Етикети

КАРТА НА ВРЕМЕТО

Епиктет (ок.50-138 г.) – Античен философ- стоик

Енесидем (ок. I в. пр. н. е.- I в. от н. е.) – Представител на античния скептицизъм

Карнеад (217-132г. пр. н. е.) Древногръцки философ, ръководител на Академията в Атина от 160 до 182 г пр. н. е. остава в историята като голям диалектик, ученик на стоика Хризип и негов критик.

Зенон – Стоика (336-262 г. пр. н. е.) От финикийски произход. Основоположник на стоическата философска школа. Съчинения За държавата. Първи разделя философията на логика, физика и етика.

Епикур (341 г.пр. н. е.- 270 г. пр. н. е.) – Древногръцки философ, последовател на Демокрит и основна фигура в атомистичната философия.

Евклид (V-IV в. пр. н. е.) – Древногръцки философ. Ученик на Сократ. Основоположник на Мегарската школа.

Аврелий Августин Блажени (354-430) – Християнски теолог, стигнал до християнството след манихейството и скептицизма. следва Платон и неоплатониците в разбирането за Бог. Автор на Изповеди и Божият град.

Диоген (412 пр. н. е.- 323 пр. н.е.) – Древногръцки философ. Ученик на Антистен. Принадлежи към Киническата философска школа.

Аристотел – Древногръцки философ. Роден през 384 г. пр. н. е. Ученик на Платон. Основава през 384 г. своя школа, известна като перипатетична. В зависимост от тематиката произведенията на Аристотел се подреждат в четири раздела. В първия влизат логическите трактати, които след смъртта на автора се обозначават с термина „органон“. Тук спадат следните трактати: 1. Категории 2. За тълкуването 3.Първа аналитика 4.Втора аналитика 5.Топика 6.Опровержение на софистичните доказателства. Към втория раздел принадлежи трактатът МЕТАФИЗИКА, който заема основно място в творчеството на Аристотел. Третият раздел съдържа натурфилософските произведения като За небето, Физика,За душата. Четвъртият раздел съдържа социално-политическите и литературно-естетическите трактати Голяма етика, Никомахова етика, Поетика, Реторика, Атинска полития.

Ксенократ (395-314 г. пр. е.) – Древногръцки философ, ръководител на Академията след Спевсип, представител на т. нар.Стара Академия, сьществувала непосредствено след Платон.

Кратил (V в. Пр. н. е.) – Древногръцки философ, последовател на Хераклит. Радикален релативист, отрича познавателните възможности на човека.

Антистен – Древногръцки философ. Живее ок. 440-368 г. пр. н. е. Основоположник на Киническата школа.

Aристип – Древногръцки философ. Живее ок. 436-360 пр. н. е. Ученик на Сократ. Основоположник на Киренската школа.

Демокрит (460-370 пр. н. е.) – Древногръцки философ. Роден ок. 460 г. пр.н. е. Ученик на Левкип. Произведения – Малкият световен ред, За усещанията, Космография,За геометрията и др. Запазени са само фрагменти. Основоположник на материалистичната философия. Смята, че целта на живота е евтимията- свободата от страх и страст, безметежната мъдрост. Смята, че душата е смъртна и се разсейва след смъртта на тялото.

Зенон -Елейски (ок.464 г. пр. н. е.) – Древногръцки философ от Елейската школа. Ученик на Парменид. Автор на За природата. Според Аристотел Зенон е основоположник на диалектиката.

Ксенофан – Древногръцки философ, роден около 570 година пр. н. е., умира ок. 480 г.пр. н. е. Поет и народен певец. Критик на антропоморфизма в митологията, според него боговете са създадени по подобие и образ на човека.

Емпедокъл (ок. 483-423 г. пр. н. е.) – Според Аристотел Е. е основоположник на реториката. Автор на поемите За природата и Пречиствания.

Горгий – Древногръцки философ – софист. Живее ок. 483-375 година пр. н. е. Ученик на Емпедокъл, основното му философско поизведение е За природата или За несъществуващото

Анаксагор – Древногръцки философ. Живее ок.500-428 г. пр. н. е. Написал За природата.

Анаксимен – Древногръцки философ. Живее 585-525 г. пр. н.е. представител на Милетската школа. Ученик и последовател на Анаксимандър. Автор на трактата За природата

Анаксимандър – Древногръцки философ. Живее ок. 610-546 г. пр. н. е. Ученик и последовател на Талес. Представител на Йонийската натурфилософия.

