Етикети

Плутарх

ДЕМЕТРИЙ *

1. Тези, които първи уловили приликата между изкуствата и възприятията, твърде добре според мене са разбрали тяхната обща способност да различават, благодарение на която и чрез изкуството, и чрез възприятието можем в еднаква степен да постигнем знание за противоположните неща. Но приликата им е само в това. В отношението си към целесъобразността на изследваните обекти те се различават. Защото сетивата ни не са нагодени да различават по-добре бялото от черното, нито сладкото по-добре от горчивото или мекото и поддаващото се по-добре от твърдото и устойчивото, ами по-скоро тяхната работа е при всяко съприкосновение да се раздвижват, да довеждат до ума това, което са изпитали.

Науките и изкуствата пък, съюзени с разума за избора и възприемането на целесъобразното, избягват и отхвърлят онова, което е чуждо на тази целесъобразност. Те наблюдават следователно ония обекти, които са съобразени с техния принцип, докато противоположното е случаен обект за тях и те го наблюдават, за да се предпазят от него. И действително така е: за медицината обектът е някоя болест, за музиката – някакъв дисонанс, тези неща те наблюдават, за да постигнат противоположното. И най-съвършените изкуства – разумността, справедливостта и разумът[1] – различават не само полезното, справедливото и доброто, но и вредното, несправедливото и порочното. Те не одобряват това състояние на непорочност, в което хората се перчат, че нямат опит в злото, ами смятат тези хора за негодни и невежи тъкмо в онова, което всеки, ако иска да живее добре, би трябвало непременно да знае.

Древните спартанци по празници карали илотите[2] да пият много, и то несмесено вино[3], после ги вкарвали на пиршествата, за да покажат на младите какво нещо е пиянството. Аз смятам, че да се развращават едни, за да се възпитат други, е нехуманно и вредно за обществото. Но може би не е толкова лошо между другите животописи да вмъкна една или две двойки животописи за хора, прекарали живота си доста необмислено, като, сдобили се с власт и високо обществено положение, се покрили с позорна слава. Кълна се в Зевс, това не е само за удоволствие и развлечение на читателите и за разнообразяване на моето писание. Аз искам да направя като Исмений[4] тиванеца, който имал навика да посочва на учениците си и изкусните, и несръчните флейтисти и да казва: „Така трябва да се свири на флейта“ или „Така не трябва да се свири“, или като Антигенидас[5], който смятал, че с по-голямо удоволствие младежите биха слушали изкусни флейтисти, ако биха имали преди това възможността да слушат слаби. Тъй и аз смятам, че с повече усърдие бих наблюдавал и подражавал живота на по-благородните, ако бих бил осведомен за лошите и достойни за порицание хора.

Тази книга ще включи животописа на Деметрий Полиоркет[6] и на Антоний императора[7], мъже, които в най-висока степен са свидетелство за думите на Платон[8], че великите хора са пример както за големи пороци, така и за големи добродетели. Те били еднакво страстни в любовта и пиенето, еднакво по войнишки разпуснати, щедри, разточителни, необуздани, споходени и в останалия си живот от подобни съдби. Защото не само постигнали големи успехи и търпели големи неуспехи, надделявайки в многобройни битки, понасяйки многобройни загуби, неочаквано препъвайки се и също така неочаквано надигайки се, но и свършили по подобен начин – единият пленен от неприятелите си, а другият съвсем близо да това.

2. И тъй, Антигон[9] имал двама синове от Стратоника, дъщеря на Кораг. Единият нарекъл с името на брат си – Деметрий, а другият – с името на баща си, Филип. Това казват повечето писатели. Някои твърдят, че Деметрий не бил син, а племенник на Антигон – когато бил още съвсем невръстен, баща му умрял и тъй като след това майка му веднага се оженила за Антигон, той бил сметнат за негов син. Случило се така, че Филип, брат му, който бил с няколко години по-млад от Деметрий, починал.

Деметрий на ръст бил по-нисък от баща си, въпреки че иначе бил висок. На вид пък бил чудно и необикновено красив. Никой ваятел или живописец не успял да пресъздаде неговото лице. То излъчвало едновременно благост и твърдост, достойнство и красота. Изписаните по лицето му младост и безстрашие се примесвали с неподражаем божествен блясък и царственост. Някак си и характерът му по природа бил нагоден да внушава у хората и страх, и чар. Бил извънредно приятен в обноските си, а отдавайки се на пиене, разпуснатост и други удоволствия, бил най-изтънченият между царете. Притежавал още по-енергична и решителна настойчивост при постигане на някаква цел, за което измежду всички богове най-много облажавал Дионис – и във война бил най-страшен, и в мир най-изкусен в радости и удоволсвия.

3. Бил изключително привързан към баща си. А от нежността, която хранел към майка си, личало, че почитта му е по-скоро истинска обич, а не само уважение към неговата власт. Веднъж, когато Антигон бил зает с някакви пратеници, от лов неочаквано се върнал Деметрий. Приближил баща си, прегърнал го и го целунал и така както си бил с копие в ръка, седнал при него. А Антигон се обърнал към тръгващите си вече пратеници и с висок глас рекъл: „И това, мъже, съобщете за нас – че такива отношения имаме помеждуси.“ Като че ли съгласието и доверието към сина му подчертавали силата на неговата царска власт. Дотолкова необщително нещо е властта, пълно с недоверие и злонамереност, щото най-силният и най-старият от Александровите диадохи[10] се радвал, че не се плаши от сина си, а го пуска да се приближи до него с копие в ръка. Все пак, единствен така да се каже, този дом останал чист от такъв род престъпление в продължения на много поколения[11]. Толкова повече, че само един от Антигоновци, Филип[12], убил сина си, докато в почти всички останали поколения Александрови наследници има много убити синове, майки и жени. Що се отнася до братоубийството, както геометрите имат свои постулати, така и то се възприело като нещо обичайно заради сигурността на царщината.

4. За това, че Деметрий бил по природа човеколюбив и верен другар, най-напред можем да разкажем следния пример. Митридат[13], синът на Ариобардзанес, му бил близък – и двамата били на една възраст. Бил паж на Антигон и нито бил, нито изглеждал злонамерен, но след един сън Антигон го заподозрял.Видял се, че преминава през голяма и хубава равнина и сее златни зърна. От тях се родила златна жътва, но като се върнал малко по-късно, не видял нищо друго освен отрязани стръкове.Огорчен и силно засегнат, чул да говорят, че Митридат заминавал за Понта, след като обрал златната реколта. Като се събудил, поразен от чувството, той заклел син си да мълчи и му разказал съня си. Бил решен да отдалечи този човек от себе си и да го премахне. Деметрий се огорчил много от чутото и когато момчето както обикновено дошло, за да се развличат, не се осмелил да го предупреди гласно, тъй като клетвата му пречела, но го отвел малко настрана от останалите другари и като останали сами, с върха на копието си започнал да пише по земята, като го гледал: „Бягай, Митридате.“Митридат разбрал и през нощта избягал в Кападокия. Скоро сънят на Антигон се сбъднал с помощта на съдбата. Митридат станал господар на голяма и богата страна в осмото поколение на римляните[14]. Това е пример за естествената наклонност на Деметрий към доброта и справедливост.

5. Но както при Емпедокловите елементи[15] именно поради омраза и любов се поражда и война помежду им, особено при тези, които се докосват и са близки, така и продължителната война между всички наследници на Александър, поради близостта в политическите стремежи и териториите на държавите им, била за някои разгорещена и ожесточена. Тъй и за Антигон, който тогава воювал срещу Птолемей[16]. Самият Антигон бил във Фригия. Чувайки, че Птолемей, тръгнал от Кипър, разграбвал Сирия и завземал градовете й с хитрост и сила, изпратил сина си Деметрий, двайсет и две годишен[17]. Той тогава за първи път самостоятелно заставл начело на войска при сложна военна обстановка. Понеже бил млад и неопитен, а пък попаднал на мъж от Александровата школа, кален в много и големи битки, Деметрий претърпял поражение при град Газа[18] и бил победен – 8000 негови войници били пленени, а 5000 убити. Загубил палатката, имуществото си и всички лични принадлежности. Но тях Птолемей му изпратил по приятели с внимателно и любезно заявление, че двамата не би трябвало да воюват едновременно за всичко, а само за слава и надмощие. Деметрий ги приел и се помолил на боговете да не бъде дълго време задължен на Птолемей за услугата, а бързо да може да я върне по същия начин. Страданието му не било като на момче, претърпяло за първи път неуспех. Като опитен военачалник понесъл превратностите. Погрижил се да събере войници и да набави оръжие. Държал в ръце градовете и упражнявал войските, които събирал.

6. Когато Антигон научил изхода от битката, рекъл, че Птолемей, след като е победил голобради момчета, може сега да се пребори с мъже. Не желаейки да нарани и унизи гордостта на сина си, не се противопоставил на желанието му да се бие сам, а му дал позволението си. Не се минало много време и пристигнал Килес, един от военачалниците на Птолемей, с великолепна армия, за да изгони окончателно Деметрий от Сирия. Изпълнен бил с пренебрежение към него заради предишното му поражение. Но Деметрий внезапно връхлетял върху нищо неподозиращия военачалник и завладял лагера му заедно със самия него. Пленил живи 7000 войници и станал господар на премного богатства. Радвал се след победата не на това, което щял да притежава, а по-скоро на това, което щял да върне. Бил недоволен от победата, и то не толкова заради богатствата и славата, които му донесла,колкото заради възможността да се избави от любезността и вниманието, които Птолемей проявил към него. Обаче в действителност той не изпълнил това по своя воля, а писал на баща си. Чак след като баща му позволил да се разпорежда с всичко, както желае, Деметрий изпратил обратно самия Килес с приятелите му, като ги надарил богато. Този обрат в събитията прогонил Птолемей от Сирия и докарал от Келене[19] Антигон, радостен от победата и пълен с желание да види сина си.

7. След това Деметрий, изпратен да подчини арабите, наричани набатейци, рискувал живота си, попадайки в безводни места. С това, че не се смутил, нито изплашил, той стреснал варварите. Взел голяма плячка и 700 камили и се оттеглил. А когато Селевк[20], изгонен веднъж от Вавилония от Антигон, по-късно успял отново да вземе властта със собствени сили и настъпил с войска, за да подчини граничещите с Индия племена и провинциите около Кавказ, Деметрий, надявайки се, че в Месопотамия не ще намери войски, внезапно преминал Ефрат и нахлул във Вавилония. Прогонил от една цитадела (а те били две) гарнизона на Селевк и като я завладял, поставил там 7000 свои хора. След това заповядал на останалите войници да грабят всичко, което биха могли да носят или откарат от страната, и се върнал към морето, оставяйки на Селевк още по-сигурна власт. Решил да изостави тази страна и да я опустоши, понеже вече не им принадлежала. По същото реме Птолемей държал в обсада Халикарнас[21]. Деметрий спешно се притекъл на помощ на този град и го изтръгнал от ръцете на Птолемей.

8. От тази амбициозна дейност, увенчана със слава, той и баща му почувствали чуден подтик да освободят цяла Елада, поробена от Касандър[22] и Птолемей. Никой цар не бил започвал по-благородна и по-справедлива война. Всички богатства, които събрали, подчинявайки варварите, изразходвали в полза на елините само срещу слава и чест. Решено било първо да отплуват към Атина. Някой от приятелите им казал на Антигон, че ако го завладеят, трябва този град да задържат за себе си. Той бил мостът към Елада. Антигон не обърнал внимание на това. Рекъл, че благоразположението е хубав и непоколебим мост, а Атина, като наблюдателница на света, бързо ще направи известни на всички хора славните им дела.

Деметрий отплувал с 5000 сребърни таланта[23] и флота от 250 кораба срещу Атина, където Деметрий Фалерски[24] управлявал града в угода на Касандър и установил гарнизон в Мунихия[25]. За свое щастие, след като проявил предвидливост, на двайсет и шестия ден от месец таргелион[26], той се появил пред Пирея, без никой да го усети. А когато забелязали флотата наблизо, взели да се стягат да я посрещат, мислейки, че това са кораби от флотата на Птолемей. Едва много по-късно военачалниците разбрали грешката си и се притекли на помощ. Настанал шум и объркване, както естествено става с хора, принудени да се защитават от неприятел, нападнал ги изневиделица. Деметрий намерил входовете към пристаните отворени, преминал и вече вътре, пред очите на всички, дал знак от кораба си с молба за спокойствие и тишина. Когато молбата му била изпълнена, с помощта на глаштай, който се намирал до него, той заявил, че баща му го изпратил с добри пожелания да освободи атиняните и да изгони гарнизона, с алед това да им върне законите и стария начин на управление.

