LOVE IS HERE TO STAY

Изображение

Джазът е звуково изображение на моята епоха, епохата на грубата простота, която отрича романтическата сантименталност… Това е моята музика.

В 10 часа и 37 минути телефонът в дома на Айра Гершуин на улица Норт-Роксбери № 1019 позвънял. Денят бил 11 юли 1937. В телефонната слушалка изхриптял глас: Обажда се д-р Карл Ранд, от болница „Cedars of Lebanon“. Преди две минути светът осиротя. Ридайте за брат си, приятелю Айра. Джордж Гершуин е мъртъв. Айра изпуснал телефонната слушалка и в следващите десет часа не излязъл от дома си. Пресуших всички бутилки с алкохол вкъщи. Но не си позволих да пророня и сълза за него – знам, че не би ми го простил. Джордж, никога не си позволяваше да плаче. Веднъж ми каза – Знам, че си по-голям от мен, но ми позволи да ти дам съвет – този объркан свят не заслужава нашите сълзи. Затова не му ги давай каквото и да се случва, а ако някога това се наложи, прави като мен – остави сълзите да се превръщат в ноти. Нямах сили за ноти, затова удавях мъката си в алкохола – споделя Айра след години пред репортер на BBC. Вечерта, когато всички бутилки били вече изпразнени, Айра излиза на улица и се отправя към дома на Марлене Дитрих, която живеела на същата улица на № 822. След като вратата се отворила, той се сринал в краката на актрисата. На въпроса й: Какво се е случило?, Айра отвърнал – Чувала ли си как „Рапсодия в синьо” излиза изпод ръцете му. Това повече никога няма да се случи. След като действието на алкохола отминало, Айра се свързал с майка си и сестра си, на който съобщил за кончината на Джордж Гершуин. Когато настъпило утрото на следващия ден – светът все още не знаел за случилото се. На 12 юли сутринта в болницата позвънил американския актьор, певец и близък приятел на Джордж Гершуин Джордж Джессел. Това е човекът, който оповестява официално смъртта на композитора с думите произнесени в ефира на радио Hollywood Bowl: Починалият днес в Холивуд, преди три месеца ми каза, че в главата си има толкова много звуци, че дори и сто години да живее, няма да успее да ги запише. Едва на 38 години Джордж Гершуин напусна нашия свят. В четвъртък, на 15 юли в цяла Америка е обявен национален ден на траур. Дъждът заливал Пето авеню, но това не пречело на хилядната тълпа да последва кортежа с тялото на Гершуин до местната синагога и да го изпрати в последния му земен път. Траурната церемония започнала със „Сюита за оркестър №3” на любимия композитор на Гершуин Йохан Себастиан Бах. След приключване на ритуала под звуците на „Рапсодия в синьо”, шествието се отправило към местността Hastings-on-Hudson, където тялото било отдадено на най-студената прегръдка на Земята, както самия Гершуин, нарича всяко едно погребение.

След смъртта на композитора славата му започва да расте невъобразимо. За две години музиката му се превръща в задължителна част от репертоара на най големите симфонични оркестри в Европа и Русия. В края на 1939 обаче в Германия, Хитлер забранява с писмена заповед музиката на евреина Гершуин. „Това е музика, недостойна за слуха на всички онези, които са отдали живота си в името на народа, в името на Фюрера” – заявява Адолф Айхман, когато през 1940 в един от центровете на Гестапо дочува „Рапсодия в синьо” и… разстрелва двамата войници нарушили заповедта. В Русия има същите забрани до края на Втората световна война. В един от лагерите на смъртта (Норильский) в навечерието на Нова година, група лагерници (по документи 53-ма човека) изнамерили от някъде грамофон, на който слушали They Can’t Take That Away From Me на Джордж Гершуин. Управляващия там старши лейтенант Панюков наредил американката измет да бъде унищожена възможно най-скоро. На следващия ден в двора на изправителния трудов лагер 53 човешки глави са били открити отделени от телата, а върху снега, до тях, с въглищна пепел било изписано: Я пользуюсь вашей головой! Едва, когато Желязната завеса била спусната, музиката на Гершуин била излязла от сянката на всякакви забрани. Германия, Холандия, Полша, Италия, Гърция, Франция, Англия, Русия – ставали центрове, в които творчеството на Гершуин будело все по-големи интереси. Така до 1965, когато един от най-изтъкнатите за времето си немски композитори Паул Хиндемит, заявява след като чува изпълнение на прочутата симфония-поема „Един американец в Париж”: Всички боготворим името Джордж Гершуин. Но кой е човекът, който създаде тази музика? Така през следващите 10 години пазарът е залят с десетки биографии на американския композитор. Така музиката и личността започват да извайват митът „Гершуин” – композиторът, който през 2005 година в класацията публикувана във вестник The Guardian бе посочен като най-богатият композитор на света за всички времена. Но какъв е пътя за стигане до тази слава?

