КАЛИНА АНДРОЛОВА
ТОВА е манифестация, разбирате ли?! Само че виртуална. Комунистическият преврат на 9 септември 1944 г. е избран от зрителите на БНТ за най-значимото политическо събитие на България. Вероятно е най-значимото събитие, ако сте успели да оцелеете. Защото много не успяха.

Обявяването на независимостта на страната през 1908 г. е на трета позиция, а рухването на комунизма през 1989 г. изобщо не се вписва в първата тройка на значимите политически събития.

Все едно да отдадеш историческа почит на Пилат Понтийски, а едва след това на Христа! Причината за този резултат е онази прекрасна форма на двуличие, с която е инфектирана националната памет.

Когато след 1946 г. се приема западногерманската демократична конституция, един член на парламента и на конституционната комисия Хайнц Крекелер става и възразява срещу фундаменталното положение: Всяка власт произтича от народа. Защо ли? Заради паметта и страха. Придаването на абсолютен характер на народния суверенитет, казва Хайнц Крекелер, означава, че суверенният народ може отново да се откаже от демокрацията и да въведе диктатура. Трябва да има нещо, което да ограничава народния суверенитет.

Прозрението е на преживелите нацизма германци. Безогледното преиначаване на истината у нас е в такива размери, че придобива вида на естествена репресия. Дълбока, ментална, зловредна репресия. Малцината, които са видели истината, мълчат.

Така умните млади хора се запознават с комунизма през едно публично „изпиране“ на миналото. Оправдаване на комунизма с разкази за марципани, смешни москвичи, униформи в училище и лоша естрадна музика. Куриози, за които си спомняме с умиление. А комунизмът съвсем не е това, някаква симпатична битова бедност.

Комунизмът не е просто липсата на кока-кола. Комунизмът е военна диктатура, насилствен режим, несвобода, репресия. Той е кървава грешка, изгубени животи на няколко поколения. Той най-сетне е ясното доказателство за плебса: ако селянинът стане крал, от това в кралството няма да настъпи демокрация.

Учениците нямат и най-бегла представа за същността на миналото, което, както знаете, предопределя бъдещето. Те не помнят, че всички възможни институции на комунизма бяха фабрики на надзора, в които се създаваше коленичещият човек. Зависимият.

Грамотността на българите за собственото им комунистическо минало все повече се свежда до киселото зеле на терасата. А когато някой спомене за Народния съд, любителите на домашната туршия учудено реагират.

Скъпи историци, това е все едно да изложите картините на художник в приют за слепи. На кого му пука, че едно време масово са избивани хора заради единия различен светоглед. Днес нали има лъскави коли, френски сирена, хавайски почивки?!

От камбанарията на участниците във военния преврат на 9 септември 1944 г. днешният ден е истинската победа. Те са амнистирани. И дори поздравени. И ако тогава е имало съпротива, то днес има носталгия. Не осмисляне на истината, а простодушна прошка. А за миналото не може да има прошка, може да има само разбиране, поучаване и знание.

Вижте Барак Обама! Получи Нобелова награда за мир само за това, че не е Джордж Буш. Защо ли? Пак заради паметта и сравнението. У нас обаче датата 10 ноември 1989 г. не получава възхищението на публиката. Защото нацията е заключена в опасни ментални дефицити. Спасяването на евреите също е омаловажено. То е на второ място след комунистическия преврат. На емоционално ниво, което е най-първосигналното, най-автентичното, най-дълбокото, българската нация избира спомена за затвора, а не за свободата, и оцеляването. Предаването на БНТ е великолепно, то представлява изящен скенер за степента на опустошаване на националната памет.

Материалът е взето от страниците на вестник 24 часа

Advertisements