Етикети

От Картини от ед…

ТЕСАЛ ОТ ТРАЛЕС

ПИСМО ДО ИМПЕРАТОРА*

До Цезар Август – поздрав![i]

1 Мнозина, свещени Цезарю, се постараха приживе да ни оставят тайната на голям брой чудесни събития,[ii] ала никой от тях не успя да доведе до край желанията[iii] си поради мрака, спуснат от съдбата върху мислите им.[iv] Ето защо считам, че единствен аз сред всички хора досега съм постигнал нещо наистина удивително: 2 макар че захванах дела, които далеч надхвърлят мярата на смъртната природа, при това с много мъки и в големи опасности, накрая все пак достигнах подобаващия им завършек.

3 След като изучих граматическата наука в страните на Азия и надминах в нея всички местни учители, реших за известно време да се насладя на знанието. 4 Така, доплувайки до бленуваната от всички Александрия с достатъчно сребро у себе си, започнах да посещавам един след друг най-съвършените филолози в града и бях захвалван от всички тях заради старанието и схватливостта си.[v]

5 Освeн това, непрекъснато посещавах и беседите на лекарите диалектици[vi], тъй като обичах извънредно много тяхната наука. 6 А когато дойде време да се върна у дома, понеже вече бях напреднал доста в медицината, обиколих и проучих библиотеките в града. Тогава открих книга на Некепсо[vii], съдържаща двадесет и четири начина за лечение на цялото тяло и всяко отделно заболяване с камъни и растения в съответствие със знаците на зодиака, и бях смаян от удивителните дела, които си приписваше. 7 Но, както изглежда, тази книга беше празна измама и царска глупост. Защото, макар да приготвих превъзнасяния от автора й “слънчев лек”,[viii] както и останалите лекарства[ix], се провалих напълно във всичките си опити да лекувам болестите. 8 Накрая счетох заблудата за по-тежка даже от смъртта и започнах да чезна от мъка. Всъщност твърде прибързано бях повярвал на книгата: предварително бях писал на родителите си за въздействието на лековете, сякаш вече ги бях пробвал, и с писмото ги известявах, че се връщам у дома. 9 Така, от една страна, не беше възможно да остана в Александрия заради присмеха на колегите ми – нали хубавото е в особена степен предмет на завист, – а, от друга, след като осъзнах, че не отговарям на претенциите си, нямах никакво желание да се върна обратно вкъщи. 10 И тъй, движен от неистов копнеж в душата си, обикалях Египет и търсех да постигна поне част от това, което нагло си бях приписал; в противен случай – ако не успеех, ми оставаше просто да напусна този живот. 11 Ала понеже душата ми винаги бе имала предчувствието, че ще общува с богове, то аз непрестанно издигах ръце към небето и настойчиво молех божествата чрез съновидение или божествено вдъхновение да ми дарят нещо такова, с чиято помощ да съм в състояние да се върна в Александрия и родината си горд и радостен.

12 След като стигнах в Диосполис – имам предвид най-древния град в Египет, където съществуват множество храмове,[x] – се установих там, тъй като на това място живееха жреци любители на словесността, вещи в най-разнообразни видове знание.[xi] 13 И понеже времето напредваше, а приятелството ни се задълбочи, започнах да любопитствам, дали при тях не се е запазило нещо от древното магическо дело.[xii] 14 Тогава разбрах, че повечето жреци предявяват претенции, подобни на моята наглост. На един от тях, обаче, можеше да се вярва предвид достолепието на характера и почтената му възраст, ето защо не се отказах от приятелството му. 15 А той претендираше, че притежава силата да предизвика явлението на бог в съд с вода.[xiii] 16 Веднъж го поканих да се разходи заедно с мен из най-пустите места на града,[xiv] без да му открия това, от което имах нужда. 17 И когато се оттеглихме в една свещена горичка, обзета от най-дълбоко спокойствие, съвсем внезапно и неочаквано паднах по лице и обгърнах нозете на първожреца, ридаейки. 18 А той се смая от необичайната гледка и попита защо правя това. Тогава признах, че съдбата на душата ми е в неговите ръце и че ме притиска крайната нужда да срещна някой бог, както и че ако се проваля в този си копнеж, ще се оттегля от живота. 19 Тогава той ме вдигна от земята, утеши ме с най-мили думи и заяви, че ще направи това на драго сърце; накрая ми заръча да се пречистя за три дни.[xv] 20 При обещанията на първожреца душата ми се отпусна блажено. Целунах десницата му и му благодарих, a сълзите ми се се лееха като от извор, защото неочакваната радост съвсем естествено извиква повече сълзи от мъката. 21 Веднага щом излязохме от горичката, двамата започнахме очищението, като от нетърпение дните се нижеха за мен като години.