9. Като чули думите му, повечето веднага поставили щитовете пред краката си и като запляскали с ръце, със силни викове заподканвали Деметрий да слезе на брега, провъзгласявайки го за свой благодетел и спасител. Приближените на Деметрий Фалерски сметнали, че трябва поне да посрещнат владетеля, дори и ако нищо от това, което обещавал, не изпълнел. Изпратили пратеници да го молят да бъде благосклонен. Тях Деметрий, след като посрещнал любезно, ги отпратил, а от своя страна им дал за придружител един от бащините си приятели – Аристодем от Милет. Деметрий Фалерски пък при смяната на властта се побоял по-скоро от съграждните си, отколкото от неприятели си. Деметрий не го пренебрегнал. Зачитайки името и добродетелите му, го изпратил с надеждна охрана в Тива, където пожелал да отиде. Сам казал, че не би могъл да види града, ако и да имал силно желание, преди да го освободи и изгони тамошния гарнизон. После оградил Мунихия с вал и ров и отплувал към Мегара, където Касандър поддържал гарнизон.

Научил се, че Кратесиполида, бившата жена на Александър, сина на Полиперхон[27], се намирала в Патра[28] и нямала нищо против да се срещне с него (а тя била прочута красавица), оставил войските си в Мегарската област и продължил сам с няколко телохранители. Но и от тях се отвърнал, опъвайки палатката си настрана, за да не видят жената, която щяла да го навести. Обаче неприятелят го забелязал и неочаквано налетял на него. Деметрий се уплашил и като грабнал една обикновена връхна дреха, впуснал се да бяга. За малко не бил заловен по най-позорен начин заради своята невъздържаност. Палатката с имуществото му заграбили неприятелите.

След като Мегара[29] била завладяна и войниците го обърнали на грабеж, атиняните се застъпили с голяма настойчивост за мегарците. Деметрий изгонил гарнизона и освободил града. Додето се занимавал с това, спомнил си за философа Стилпон[30], имащ славата на човек, избрал си да води спокоен живот. Изпратил да го повикат и го запитал дали някой не му е взел нещо. А Стилпон му рекъл: “Никой. Никого не видях да отмъква знание.” Но почти всичките му слуги били отмъкнати и затова, когато Деметрий още един път се опитал да покаже разположението си и на тръгване му казал: “Оставям, Стилпоне, свободен вашия град”, Стилпон му отговорил: “Право казваш, нито един роб не ни остави.”

10. След като се върнал назад към Мунихия, разположил пред нея войските си, унищожил гарнизона и разрушил до основи крепостта. Така той можел вече да отиде при чакащите го атиняни и да се отзове на поканата им. Влязъл в града им, събрал народа и му върнал предишната държавна уредба. Дал обещание, че баща му ще им изпрати 150 000 медимни[31] жито и дървен материал, достатъчен за построяване на 100 триери[32]. Така след четиринадесетгодишно прекъсване атиняните си възвърнали демократичното управление. В този промеждутък от време, от Ламийската война[33] и от битката при Кранон насам, на думи била установена олигархия, но на дело чрез режима на Фалеронеца – монархическа власт. Но сега, когато Деметрий се показал толкова блестящ и щедър в благодеянията си, атиняните го направили ненавистен и непоносим с прекомерните почести, които му гласували. Първи от всички те провъзгласили Деметрий и Антигон за царе, макар че те отбягвали тази титла. Поради това, че се давала единствено на наследниците на Филип и Александър, за други тази титла изглеждала неприкосновена и недостъпна. Единствено атиняните ги провъзгласили за богове-спасители[34]. Премахвайки традиционния архонт-епоним[35], избирали всяка година един жрец на спасителите. Неговото име пишели в началото на декрети и договори. Било гласувано да се втъкнат в пеплоса[36] изображенията им наред с тези на боговете. Мястото, където за първи път слязъл от колесницата Деметрий, обявили за свещено и издигнали олтар на Деметрий Катайбат (Слизащия). Към съществуващите фили прибавили още две – Деметриада и Антигонида[37], а съвета на 500-те направили съвет на 600-те, тъй като всяка от двете фили предоставяла по 50 членове на съвета.

11. Но най-прекалената дързост хрумнала на Стратокъл[38]. (Той именно измислил тези нови, пищни и изкусни прояви на угодничество.) Предложил тези, които след гласуване се изпращали на държавни разноски при Антигон или Деметрий, да се наричат теори вместо пратеници, подобно на откарващите жертвени дарове от градовете по време на елинските празници в Делфи[39] и Олимпия[40]. Изобщо Стратокъл бил предързък във всяко отношение. Живеел разпуснато и, изглежда, подражавал нахалството и грубостта на стария Клеон[41], когато фамилиарничел с народа. Бил си взел в къщи хетерата Филакион. Един ден, когато за вечеря му купила от пазара мозъци и шии, той и рекъл: “А, такива неща си купила, с каквито ние политиците играем на топка.” След морското поражение при Аморгос[42] изпреварил вестителите, натоварени да съобщят новината, окичен с венец прекосил Керамикос[43] и известил, че са победили. После предложил да се гласува жертвоприношение за добра вест и да се раздаде месо на всяка фила. Малко по-късно пристигнали тези, които носели останките от морската катастрофа, и тогава народът яростно завикал срещу него, а той понесъл ропота без да трепне, и рекъл: “Какво толкова страшно ви се случи, не прекарахте ли приятно два дена?” Та такава била дързостта на Стратокъл.

12. Имало обаче неща по-горещи и от огън, както казва Аристофан[44]. Един друг предложил, надминавайки Стратокъл по угодливост, всеки път, когато пристига Деметрий, да се посреща по същия начин, както Деметра и Дионис, и на този, който при посрещането надмине останалите по блясък и разточителност, да се дава парична награда от държавната хазна за посветителен дар. Накрая обявили, че месец мунихион ще се казва деметрион, а последният ден от всеки месец – деметриад. Преименували и празника Дионисии на Деметрии. Повечето от тези промени обаче били белязани от божието недоволство. Така пеплосът, на който било решено с декрет заедно с изображенията на Зевс и Атина да се втъкнат и тези на Деметрий и Антигон, носен през Керамикос, се разкъсал по средата при извилата се внезапно буря. В същото време около олтарите на двамата избуял бучиниш, растение, което иначе се среща твърде рядко в Атика. А пък в деня на започването на Дионисиите процесията се прекъснала поради настаналия необичаен за сезона[45] силен студ. Паднала и дебела слана, която не само попарила всички лози и смокини, но унищожила почти всички току-що поникнали посеви жито. Затова Филипидес, бидейки враг на Стратокъл, написал в една комедия срещу него следното:

Заради него слана попари лозите,

Заради него, осквернителя, по средата се скъса пеплосът.

Защото отреждал божествени почести на хора.

А това разваля народа, не комедията.

Филипидес бил приятел на Лизимах[46] и благодарение на него народът получил много придобивки от този цар. Нещо повече – щом искал да преприеме нещо или да тръгне на поход, Лизимах смятал за добро предзнаменование да срещне или да види Филипидаес. А Филипидес се ползувал с добро име заради лекия си характер. Никому не досаждал, нито пък се държал надуто като царедворец. Веднъж Лизимах се обърнал благосклонно към него с думите: “Филипидес, какво мога да споделя с тебе?” Филипидес отговорил” “Всичко, царю, само не някоя тайна.”

Та нарочно сложих единия до другия, за да сравня човека от трибуната с човека от сцената.

13. Но най-странната и най-причудливата от почестите била тази, която предложил Дромоклидес Сфетиеца – при принасянето на щитовете като дар в Делфи да искат предсказание от Деметрий. Ще приведа самият текст на декрета, така както си е: “На добър час! Народът реши, народът да избере един мъж атинянин, който, като пристигне при Спасителя и като принесе жертва при добри предзнаменования, да го запита как по най-благочестивия, най-хубавия и най-бързия начин народът да поднесе даренията си. Каквото отговорел, това да извършел народът.” Подигравайки се така с човека, те още повече го развалили. А той и без това не бил много с ума си.

14. Пребивавайки по това време в Атина, Деметрий взел за жена вдовицата Евридика, потомка на Милтиад Стария. Била женена преди за Офелас, който управлявал Кирена, и след неговата смърт се върнала в Атина. Атиняните счели този брак за щастие и чест. От друга страна, Деметрий имал лека ръка в женитбите и имал много жени едновременно, измежду които Фила била на най-голяма почит и уважение заради баща си Антипатър и заради това, че била по-рано жена на Кратер, който от всички Александрови диадохи си спечелил най-голяма благосклонност сред македонците. Изглежда Деметрий бил още съвсем млад, когато баща му го убедил да я вземе, въпреки че била по-стара от него и не му подхождала по възраст. Разправят, че Деметрий неохотно гледал на това, та Антигон му прошепнал на ухото един стих от Еврипид[47]:

Където е изгодата, там трябва да се женим въпреки природата –

като заменил “трябва да се робува” с “трябва да се женим”. В същност такова било уважението на Деметрий към Фила и към останалите му съпруги, че живеел свободно с много хетери и с много свободни жени. Тъкмо за тия удоволствия получил най-лошата слава измежду всички тогавашни царе.

15. Когато баща му заповядал да започне война с Птолемей за Кипър, трябвало да се подчини. Негодувайки, че изоставил по-благородната и по-бляскава война за спечелването на Елада, той изпратил да предложат пари на Клеонидес, един от военачалниците на Птолемей, който държал Сикион и Коринт, за да остави градовете свободни. Понеже Клеонидес не приел парите, Деметрий бързо вдигнал котва и като взел още войски, отплувал към Кипър. Влязъл веднага в сражение с Менелай, брат на Птолемей, и го победил. А когато се появил самият Птолемей с голяма сухопътна и морска войска, те си разменили заплахи и предизвикателства. Птолемей съветвал Деметрий да отплува, преди да бъде стъпкан от събраните му войски, а Деметрий твърдял, че ще го пусне да си иде, ако се съгласи да разпусне гарнизоните в Сикион и Коринт. Това предстоящо сражение държало в напрегнато очакване с надвисналата неизвестност не само тях, но и всички останали династи. Те знаели, че този, който удържел победата, нямало да прибави към владенията си само Кипър и Сирия, но и веднага щял да стане най-могъщият от всички.

16. Птолемей отлувал със 150 кораба и поръчал на Менелай в разгара на битката да докара от Саламин още 60 кораба, да удари флотата на Деметрий отзад и да обърка бойния й ред. Деметрий на тези 60 кораба противопоставил 10, които били достатъчни да преградят тесния изход от пристанището. След това разгърнал сухопътната си войска и я разположил около вдадените навътре в морето парчета суша. Така се впуснал в морето със 180 кораба. Влязъл в стълкновение и с устрем и напор разбил Птолемей. А той, победен, избягал набързо само с 8 кораба (толкова били спасени от оцелелите, останалите били разбити в битката, а 70 били пленени заедно с екипажа). От множеството прислужници, приятели, жени, които се намирали в закотвените наблизо товарни кораби, както и от оръжията, имуществото и обсадните машини просто нищо не се изплъзнало. Деметрий взел всичко и го закарал в лагера.

Сред плячката била и известната Ламия, отначало търсена заради изкуството си (смятало се, че свирела на флейта по начин, който заслужавал внимание), а по-късно прочула се и с любовното си изкуство. По това време във всеки случай тя залязвала, но като пипнала много по-младия от нея Деметрий, завладяла го с прелестите си и дълго го държала. Така че била единствената жена, в която той бил влюбен, докато всички други жени се влюбвали в него.

След морското сражение и Менелай не се съпротивлявал, ами предал Саламин на Деметрий, както и корабите и сухопътната си армия от 1200 конници и 12 000 хоплити.

17. Така победата излязла блестяща, а Деметрий още повече я украсил с добронамереността и човеколюбието си – мъртвите неприятели погребал с големи почести, а пленниците пуснал да си вървят. На атиняните подарил от пляката пълно въоръжение за 1200 човека.