Изгубената шапка

Роза Брускин и Морис Гершовиц били родени в Петербург, Русия. Тя – дъщеря на евреин, едър търговец на кожа, а той – син на богато и аристократично еврейско семейство. Когато е едва на 12 години Морис се увлича по оръжията. Не минава много време и той успява да изобрети нов модел оръжие, което когато става на 18 успява да продаде на руската армия. С това той успява не само да си спечели добра финансова облага, но и специални привилегии в Русия, които му позволяват да работи каквото поиска, независимо от еврейския си произход. Разбира се службата в армията била задължителна. За съжаление, военната кариера не привличала по никакъв начин Морис и той решил да последва примера на част от своите роднини – да емигрира в Америка. По това време се запознава с Роза Брускин, която по думите му, го впечатлила с красотата си, доколкото една еврейка може да бъде красива. Това разбира се не успява да го отклони от взетото решение за бягство от Петербург. Той се опитва да се свърже с брата на своята майка, който живее в Ню Йорк. След дълги перипетии се сдобива с адреса, който скрива от вътрешната страна на шапката, която не сваля от главата си. Така през 1890 Морис потегля към бреговете на Америка. Когато от палубата на кораба съзира Статуята на свободата, Морис е в еуфория. Стъпих върху перилата на кораба и се опитвах да поема целия нов въздух, който ме обгръщаше от всички страни. Тогава се появи порив на вятъра… и отнесе шапката ми, а заедно с нея и адресът на който трябваше да се срещна със своя вуйчо. Тъжно пристигане в Америка – разказва след години на децата си Морис. Уви злополучията не престават с изгубената шапка. На слизане от кораба, когато Морис минава през имиграционните служби, офицерът, който записва документите, прави грешка при вписването на името му в регистъра. Той вече не е Морис Гершовиц, а Морис Гершуин. Притеснен от изгубената шапка, той не забелязва грешката, до момента, в който не получава новия си паспорт. Когато вижда „коригираното” име Морис възкликва: Какво пък толкова? – ново име. Нали съм си все същия красавец! Въпреки несгодите Морис успява да се установи в Америка и да намери работа – канят го да прави модели на обувки в една обувна фабрика – нещо, което, ако не беше сгрешеното ми име съм сигурен, че нямаше да се случи.

В един пролетен ден, на 12 април 18891 в двора на фабриката се появило едно хубаво еврейско момиче. Когато свалила огромната си шапка с периферия Морис останал изумен. Момичето, което бе зарязал в Петербург, сега стоеше отново пред него. Роза Брускин имигрира заедно с цялото си семейство също в Ню Йорк. Така отложената любовна авантюра има всички шансове да се осъществи. Авантюра, която на 21 юли 1895 прераства в невероятна еврейска сватба във винарската изба на Houston Street. Присъстващи разказват, че Превърналата се в семейна легенда сватба, продължила  като в приказките – три дена  и три нощи. Самия Морис, разказва в едно интервю след години, че на сватбата, макар и за малко намина младия главен комисар на полицейското управление в Ню Йорк – самия Теодор Рузвелт, който пет години след това става 26-я президент на САЩ. След сватбата младото семейство наема собствена квартира на ъгъла на Hester Street с Eldridge Street, 60. В края на следващата година, на 6 декември се ражда първото дете на Роза и Морис – проплаква Айра Гершуин. Те го кръщават Изидор, но той сам сменя името си, през 1908, когато получава паспорт. След няколко месеца, семейство Гершуин сменят жилището си – преместват се в Бруклин, на Snediker Avenue, 242, в двуетажна дървена къща, за която плащат 15 долара на месец. На първия етаж били дневната, кухнята и стаята за слугата, а на втория имало четири спални. Едната от тях Морис бил отдал под наем (срещу 1 долар на седмица) на главния счетоводител на фирмата за шевни машини „Singer” г-н Тафелщейн. В този дом на 26 септември 1898 се родил Джордж Гершуин. В акта за раждане било изписано името Якоб Гершуин. Също както и Айра, Якоб сменя името си след години, но въпреки това, когато родителите им се обръщат към тях, използват истинските им имена.