22 С настъпването на третия ден, доведен в храма от зората, поздравих сърдечно жреца. 23 Той вече бе подготвил чисто помещение[xvi] и всичко останало, нужно за видението. 24 Аз пък, вследстие на някакво предчувствие в душата си, без първожрецът да знае, носех хартия и мaстило, за да запиша онова от разговора, от което бих имал нужда впоследствие.[xvii] 25 Когато жрецът ме попита, дали желая да се срещна с душата на някой починал или с бог, отвърнах, че искам да говоря с Асклепий,[xviii] и че той би ми направил най-голяма услуга, ако ме остави да срещна същия бог лице в лице сам.[xix] Свещеникът ми обеща с неохота (издадоха го чертите на лицето му), но все пак ми обеща. 26 Така, след като ме затвори в помещението и ми нареди да се разположа срещу трона[xx], на който щеше да седне богът, го предизвика[xxi] с помощта на тайнствени названия[xxii], и като излезе, заключи вратата. 27 А пък аз, веднага щом седнах, се отделих от тялото и душата си поради удивителността на гледката: никое човешко слово не би могло да изрази било чертите на божието лице, било красотата на обгръщащата го премяна. В същия момент, като протегна десницата си,[xxiii] блаженият започна да говори: 28 “Блажени и богопочетени Тесале, в скоро време, когато уменията ти се узнаят, хората ще те почитат като бог. 29 Попитай, каквото искаш, и на драго сърце ще ти разкрия всичко.” 30 Тогава аз с огромни усилия (тъй като бях стъписан и умът ми бе изцяло зает с това да се взира в образа на бога)[xxiv] го попитах, по каква причина съм се провалил с рецептите на Некепсо. 31 На това божеството отвърна: “Фараонът Некепсо, мъж изключително разумен и прочут с всевъзможни добродетели[xxv], не получи свише никоя от тайните, които се стремиш да разгадаеш. Дарен с големи способности, той схвана сродствата[xxvi] на определени камъни и растения със звездите, но така и не узна подходящите моменти и местата, на които билките трябва да се берат. 32 Защото всички сезонни растения растат и повяхват в зависимост от изтечението на звездите – бидейки съвършено фин, божественият дух действително пронизва цялото битие, ала се забелязва най-вече по онези места, където попадат изтеченията на звездите в хода на космическия кръговрат. 33 Ще те накарам да се убедиш в останалото с един единствен пример. […][xxvii] <34> Прочее отдавай всеки път благодарност на бога, задето ти предадох всичко това, и ще следваш с лекота в практиката си чутото.”[xxviii] <35> Тогава попитах бога още дали на света има камък или растение, с чиято помощ – при досег или вкусване – хората да могат да задържат вечно живота. <36> А той отговори, че на земята съществуват множество растения и камъни, с помощта на които човек прави себе си безсмъртен, но също и че определен тип хора не бива да научават техните въздействия: макар да имат кратък живот, повечето нито се подчиняват на закона, нито следват божиите предписания, и би било далеч по-лошо, ако придобият живот, свободен от смъртта. <37> След всичко това богът се въздигна обратно на небето, а пък аз се върнах посред нощ при първожреца и на следващия ден, след като си взех достатъчно средства и най-необходимите вещи, бях пуснат от него. Тогава го попитах, дали ще дойде с мен, за да изпитаме заедно свойствата на растенията, за които богът ми беше разказал, когато настъпи подходящото за събирането им време.