Като очевидец на победата изпратил за вестител при баща си Аристодем милетеца, пръв по ласкателство измежду всичките му придворни, който и тогава се бил приготвил, както изглеждало, да добави към успеха му най-голямото от всички ласкателства. Щом пристигнал от Кипър, Аристодем не позволил корабът да дойде до сушата, а наредил да пуснат котвите и всички да стоят, без да мърдат. Сам се качил с корабната лодка, слязъл на брега и се отправил към Антигон, който с нетърпение очаквал изхода от битката и се чувствал така, както се чувствува всеки, който се стреми към толкова високи цели. Та в тоя момент, като научил, че Аристодем е пристигнал, той още повече се развълнувал и едва се задържал в двореца. Пращал един след друг слуги и приятели да научат от Аристодем какво се е случило. Но тъй като той нищо никому не отговарял и пешком, със свъсено лице, в дълбоко мълчание се приближавал, Антигон, съвсем изплашен и без да може повече да се владее, излязал да го посрещне при портите на двореца. В същото време една вече голяма тълпа придружавала Аристодем и бързала към царския дворец. Когато вече бил съвсем близо, Аристодем протегнал десница и с висок глас извикал: “Здравей, царю Антигоне, победихме Птолемей в морско сражение и сега владеем Кипър и 17 800 пленени войници.” А Антигон отвърнал: “И ти, кълна се в Зевс, бъди здрав. Но понеже толкова ни измъчи, ще понесеш наказание – и аз ще се забавя да ти дам наградата за добрата вест.”

18. Оттогава за първи път народът започнал да поздравява Антигон и Деметрий като царе. Приятелите веднага увенчали Антигон, а на Деметрий баща му изпратил диадема и писмо, в което го назовавал цар. И привържениците на Птолемей в Египет, като научили за това, започнали да го поздравяват като цар, та да не излезе, че им се понижило самочувствието след поражението. Така като предмет на съревнование титлата се разпространила между диадохите. И Лизимах почнал да носи диадема, и Селевк при срещите си с елини, докато по-рано като цар приемал само варвари. Но Касандър, независимо че другите в писма или устно го наричали цар, подписвал писмата си както преди.

Промяната не се състояла само в прибавката на едно име и в смяната на облеклото. Тя раздвижила гордостта на тия мъже, повдигнала самочувствието им, внесла в живота и отношенията им величие и тежест. Както става и с трагическите актьори – и те със смяната на костюма сменили и походката, и гласа си, и начина на ядене и поздравяване. Впоследствие станали по-строги и в присъдите, изоставили предишната си престорена либералност, която в много случаи ги карала да бъдат снизходителни и по-меки към подчинените си. До такава степен се оказала силна една-единствена дума, изречена от ласкател – толкова промени докарала на света.

19. Антигон, въодушевен от успехите на Деметрий при Кипър, веднага предприел поход срещу Птолемей, като сам повел по суша войската си, докато в същото време Деметрий го подкрепял по море с голяма флота. По какъв начин щели да се решат нещата, видял насън Медий, приятел на Антигон. Присънило му се, че Антигон заедно с цялата си армия се състезавал в двойно бягане[48] – най-напред силно и бързо, а после малко по малко силите му отслабнали. Накрая, след като бил заобиколил стълба и се връщал, силите го напуснали и силно задъхан, едва завършил. Действително и той се натъкнал на големи трудности по пътя, а и Деметрий, след като попаднал в силна буря с огромни вълни, бил изхвърлен към трудно достъпни брегове без пристани, загубил голяма част от корабите си и се върнал обратно, без да свърши нищо.

Антигон бил тогава почти осемдесетгодишен, но по-скоро ръстът и тежкото му тегло, отколкото старостта му пречели да се придвижва по време на походи. Затова използвал сина си и заради успехите, и заради опита, който му позволявал вече да се справя отлично и с най-трудните задачи. Не му се сърдел за изтънчените удоволствия и за вкуса му към разпуснати и скъпи угощения. Защото в мирно време той се отдавал без мярка на тези удоволствия и свободен от други занимания, се впускал ненаситно в наслади. Но по време на война бил трезв като благоразумните по природа. Говорят, че Деметрий, вече наяве във властта на Ламия,целунал веднъж баща си при едно негово завръщане от чужбина. Антигон се засмял и рекъл: “Ти, сине, като че Ламия целуваш.” Друг път прекарал доста дни в пиене, извинявайки се, че го мъчела хрема. И Антигон му рекъл: “Разбрах, ама тасоска или хиоска?”[49] Веднъж Антигон научил, че бил болен, и като се запътил да го види, на вратата срещнал един от красавците на сина си. Влязъл и като седнал близо до него, му хванал ръката. Тогава Деметрий му рекъл, че в момента огънят бил преминал, а Антигон отвърнал:”Точно така, момчето ми, ей сега го срещнах да си отива.” Така той кротко понасял прищевките на Деметрий, отдавайки значение на другите му дела. Скитите като пият и се напият, опъват леко тетивата на лъковете си, сякаш призовават отпуснатите си от наслада духове. Тъй и Деметрий. Отдавайки се изцяло ту на удоволствия, ту на сериозни занимания, без да смесва едното с другото, бил не по-малко способен в приготовленията си за война.

20. Смятало се, че Деметерий проявявал по-големи способности като военачалник, когато подготвял войската, отколкото когато я използвал. Той искал да има всичко в изобилие. Изпитвал ненаситно удоволствие да наблюдава големите си начинания при постройката на кораби и машини. Надарен с вкус към наука, той не насочил своята дарба на майстор към безполезни удоволствия и забавления като останалите царе, които свирели на флейта, рисували или гравирали. Аероп макдонецът прекарвал свободното си време в изработване на масички или лампички. А Атал Филометор[50] отглеждал отровни растения – не само свинска бакла и кукуряк, но и бучиниш, вълчи корен и злачец, като сам ги сеел и садял в царските градини. Направил си труда да се научи да събира според сезона сока и плода им. Партските царе се гордеели, че сами острели и точели върховете на стрелите си. Обаче у Деметрий и простото занаятчийство изглеждало царско. Майсторството му се отличавало със замах, изработването от него ведно с особения вкус изпъквало и с възвишеността на замисъла и изискаността си, така че било достойно не само за заложените в него мисъл и благосъстояние, но и за ръката на един цар. “Със замаха в големината на делата си смайвал дори неприятелите, а с изящността им доставял удоволствие дори на неприятелите” – това изречение очевидно е добре казано, но и до голяма степен вярно. Застанали на брега, неприятелите му се възхищавали на неговите галери с 16 или 15 реда гребци, когато плували покрай тях, а неговите “превзимачки на градове[51] били за обсадените като представление. Самите факти свидетелстват за това. Лизимах, най-омразният му от царете, който при обсадата на Соли в Киликия бил негов противник, изпратил да го помолят да му покаже машините и корабите по време на плаване. Като му ги показал, Лизимах си отишъл възхитен. Тъй и родосците. Държани дълго време от него в обсада, след като войната свършила, му поискали няколко машини, та да имат спомен за силата му и същевременно за собствена смелост.

21. Деметрий воювал с родосците, които били съюзници на Птолемей, и докарал до крепостните стени май-голямата си “превземачка на градове”, чиято основа била квадратна. Всяка страна на този квадрат в долната част била дълга 48 лакти[52]. Височината й била 66 лакти, а върхът (нагоре страните се намалявали) бил по площ по-малък от основата. Отвътре била разделена на много етажи и отделения, а лицевата й част, която гледала към неприятелите, имала на всеки етаж отвори, през които били хвърляни разни видове метателни оръжия. При движение нито се клатела, нито се накланяла. Стояла на основата си права и непоклатима. Напредвала в равновесие, като издавала свистене и плътен звук, предизвиквайки едновременно благоговеен страх и очарование в душите на наблюдаващите я.

За тази война от Кипър доставили на Деметрий и две железни ризници, всяка тежала около 40 мини[53]. Показвайки тяхната здравина и издръжливост, майторът Зоил накарал да пуснат от двайсет крачки стрела от катапулта. Където попаднала стрелата, желязото издържало и не се счупило, стрелата оставила едва забележима драскотина като от писец. Тази ризница започнал да носи Деметрий. Другата – Алким от Епир, мъж най-войнствен от цялата му свита и най-силен – единствен носел доспехи, тежащи два таланта, докато останалите употребявали едноталантови. Паднал убит в Родос, биейки се при театъра.

22. Родосците се защитавали храбро, а Деметрий не извършил нищо достойно за описване, но се биел срещу тях ожесточено. Защото жена му Фила му изпратила писма, завивки и дрехи, а родосците завзели кораба с всичко, което носел, и го изпратили на Птолемей. Не поискали да подражават на любезността на атиняните, които във войната с Филип, като хванали пощальоните, прочели всички писма, само писмата на Олимпиада не отворили, а както били запечатани, му ги пратили. Но макар и силно засегнат, когато родосците му предоставили подобен случай, Деметрий не си позволил да ги огорчи. Случило се така, че Протогенес[54] от Каунос рисувал по тяхна поръка изторията на Иалис[55]. Малко преди да бъде довършена картината, в едно от предградията на нея сложил ръка Деметрий. Тогава родосците изпратили вестител и го помолили да пощади картината и да не я унищожава. Той отговорил, че по-скоро би запалил бащините си изображения, отколкото такова произведение на изкуството. Казват, че Протогенес рисувал картината в продължение на седем години и че Апелес толкова бил смаян, като я видял, че не могъл дума да каже и чак по-късно рекъл:”Велик труд и чудно произведение!” Но все пак то нямало прелестите на неговите извисени до небето работи. Та тази картина, пренесена заедно с други на едно и също място в Рим, била унищожена от пожар.

Родосците не прекратявали отбраната. На помощ на търсещия повод да прекрати обсадата Деметрий дошли атиняни, с чието посредничество бил сключен договор, според който родосците се задължавали да бъдат съюзници на Антигон и Деметрий срещу всеки неприятел освен срещу Птолемей.

23. Атиняните повикали Деметрий, защото Касандър обсадил града им. Като доплувал с 330 кораба и много хоплити, той не само изгонил Касандър от Атина, но и преследвал бягащия неприятел чак до Термопилите. Прогонвайки го, завзел Хераклея, която се присъединила към него доброволно, както и 6000 македонци, които минали към него. В обратния си път освободил и елините от отсамната страна на Вратите[56], направил беотийците свои съюзници и завладял Кенхрея. И Фила, и Панакт, укрепения в Атина с гарнизони на Касандър, покорил и предал на атиняните. А те, макар преди да се раздали напълно, като показали такова прекалено усърдие, все пак намерили и тогава как да се покажат свежи и нови в ласкателството. Отредили му задните помещения[57] на Партенона за квартира. Там живеел той и там, както се говорело, Атина го приела и посрещнала като гост, един не съвсем приличен гост, който не обитавал тихо, както би следвало при една девица. Веднъж, когато баща му научил, че брат му Филип се установил в къща с три млади жени, на него не казал нищо, но в негово присъствие пратил да повикат служителя, дето се занимавал с разпределението на квартирите, и рекъл:”Ей, ти, няма ли да извадиш сина ми от тази теснотия?”

24. След като трябвало да се срамува от богинята, ако не заради друго, поне като от по-възрастна сестра (така искал да се смята), Деметрий извършил под Акропола толкова поругания на честта на свободни момичета и на жени на граждани, щото това място изглеждало много по-чисто, когато развратничел там с прочутите блудници Хризида, Ламия, Демо и Антикира.

В същност заради името на града не подхожда да изкарваме наяве всичките му срамни дела, но все пак добродетелта и целомъдрието на Демокъл не заслужават да бъдат подмнинавани. И тъй, Демокъл бил още съвсем младо момчено, но за Деметрий не останала скрита неговата красота, прякорът му го издавал. Защото всички го наричали Демокъл Красавеца. Въпреки много опити да го съблазнят, да го задължат с подаръци или да го сплашат той не се оставил на никого. Накрая започнал да избягава палестрите и гимназиона, ходел да се къпе в някоя частна баня. Но Деметрий издебнал момент, когато бил сам, и го нападнал. А момчето, като разбрало, че е само и че е в беда, махнало капака на казана, хвърлило се въз вря­щата вода и се погубило, изстрадвайки мъчения, които не заслужавало, но със съзнанието, че са достойни за оте­чеството и красотата му. Тъй направило то, а не като Клеант, сина на Клеомедонт, който издействувал от Де­метрий писмо до народното събрание, за да се опрости глобата от 50 таланта, наложена на баща му. С това той не само посрамил себе си, но възбунил държавата. На­истина отменили глобата на Клеомедонт, но било гласувано решение никой гражданин да не представя писмо от Деметрий пред народното събрание. Като чул това, Де­метрий се засегнал и ядосал. Атиняните пак се уплашили и не само отменили решението, но и тези, които го внесли, осъдили на смърт, а които го поддържали, пратили в изгнание. Освен това гласували следния декрет: «Атин­ският народ постанови: каквото цар Деметрий нареди, това да бъде смятано за благочестиво спрямо боговете и справедливо за хората.» Когато един аристократ казал, че Стратокъл бил луд, дето предложил този декрет, Демохарес от Левконоя му отвърнал: «Би бил наистина луд, ако не беше луд.» Защото Стратокъл имал големи облаги от ласкателството си. Демохарес бил наклеветен за тия думи и пратен в изгнание.