На 14 март, две години по-късно се ражда Артур Гершуин, който успява да се реализира в кинобизнеса, като композитор. Америка помни неговото име с мюзикъла “The Lady Says Yes”, който Артур поставя на Бродуей през 1945. Точно на десетия рожден ден на най-големия син на семейство Гершуин, се ражда и последното дете, единственото момиче – Франсиз. Когато Бащата заедно с тримата сина, отива да видят Роза и Франсиз, Морис въздъхнал тежко, с характерното си чувство за хумор: Е скъпа, трима дивака и една дама – аз мисля да спрем до тук с децата. Малката Айра също развила музикални способности. Тя станала великолепна танцьорка и виртуозен пианист. Пианото в семейство Гершуин било най-оспорваната „играчка”. Айра, Артур и Франсиз – непрекъснато се карали, кой да седне да свири, докато Джордж се ровел в голямата семейна библиотека и се възхищавал на романите на Артър Конан Дойл, О`Хенри, Мопасан. И най-вече на Джон Колиер – писател и художник, един от най-известните портретисти за времето си. Въпреки, че бях улисан в четене, аз всякога улавях звуците, които се разнасяха вкъщи. Тогава ме вълнуваше това как тези звуци се сътворяват, а не просто как се изтръгват от музикалния инструмент. – споделя след години Джордж Гершуин в едно радиоинтервю в Париж. Бащата забелязва този интерес в Джордж и решава да му потърси учител. След две години работа, бъдещият титан на джаза, започва да става недоволен от своите учители. Роза и Морис започват да се карат – майката не вижда кой знае какъв потенциал в сина си и настоява пред Морис да престане да търси все по-скъпи и по-скъпи учители за Джордж: Той никога няма да стане добър музикант, а за композитор – това ще остане несбъдната мечта. Въпреки това, бащата вярва в таланта на малкия Джордж и успява да се свърже с най-изтъкнатия в Ню Йорк музикант – Чарлз Хамбитцер. Малко преди да почине от туберкулоза през 1918 той казва: Джордж Гершуин е ученик, който съм напълно сигурен, че ще остави своя следа в музикалната история. Без съмнение той е малък гений.Той буквално живее в музиката. Той ми се сърди, че го занимавам с класическа музика, и основните композиционни правила, но знам, че това е важно, дори и след това да се занимава с рагтайм, блус, менестрелна музика или пък джаз.

Така с добро начално образование, младия седемнадесет годишен Гершуин попада за няколко месеца като пианист във водевилен театър, а след това в малка издателска къща на партитури на Бродуей. В часовете, когато няма никой в издателството, упражнява способността си да разработва малки музикални форми. Когато се появи клиент, Гершуин използва възможността да седне на големия роял в приемната и да изсвири пожеланите от купувача ноти. С първите пари, които получава като заплата (10 долара) купува кипа (еврейска шапка), като подарък за баща си. Когато му я подава Морис му казва: Запомни – позволи си, поне веднъж в живота да изгубиш шапката си – заради тази изгубена шапка имам вас.

Да покориш света

Както почти винаги първият голям музикален опит се оказва посредствен. Гершуин не е изключение – първата му оперета „В осем и половина часа”, която пише през 1919, е посрещната вяло от критиката: Музика, без особен дух и затлачена от музикални форми. Усеща се някакво влияние от Ървин Бърлин и Джером Керн, но какво от това? – няма живот в тази музика. Въпреки критиката, прохождащия в голямата музика Гершуин не се отказва. В този период създава десетки песни, които след няколко години го превръщат в любимия композитор на всички, а критиката променя тона си – Този младеж, бързо успя да съзрее и превърне всички онези музикални натрупвания, не просто в имитация, а в невероятни музикални постижения, със свой собствен почерк. Америка има своя истински композитор. Като доказателство – на 12 февруари 1924 той вече е пред рояла в най-голямата концертна зала в Ню Йорк – „Еолин Хол”. Вечерта била дъждовна. Всички пристигали елегантно облечен и някак очаквали да се случи нещо голямо, нещо важно. След този следвоенен период сред жителите на Америка царял незаситен емоционален и естетически глад. Само три седмици преди тази дата пианистът и диригент Пол Уайтмън предлага на Гершуин да напише оркестрово произведение за неговия джаз-оркестър. Така се ражда „Рапсодия в синьо”.На събитието присъствали известни културни меценати и дейци – Яша Хайфец, Фриц Крайслер, Сергей Рахманинов, Мориц Розентал, Игор Стравински, Виктор Херберт, Ернст Блох, Фани Херст и ред други. След като приключил концерта настъпила пълна еуфория, а един от най-строгите музикални критици Питтс Санборн се провикнал – Днес Ейбрахам Линкълн, господа има рожден ден. Преди десетки години той изкова Манифеста за еманципация на робите. Днес ние чухме изкования от Гершуин – Манифест за еманципация на джаза. А Игор Стравински, допълнил – Не това не е Манифест, това е началото на нова, класическа, епоха в джаза.