* Преводът е извършен от Венцислав Стойков (магистрант в “Антична култура и литература” от 2003 г.) по изданието: H.-V. Friedrich (hrsg.) Thessalos von Tralles: Griechisch und Lateinisch (Meisenheim am Glan: ‘Hain’, 1968), 45-64. Редакция и бележки: Владимир Маринов (докторант по антична философия; водещ, съвместно с доц. д-р Н. Гочев, на избираемия курс “Платонизмът в късната античност: теми и текстове”).

[i] Настоящото писмо изпълнява функцията на встъпление към голям астрологически трактат, традиционно наричан За вълшебните свойства на растенията (De virtutibus plantarum), в който се описва връзката на дванадесет магически билки с дванадесетте зодиакални знака и седемте планети. За негов автор в гръцките ръкописи се сочи граматикът Харпократион (ІІ в. сл. Хр.), докато латинските версии съдържат името на истинския съчинител – гръцкия лекар и астролог Тесал от Тралес в Лидия (І в. сл. Хр.). Това се потвърждава и от края на писмото (вж. 28), където Тесал е поименно споменат от откровяващия му се бог Асклепий. Далеч по-спорно е до кой римски император е адресирано съчинението. Най-вероятно това е Клавдий (в един от латинските ръкописи поздравът гласи: Thessalus philosophus Germano Claudio regi et deo aeterno salutem et amorem) или Нерон (знаем и за още едно писмо от същия автор до него). За Писмото и Тесал като цяло, както и за връзката им с херметическото течение, вж. A.-J. Festugière, L’expérience religieuse du médecin Thessalos, in Hermétisme et mystique païenne (Paris: ‘Aubier-Montaigne’, 1967), 141–178; F. Cumont, Écrits Hermétiques II: Le médecin Thessalus et les plantes astrales dHermès Trismégiste”, Revue de Рhilologie, de Litterature, et d’Histoire Anciennes 42 (1918), 63–79.

От Картини от ед…

[ii] Употребата на глагола paradoànai (лат. tradere) намеква за утвърждаването на мистериална традиция, поне ако се съди от сходни места в тогавашната езотерична литература (cf. Ascl. 19-20). Практиката най-различни разкази за необясними случки и тайнствени събития (par£doxa, mirabilia) да се приемат за форми на божествено откровение и на тяхна основа да се формират мистични общности е широко разпространена в епохата на Ранната Империя, както свидетелства и голямата популярност на парадоксографския жанр по същото време (срв. Festugière 1969, 155 n.54).

[iii] В сходни текстове думата paggela може да означава както (1) призвание, професия, така и (2) амбиция,намерение, дори (3)претенция. В случая употребата й клони към (2).

[iv] Не става ясно как трябва да се разбира мракът на съдбата (Ð tÁj eƒmarmšnhj zÒfoj) тук: в смисъл на естествената ограниченост на човешкия ум да познае скритата истина, или съвсем буквално – като смъртта, която отнема житейското дело от бъдния му завършек. Във времето, когато Тесал пише Писмото, eƒmarmšnh вече окончателно обозначава отрицателния аспект на Съдбата (сляпата и капризна Fortuna у Сенека).

[v] Последните две изречения (34) следват своеобразен шаблон в античното жизнеописание на прочути мъдреци и философи от Талес до Прокъл: след (1) първоначално обучение в родината, завършващо с пълен успех и изчерпващо ресурсите на местната мъдрост, героят предприема (2) пътуване до чуждестранно средище на древното и тайнствено знание, където – след неизбежните усилия и трудности, свързани с инициацията в него – печели (3) всеобщо признание и става готов (4) да се завърне вкъщи, за да сподели натрупаната мъдрост в своя собствена школа. Желанието да се сравни родното с чуждото знание присъства като мотив за философски пътешествия в късноантичните биографии на Питагор (Porph. Vit. Pyth. 6; Iambl. Vit. Pyth. 4), Платон (Apul. Plat. Dogm. 186-187; DL 3.7; Anon. Prol. In Plat. 4) и Плотин (Porph. VP 3): срв. Festugière (1969), 156 n.56. По времето на Тесал (І в. сл. Хр.) е активен и неопитагореецът Аполоний от Тиана, чийто животопис (Vita Apollonii, съчинен от Флавий Филострат през ІІ–ІІІ в.) се превръща в образец за всички жития на езически светци от края на античността. По-подробно за последните вж. G. Fowden, “The Pagan Holy Man in Late Antique Society”, The Journal of Hellenic Studies 102 (1982), 33–59.