Та с това се занимавали атиняните, въобразявайки си, че като се отървали от гарнизона, си възвърнали сво­бодата.

25. Деметрий се явил в Пелопонес, където нито един. неприятел не му се противопоставил. Всичко живо бягало и изоставяло градовете. Привлякъл на своя страна така наречения «Бряг», Аркадия без Мантинея, освободил Аргос, Сикион и Коринт, като заплатил на гарнизоните им 100 таланта. В Аргос по време на празника на Хера бил арбитър на състезанията и взел участие в празничните церемонии заедно с всички елини. Оженил се за Деидамия, дъщерята на Аякидес, царя на молосците, и сестра на Пир58. На сикионците рекъл, че градът им бил на лошо място и ги убедил да се преместят там, където и днес живеят. Заедно с мястото градът сменил и името си и Деметрий го нарекъл вместо Сикион Деметриада. В Истъм пък станало общоелинско събиране и се стекли много хора. Тогава Деметрий бил провъзгласен за хегемон на Елада както преди Филип и Александър. Той смятал себе си за доста повече от тях, подтикван в самочувствието си от моментната си добра съдба и от силата на властта си. Но Александър не лишил никого от останалите царе от титлата, нито пък сам се провъзгласил за цар иа царете, въпреки че позволил на мнозина да се наричат и да бъдат царе. А Деметрий подигравал и осмивал всички, които поздравявали с цар някой друг освен баща му и него са­мия, и охотно слушал по време на пиене блюдолизцнте, които го наричали цар Деметрий, докато на Селевк ка­звали «вожд на слонове», на Птолемей — «наварх», на Лизимах — «ковчежник», а на Агатокъл сицилиеца — управител на остров». Когато останалите царе научили това, всички започнали да му се подиграват, само Лизи­мах се разсърдил да не би Деметрий да го смята за ско­пец — съвсем обичайно било да се държат за ковчежници евнуси. Пък и на Деметрий най-омразен измежду всички царе му бил Лизимах, който, злословейки за любовната му страст към Ламия, казвал, че за първи път виждал проститутка да играе важна трагическа роля. На това Деметрий отвърнал, че неговата проститутка е по-целомъдрена от Лизимаховата Пенелопа.

26. И тъй, когато потеглял към Атина, Деметрий написал писмо, в което искал веднага щом пристигне да бъде посветен в мистериите59, и то във всичките им степени – от низшите до епоптическите60. Но това не било позволено, нито пък ставало друг път. Малките мистерии се празнували през месец антестерион61, а Големите през месец боедромион. А епопт се ставало най-малко година след Големите мистерии. След като пристигнало писмото, само Питодор, факлоносецът62, се осмелил да се противопостави, но не постигнал нищо. Стратокъл наложил своето мнение и се взело решение месецът, в който били тогава, мунихион63, да бъде наречен н сметнат антестерион отпразнували за Деметрий мистериите на Агра64. След това пък от антестерион месец мунихион станал боедромион и Деметрий приел последното посвещени, като едновременно станал и епопт. Затова Филипидес осмива Стратокъл — «този, който съкратил годината на един месец». И още за квартируването в Акропола:

Този, който превърна Акропола в хан

и вкара хетерите при девицата.

27. Но от многото станали тогава в града безчинства и беззакония най-много огорчила атиняните заповедта да съберат и предадат незабавно 250 таланта. След като сумата строго и неумолимо била събрана и Деметрий видял парите накуп, наредил да бъдат раздадени на Ламия и приближените й хетери за мазила. В този случай не тол­кова загубата, колкото унижението, и не толкова постъп­ката, колкото думата, обидили хората. Впрочем някои твърдят, че това се случило не на атиняните, а на тесалийците, когато били под властта на Деметрий. И друго — Ламия от своя страна, като приготвяла веднъж вечеря на царя, разорила много граждани. Тази вечеря толкова се прочула с великолепието си, че била описана от Линкей от Самос. Един комик много точно нарекъл Ламия «превземачка на градове». А Демохарес от Соли казал за Деметрий, че е приказка, защото и той като приказка­та си имал ламя65.

Не само у жените, но и у приятелите на Деметрий щастието и любовта, на които се радвала Ламия, предизвик­вали ревност и завист. Някои от тях например отишли като пратеници на Деметрий при Лизимах, който по врема на почивка им показал по краката и ръцете си дълбоките белези от лъвски нокти. Разказал им за борбата си със звера, с който бил затворен по заповед на цар Александ. А пратениците се засмели и казали, че и техният цар носел по шията си белези от един страшен звяр, от –Ламия.

Било много странно, че отначало, недоволен от Фила, задето била по-възрастна от него, той се оставил да попадне под властта на Ламия и продължил да изпитва страст към нея, въпреки че била вече прецъфтяла. По този повод Демо, по прякор Беса, на една вечеря, когато Ламия свирела на флейта, запитана от Деметрий на какво й изглежда отвърнала: «На старица, царю.» Малко след това, когато им поднасяли лакомства, Деметрий й рекъл: “Виждаш ли колко много лакомства ми предлага Ламия?” А тя отговорила: “Майка ми би ти предложила много повече, ако поискаш да спиш и с нея.”

Някои споменават за несъгласието на Ламия с прочутото отсъждане на Бокхорис. Някога в Египет някой си влюбен в хетерата Тонида трябвало да плати много пари, за да я има. През нощта той сънувал, че я има, и страстта преминала. Но Тонида завела дело срещу него за парите. Бокхорис, след като изслушал показанията, наредил мъжът да отброи количеството злато, което Тонида му била поискала, и като го сложи в делва, да го обръща насам-натам с ръка, а хетерата да държи сянката и да си представя, че притежава парите, понеже представата е сянка на действителността. Ламия считала отсъждането за несправедливо. Защото сянката на парите не удовлет­ворявала желанието на хетерата, а сънят успокоил влю­бения младеж. Та това за Ламия.

28. А нещастията и подвизите на мъжа, за когото-раз­правяме, пренасят нашия разказ от комическа на един вид трагическа сцена. След като всички останали царе се свързали и събрали в едно войските си срещу Антигон, Деметрий се вдигнал от Елада и след като се видял с баща си, който въпреки възрастта си все още имал военни амбиции, получил още по-голям прилив на сили. Все пак положението било такова, че ако Антигон бил на­правил някои малки отстъпки и бил притъпил прекомер­ното си властолюбие, щял да запази изцяло ръководната си роля, за да отстъпи по-късно на сина си. Но Антигон имал тежък характер и бил твърде надменен, груб не са­мо на думи, но и на дело. С тия свои черти той разгневил и раздразнил много млади и властни мъже. Сравнявал например съдружието и общността им в този момент с ято бъбриви птици, което можел да разпръсне с един-единствен камък и с малко шум.

Антигон водел повече от 70 000 пешаци, 10 000 конници, 75 слона. А неговите противници имали 64 000 пешаци, конниците им били с 500 повече, слоновете – 400, колесниците – 120. Но като стигнал близо до тях, той разбрал, че надеждите му няма да се осъществят, но останал твърд. Навикнал бил да бъде високомерен и горд в битките, гръмко да изрича надути фрази. Често се надсмивал и подигравал, когато влизал в ръкопашен бой с неприятелите, показвайки хладнокръвие и презрение. А тогава го видели замислен и мълчалив през по-голямата част от битката. Представил сина си на войските и го провъзгласил за свой наследник. Но най-много учудило всички това, че провел разговор със сина си вътре в палатката. Нямал навика да прави тайни съвещания дори с него. Обмислял, след това явно давал заповеди и прилагал решенията, които сам бил взел. Разправят например, че веднъж, още момче, Деметрий го запитал кога възнамерявал да вдигне лагера. А Антигон гневно му отвърнал «Страхуваш се да не би само ти да не чуеш тръбата ли?”

29. Наистина тогава освен всичко друго и неприятни предзнаменования стегнали сърцата им. Деметрий видял насън Александър в блестящи доспехи да пита какъв ло­зунг щял да даде за предстоящата битка. След като Деметрий отговорил «Зевс и Нике», оня рекъл: «Тогава аз отивам да се присъединя към противниците ти. Те ще ме приемат.» А когато фалангата се била вече построила, излизайки от палатката, Антигон се спънал така, че пад­нал с лице напред и тежко се наранил. Като се вдигнал, протегнал ръце към небето и помолил боговете за победа или неусетна смърт преди поражението.

Когато битката започнала, Деметрий нападнал Антиох, сина на Селевк, с най-голям брой и най-силни кон­ници. Сражавал се блестящо чак до разгрома на врагове­те, но развалил победата си с прекомерната амбиция, която вложил в преследването. Не можал да се върне назад при пешаците си, тъй като слоновете ги разделили. Войниците на Селевк, като видели, че фалангата била без конница, не я атакували, а само се правели, че атакуват, за да я сплашат. Обикаляли около нея, като й давали възможност да се прехвърли към тях. Така и станало. Една голяма част била откъсната и доброволно преминала на тяхна страна, а другата била разбита. Когато много неприятели се понесли към Антигон, един от неговите хора му рекъл: «Тия идват към тебе, царю.» А той отвърнал«Разбира се, та към кого другиго? Но Деметрий ще дойде на помощ.» Така до края той се надявал и се оглеждал за сина си, докато не паднал убит от цял облак едновременно пуснати по него стрели. Всички сподвижници и приятели го изоставили, само Торакс от Лариса останал при мъртвия.

30. Така битката била решена. Царете-победители разрязали цялото царство на Антигон, като че било едно огромно тяло, и всеки заграбил по част. Освен това си прибавили неговите провинции към тези, които вече имали. В това време Деметрий с 5000 пешаци и 4000 конници, бягайки стигнал бързо Ефес, където всички смятали, че понеже е в затруднено положение, не ще се въздържи да не ограби светилището. Но уплашен да не би войниците да направят това, вдигнал се бързо и отплувал към Елада, последната му голяма надежда била в атиняните. Освен това там бил оставил флотата, имуществото и жена си Деидамия. Смятал, че няма по-сигурно убежище за него от привързаността на атиняните. Но около Цикладите го пресрещнали пратеници от Атина, които го помолили да се въздържи и да не влиза в града, понеже имало декрет градът да не приема никого от царете. Деидамия били изпратили в Мегара с подобаващи почести и свита. Тогава излязъл извън себе си от ярост, въпреки че понесъл твърде леко останалите нещастия и при обрата на събитията за­пазил достойнството и благородството си. Атиняните не оправдали доверието му въпреки очакванията и привид­ната им преданост била разобличена от фактите и се ока­зала празна и престорена. Всичко това го карало да страда.

Както изглежда, най-несигурното доказателство за предаността на народа към царе и династи са прекомер­ните почести. Защото истинската стойност на тези по­чести се крие в искреността на тези, които ги оказват. Но страхът отнема възможността да се вярва, че е проявена искреност, защото хората приемат едни и същи декрети в един случай от страх, а в друг от любов. Затова умните владетели насочват поглед не към статуите, портретите и апотеозите, а повече към собствените си дела и или вярват на истинските почести, или не вярват и ги смятат за принудени. Много често, когато един народ оказва почести не по свое желание, той мрази преди всичко този, който ги приема без такт и високомерно.

31. Та тогава Деметрий сметнал, че страда ужасно, като не може да се защити, и изпратил послание до атинните, укорявайки ги сдържано и искайки да му върнат корабите, между които бил и този с тринадесетте реда гребци. Върнали му ги, а той, плувайки покрай брега, се отправил към Истъм. Тъй като нещата му вървели зле(отвсякъде прогонвали гарнизоните му и всичко бягало при неприятеля), оставил Пир в Елада, а сам се вдигнал и отплувал към Херсонес. Там нанесъл щети на Лизимах, като едновременно с това помагал на войската да се закрепи материално и я обединявал около себе си. А тя започнала да се оправя и да става отново значителна сила. Останалите царе нехаели за Лизимах, смятайки го за не по-порядъчен от Деметрий и за не по-малко опасен поради това, че бил по-силен.

