам игрите и се отдавам изцяло на тях. Към обществените дела съм непричастен като по природа, така и поради липса на опит. А на свещеника се полага да бъде Божи човек, който е против всякакви игри, и подобно Богу да бъде непримирим, за да пази основанията на вярата, наблюдаван от хиляди очи, от които не би имало никаква полза, ако самият свещеник не бъде подготвен, благоразумен и в добро разположение на духа. От друга страна, поне по отношение на Божиите дела свещеникът трябва да бъде обществена, а не частна личност, да бъде учител на Закона и публичен оратор. Трябва да изпълнява задълженията си наравно с всички останали, но единствен сред тях ще трябва да поеме отговорността и евентуално да бъде обвинен за всичко, ако не изпълни някое от своите задължения. И кой ще притежава такава величествена и силна душа, та да понесе този товар от грижи? Как няма да пресъхне умът му и как няма да угасне в душата му пламъкът на божественото предопределение, щом ще бъде отклоняван от толкова много допълнителни задължения?

Добре зная, че някои притежават тази способност, и облажавам тяхната природа. На тях с право е съдено да ръководят Божиите мъже и да им проповядват за всичко, свързано с човешките дела, без да се откъсват от Бога. Но знам също, че отивайки в града и връщайки се оттам, оплетен в земни грижи, които ще ме дърпат ту на една, ту на друга страна, изпълнен с толкова мирска суета, аз не бих имал смелостта да кажа същото за себе си. Достатъчно съм осквернен в резултат на досегашния си живот, та да притурям нови големи петна нечистотия в добавка. Сили нямам за вътрешните неща, нито пък крепко здраве, за да понеса външните, нито каквото и да е друго допълнително качество. Нуждая се от прекалено много, за да поема необходимата тежест. И колчем някой ме попита, отговарям ясно и категорично, че на свещеника не само подобава да бъде над всички, най-чистият и неопетненият, но и нещо повече – самият той ще трябва да измива другите от нечистотията.

Това трябва да се добави, щом някой пише на брат си. Несъмнено мнозина ще прочетат писмото, та главно по тази причина го оповестявам, за да станат ясни на всички моите тревоги. Така, каквото и да стане, аз ще бъда чист пред Бога, пред хората и най-вече пред отец Теофил. Поставен на високия пост, пред очите на всички, избран сред всички съграждани със задължението да се грижа за тях, как бих могъл да си позволя да бъда виновен за нещо или упрекван в каквото и да било?

Бог, законът и свещената ръка на Теофил осветиха моята брачна връзка. По този повод заявявам пред всички и отговорно свидетелствам, че нито ще отнема някому нещо, нито пък тайно ще извърша прелюбодеяние, доколкото тези деяния са напълно безчестни и противни на закона. Напротив, аз желая и горещо призовавам мнозинството от вас да станат мои верни и обичливи деца. Интересувам се, прочие, и от един въпрос, който господарят на моето ръкополагане не ще отклони. Искам да попитам, за да се знае, дали съратниците на Павел и Дионисий са били избрани за пратеници и вестители на вярата от народа? За тези неща, които отец Теофил не трябва да учи тепърва, а само да си припомни, аз ще говоря изчерпателно от негово име. Сега ще оставя всички по-малки проблеми настрана и ще се съсредоточа върху най-важния и принципен въпрос.

Трудно е, ако не и съвсем невъзможно, да бъдат разколебани възгледи, които душата е възприела като научно доказани. Ти знаеш още, че философията се противопоставя категорично на мненията и възгледите, които битуват сред обикновения народ. Аз, например, не съм склонен да приема, че душата се е появила след тялото. Никога няма да чуете от мен тезата, че светът заедно с всички негови елементи ще бъде унищожен в един определен момент. А колкото до разпространената вяра във възкресението, аз ще продължавам да го считам за свят и неизразим с думи акт, бидейки далеч от съгласие с мнението на мнозинството.

Философското съзнание, макар и да съзерцава истината, е склонно към употреба на лъжа. Та нали въздействието на истината е аналогично на това на светлината по отношение на очите, които имат нужда от клепачи, за да не се повредят от прекалено силната светлина. Смятам също, че както тъмнината е полезна за страдащите от заболяване на очите, така и лъжата е полезна за народа, а пък истината е вредна и опасна за всички онези, които не са достатъчно силни духом да понесат гледката на неприкритата реалност.