[vi] За разлика от лекарите емпирици, които развиват медицинските си умения в рамките на непосредствената практика, лекарите диалектици (oƒ dialektikoˆatro), наричани по-късно и ятрософисти (atrosofista), се занимават изключително с теоретична медицина и дискусии относно същността на лекарското изкуство, първичното устройство на човешката природа и общите причини за болестите и здравето. Подобно разграничение в средите на античните лечители е засвидетелствано още от Аристотел, който се отнася към диалектиците с известно пренебрежение (Arist. De An. A.1, 403a2 et 29; GA A.2, 316a11). Според разказа на Полибий (Hist. 12.25), това са медици-книжници, които прекарват времето си в библиотеките и нямат (почти никакъв) опит с реалната медицинска практика. Увлечението на Тесал по техните теории обяснява и дългите му обиколки из Александрийските библиотеки (6).

[vii] Митичен древноегипетски владетел, на когото през епохата на елинизма се приписват няколко астрологически трактата, повечето съчинени през ІІ в. пр. Хр.

[viii] Думата trocskoj означава ‘малко хапче’, което лекарят-знахар изготвя от най-разнородна смесица билки: вж. Festugière (1969), 157 n.61.

[ix] В множествено число dun£meij може да означава и лекарски рецепти: вж. LSJ, s.v. II.4.

[x] Според Festugière (1969, 158 n.68), става дума за старата столица на Египет, която гърците наричат Тива (за разлика от елинистическия Диос-полис на самата делта на Нил). Наличието на множество храмове в нея се потвърждава от Страбон (Geogr. 17.1.46), както и от факта, че храмовият комплекс в Луксор е бил част от същия древен град.

[xi] Под главни жреци (¢rcierej) авторът вероятно има предвид началниците на храмовите йерархии или просто свещениците, грижещи се за светилищата. Като такива, те очевидно имат функцията на пазители и предводители в мистериалния култ и свързаните с него практики. Още в древността се подозирало, че голяма част от тези ритуали са тясно свързани с определен тип магия или алхимия. Според Йероним (Vit. Hilar. 21), някои от храмовете в Египет представляват същински училища по магия, привличащи поклонници отвсякъде. Що се отнася до определението любители на словесността (filÒlogoi), то с него Тесал очевидно визира задължението на жреците да пазят древното и свещено учение (lÒgoj) на предците в пределите на своята затворена общност.

[xii] Освен с табуирането на магическите практики предвид свещения им характер, колебливостта на авторовото питане би могла да се обясни и с римската забрана на магъосничеството, която предвиждала сурови наказания за нарушителите: вж. Festugière (1969), 159 n.70.

[xiii] Гадателството по вода в съд (т.нар. леканомантия) е древна практика, чиито корени водят най-вероятно към Персия (cf. Strab. Geogr. 16.2.39). Предполага се, че леканомантическият ритуал е бил тясно свързан с употребата на магически билки, добавяни към водата (също различна според призоваваното божество: за небесен бог дъждовна, за хтоничен изворна, и т.н.), както и с изричането на тайни магически формули и свещени имена. Що се отнася до аутоптическата сила на първожреца, в по-късен период – според свидетелствата на Псел (In Or. Chald. 1136d1-10; Theol. 27.188-195, 74.124-135 Gautier) – теургията разграничава три типа ритуално общение с божеството: непосредствено видение (aÙtoya), свидетелство(poptea) и богообзетост(nqousiasmÒj), като отличителна черта на първия тип е силата на призоваващия едновременно да води ритуала и да участва пряко (с въпроси) в общението. За съжаление, не можем да твърдим със сигурност, че между времето на Тесал и това на Прокъл (откогато датират сведенията, синтезирани от Псел) не е настъпила промяна в значението на aÙtoya, или пък че в употребата на този термин общият смисъл се е запазил непроменен.