Йоан Скот Ериуген (ок.810- ок.877) – Основно съчинение За разделението на природата

Роджър Бейкън – Английски средновековен философ. Роден ок. 1214 година. Голямо съчинение е своеобразна енциклопедия и съдържа трактатите Математически обзори и Оптика. Други негови творби са Компендиум по философия и Огледало по алхимия

Дънс Скот(в.1274г.-1308) – Основни трактати: Трактат за принципа на нещата, Най-тънки изследвания,Изложение в метафизиката, Метафизични въпроси и др.

Франсис Бейкън – Английски философ. Роден на 22.1.1561 година в Лондон. Основни произведения – Опити или съвети нравствени и политически (1597), Великото обновяване на науките.

Рьоне Декарт (1596-1650) ‘’Cogito, ergo sum – Френски философ,основни произведения: Разсъждение за метода,Размишления върху първата философия, Начала на философията, Страстите на душата

Дьони Дидро (1713-1784) – Френски философ, издава Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите. В този обемен труд участват френските учени и философи- Волтер, Русо, Монтескьо, Холбах, Хелвеций и др.

Джордж Бъркли (1685-1753) ‘’Esse est percipi“ – Английски философ.Опит за нова теория на зрението (1709), Трактат върху принципите на човешкото знание1710), Три диалога между Хилас и Филонус(1713) и др.

Анри Бергсон (1859-1941) – Френски философ. Представител на философията на живота и интуитивизма.От 1914 година член на Френската академия на науките, а през 1927 година получава Нобелова награда за литература. Основни негови трудове- Опит върху непосредствените данни на съзнанието (1889), Материя и памет (1898), Смехът(1900), Въведение в метафизиката(1903), Творческата еволюция(1907), Духовната енергия(1919), Продължителност и едновременност(1922), Два източника на морала и религията(1932), Мисълта и движещото се(1934).

Лудвиг Витгенщайн (1889-1951) – Английски философ и логик, един от основоположниците на аналитичната философия. Основното му произведение е Логико- философски трактат, завършен през 1918 година. Като преподавател в Кембридж (1929-47 г.), променя философските си възгледи, изразени в произведенията „Философска граматика“, „Бележки върху основите на математиката“.

Ханс-Георг Гадамер (1900-) – Немски философ и логик. Основоположник на съвременната философска херменевтика. Основни трудове: Идеята за доброто между Платон и Аристотел, „Платоновата диалектическа етика, Народ и история в мисленето на Хердер, Истина и метод“. „Основи на една философска херменевтика(1960)

Вилхелм Дилтай (1833-1911) – Немски философ. Представител на Философия на живота. Важни трудове: Въведение в науките за духа, Идеи за една описателна и анализираща философия, Възникването на херменевтиката, Същност на фиософията, Структурата на историческия свят в науките за духа и др.

Имануел Кант (1724-1804) – Сложил началото на немската класическа философия. Има два периода във философското му развитие: предкритически(до ср. На 70 г. на XVIII в.) и критически. Значимо произведение от първия период е Всеобща природна история и теория за небето. Критически е подходът на Кант към проблема за възможността и границите на човешкото познание, наричан Коперникански преврат, с което име остава в историята на философията. „Коперниканският“ преврат допуска наличието на априорна познавателна способност у човека .
Основни произведения: Критика на чистия разум(1781), Критика на практическия разум(1788), „Критика на способността за съждение(1790),“„Пролегомени към всяка бъдеща метафизика, която ще може да се представи като наука (1783), Метафизични начала на природознанието(1786), Основи на метафизиката на нравите(1785), Метафизика на нравите(1797), Религията в границите само на разума (1793), Идея за всеобща история в световно граждански план (1784), Към вечния мир(1795).

Касирер, Ернст (1874- 1945) Немски философ, неокантианец, представител на марбургската школа. Произведения: Проблемът за познанието във философията и науката на по-новото време(1906-1920), Понятие за субстанция и понятие за функция(1910), Свобода и форма. Студии въру немската духовна история(1916), Животът и учението на Кант(1918), Към теорията на относителността на Айнщайн(1921), Философия на символните форми(1923-1929), Езикът(1923), Митичното мислене(1925), Феноменология на познанието(1929), Детерминизъм и индетерминизъм в модерната физика(1937), Натуралистично и хуманистично обосноваване на философията на културата(1939) и др.

Сьорен Киркегор (1813-1855) – Датски философ, теолог и писател. Написва произведенията: Или-или(1843), Страх и трепет(1843), Понятието страх(1844), Философски трохи(1844), Назидателни речи(1844), Стадии на жизнения път(1845), Упражнение в християнство(1850) и др.

Огюст Конт (1798-1857) – Френски философ, основоположник на позитивизма. Съществуват два периода във философското му творчество. Основното му съчинение от първия период (до средата на 40 години ) е Курс по позитивна философия(1830.1842), последващ от Духът на позитивната философия(1844). Най значимото произведение от втория период е Система на позитивната политика(1852-1854).

Advertisements