Ако тези мои принципи се съгласуват със законите на нашето духовенство, то тогава бих могъл да стана свещеник. Аз ще продължавам да се занимавам с философия в домашна обстановка и успоредно с това ще наставлявам хората чрез митове. Но определено нямам намерение да ги обучавам повече от необходимото, а по-скоро ще ги оставя да живеят според собствените си нагласи. Ако обаче някой твърди, че свещеникът е длъжен да споделя идеите на паството си и да се държи като тях, аз незабавно ще отговоря, при това открито и пред всички, без ни най-малко да крия своите възгледи. Та какво общо може да има между обикновения народ и философията? Божествената истина е неизразима с човешки думи, а мнозинството се нуждае от съвсем различни принципи. Възнамерявам често да поставям този въпрос, за да не се появи каквато и да било необходимост мъдростта да укорява или да бъде укорявана.

Призован за свещеник, аз не желая да изопачавам догмите. За това свидетелствам пред Бог и пред хората. Истината е присъща Богу, пред Когото не желая да имам никаква вина. В това отношение единствено смятам да бъда честен докрай. Тъй като обичам игрите, пък и още от малък бях обвиняван в преголямо пристрастие към оръжията и конете, аз ще се измъчвам при вида на любимите си кучета, лишени от удоволствията на лова, и на лъковете, проядени от червеи поради бездействие. Все пак ще понасям мъжки тези лишения, щом Бог ми нарежда. И понеже мразя грижите, ще страдам, но изпълнен с божествена сила, ще всемам участие в разните съдебни дела и ежби и ще изпълнявам задълженията си, колкото и тежки да са те.

Нямам намерение да се крия зад догмите, нито пък разумът ми ще влезе в противоречие с езика. С открити мисли и думи смятам да бъда угоден Богу. Не бих желал да се говори за мен, че съм приел ръкополагането, без да съзнавам гореизложените неща. Напротив, нека боголюбивият отец Теофил научи за всички мои възражение и след като ми разясни всичко, да реши моя случай. И нека ме остави да се занимавам с философия в своето имение; ако пък е преценил условията и реши да ме зачисли към свещеническото съсловие, то нека не счита тази земя за своя собственост. С оглед на тази моя позиция всяко друго мнение е празен брътвеж, защото добре зная, че истината е най-любимото нещо на Бога. Заклевам се в свещената ти глава, че ми е страшно трудно. И как да не ми е трудно, щом се налага да заменям един начин на живот с друг.

Ако Бог, Който единствен дава тази чест, ме допусне до свещеничеството, след изясняване на моята лична позиция, за която не смятам да крия нищо, аз ще поема върху себе си това необходимо бреме и ще го приема като Божи знак. Мислил съм също и върху това, че ако не се подчинявам на светските власти, ще бъда наказан по заповед на императора или по разпореждане на някой злощастен августалий. Богу обаче трябва да се подчиняваме винаги и доброволно. Ако Бог ме приеме за свой служител, ще съм задължен от самото начало да възлюбя божествените истини и да не се промъквам към Божията служба през най-противното на истината нещо – лъжата. Нека духовниците знаят тези неща и ги известят на всеки.


Химн I (3)

[l.309-332:] … Tи, Предводителю на изчистените от всяко омерзение светове, си Природа на природите. Ти сгряваш природата, творението на тленните неща, видимите изображения на вечността, за да може и най-последната част от света да получи по реда си жребия на живота. Божият закон не позволява нечистотията на света (tryga tan kosmou) да се мери с висините. Но и никога не ще погине напълно (holos) подреденото в хора на съществуващите неща[1], доколкото всяко едно от друго зависи и всички те вкусват ползата от общото си съществувание. От определените да погинат неща се формира вечният кръговрат, на който вдъхват живот Твоите дихания. (…)


Химн II (4)

За Теб аз пея, щом денят започва; за Теб, щом той нараства; за Теб, щом се преполови и отиде към заник святият ден, и щом падне пресвятата нощ. За Теб, Твореца, пея аз, за Теб, Лечителю на душите и членовете наши, за Теб, Дарителю на мъдрост, за Теб, Гонителю на болестите, за Теб, Дарителю на безгрижен живот за душите, за да не стъпва там със стъпки тежки земната грижа, майка на скърбите и на страданията. Нека животът ми остане чист от тях, за да мога да обръщам своите тежнения към скрития корен на всички неща и да не се отдалечавам от Бога поради отклоняващи вниманието заблуди.

