Валери Пароти

Вечерта на 7 юни 1865 година улиците на Париж пустеят. Вали силен дъжд и единствено бездомниците и упражняващите най-древната професия на света все още причакват окъснял минувач да пусне дребна монета или просто да си плати за плътско удоволствие. Малко преди полунощ, близо до Парижката опера на Boulevard Haussmann покоят на спящия град е нарушен от писъка на жена. Няколко минути по-късно се чува плач на новородено дете. Мари ван Гьотем (Marie van Goethem) поема първата си глътка въздух. Родена на улицата, тя ще извърви своя житейски път, за да се изгуби в небитието и никой да не узнае кога и къде е свършил този път.

Мари няма късмета да се роди в аристократичен парижки дом. Майка й, Мария,  от белгийски произход се заселва в града в средата на 50-те години и единствената работа, която успява да открие е тази в близкия бардак, където основното й занимание е прането на мръсните чаршафи. Твърде грозна е, а и не знае френски, за да се преобрази в жрица на любовта. Баща й Алберт, роден в провинцията, е усвоил шивашкия занаят. Успява да спести пари и да отиде в столицата в издирване на по-добре платена работа. Големият град му предлага всичко, но не и любов, а това го отвежда в евтините публични домове. Една вечер, на входа на един от тях се сблъсква с Мария. „Разпилях прането, което тя носеше в легена. Понечих да й помогна, а когато видях очите й бях поразен от красотата й.” – пише до брат си Алберт. Месец по-късно двамата сключват брак. В началото на 1860 година в семейството се ражда първата рожба – Антоание (Antoinette). Животът в Гьотемови не е охолен, но това не се оказва пречка да цари щастие в скромния им дом. В началото на 1864 година мама Мария забременява отново. През една септемврийска вечер, докато носи тежък леген с пране в публичния дом, Мария ражда неочаквано пред погледите на дошлите за сласт мъже. Детето е отново момиче, а името, което му е отредено да носи е Мари (Marie). След 19 дена смъртта нахлува в детското креватче на Мари, също така неочаквано, както е дошъл и животът за нея. Загубата на бебето е непоносима, а татко Алберт се разболява от туберкулоза. Спестените пари започват да свършват, но не и любовта в семейството. Мария е отново бременна. Така се стига до онази дъждовна нощ на 7 юни 1865 година, когато проплаква Мари ван Гьотем. Кръстена на своята мъртва сестра, тя ще се превърне в едно от най-големите вдъхновения на един от най-впечатляващите художници на Импресионизма – Едгар Дега.

Мари отраства изцяло под грижите и наставленията на майка си. Ежедневието е наситено с несгоди и безпаричие, но това не е причина Мари да не мечтае. Още от малка тя бленува да стане балерина. Момиченцето започва да ходи на училище заедно с Антоание и по-малката си сестра Луиз. Те посещават редовно кръжока по балет, а когато Мари е вече на 12, са поканени да бъдат статисти в спектаклите в Парижката опера. Татко Алберт не вижда своите момичета на голямата сцена, защо не се преборва с „жълтата гостенка”. Загубата на член от семейството, кара мама Мария да предприеме крути мерки. Тя започва да търгува плътта на най-голямата си дъщеря срещу дребни суми. Но това е малка тайна, за която другите две деца не знаят нищо. Година по-късно Мария е назначена като перачка в операта. А новите запознанства с мъжете там са твърде важни. Те са потенциални консуматори на ласките, вече не само на Антоание, а и на поотрасналата Мари. А един сеанс възлиза на жалката сума от 10 франка. Често се случва вечер след спектакъл, двете дъщери да се прибират чак след полунощ, защото са имали „уговорени от мама ангажименти” с възрастни мъже.

В тези години един от редовните посетители на Парижката опера е художникът Едгар Дега. Произлязъл от банкерско семейство, и започнал кариерата си като копист на антични статуи и картини на майсторите от миналото, той е запленен от идеята, че „в изкуството не трябва да има нищо спонтанно, а всичко трябва да е плод на разума”. Той непрекъснато рисува, а образа на балерината се превръща в своеобразен крайъгълен камък в творчеството му. Дега сътворява повече от шестстотин сцени с танцуващи дами. Ето защо присъствието му в Операта не смущава никого. А вечер след като салонът се изпразни той отива зад кулисите и наблюдава „разопаковащите се балерини”. През 1879 година се запознава Мари ван Гьотем. Тя е едва на 14 години. А първите думи, които разменят са лаконични – „Искам да позирате за мен!”, галантно подхвърля художникът, а свенливата Мари просто казва – „Питайте мама.” Само след няколко минути Дега е изправен пред мама Мария с въпроса „Мога ли да нарисувам дъщеря ви?”. Перачката няма нищо против, в крайна сметка цената за проституция и позиране е една – 10 франка. Така творецът се „сдобива” с модела на своята бъдеща скулптура „Малката четиринайсет годишна балерина”.

Още същата вечер Мари е в ателието на Дега. Стъпила върху нисък квадратен практикабъл, останала без всякакви дрехи, тя заема продиктуваната от художника поза. Но не! Той няма да я рисува, той ще я увековечи в скулптура. Срещите между двамата продължават с дни. Разговорите са напълно забранени. Ден след ден изпод ръцете на ваятеля се ражда произведението, което ще хвърли в смут целият кръг от приятели на Дега. На VІ-та изложба на импресионистите, през 1881 година, критиката остро ще отсъди: Това е една творба, която ни плаши. Обикаляме около малката восъчна балерина и нищо не ни трогва. Такъв безпощаден реализъм не сме очаквали. Горкото дете е право, облечено в евтина тюлена рокличка, със син колан на кръста, с леки пантофки на краката, които улесняват първите упражнения по елементарна хореография… Защо е толкова грозна тя?… Обикновените граждани, дошли да разгледат тази восъчна фигура, застават за миг слисани и ние чуваме възклицанието на един баща: „Боже мой, дано дъщеря ми не стане скачачка.” А Дега ще отвръща ядно – „Въпреки това всички ме наричат художник. И то не какъв да е, а художник на танцуващите момичета. Само че на вас никога не вие хрумвало, че главният ми интерес към балерините се крие в стремежа да предам движението и да рисувам красиви дрехи.” Въпреки това, той никога повече през живота си няма да покаже своя скулптурна разработка. А несретната „грозновата” дама, която е обсъждана от цял Париж продължава да участва в балетни спектакли. Но когато е на 17 тежка травма на крака слага край на цялата мечта на Мари за танцова кариера. Отчаянието и безпаричието я отвеждат зад червения балдахин на парижките бардаци. Прекрачила прага, тя никога повече не се завръща.

Днес след почти 120 години, времето е отмило разказа за тази жена. За повече от месец копие на восъчната скулптура на Едгар Дега бе в България. Посетителите на Националната художествена галерия оглеждаха „Малката четиринайсет годишна балерина”, а децата плахо докосваха поличката на танцьорката. А тя – Мари ван Гьотем, скръстила ръце зад гърба и повдигнала брадичка в несигурен, студен и бронзов, жест сякаш се опитва да ни прикани в ателието на художника. Да погледнем през нейните очи и видим светът на един самотен човек, който се опитва да опитоми движението и да го положи в творбите си. Да се потопим в елегантната вселена от разум и оскъдни чувства на Едгар Дега. (2010)

Advertisements