Малко по-късно Селевк изпратил да поискат ръката на дъщерята на Деметрий от Фила, Стратоника. Той имал от персийката Апама син, Антиох, и мислел, че неговото царство ще стигне за повече наследници, както и че се нуждае от близост с Деметрий, след като Лизимах взел за жена една от Птолемеевите щерки, а друга за сина си Агатокъл. За Деметрий било необикновено щастие да се сроди със Селевк. Той взел момичето и отплувал с всичките си кораби за Сирия. Бил принуден да спира и в други земи по брега, спрял и в Киликия, която управлявал Плейстарх (дадена му била от царете за изключителни заслуги в битката срещу Антигон). Плейстарх бил брат на Касандър. Той сметнал, че Деметрий опустошава стра­ната му, когато слиза на суша, и в желанието си да укори Селевк, че се помирява с общия враг без знанието на оста­налите царе, потеглил към брат си.

32. Като научил тази новина, Деметрий се впуснал по море към Куинда66. Там намерил последните 1300 та­ланта от богатството си, взел ги, бързо се качил на кораб и отплувал. Жена му Фила била вече с него. Срещнал Селевк край Росос. Срещата им била още от самото нача­ло неподправена, без подозрения, истински царска. Най-напред Селевк го приел гостоприемно в лагерната си шатра, а след това Деметрий него на кораба с тринадесет реда гребци. Забавлявайки се, водели дълги разговори. по цели дни прекарвали заедно без стражи и без оръжие, а накрая Селевк взел Стратоника и с блестяща свита я от­вел в Антиохия. Деметрий пък завладял Киликия и пратил жена си Фила при брат й Касандър, за да разсее обви­ненията на Плейстарх. В това време Деидамия пристигнала по море от Елада при Деметрий и като прекара кратко време при него, починала от някаква болест. Деметрий се сдобрил с Птолемей чрез Селевк и се уговорили той да вземе за жена Птолемаида, дъщерята на Птолемей.

Но дотук били любезностите на Селевк. Той поискал Деметрий срещу пари да му предаде Киликия, но Деметрий не се съгласил и тогава в гнева си Селевк поискал Сидон и Тир. Показал се необуздан и несправедлив. Нима той, покорилият всички земи, които се простирали от Индия до Сирийското море, толкова се нуждаел от още земи и бил толкова беден, че заради две градчета да пъди човек, негов роднина, изпитал такива големи превратности на съдбата? Селевк дал блестящо доказателство за думите на Платон, че който иска наистина да бъде богат, не трябва да увеличава богатството си, а да намалява алчността си понеже онзи, който не може да сложи край на сребролюбието си, никога не ще се отърве нито от бед­ност нито от материални затруднения.

33. Деметрий обаче не се преклонил. Заявил, че дори ако трябва да загуби хиляда други сражения като това при Ипс, пак не би се съгласил да плати, за да има за зет Селевк. Укрепил градовете с гарнизони, а сам, като уз­нал че Лахарес узурпирал властта в размирилата се Атина, видял надежда, щом се появи, лесно да завземе града. Преминал морето без премеждия с голяма флота, но плувайки покрай брега на Атика, бил изненадан от буря и загубил по-голямата част от корабите, а заедно с тях н немалко хора. Самият той, след като се спасил, за­почнал нещо като война с атиняните, но нищо не постиг­нал. Пратил хора да събират нова флота, а той преминал в Пелопонес и обсадил Месена. Сражавайки се под стените на града, изпаднал в опасност — стрела от катапулта го улучила в лицето, пронизала челюстта и влязла в устата. Като се оправил, подчинил няколко въстанали града и пак нахлул в Атика. Покорил Елевзина и Рамнунт и опустошил страната. После завладял някакъв кораб с жито за атиняните и обесил търговеца и кормчията. Така останалите търговци от страх се отказали да доставят жито и в града настанал ужасен глад. Започнали да липсват и други стоки. Един медимн сол например се продавал за четиридесет драхми, а крина жито за триста. Малка надежда за атиняните били 150-те кораба, които се появили около Егина, изпратени на помощ от Птолемей. Но и на Деметрий пристигнали много кораби от Пелопонес и от Кипър, така че общо станали 300, и корабите на Птолемей, като вдигнали платна, избягали. И Лахарес, тиранинът, изоставил града и избягал.

34. Атиняните, въпреки че били гласували смъртно наказание за този, който споменел за мир и спогодба с Деметрий, веднага отворили най-близките порти и пратили пратеници. Не очаквали от него нищо хубаво, но били принудени от глада. Измежду многото случили се нещастия тогава, разправят, че станало и следното: баща и син седели в една стая вече съвсем отчаяни, когато от тавана паднала умряла мишка. Като я видели, те скочили и започнали да се бият за нея. Разправят също, че философът Епикур хранел тогава близките си с бобени зърна, които разпределял помежду им под брой.

Та такова било положението в града,когато Деметрий влязъл и заповядал всички да се съберат в театъра. Оградил сцената с въоръжени войници и поставил около естрадата за артистите своите телохранители. Самият той слязъл като трагически актьор през горните входове и така още повече уплашил стреснатите атиняни. Но с началото на речта си премахнал у тях всякаква боязън. Щадял си’лата на гласа си и остротата на думите си. Меко и приятелски ги упрекнал и се сдобрил с тях. Раздал 100 000 медимни жито и назначил за управници хора, най-популярни сред народа. Тогава реторът Дромоклидес, като видял, че народът от радост вика какво ли не, а от трибуната ораторите се надпреварват да получат надмощие във въз­хвалите си, внесъл предложение да се предадат Пирея и Мунихия на цар Деметрий. Предложението било гласу­вано и прието, а Деметрий по своя инициатива поставил гарнизон в Музейона67, та да не би народът, ако пак се развълнува, да му създаде нови неприятности.

35. Атина била в ръцете на Деметрий, но той веднага започнал да крои планове за Спарта. При Мантинея се натъкнал на цар Архидам, победил го, прогонил го и на­хлул в лаконската земя. При самата Спарта пак в редовно сражение убил 200 и пленил 500 души, като едва не за­владял града, който дотогава се смятал за непревземаем. Съдбата на никой цар не претърпявала такива големи й бързи обрати и никога при други обстоятелства не ставала толкова малка, а после толкова голяма и от бляскава – толкова ниска, и наново силна, след като е била слаба. Затова разправят, че той и в най-големите си нещастия се обръщал към съдбата с Есхиловия стих:

Тъкмо ти ме духаш, ти, мисля, и ще ме изгориш.68

И наистина, тъкмо когато работите вървели така добреи успехите му в политическо и военно отношение нараствали му съобщили, че Лизимах първи му отнел градовете в Азия, че Птолемей заграбил Кипър без един град —Саламин, защото там държал в обсада синовете му и майка им. Но съдбата, която като жената у Архилох «в едната ръка, кроейки коварства, носела вода, а в другата — огън», след като го отдалечила от Спарта чрез толкова страшни и ужасни новини, веднага му донесла други за нови и велики дела.

36. След смъртта на Касандър69 най-старият от сино­вете му, Филип, царувал малко време над македонците и починал. Между останалите двама братя започнали междуособици и единият, Антипатър, убил майка им Тесалоника, а другият извикал на помощ от Епир Пир и от Пелопонес Деметрий. Пир дошъл пръв, но отцепил голяма част от Македония като възнаграждение за помощта и станал опасен съсед за Александър (така се казвал дру­гият брат). Деметрий, щом получил известието, тръгнал към него с войските си. А младият принц, уплашен още повече от престижа и славата му, го посрещнал при Дион70 с почести и любезности, но заявил, че положението не изисквало вече неговото присъствие. От този момент меж­ду тях възникнали взаимни подозрения. Веднъж Демет­рий отивал при него на угощение, когато някой го преду­предил, че се готви заговор. Щели в разгара на пиенето да го убият. Той никак не се смутил, а се поспрял и запо­вядал на военачалниците си да държат войската под оръ­жие. Наредил на хората от свитата и на слугите, които били с него (а те били много повече от Александровите), да влязат заедно с него в залата и да го чакат, докато стане от трапезата. Хората на Александър се уплашили и не се осмелили да предприемат замисленото. А Деметрий, преструвайки се, че не издържа на пиене, бързо напуснал пиршеството. На другия ден се заел със заминаването на войските и изтъквайки, че се случили извънредни събития, помолил Александър да го извини, ако си тръгне по-бързо. Друг път, когато имал време, щял да остане по-дълго при него. Разбира се, Александър се зарадвал, че дне готви никакво враждебно действие, а доброволно напуска страната, и тръгнал да го изпроводи до Тесалия. Но щом пристигнали в Лариса, пак си разменили покани за гостуване, като всеки от своя страна кроел козни на другия. Това именно поставило Александър в зависимост от Деметрий. Защото, колебайки се да вземе предпазни мерки, та да не накара и другия да вземе мерки (смятал този път да не го изпуска), пръв паднал в клопката, която сам готвел. Поканен на вечеря, дошъл при Деметрий, когато той станал от масата по средата на вечерята, Александър, уплашен, станал заедно с него и го последвал по петите към вратата. А Деметрий, като стигнал до вратата, където стояли неговите телохранители, казал само: «Удряйте този, дето ме следва.» После се измъкнал навън, а стражите прерязали гърлото на Александър и на приятелите, които му се притекли на помощ. Един от тях, както разправят, като го убивали, казал, че Деметрий ги изпре­варил с един ден.

37. Разбира се, през тази нощ настанало голямо обърк­ване. Но на разсъмване македонците, които се страхували от военната сила на Деметрий, видели, че никакъв враг не настъпва към тях. Когато Деметрий изпратил пратеници с предложение да се срещне с тях и да се оправдае за слу­чилото се, те се успокоили и любезно го приели. Като до­шъл, не станало нужда до говори дълго. Понеже мразели майцеубиеца Антипатър и понеже нямало по-добър от него, провъзгласили Деметрий за цар на македонците71, Приели го и веднага го повели към Македония. Промяна­та била посрещната добре и от македонците в отечеството, които още помнели с омраза как Касандър безчинствувал срещу паметта на Александър Велики. И дори да бил ос­танал някакъв спомен за умереността на стария Анти-патър, то и той бил в угода на Деметрий като съпруг на Фила — синът, който имал от нея, бил наследник на Антипатровата власт. По това време, още младеж, той участ­вувал заедно с баща си в походите му.

38. Докато се радвал на великолепния си успех, Деметрий научил, че децата му заедно с майка им били пуснати на свобода и освен това Птолемей ги отрупал с да­рове и почести. Узнал и че дъщеря му, която се оженила за Селевк, станала съпруга на Антиох, сина на Селевк, и била провъзгласена за царица на Горна Азия. Смята се, че това се случило така. Антиох се влюбил в младата Стратоника, която вече имала дете от Селевк. Страдал ужасно и полагал големи усилия да надвие своята страст. Накрая сам се осъдил на смърт за пагубното си влечение за неизцеримата си болест и затова,че тя поробила разсъдъка му, и започнал да търси някакъв начин да се освободи леко от този живот. Решил да отслабва тялото си, лишавайки го от грижи и храна под предлог, че боледува от някаква болест. Ерасистрат, лекарят му, без много услия разбрал, че е влюбен. Трудно било да се открие в кого. Решил да открие и прекарвал цял ден в стаята на Антиох. Щом влизало някое красиво момче или жена, впивал поглед в лицето на Антиох и наблюдавал тези части и движения на тялото, които естествено откликват на поривите на душата. Така, които и да влизал, той се държал еднакво, но дойдела ли Стратоника, сама или със Селевк (а тя идвала често), у него се появявали всички известни ни от стихотворението на Сафо признаци: от­паднал глас, огненочервени петна по лицето, замъгляване на погледа, внезапно изпотяване, смущения в пулса и накрая, след като духът напълно отпаднел, безнадежд­ност, уплаха и смъртна бледност. Към това Ерасистрат прибавил и разсъждението, че е малко вероятно царският син да обича някоя друга жена и да мълчи за това чак до смъртта си. Смятал, че това е трудно да се каже и да се съобщи открито, обаче, надявайки се на привързаността на Селевк към сина си, се осмелил веднъж и му казал, че страданието на момчето е любов, любов непостижима и неизлечима. Царят се изплашил и го попитал защо неизле­чима. А Ерасистрат рекъл: «Защото, кълна се в Зевс, влюбен е в жена ми.» Тогава Селевк казал: «Та ти няма ли, Ерасистрате, да отстъпиш жена си на моя син, нали ти е приятел? Пък и нали виждаш, нямаме друг изход.» — <<Ти също не би го направил, макар и да си му баща, ако Антиох бъде обхванат от страст към Стратоника» — отвър­нал лекарят. «Приятелю, дано някой бог или човек, казал Селевк, бързо обърне натам и промени страстта на сина ми. Що се отнася до мен, и царството оставям, стига само това да е добро средство за неговото спасение.» Селевк изрекъл тия думи с голямо вълнение и с много сълзи. Тогава Ерасистрат хванал десницата му и рекъл, че изобщо нямало нужда от него. Бидейки едновременно баща, мъж и цар, той би могъл да бъде и най-добрият лекар за своя дом. След това Селевк свикал общо събрание и заявил, че е решел да провъзгласи Антиох за цар на Горна Азия, а Стратоника за негова царица, свързвайки ги помежду им. Заявил също, че смята, че синът му, навикнал да му се подчинява във всичко и да го слуша, не ще противоречи в нищо на баща си за женитбата. А ако жена му е недоволна от това необичайно положение, молел приятелите си да я уверят и убедят, че решенията на царя са честни, справедливи и полезни. Та така, казват, станала женитбата на Антиох със Стратоника.