[xiv] Не става ясно, какво представляват тези най-пусти места: стари, изоставени от хората поселения, или просто залесените пространства между пръснатите квартали, както счита Festugière (1969), 160 n.73, позовавайки се на следващото изречение (17).

[xv] По всяка вероятност Тесал има предвид обичайния очистителен пост, включващ както въздържание от определени храни, така и изолиране от плътското и външния свят като цяло.

[xvi] Тук думата okoj (букв. дом) би следвало да означава свещено помещение (сграда)или стая (за свещенодействия), специално пригодена за магически или мистериални ритуали и издигната на точно определено място в рамките на отделния теменос (cf. Luc. Alex. 15-16). Не на последно място, думата може да значи и свещена гробница (sÁma), покровителствана от божество или херос (вж. Festugière 1969, 161 n.75). Във всеки случай, става дума за сакрално чисто помещение, което в случай на леканомантия или други магически ритуали е било изолирано от слънчева светлина и задължително заключвано, както се вижда от текста по-долу (26; cf. Hippol. Ref. Omn. Haer. 4.35).

[xvii] Тайното записване на божествените слова по време на общението е широко разпространен мотив в езотеричната литература, доколкото придава на разказа характера на автентично откровение. В доста изменен и леко пародиран вид то присъства и в Златното магаре на Апулей (6.25).

[xviii] Освен че покровителства медицината и би разрешил най-добре проблема на Тесал, Асклепий е едно от най-призоваваните божества по това време – описания за ритуални общения с него се откриват у Ориген (De princ. 3.24), Максим от Тир (Or. 9.7) и Хиполит (Ref. Omn. Haer. 4.32 et 35).

[xix] Представата за личното общение с бога един на един (mÒnJ prÕj mÒnon) се среща на много места в неопитагорейската и неоплатоническата литература, където се описва екстазът на духа в присъствието на върховното първоначало (Num. fr. 2.11-12 Des Places; Plot. 5.1.6.11, 6.7.34.7-8, 6.9.11.51). Именно този мотив е и основният довод за определянето на неоплатонизма като теистична доктрина, различна от източния тип мистика (вж. A. H. Armstrong, “Plotinus”, in The Cambridge History of Later Greek and Early Medieval Philosophy [Cambridge: ‘Cambridge UP’, 1967], 261–263).

[xx] Cf. Eurip. Iph. Taur. 1254 et 1282; Aeschyl. Eum. 616.

[xxi] Буквално го произведе. Идеята, основополагаща подобни магико-теургични практики, е, че чрез определени формули и действия жрецът може да очарова съответната божествена сила и по този начин да я доведе (¥gein) при участниците в ритуала; оттук и в магически контекст ¢gwg» означава именно призоваване на божество (cf. Iambl. Myst. 3.6).

[xxii] Cf. Psell. In Or. Chald. 1132c2-11.

[xxiii] Така Асклепий поздравява своя събеседник (вж. 28). Възможно е, обаче, богът да се опитва по този начин да докосне Тесал или пък просто да хване ръката му: cf. Ael. Aristid. 39.19 Jeb; .

[xxiv] Cf. СН 1.8; Iambl. Myst. 2.8.

[xxv] Festugière (1969, 163 n.86) превежда който притежаваше цялата магическа сила.

[xxvi] Представата, че нещата са взаимосвързани и взаимозависими в рамките на единната космическа хармония, доминира светогледа на гръко-римския човек през епохата на елинизма. Макар и стоическо по произход, учението за всемирната симпатия е locus communis във философската литература на времето (cf. Epicur. Ad Herod. 48-53, 63-64; Psell. Opusc. Phil. 3.119-122 Duffy).

[xxvii] Примерът, който следва, въвежда читателя в същинската част на трактата – магическата връзка на определени растения (в случая бучиниш) с конкретна планета или зодиакален знак. В латинския вариант на текста, обаче, до нас е стигнало продължение, което следва по-долу.

[xxviii] Отдаването на почит и благодарности към съответното божество след края на общението е задължителен елемент на всяко едно откровение: срв. CH 1.27-32, 10.22, 13.18-21; Ascl. 40-41.

Advertisements