Теб, Блажени, аз възпявам, Повелителю на света. Нека земята замълчи, щом химни и молитви се отправят към Теб. Нека благочестиво мълчание обсеби света, че Твое дело е той, Отче. Нека ветровете възпрат непрестанния си порив, и нека дървесата спрат да шумолят, и птичата песен нека секне. Нека етерът и въздухът спрат своето вълнение, омаяни от песента. Нека стичащите се води, вече безшумни, прилегнат тихо към земята. Нека демоните, които всячески пречат на изпълнението на свещените химни, които се крият в скривалища потайни и посещават нощем гробовете – нека и те оставят безвъзпрепятствена тази моя свята молитва. Добрите демони обаче, блажени служители на всемислещия (noerou) Създател, които обитават дълбините и висините на този свят – нека те бъдат благосклонни към моите химни, посветени на Отца, и нека благосклонно понесат нагоре моите молитви.

О, Монада на монадите, О, Отче на отците, Начало на началата, Извор на изворите, Корен на корените, Благо на благата, Звезда на звездите, Свят на световете, Идея на идеите, Предълбока красота, Скрито семе, Отче на вековете, Отче на неизразимия с думи мисловен свят, откъдето се излива Дух амброзиен, който се рее над телесното бреме и запалва втория свят. Теб, Блажени, възпявам аз със звуци и мълчание, защото Ти чуваш и звуците, и мълчанието на ума.

Възпявам Те, Чедо, Първородния и Първоявилия се. Чедо най-славно на Отец, неизразим с човешки думи – Теб, Блажени, аз възпявам редом с Великия Отец, и редом с делото Бащинско, довело до Твоето пораждане, Волята родителна, опосредстващото Начало, Светия Дух (hagian pnoian), Център на Твореца и Център на Сина. (Духът Свети) е Майка и Сестра, и Дъщеря също, и участваше в рождението на корена таен. За да се прелее (prochythe) от Отца към Сина, това преливане захвана потомство (blastan) и се постави в средата, Бог произлязъл от Бога, Бог чрез Сина. Чрез славното преливане на Безсмъртния Отец Синът от Своя страна Си намери потомство.

Ти си Монада, бидейки Триада. Монада си и в същото време си истинска Триада. Мисловното деление остави неразделно разделеното на части. Макар и породен, Синът остава при Отца и бидейки отвън, Той ръководи тук долу делата на Отца, като донася в световете щастието на тамошния живот, където Той е Слово (logos). Него редом с Великия Отец аз в химни възпявам. Умът (Noos) на неизразимия с думи човешки Отец Те породи и тъй породен, Ти си Словото на Твореца, Първи изскочил от изначалния корен и Корен на всичко, що се е появило след Твоето преславно рождение.

Монадата, със слова неизразима, Семето на всички неща зачена Теб, Семе на всички неща. Ти си във всичко и чрез Теб природата висша, средна и низша се възрадва на добрите дарове на Отца, на живота плодоносен. Благодарение на Теб незастигнатата никога от старост сфера се търкаля по своя познат и непреходен път. Съгласно с Твоя порядък седемте планети танцуват в хармония с мащабни кръгови движения по необятната шир на небето. Много светлини украсяват небосвода съобразно с Твоята воля, Сине Преславен. Та нали Ти, Който обикаляш по небесната шир, държиш с десница здрава вековете в неизменна последователност. Според Твоите свещени разпоредби, Блажени, в дълбините безгранични на чистия етер са се пръснали стадата на бляскавите звезди. Ти раздаваш задачи на всяко създание небесно, въздушно, земно и подземно, що е получило живот от Теб. Ти си Господарят (prytanis) на Ума и Повелителят, Който го разпределя между боговете, а и между тези от смъртните, които са попили жадно от влагата, бликаща от интелектуалния дял. Ти си Дарител на души за тези, чийто живот е зависим от душата, а природата – неуморима. Всяка сляпа издънка на душата виси вързана за Твоите вериги и всичко, що е лишено от дъх (pnoias), взема от връзката, взема от Твоята пазва. Връзката, която държиш чрез Твоята Сила, е скритата Монада от неизразимата с думи Бащина пазва, откъдето потокът на живота се разлива чак до земята, пак посредством Твоята Сила, през безграничните мисловни светове (noeron kosmon). Оттам видимият свят получава от течащия надолу извор на благото образа на мислимото. Този видим свят е притежател на второто слънце, родител с поглед, който свети от по-късно запален огън, повелител на раждащата се и погиваща материя, син на мислимото (слънце), образ на всичко чувствено, приносител на благото в този тук свят посредством Волята Твоя, Сине Преславен.