39. А Деметрий след Македония завзел и Тесалия. Понеже владеел и по-голямата част от Пелопонес и намиращите се оттатък Истъм Мегара и Атина, предприел военни действия срещу Беотия. Отначало бил сключен умерен мирен договор за приятелство. Но после Клеоним спартанецът влязъл с войска в Тива, беотийците се вдигнали и подбуждани от Пизид от Теспия, който по това време държал първо място по сила и по слава, се отцепили. Но когато Деметрий докарал бойните си машини до стените на Тива и започнал обсада, Клеоним се уплашил и се измъкнал, а беотийците, ужасени, се предали. Деметрий поставил в градовете им гарнизони и ги заставил да му платят голяма сума пари. За управител и свой намест­ник72 оставил там Хиероним историка. Така той си спече­лил слава на човек, който меко водел работите си — най-вече поради Пизид. Като го пленил, не само че нищо ло­шо не му направил, но и дори го поздравил, показал се любезен и го назначил за полемарх73 в Теспия.

Малко по-късно Лизимах бил пленен от Дромихетес74. Предвид това Деметрий бързо се отправил към Тра­кия, за да я завладее, мислейки, че е без защитници. Беотийците пак се отцепили, а в същото време се узнало, че Лизимах бил освободен. Тогава, разярен, Деметрий се върнал бързо назад и намерил беотийците победени в сражение от сина му Антигон. И пак обсадил Тива.

40. В това време Пир опустошавал Тесалия и стигнал чак до Термопилите. Деметрий оставил Антигон да продължава обсадата, а сам се втурнал срещу Пир, който бързо избягал. След това оставил 10 000 хоплити и 1000 конници в Тесалия и пак се заел с Тива. Заел се да докара прочутата си превзимачка на градове, която едва-едва се придвижвала поради тежестта и големината си, така че за два месеца напреднала само с два стадия. А беотийците се защитавали ожесточено и Деметрий много пъти принуждавал по-скоро от честолюбие, отколкото от нужда войниците си да рискуват в боя. Като видял колко много войници загиват, опечален, Антигон казал: «Татко, защо да оставяме да загиват без нужда тия войници?” А Деметрий жегнат, отвърнал: «А ти какво недоволствуваш? Да не би да дължиш порциони на мъртвите?» Но все пак в желанието си поне да не изглежда, че рискува само живота на другите, той споделял опасностите наред с войниците и бил ранен в шията от стрела от катапулта. И въпреки че бил в тежко положение, не отстъпил, а отново превзел Тива.

Като влязъл в града, всял ужас и страх у гражданите и те помислили, че ще бъдат подложени на страшни мъчения. Но той отнел живота на тринадесет души, изпратил няколко в изгнание, а останалите помилвал. И тъй, преди още да изминат и десет години от заселването на Тива, станало така, че била превзимана два пъти.

Когато дошло времето на Питийските игри, Деметрий си възложил сам изпълнението на едно голямо нововъве­дение. Понеже етолийците държали теснините около Дел­фи, уредил състезанията и всенародния празник в Атина, изтъквайки, че именно в Атина било редно да се чествува божеството, което и според традицията се смятало за ро­доначалник на атиняните75.

41. Оттам се върнал в Македония, но понеже нямал навик да стои спокойно, потеглил на война срещу етолийците, виждайки, че сподвижниците му го слушат по­вече по време на война, отколкото в мирно време, когато ставали възбудени и свадливи. Опустошил страната и оставил там Пантаух с немалка част от войската, а сам тръгнал към Пир, но и Пир излязъл срещу него. Ала се разминали и Деметрий се отправил да граби Епир, а Пир, попадайки на Пантаух, завързал с него сражение и го прогонил, след като работата стигнала до ръкопашен бой и двамата си разменили удари. При това Пир избил мнозина от останалите и пленил 15 000 войници. Именно тази загуба навредила най-много на Деметрий. Защото Пир не бил намразен от хората толкова за действията си, колкото предизвикал възхищение с това, което извършил със собствената си ръка в повечето случаи. След тази битка Пир си спечелил име на велик и блестящ военачалник сред македонците. И много македонци се случвало да казват, че от царете само у него съзират дързостта на Александър, докато останалите, и особено Деметрий, подражавали неговото величие и достойнство като актьори на сцена. Имало, което си е истина, у Деметрий доста театралност — не само в екстравагантното му облекло и натруфените шапки — широкополи с двойна митра, в пурпурните роби, бродирани със злато, но и в обувките от велур с чист’ пурпурен цвят, бродиран със злато. Имал наметка – тъкали я дълго време — превъзходна изработка, върху която били изобразени вселената и небесните тела. При смяната на положението наметката била изоставена полуготова и никой не се осмелил да я сложи, въпреки че в Македония и по-сетне имало немалко наперени царе.

42. Не само с тези представления дразнел несвикналите си поданици, но и с изнежения си начин на живот. Преди всичко обаче били зле настроени към него заради това, че трудно приемал да разговаря с някого. Или не давал възможност на никого да се срещне с него, или се държал грубо и рязко с тези, които го посещавали. Така например накарал да чакат две години едни атински пратеници макар от всички елини да бил най-благосклонен към тях. Когато от Лакедемон пристигнал един-единствен прате­ник, сметнал, че го пренебрегват, и силно възнегодувал. Пратеникът обаче отговорил много находчиво и по лаконски, когато Деметрий възкликнал: «Какво ми разправяш, лакедемонците изпратили само един пратеник!» — «Точно така, царю, отвърнал, един при един.» Веднъж, когато се показал по-демократичен, държейки се така, сякаш предразполагал към разговор, се стекъл доста народ с писмени молби. Приел всичките и ги напъхал в наметката, а хората се зарадвали и тръгнали след него. Но като стигнал до моста на Аксий76, разгънал наметката и хвърлил всички молби в реката. Тъкмо тази постъпка страшно обидила македонците, сметнали се за хора, над които той не ца­рува, а се надсмива. И си спомняли или слушали тези, които си спомняли колко умерен бил Филип77 във всички тия неща и колко общителен. Един път една възрастна жена започнала да му досажда на пътя и настойчиво молела да я изслуша, а той й казал, че няма свободно време. Тогава тя му извикала: «Недей царува тогава!» Уязвен той се замислил, върнал се в къщи и отлагайки всияко останало за по-късно, няколко дни се занимавал с тези, които искали да се срещнат с него, като започнал от споменатата старица.

Нищо не приляга така добре на един цар, както справедливата постъпка. Защото Арес е тиранин, както твърди Тимотей78, но законът е цар на всичко според Пиндар79. Също и Омир казва80, че царете не взимат от Зевс превзимачки градове и обковани с мед кораби, ами закони, за да спазват и пазят. И нарича последовател и довереник на Зевс не най-войнствения, най-несправедливия и най-престъпния от царете, а най-справедливия81. Обаче Деметрий се радвал, като му приписвали прозвище, което с нищо не наподобявало тези, които има царят на боговете. Завс бил Полией («Пазител на града») или Полиух (“Закрилник на града»), а прозвището на Деметрий било Полиоркет («Обсаждач на градове»). Тъй лошото, водено от невежа сила, заело мястото на доброто и сближило несправедливостта със славата.

43. Деметрий се разболял много опасно в Пела82 и почти бил загубил Македония, когато налетял неочаквано Пир и стигнал чак до Едеса83. Но щом му поолекнало, съв­сем лесно го прогонил и сключил с него спогодба, тъй като не искал да му се мотае непрекъснато в краката и като води защитна война да се отслабва силата му. Имал други пла­нове. Замислял да завладее не малко, а цялата терито­рия, която преди се намирала под бащината му власт. Подготовката не отстъпвала на надеждите и плановете му. Бил събрал вече армия от 98 000 пешаци и почти 12 000 конници. В същото време, събирайки флота от 500 кораба, докарал трупи в Пирея, в Коринт, в Халкида и в Пела и лично ходел навсякъде да дава наставления какво да се прави и сам да показва как. Всички били смаяни не само от количеството, но и от мащаба на работите. Защото ни­кой не бил виждал по-рано кораб с петнадесет или ше­стнадесет реда гребци. Разбира се, Птолемей Филиопатор84 построил по-късно кораб с четиридесет реда греб­ни — дължината му била 280 лакти, а дължината до ук­рашенията на носа 48. Имал 300 моряци освен гребците, които били 4000. Освен това палубите и коридорите поби­рали около 3000 хоплити. Но този кораб бил само за гледане. Малко се различавал от неподвижните сухоземни постройки, бил за образец, а не за използуване — толкова бил тежък и несигурен в движение. Докато корабите на Деметрий били красиви, но това не им пречело в сражение, нито пък твърде сложната конструкция затруднявала използуването им. Нещо повече — бързината и пригодността им били още по-забележителни от големината.

44. Така срещу Азия се надигнала толкова голяма сила, каквато никой след Александър не притежавал. Това станало причина трима царе, Селевк, Птолемей и Лизимах, да се съюзят срещу Деметрий. Изпратили общи пратеници при Пир да го накарат да нападне Македония да не се съобразява с мирния договор, с който Деметрий се обвързвал не да не воюва с него, ами си запазвал правото на война, с когото поиска. Пир приел техните предложения и голяма война застрашила отвред все още готвещия се Деметрий. Едновременно с това доплувал с голяма флота Птолемей и откъснал Елада. Лизимах нахлул в Македония от Тракия, а Пир от съседния Епир и двамата почнали да разграбват страната. Деметрий оставил сина си в Елада, а сам, притичвайки се на помощ на Македония се отправил към Лизимах. Но му съобщили, че Пир завладял град Верия85, и мълвата бързо се разпространила сред македонците. Деметрий вече не могъл да сложи ред и лагерът му се изпълнил с плач и сълзи и гняв и проклятия срещу него. Войниците не искали да служат повече при него, а да си отидат — на думи у дома, а в действителност при Лизимах. Тогава Деметрий взел решение да се отда­лечи колкото се може повече от Лизимах и да се обърне към Пир. Защото Лизимах според него бил македонец и близък на много войници заради Александър, докато Пир бил пришелец и чужденец и македонците нямало да го предпочетат пред него. При тези обстоятелства Деметрий наближил Пир и построил лагер редом с неговия. Обаче доста се излъгал в сметките си, тъй като войниците по­стоянно се възхищавали на блестящите подвизи на оръ­жието на Пир и по обичай от най-дълбока древност били свикнали да смятат най-достоен за цар оня, който бил най-силен по оръжие. Освен това узнали, че Пир се отнасял меко с пленниците, и тъй като на всяка цена искали да се освободят от Деметрий и да отидат независимо при кого, започнали да преминават отначало тайно и на малки групи, а след това явно, докато настанало брожение и суматоха в лагера. Накрая някои се осмелили да отидат при Деметрий и да го карат да си иде и да се спаси. Заявили му, че македонците вече се уморили да воюват за неговия раз кош. Тези думи се сторили на Деметрий доста умерени в сравнение с грубостта на останалите. Тогава отишъл с палатката си и все едно, че не е цар, а актьор, сменил тъмна наметка прочутата театрална дреха и тайно се измъкнал. По-голямата част от войниците му веднага се втурнали да разграбват и да разкъсват палатката, биейки се плячката. А Пир се появил и завладял лагера още с първия удар. После той и Лизимах си поделили цяла Македония, която Деметрий сигурно държал в своя власт в продължение на седем години.