По повод гръмките изказвания, Гершуин споделя: Духовния живот в Америка рухна след края на Световната война. Всичко наоколо е заразено с болестта на скептицизма и неверието. Рухнаха идеалите – за демокрация, пуританска етика и граждански оптимизъм. Нима джазът не ни възвръща, макар и за кратко към бленувания от нас свят? Свобода. Вяра. Усещане за спонтанност, за импровизация – от това се нуждае днешният човек. И джазът е такава възможност. Вероятно и заради това Гершуин предприема следващата крачка – завладяване на Бродуей – мястото, от където джазът се утвърждава като господстваща форма на естрадната музика в Америка. Гершуин създава музиката за 15 спектакъла на Бродуей, което му печели прозвището – Най-талантливия представител, на така наречения симфоничен джаз. Успоредно с оперетите, той започва да композира и филмова музика, а това го прави още по популярен.Започват да се нижат песни, клавирни пиеси, както и „Втора рапсодия”. След всичко това той посяга и към операта и създава първата национална американска опера „Порги и Бес”

A woman Is a Sometime Thing

Седем месец преди да умре Гершуин споделя с брат си Айра: Не успях да се оженя. Деца нямам. Каква е причината? – мисля, че работата ми е само оправдание. Въпреки това Гершуин не остава без жени около себе си. Почти всички жени, които са работили с композитора са били запленени от чара му. Голяма част от тях са преминавали през спалнята му, но Гершуин винаги е държал на дискретността и затова и до ден днешен името му остава неопетнено от необмислени любовни авантюри. Имената на Дороти Паркър, Елизабет Алън, Мерилин Милър често биват обвързвани с това на Гершуин, но няма никакви писмени доказателства за евентуални извънработни отношения. Най-голямата любовна авантюра на композитора е тази с американската композиторка Кай Суифт. За първи път те се срещата през 1925, когато Суифт е женена и има три деца. Уви взаимоотношенията им никога не се задълбочават до толкова, че да стигнат до брак. Причините са две – самата Суифт предпочитала да запазят връзката си такава, каквато е – неангажираща в битов план и плодотворна в професионален, а и нямала основателни причини да разтрогва брака си. Другата причина е бащата на Гершуин. Поостарелият Морис негодувал срещу залитането на сина си по тази използвана жена. Това става и повод през последните години от живота на баща му отношенията между двамата да охладнеят. Гершуин не се съобразява с Морис и поддържа връзката си със Суифт. Обществото често говорело зад гърба им, но никой от тях не се съобразявали с това – те прикривали сексуалните си приключения зад сериозните диалози върху музиката. Дори когато през 1937 година Суифт се развела, те не предприели крачката да се сключат брак и заживеят заедно – Той се плашеше от брака, струваше му се, че това ще го осакати – ще му бъде отнета свободата. Но отказът от семеен живот със Суифт, от страна на Гершуин всъщност има други мотиви.

 В началото на 1937 той се запознава с актрисата Паулет Годард – съпруга на Чарли Чаплин, с когото сключват брак в Китай през 1936. Паулет всъщност само флиртува с композитора, черта която ще я свърже след години с актьора Бърджис Меридит и с писателя Ерих Мария Ремарк. Флирт, който обаче запленява Гершуин и той започва да я преследва. Уви болестта му осуетява двумесечната им връзка. На 11 февруари по време на изпълнение на своя Пиано концерт в F, внезапно изгубил съзнание и изпуснал няколко такта. Запазил самообладание и малцина били тези, които забелязали грешката. Не споделил за случилото се с никого, но през април месец отново изпаднал в такова състояние. Тогава се оплакал на личния си доктор Габриела Сигала (личен доктор и на Грета Гарбо) от странното поведение на тялото си. През месец юни започнали редица изследвания за установяване на причините, но не се стигнало до никакъв резултат. Докторите изказали мнението, че Джордж Гершуин е абсолютно здрав и единственото от което се нуждае е обилна почивка.

Тези последни месеци от живота си той прекарва потопен изцяло в страстта си да рисува. На 18 декември, посмъртно, в галерия „Мери Хариман” са изложени 37 негови картини. Известния изкуствовед Хенри Мак-Брайд пише: Той не е станал велик художник, защото не му остана време да реализира тази своя мечта, но е очевидно колко близко е бил до целта. Сякаш в него е било всичко… Той наистина е една велика личност, чиито проявления трябва да будят възхищение във всеки.

На 9 юли състоянието на Гершуин се влошава още повече. Приет е отново в болница и след куп нови изследвания е намерен отговорът на болестта – Гершуин страда от рядко срещан злокачествен тумор на мозъка. И до ден днешен не са ясни причините за появата на този вид рак, който се проявява по-често при мъжете и изходът е почти винаги фатален. Такъв се оказва той и за Гершуин. Въпреки че е опериран по спешност от най-добрия мозъчен хирург в САЩ по това, композитора издъхва в 11 часа и 45 минути.

Advertisements