Отче Непознаваем, Отче, с думи човешки Неизразим – Непознаваем за ума, Неизречим за словото, Ти си Умът на умовете, Душа на душите, Природа на природите. Аз коленича пред Теб като покорен слуга, падам ничком пред Теб като сляп просяк. Имай милост, Светлоносецо на светлината умна, имай милост, Блажени, към молещата се душа. Прогони болестите, прогони грижите, които глождят душата, изгони безсрамното куче на подземния свят, демона земен прогони от душата ми, от молитвите ми, от живота ми, от делата ми. Нека останат [злините] извън моето тяло, извън моя дух (pneumatos), извън всичко, що е мое. Нека ме остави вече, нека бяга надалеч от мен демонът на материята, силата на страданието, която гради стена пред пътя, който възвисява (anagogon hodon), и пречи на поривите устремителни към Бога. Дари ме със спътник, Царю (anax), с другар, с ангел свещен на сила свещена, с вестител, който ще понесе нагоре озарената от Божията светлина молитва. Дари ме с приятел, с дарител на благи дела, с пазител на душата ми, с пазител на живота ми, с хранител на молитвите, с хранител на делата, с някой, който да спаси тялото, съхранявайки го чисто от болести, да спаси духа, съхранявайки го чист от позора. Принеси на душата ми забвение за страстите грешни, за да могат крилете на душата да полетят с химните, предназначени за Теб, през подхранвания от сокове земен живот към живот отвъд съдбата и отвъд приковаващите към земята окови, към живот, прочистен от материята, и да поеме по пътя към Твоите двори, към Твоето лоно, откъдето извира изворът душевен. Протегни ръката Си, извикай ме, Блажени, и въздигни от материята молещата се душа.


Химн IV (6)

В единение със свещения извор самотворен, който е отвъд всяко неизразимо със слова единство, ний ще увенчаем с мъдър венец от химни безсмъртния Бог, преславния Син Божи, Чедото единствено, породено от Единия Отец. Него разкри от своето лоно, за людете незнайно, неописуемото порождение на Волята Отеческа, и като изложи наяве плодовете родителни на Отца, тя самата [т.е. Волята] се разкри като Ум, поставен в средата на извора.[2] Всички[3] остават заедно в извора, въпреки разливането им навън.

О, Мъдрост на Ума Отечески, о, красиво сияние, на Теб, Родения, Отецът даде знак за порождение. Ти си скритото семе на Отца. Теб Творецът дари на световете като тяхно начало, за да низходят формите от умните сфери (ek noeron) в тела. Ти управляваш мъдрия небесен свод и пасеш вовеки звездните стада. Ти, Царю, предвождаш ангелските хорове и фалангите демонски[4]. Ти танцуваш около природата тленна, разделяш на части Духа неделим на земята и връщаш към извора това, което е било дадено, освобождавайки смъртните от злокобната повеля на смъртта.

Приеми благосклонно венеца от химни, сплетен за Теб, и дари с тих и спокоен живот химнопевеца. Усмири бушуващите като в пролив талази, изсуши гибелните течения на материята. Дръж далеч болестите от душата ми и от членовете телесни, успокой пагубните пориви на страстите. Не допускай богатство или бедност да ме обсебят. Въздавайки според делата ми дара на добрата дума, отвори за хората портите на благочестивата ми слава; окичи ме с венец от най-нежни цветя, с кроткото изкуство на убедителността, за да вкуси умът ми от спокойствието на съзерцателното занимание (scholan) и да не стена под тегобата на грижите земни, а да орося ума си с родилните мъки на мъдростта, да почерпя от Твоите водоеми, които възвисяват.


[1] Използваната дума е onton (gen.pl.) – нещата, имащи битие, противно на не-битието.

[2] Волята-Нус, поставена в средата, е Светият Дух.

[3] Т. е. Висшите начала, ипостасите на триединния Бог, представяни като Бог-Отец, Син-Нус и междинната Воля-Нус-Свети Дух. Втората и третата ипостас се подразбират и в израза “плодовете родителни на Отца”.

[4] Сравни с химн 9. 33: ethnea daimonon

Advertisements