45. Така Деметрий загубил властта си и избягал в Касандрия86. Но жена му Фила, силно огорчена, не могла да понесе да види отново Деметрий, най-нещастния от царете, в ролята на обикновен беглец. Изгубила всякаква надежда, ненавиждайки съдбата на съпруга си, която постоянствувала по-скоро в лошото, отколкото в доброто, Фила нагълтала отрова и умряла. А Деметрий, решен да удържи за последните отломки от корабокрушението, се вдигнал и отишъл в Елада, където почнал да събира вое­началници и приятели.

Ето с какъв образ Софокловият Менелай87 сравнява собствените си нещастия:

Но винаги моята орис в бързото колело

на бога се върти и си сменя природата,

като образа на луната, който две нощи подред

никога не може да се задържи в една форма,

ами най-напред е невидим, а после от невидимото излиза

млада луна, която разхубавява и изпълва лицето си

и тъкмо когато е най-разцъфнала,

пак се размива и се превръща в нищо.

Това пò би прилягало за съдбата на Деметрий, за не­говите издигания и падания, «за изпълванията и намаля­ванията му», защото дори и тогава, когато изглеждало, че неговата власт отслабва и почти угасва, тя отново за­почвала да блести и отново се изпълвал с надежда, когато малко по малко се стичала към него войска. И отначало обикновен човек, без царски отличия, той обикалял градовете, а някой си, като го видял такъв в Тива, използувал доста на място Еврипидовите стихове:88

Разменил божествения си образ със смъртен,

пристига при потоците на Дирка и водите на Исмен89.

46. След като веднъж вкарал надеждата си в царския път и добил пак осанка и външен вид, за да изглежда като властник, върнал на тиванците предишния начин на управление. В същото време атиняните се отцепили от него. Задраскали от списъка на епонимите Дифил, който бил назначен за жрец на Спасителите. Гласували пак да се избират архонти, както било според обичая. Изпратили да повикат от Македония Пир, понеже видели, че Деметрий бил много по-силен, отколкото очаквали, а той, разгневен, ги нападнал и поставил града в тежка обсада. Тогава народът пратил при него философа Кратет90, мъж с голяма слава и влияние. Било че склонил да изпълни молбите на атиняните, било че възприел това, което му казал Кратет и схванал ползата, която му изтъквал, Деметрий свалил обсадата, събрал всичките си кораби, които имал, натоварил 10 000 войници и 1000 конници и отплувал към Азия, за да отцепи Кария и Лидия от Лизимаховата власт.

В Милет бил приет от Евридика, сестра на Фила, която довела Птолемаида, една от дъщерите, които имала от Птолемей. Чрез Селевк по-рано тя била сгодена за Демет­рий. Той се оженил за нея със съгласието на Евридика. Веднага след женитбата Деметрий се впуснал да завладява градовете — много от тях доброволно се присъединили към него, много други насила. Завзел и Сарди91 и някои от Лизимаховите военачалници минали на негова страна с войските и имуществата си. Но тъй като Агатокъл, синът на Лизимах, тръгнал срещу него с войските си, той сля­зъл във Фригия, решен, ако завладее Армения, да раз­бунтува Мидия и да се опита да завладее Горна Азия, където в случай на преследване можел да намери много убежища и места за отстъпление. Но Агатокъл го послед­вал. Въпреки че имал надмощие в сраженията, Деметрий изпаднал в голямо затруднение, понеже не можел да си доставя провизии и фураж. У войниците се събудили по­дозрения, че отстъпва към Армения и Мидия. Едновремнно с това още повече ги налегнал глад. А когато минавал през Ликос92, не улучили брод и много войници, повлечени от течението, загинали. Въпреки това не се въздържали от шеговити подигравки. Един войник написал на палатката му началото на «Едип»93, леко видоизменено:

Дете на слепия и стар Антигон, в какви

места пристигнахме?

47. Но накрая, след като към глада се прибавила и епидемия, както обикновено става, когато сме принудени да ядем какво да е, Деметрий загубил не по-малко от 8000 войници и тръгнал обратно с останалите. Като слязъл в Тарс, поискал да се въздържи от грабеж в тази страна, която тогава се намирала под властта па Селевк, за да не даде никакъв повод за вражда. Но понеже това било невъзможно — войниците му търпели крайни лишения, а проходите на Тавър били завардени от Агатокъл, — написал писмо до Селевк, което наред с дългите оплаквания от съдбата съдържало много молби и искания да се съжали над своя близък, който бил много изстрадал и заслужавал дори състраданието на неприятелите.

Селевк някак си се трогнал и писал на военачалниците си в Тарс да предоставят на Деметрий царска помощ, а на войските му обилни провизии. Но се намесил Патрокъл мъж, известен с разумността си и верен приятел на Селевк, и казал, че нямали особено значение разходите по прехраната на Деметриевата войска, но не било пра­вилно да подценява това, че Деметрий е в страната, защото той винаги е бил най-незачитащият законите и най-предприемчивият между царете; а сега бил в такова положение, в което дори хора умерени по природа са склонни към дързости и насилия. При тези негови думи Селевк плам­нал и се втурнал към Киликия с голяма войска. Деметрий пък, изплашен от внезапната промяна в поведението на Селевк, се оттеглил в най-укрепеното място в Тавър. Оттам изпратил послание на Селевк, с което го молел да му позволи да завладее едно от автономните варварски царства, в което да изживее последните си дни и да сложи край на скитанията и бягствата си. Ако ли пък не, молел го да прекара там през зимата с войската си, да не го гони гол и лишен от всичко и да го предава на неприятелите.

48. Но Селевк се отнесъл подозрително към всичко това и го посъветвал, ако желае, да разположи зимния си лагер за два месеца в Катаония94, като при това му даде за заложници първите си приятели. Същевременно укрепил проходите към Сирия и Деметрий, затворен като диво животно, обграден отвсякъде, бил принуден да се защитава. Нападнал страната и когато Селевк се хвърлил срещу него, той започнал сражение. В тия сражения имал винаги предимство. Устоял и отблъснал дори пуснатите срещу него сърпоносни колесници95. Прогонил войниците, които укрепявали проходите към Сирия, и ги завладял. Духът му цял се приповдигнал и виждайки, че войниците му отново добили смелост, започнал подготовка за сражение със Селевк, в което щял да заложи всичко. Селевк също вече бил затруднен. От недоверие и страх той върнал обратно помощта, която му изпратил Лизимах, а се колебаел сам да започне война с Деметрий. Боял се от безрасъдната смелост и вечните обрати на съдбата, които дори при крайни затруднения донасяли на Деметрий най-големи успехи.

Междувременно тежка болест повалила Деметрий. Тялото му изтърпяло големи мъки, а делата му съвсем пропаднали, защото една част от войниците му преминала към неприятеля, а другата се разпръснала. Едва след четиридесет дни се съвзел, взел в ръце останалата част от войската и тръгнал на път, така че неприятелите да го ви­дят и да си помислят, че отива към Киликия. А през нощта без да вдига шум, вдигнал войската и се отправил в противоположна посока, преминал Аман и започнал да опустошава крайбрежието чак до Кирестика96.

49. Щом Селевк се появил там и се установил набли­зо, Деметрий вдигнал войската си през нощта и се отпра­вил срещу него. Селевк спял и дълго време не подозирал нищо. Чак когато пристигнали при него няколко бегълци и го известили за опасността, той се стреснал, скочил и наредил да дадат сигнал за тревога, като едновременно с това си обувал обувките и викал на приятелите си, че ги напада страшен звяр. А Деметрий разбрал по шума, че неприятелят бил предупреден, и бързо се отдалечил. На разсъмване Селевк вече връхлитал върху него, но Де­метрий изпратил един от своите приближени на другия фланг и до известна степен отблъснал противни­ка. Но след това Селевк сам слязъл от коня, оста­вил на земята шлема си, взел щит и се отправил към Деметриевите наемници. Показвал им се и ги подканял да преминат на негова страна, давайки им време да разберат че тях щади, а не Деметрий. Тогава всички го поздравили като цар и преминали на негова страна.

А Деметрий разбрал, че обратът, който настъпва, е последният от многото случили му се, обърнал се и избягал към проходите на Аман, където попаднал в гъста гора с няколко свои приятели и съвсем малка свита. Там изчакал нощта и решил, ако е възможно, да хване пътя за Каунос97 н да стигне до морето, където се надявал да намери своята флота на котва. Но когато разбрал, че нямат припаси дори за през деня, започнал да прави други сметки.

Тогава се появил Созигенес, негов приятел, който носел в колана си 400 жълтици. Надявал се, че с тези пари ще преминат пътя до морето, и се отправили по тъмно към проходите. Но близо там неприятелят бил запалил огньове, те се отказали и по същия път пак се върнали на старото място. Не всички, някои избягали, а останалите не били с еднаква надежда. Когато един от тях се осмелил да каже, че Деметрий трябва да се предаде на Селевк. Деметрий извадил меча си и поискал да се промуши. Приятелите го заобиколили, утешавали го и го склонили да не прави така. Деметрий изпратил да съобщят на Селевк, че се поверява изцяло в негови ръце.

50. Като изслушал посланието, Селевк заявил, че Деметрий бил спасен не от Деметриевата щастлива съдба, а от неговата собствена, даваща му възможност да покаже наред с други добри дела човеколюбие и до­бронамереност. Наредил да повикат интендантите му и заповядал да издигнат царска палатка и да направят и подготвят всичко необходимо, за да го приемат вежливо и с достойнство. На служба при Селевк бил някой си Аполонидес, който някога бил близък приятел на Деметрий. Него изпратил веднага при Деметрий, за да му бъде по-приятно и да бъде спокоен, че отива да се срещне с близък човек и родственик. Когато това негово решение било разгласено, отначало малка част от приятелите му, а после мнозина се втурнали при Деметрий, надпреварвайки се кой пръв ще пристигне при него. Очаквало се, че ще заеме висок пост при Селевк.

Но това тяхно отношение променило съчувствието на Селевк в омраза и дало възможност на злонравни и завистливи хора да отклонят и развалят човеколюбието на царя, подплашвайки го, че щом се появи Деметрий, в лагера ще избухнат големи размирици. Аполонидес токущо пристигнал радостен при Деметрий, другите също пристигнали с чудни новини за разположението на Селевк, а Деметрий си мислел дали след толкова голямо нещастие и толкова голям неуспех не постъпил срамно, като се предал. Та в момента, в който променил мнението и се окуражиавал, уповавайки се на надеждите си, пристигнал Павзаний с 1000 войници, по равно пешаци и конници. Те неочаквано заобиколили Деметрий, откъснали го от останалите и без да го водят при Селевк, го откарали в сирийския Херонес, където прекарал до края на живота си зорко охраняван, с достатъчна слуга, изпратена от Селевк, както и с пари и с безупречно приготвени ястия; всеки ден можел да се разхожда по царски пътища и пътеки сред градини, пълни с дивеч, които му били предоставени. И всеки от приятелите му, с които заедно бягал, стига да искал, можел да живее с него. Освен това и от Селевк били пращани хора, които често идвали, носейки окуражителни писма, в които Селевк го уверявал, че щом го посетят Антиох и Стратоника, положението щяло да се уреди.

51. Деметрий, сполетян от такава съдба, изпратил нареждане до сина си, до военачалниците и приятелите в Атина и Коринт да не се доверяват нито на писмата, нито на печата му, ами да го смятат за умрял, пазейки за Антигон градовете и останалата част от царството. Антигон поне­съл тежко вестта за пленяването на баща си, облякъл траур­на дреха и писал до всички царе и дори до Селевк, молел да им предаде всичко, което им било останало, и дори зая­вил, че е готов да отиде като заложник вместо баща си. Много градове и династи се присъединили към неговите молби. Само Лизимах изпратил обещание за голяма сума пари, ако Селевк убие Деметрий. Но Селевк, който и без друго го презирал, сега с още повече основание започнал да го смята за отвратителен варварин н продължавал да пази Деметрий за сина си Антиох и за Стратоника, та от тях да дойде помилването.

52. Колкото до Деметрий, отначало той понасял спо­летялото го нещастие, вече навикнал и му било по-лесно да издържа. В първите дни по един или друг начин раз­движвал тялото си, занимавал се, доколкото можело, с ловуване и бягане. После малко по малко се изпълнил с досада и равнодушие към тях и бързо се нахвърлил на пиене и зарове. По-голямата част от времето си прекар­вал в тези занимания. Отдавал се на пиянство било защото искал да избяга от налягащите го в трезво състояние, мисли за положението, в което се намира, било защото осъзнал, че този живот е за него и че към този живот се е стремял открай време, че е странял от него от лудост и празна слава, причинявайки и на себе си, и на другите много неприятности и търсейки в оръжията, лагерите и походите доброто, което сега, без да очаква, открил в безделието, развлеченията и почивките. Защото какъв друг завършек на войните и опасностите има за негодните царе, на които в неуспехи не им достига и ум да разберат че не само преследват удоволствията и насладите вместо добродетелта и доброто, но че дори не знаят как истински да се наслаждават и да се развличат изтънчено.

И тъй, на третата година от пленяването в Херсонес Деметрий заболял от безделие, затлъстяване и пиене и умрял. Живял петдесет и четири години. Селевк бил укорен и горчиво се разкаял, дето заподозрял на времето Деметрий и не постъпил дори като Дромихетес, варварин и трак, който се отнесъл толкова внимателно и по царски с пленения Лизимах.

53. Но дори в церемониите около погребението му имало нещо театрално и зрелищно. Синът му Антигон, като научил, че пристигат останките, потеглил с цялата флота и ги посрещнал при островите98. Като ги получил, поставил златната хидрия99, в която се намирали, в най-големия кораб. А градовете, в които спирали, ту увенчавали хидрията, ту изпращали мъже в траурни дрехи да го съпровождат и да участвуват в погребалната церемония. Когато флотата доплувала до Коринт, съдът се виждал на кърмата, украсен с царски пурпур и диадема, младежи с копия стоели до него като телохранители. Най-известният от тогавашните флейтисти, Ксенофант, седял до хидрията и изпълнявал най-тържествена мелодия. Гребците гребели в такт с мелодията и шумът от греблата като в скръбен плач следвал равномерно периодите на мелодията. Но най-много жал и ридания предизвикал у събралите се на брега Антигон, коленичил и облян в сълзи. След като били поднесени почести и венци в Коринт, Антигон отка­рал останките в Деметриада, града, който носел името му и свързвал малките селища край Йолк100.

Деметрий оставил следното потомство: от Фила — Антигон и Стратоника, двама Деметриевци, единият, наричан Слабия, от една илирийка, а другият управлявал сетне Кирена, от Птолемаида; от Деидамия —Александър, който живял в Египет. Говори се, че от Евридика имал син, Кораг. Потомството на Деметрий царувало чак до Персей, при чието управление Македония паднала под властта на римляните.

След като бе изиграна македонската драма, време е да представим римската.


* Превод от старогръцки и бележки: Петър Димитров, в: Плутарх. Успоредни животописи. С.: “Народна култура” (Библиотека Хермес), 1981, с. 213-253; с. 340-344 – бележки (първо издание в: Плутарх. Избрани животописи, С., 1969). Електронна обработка: Ивана Добчева (специалност Класическа филология), С., 2005. Публикация на сайта на МП ‘Антична култура и литература’: 04.03.2006.

[1] Тук с “разум” е предадена старогръцката дума phronesis – философска категория, чиято същност е в откриване на абсолютното, безкрайното и божественото. Включването й между изкуствата (на гр. technai, което означава още и науки) е съвсем естествено за античния начин на мислене.

[2] Вж. “Клеомен” – спартанските роби, поробено коренно население на Лакония, което живеело вън от Спарта.

[3] “Несмесено вино” – в Елада не е било прието да се пие чисто вино. То било смесвано с вода в съотношение 2 към 3 части или 3 към 5.

[4] Исмений тиванецът – изкусен флейтист.

[5] Антигенидас флейтист, свирил пред Александър Велеки с толкова призивна сила, че той веднага си сложил доспехите и хванал оръжието.

[6] Деметрий Полиоркет – в превод – Деметрий, обсаждачът на градове.

[7] Вж. “”Антоний”.

[8] Платон, “Държавата”, 491 е; “Критон” 44d; “малкият Хипий”, 375 е.

[9] Антигон (382-301 г.пр.н.е.) – наречен Циклопа, един от диадохите на Александър, получил след смъртта му Фригия, Памфилия, Лидия – области в Мала Азия.

[10] “Диадох” – на български “наследник”. Става дума за наследниците на Александър Македонски.

[11] В рода на Птолемеите такива престъпления ставали постоянно, също така и при Селевкидите. Така била прекъсната и династията на Касандър, сина на Антипатър.

[12] Филип V(237 – 174 г.пр.н.е.) – цар на Македония, убил сина си Деметрий, подбуден от Персей, последния цар на македонците, при чието царуване Македония паднала под римска власт.

[13] Митридат II (337 – 302 г.пр.н.е.) – наследил Понтийското царство от баща си Ариобардзанес .

[14] Последният цар бил Митридат VI Велики (120 – 63 г.пр.н.е.).

[15] Емпедокъл от Агригент (о. Сицилия), род. ок.290 г.пр.н.е. смята, че всичко се ражда от войната и че привличащите и отблъскващите сили са в непрекъсната борба.

[16] Птолемей I Сотер (Спасителят), син на македонеца Лагос и на Арсиноя, една от любовниците на Филип Македонски. Царувал в Египет от 323 до 285 г.пр.н.е., умрял в 283г.

[17] Събитието е станало през 312г., когато Деметрий в действителност е бил двадесет и пет годишен.

[18] Град Газа на източното крайбрежие на Средиземно море.

[19] Голям град в Южна Фригия.

[20] Селевк Никанор (358-280 г.пр.н.е.) – получил при втората подялба между диадохите Вавилония. Изтласкан от Антигон, отново си върнал властта в 312г., завладявайки Мидия. В 306г. Станал цар на Сирия.

[21] Град в Югозападна Кария (Мала Азия) срещу о. Кос – родно място на “бащата на историята” Херодот.

[22] Касандър (355 – 297г.пр.н.е.) – син на Антипатър (военачалник на Александър Македонски), по-късно, от 306г., заедно с останалите диадохи получил титлата цар.

[23] “Талант” – вж. “Александър” – мярка за тегло, парична мярка, равна на 60 мини. Талантът и мината съществували само теоритично. Атическият талант като мярка за тегло се равнява на 26кг.

[24] Деметрий Фалерски (от Фалерон, пристанище близо до Атина) – живял между 365 – 283г.пр.н.е., философ, ретор, политик. Избягал при Птолемей, където му било поверено създаването на Александрийската библиотека.

[25] Малко пристанище на изток от Атина.

[26] Месец таргелион – според атинския календар от средата на май до средата на юни.

[27] Полиперхонн – военачалник на Александър Македонски, наследил Антипатър след смъртта му като управител на Македония (319г.). Касандър водил десетгодишна война с него за бащината си власт и го победил.

[28] Патра – град в Пелопонес на брега на Коринстския залив.

[29] Мегара – град на около 60км западно от Атина.

[30]Стилпон – философ от Мегарската школа, ученик на Евклид.

[31] “Медимни” – вж. “Цезар” – медимн – атическа мярка за вместимост, която се равнява на около 52 литра.

[32] “Триера” – дълъг кораб с три реда гребци. Смята се, че се движел с 18 км в час.

[33] Става дума за град Ламия в Тесалия, където в 323г. пр.н.е. Антипатър, управителят на Македония, бил разбит от атинския военачалник Леостен в последната война за независимост на гърците – затова войната била наречена “Ламийска”, – и за град Кранон в Тесалия, където след смъртта на Леостен атиняните 322г. били победени от етолийците, предвождани от Кратер.

[34] Титлата “Спасител” в 304г.пр.н.е. получил от родосците Птолемей I за победата си над Деметрий.

[35] Архонтът е висше длъжностно лице, влизащо в състава на колегията от девет архонти, избирани ежегодно в Атина. По-късно неговите функции се ограничили само в това, че с името му се означавала годината. Епоним (на гр. “прозвище, наименование”) и архонт-епоним като официални названия били утвърдени след падането на Елада под римска власт.

[36] Голямо парче плат, богато извезано, което атиняните носели на процесията на Панатенейските празници в чест на Атина. Върху пеплоса били изобразени епизоди от подвизите на богинята.

[37] Атинските фили (родово-племенни организации) носели имена на герои.

[38] Стратокъл, син на Евтидем и противник на Демостен, който заявил на всеослушание, че се занимава с политика от користни подбуди.

[39] В Делфи се намирало светилището на Аполон. Вж. “Александър” – град в Средна Гърция с най-важното прорицалище в гръцкия свят и храм на Аполон Питийски.

[40] В Олимпия се намирало светилището на Зевс.

[41] Клеон – прочут демагог, умрял в 422г.пр.н.е.

[42] Аморгос – остров от групата на Спорадите, близо до Наксос.

[43] Керамикос – на гр.”глинен”, хълмът на грънчарите в северната част на Атина, при Дипилонските врати, откъдето през една по-малка порта, “Свещената”, започвал “Свещеният път” за Елевзина (на около 15км от Атина).

[44] Аристофан, “Конници”, ст.382.

[45] Дионисиите се чествували през март.

[46] Лизимах – вж. “Александър” – един от наследниците на Александър.

[47] Ст. 395 от “Финикийките”.

[48] Двойното бягане се състояло в пробягването на един стадий, след което състезателят се връщал там, откъдето бил тръгнал.

[49] Става дума за прочутите вина от остров Хиос и Тасос.

[50] Атал III Филометор (майколюбец), син на Евмен III и на Стратоника, в 138г.пр.н.е. наследил чичо си Атал II и станал цар на Пергам. Умрял в 133г.пр.н.е.

[51] “Превзимачка на градове” – вид обсадна машина.

[52] Един лакът бил равен на 45 см.

[53] Една мина се равнява на 100 драхми или около 436г.

[54] Известен художник от Кария, творил между 332 и 300г.пр.н.е. само на о. Родос и в Атина.

[55] Иалис е митическият основател на гр. Иалис на о. Родос.

[56] Става дума за прохода термопили, което на български означава “Горещи Врати”.

[57] Т. нар. “опитодом”, където се пазели съкровищата на града.

58 Вж. “Клеомен”.

59 Елевзинските мистерии – мистерии в чест на Деметра и дъщеря й Кора през месец боедромион (септември-октомври).

60 Посвещението в епопт било най-висшата степен на посвещение.

61 Месец антестерион – февруари-март

62 Факелът бил символ на Елевзинските мистерии.

63 Вж. по-горе.

64 Агра е едно от прозвищата на Деметра и означава “Ловджийка”.

65 Игра на думи. Ламия е приказно женско чудовище, което разкъсвало мъже и момчета. По-късно думата станала нарицателна за плашило. Същата дума е заета на български като “ламя”.

66 Куинда – град в Киликия.

67 Хълм в югозападна посока от Акропола.

68 Стих от загубена трагедия на Есхил.

69 В 297г.пр.н.е.

70 Важен морски град в Югоизточна Македония.

71 В 294г.пр.н.е.

72 В оригиналния текст “хармост”, така наричали управителите в Спарта.

73 Полемархът бил главен военачалник.

74 Тракийски цар.

75 Става дума за Аполон, чийто син Йон според традицията царувал над атиняните.

76 Аксий, река в Горна Македония, днешен Вардар.

77 Бащата на Александър Македонски.

78 Тимотей (446-357г.пр.н.е.) музикант и дитирамбически поет.

79 Незивестно произведение на Пиндар.

80 “Илиада”, I, 238.

81 Става дума за легендарния Минос, цар на о. Крит, “Одисея”, XIX, 178-179.

82 Столицата на Македония.

83 Град в Македония, където погребвали царете.

84 Птолемей IV Филопатор, цар на Египет от 222 до 205г.пр.н.е.

85 Един от старите македонски градове на югозапад от Пела.

86 Бившата Потидея в Македония край провлака Палене.

87 От неизвестна трагедия.

88 От трагедията “Вакханки”, 4-5

89 Дирка – извор близо до Тива; Исмен – река близо до Тива.

90 Това не е киническият философ, а един от ученниците на платоника Полемон.

91 Старата столица на Лидия.

92 Река във Фригия.

93 Става дума за Софокловата трагедия “Едип в Колон”, където Едип се обръща към дъщеря си Антигона.

94 Област в Кападокия.

95 “Сърпоносни колесници” – бойни колесници, на които били закрепени ножове във вид на сърпове.

96 Област в Северна Сирия.

97 Град в Южна Кария с удобно пристанище.

98 По всяка вероятност Цикладите.

99 Вид съд за вода или вино, но също така и погребална урна.

100 Град в Тесалия, намиращ се на Пагасейския залив, откъдето потеглили Язоновите аргонавти с кораба “Арго” на път за златното руно.

Advertisements